24 години след майските събития

Този месец се навършват 24 години от така наречените майски събития. Протестите били срещу асимилационната политика на БКП спрямо турското малцинство, а и като цяло срещу мюсюлманската общност, сред които са турци, помаци и роми. Протестите набират сила в районите с население от турския етнос, като Джебел, Шумен, Търговище и др.
Престъпленията, които извърши БКП спрямо мюсюлманите в България, ще нанесат трайни последствия на хиляди семейства. Подклажданата изселническа вълна от управлението на Тодор Живков и БКП ще разделят родове и семейства, ще съсипят бъдещето на цяло поколение.
Сякаш историята си прави иронична закачка с тези хора в днешно време, когато с цел да се докопат до властта за пореден път партията, претендираща, че защитава правата и свободите на хората, се съюзява с палача на народа, който неизменно гласува за ДПС през годините.
Този път обаче политическите маневри минават допусканите от всички ни безскрупулни и безпринципни мащаби. Сега за постигането на заветната цел ще бъде ползван ресурса и на крайните националисти, чиито риторика често праща една част от българските граждани в Турция.
Доживяхме съюз между ДПС, БСП и АТАКА. Да, изборът на председател на народното събрание го доказа, без значение кой как е маневрирал в парламента. Ако от Атака бяха искрени щяха да гласуват против за всички предложения, но те оставиха възможност БСП и ДПС да изберат председател.
Тази схема вероятно ще бъде ползвана и за по-нататъшни действия.
Днес недвусмислено личи, че политическата върхушка в България може да си позволи погазването на всички принципи само и само да се домогне до властта. 
Днес 1/3 от представителството на народа ни разиграват един спектакъл, от който нищо добро няма да се получи.
Народът беше надхитрен от политическата класа и сега ще си сърба попарата. Не орел, рак и щука, а палач, жертва и подстрекател -това е комбинацията, която ще ни управлява от днес. Какви ли още абсурди ни предстои да видим, един Бог знае...