91-годишната Сафие от Оглед – „Ядене не се отбира“!

Автор:  
Наталия Кехайова-Моллова

…„Сѝчку йèм, не атбѝрам! Кàту си глàден, нèма да бỳтнеш хлèбан, или да гу настòпиш, я! Йèдене са не атбѝра и е грèх да са изфòрне…Баннѝ вѝкат, че аткòле е не имèло. Хас не бèше кàсу ейсè - да има сѝчку - ама щом сме даживèли, и ейнугàва е имèло кинà да йедèм!“…

Понякога се срещаме с релефни образи - изпъкващи и открояващи се. Разговорите с тях водят до дълги размисли за битието. И особено когато живееш на скорост и механично изпълняваш рутинните си задължения в ежедневието като програмиран робот, една подобна среща е способна да те изкара от релси. Но за добро…
…Тя се казва Сафие Юпова и е родена през пролетта на 1928 година. Към настоящия момент е най-възрастният жител на село Оглед. Майка е на 6 деца, има 16 внуци и 18 правнуци. Сподели, че е ходила на училище „до край“, а дъщеря ѝ поясни, че това означава до 4 клас. До днес чете без проблем, а удивителното за възрастта ѝ е това, че вижда буквите без очила. Едва на 9 години остава сираче и в нейна опора се превръща съпругата на по-големия ѝ брат. С голямо уважение говори за нея и за един от братята си, който е бил ходжа. Именно от тях е получила най-ценните напътствия и житейски уроци. Омъжва се на 17 години, като с усмивка разказва, че с мъжа ѝ се познавали още от деца. Искрата помежду им е пламнала по време на вечеринките, когато младите се събирали да вършат земеделска работа и да пеят песни. Следва добре познатият сюжет –  работа от тъмно до тъмно - тютюн, строеж на дом, градини, животни и отглеждане на деца. Интересен факт е, че се е научила да тъче на стан и освен всичко друго, което е работила, е приготвила част от чеиза на децата и внуците си, както и на други хора от селото, даже имала поръчки и от по-далечни места. Дори шарената престилка, с която беше опасана, е нейно дело, а тя сама сподели това и хвалейки се, цялото ѝ лице грееше. Иначе суфиксът в израза „ТютюнИЩЕ се работеше“ беше достатъчен, за да разберем отношението ѝ към неблагодарната работа по отглеждането на основния източник на препитание на родопчаните години наред. Макар на завидна възраст, тя до скоро се е грижила за животни, обработвала е градини, дори си е правила кускус, но вече няма сили. И въпреки това помага в къщната работа. „Давам ѝ да ми помага, за да се чувства полезна. Даже наскоро беше излязла да събере дрехите от простора, защото аз се бях захванала с нещо и ги бях забравила. После ми каза, че го е направила, защото не трябва да се намрачняват“ – сподели най-голямата ѝ дъщеря.
Оказва се, че за 91 години тя няма нито един прекаран ден в болнично заведение, като пие единствено хапче за сърцето и понякога още едно, когато се обади язвата. Сподели, че се чувства добре, но призна, че паметта е започнала да ѝ изневерява и има бели петна: „не съм бòлна, ама астарèх и зафàтих да забàрем“. В разговора ни имаше доста паузи, а тогава услужливо се включваше дъщеря ѝ, като припомняше забравените моменти, разказвани ѝ по-рано във времето. На въпроса как се е съхранила здрава през годините, тя отговори: Сѝчку йèм, не атбѝрам! Кàту си глàден, нèма да рѝтнеш хлèбан, или да гу настòпиш, я! Йèдене са не атбѝра и е грèх да са изфòрне…Баннѝ вѝкат, че аткòле е не имèло. Хас не бèше кàсу ейсè - да има сѝчку - ама щом сме даживèли, и ейнугàва е имèло кинà да йедèм!“
По думите ѝ годините една с друга не си приличат – тази година едното се ражда повече, догодина- другото. Но на нейната трапеза е имало мляко и хляб. Тя сподели, че по-младите понякога проявяват капризи, а според нея това не е правилно. „Сѝчкуту йèдене е хỳбаву, как ше гу адбѝраш- не е пòрс, нито трèва“. Тя допълни, че ако човек има желание, може да се научи да готви, понякога и нуждата учи. На въпроса кой те научи да готвиш, тя лаконично отговори – ръцете!
Попитах я кога е била най-щастлива и тя отговори, че когато човек е млад, му е най-драг животът. И тъй като на няколко пъти в разговора вмъкваше, че брат ѝ е бил ходжа и от него е научила много, аз я попитах кой е най-ценният урок. Тя помисли малко и отговори, че животът на всеки е отреден. На всеки е писано през какви моменти ще премине, но по-важното е как ще го направи, дали ще спазва религиозните закони, а именно да бъде честен, да не краде, да помага - ако може, да не вреди никому. По думите ѝ е важно какъв човек ще бъдеш по пътя, отреден от Всевишния -„то е пѝсано – каквòту дòйде, ще минòва, ама кинà ще изпълнèваш  - етàм е рàбутана“.

На тръгване, жената стана от леглото и ме изпрати до прага на къщата, без да ползва бастун. А аз, слизайки от село Оглед, си мислех за това какво мъжество трябва да притежаваш, за да се изправяш срещу изпитанията в продължение на близо цял век. От една страна срещу мен стоеше смирена жена с блага усмивка и добрина струеше от очите й, но от друга- тя се оказа изключително жилава родопчанка, устояла на житейските бури. Защото животът ѝ със сигурност не е бил песен, но тя нито веднъж не се оплака, не се тюхкаше, а просто споменаваше преживените трудности и само констатираше фактите. Дори когато стана въпрос за онези моменти, в които са пекли хляб от фасул и са сушили ръж, за да мелят брашно, тя намери сили да се пошегува, казвайки, че щом е тук сега, значи все пак е имало храна. И не са видели лошо в живота. С тези думи всъщност 91-годишната Сафие завърши нашия разговор. Може би способността на мозъка да заличава лошите спомени от дистанцията на времето ѝ е помогнала да се съхрани и да не се измъчва с мисли по онова време. Трудното в далечното минало е преодоляно и днес се помни само доброто – заветът на по-големия брат. И точно това може би е нейната рецепта за дълголетие.
И наистина макар животът на всеки да е предопределен, както и баба Сафие неведнъж подчерта, дали в крайна сметка съдбата не е вътре в нас – и ние да я пишем с постъпките си, съобразно ценностите, които притежаваме?!...

© Рудозем днес
Етикети:



снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
91-годишната Сафие от Оглед – „Ядене не се отбира“!
09.12.2019 | 23:11
7960
снимка: teacher.bg

…„Сѝчку йèм, не атбѝрам! Кàту си глàден, нèма да бỳтнеш хлèбан, или да гу настòпиш, я! Йèдене са не атбѝра и е грèх да са изфòрне…Баннѝ вѝкат, че аткòле е не имèло. Хас не бèше кàсу ейсè - да има сѝчку - ама щом сме даживèли, и ейнугàва е имèло кинà да йедèм!“…

Понякога се срещаме с релефни образи - изпъкващи и открояващи се. Разговорите с тях водят до дълги размисли за битието. И особено когато живееш на скорост и механично изпълняваш рутинните си задължения в ежедневието като програмиран робот, една подобна среща е способна да те изкара от релси. Но за добро…
…Тя се казва Сафие Юпова и е родена през пролетта на 1928 година. Към настоящия момент е най-възрастният жител на село Оглед. Майка е на 6 деца, има 16 внуци и 18 правнуци. Сподели, че е ходила на училище „до край“, а дъщеря ѝ поясни, че това означава до 4 клас. До днес чете без проблем, а удивителното за възрастта ѝ е това, че вижда буквите без очила. Едва на 9 години остава сираче и в нейна опора се превръща съпругата на по-големия ѝ брат. С голямо уважение говори за нея и за един от братята си, който е бил ходжа. Именно от тях е получила най-ценните напътствия и житейски уроци. Омъжва се на 17 години, като с усмивка разказва, че с мъжа ѝ се познавали още от деца. Искрата помежду им е пламнала по време на вечеринките, когато младите се събирали да вършат земеделска работа и да пеят песни. Следва добре познатият сюжет –  работа от тъмно до тъмно - тютюн, строеж на дом, градини, животни и отглеждане на деца. Интересен факт е, че се е научила да тъче на стан и освен всичко друго, което е работила, е приготвила част от чеиза на децата и внуците си, както и на други хора от селото, даже имала поръчки и от по-далечни места. Дори шарената престилка, с която беше опасана, е нейно дело, а тя сама сподели това и хвалейки се, цялото ѝ лице грееше. Иначе суфиксът в израза „ТютюнИЩЕ се работеше“ беше достатъчен, за да разберем отношението ѝ към неблагодарната работа по отглеждането на основния източник на препитание на родопчаните години наред. Макар на завидна възраст, тя до скоро се е грижила за животни, обработвала е градини, дори си е правила кускус, но вече няма сили. И въпреки това помага в къщната работа. „Давам ѝ да ми помага, за да се чувства полезна. Даже наскоро беше излязла да събере дрехите от простора, защото аз се бях захванала с нещо и ги бях забравила. После ми каза, че го е направила, защото не трябва да се намрачняват“ – сподели най-голямата ѝ дъщеря.
Оказва се, че за 91 години тя няма нито един прекаран ден в болнично заведение, като пие единствено хапче за сърцето и понякога още едно, когато се обади язвата. Сподели, че се чувства добре, но призна, че паметта е започнала да ѝ изневерява и има бели петна: „не съм бòлна, ама астарèх и зафàтих да забàрем“. В разговора ни имаше доста паузи, а тогава услужливо се включваше дъщеря ѝ, като припомняше забравените моменти, разказвани ѝ по-рано във времето. На въпроса как се е съхранила здрава през годините, тя отговори: Сѝчку йèм, не атбѝрам! Кàту си глàден, нèма да рѝтнеш хлèбан, или да гу настòпиш, я! Йèдене са не атбѝра и е грèх да са изфòрне…Баннѝ вѝкат, че аткòле е не имèло. Хас не бèше кàсу ейсè - да има сѝчку - ама щом сме даживèли, и ейнугàва е имèло кинà да йедèм!“
По думите ѝ годините една с друга не си приличат – тази година едното се ражда повече, догодина- другото. Но на нейната трапеза е имало мляко и хляб. Тя сподели, че по-младите понякога проявяват капризи, а според нея това не е правилно. „Сѝчкуту йèдене е хỳбаву, как ше гу адбѝраш- не е пòрс, нито трèва“. Тя допълни, че ако човек има желание, може да се научи да готви, понякога и нуждата учи. На въпроса кой те научи да готвиш, тя лаконично отговори – ръцете!
Попитах я кога е била най-щастлива и тя отговори, че когато човек е млад, му е най-драг животът. И тъй като на няколко пъти в разговора вмъкваше, че брат ѝ е бил ходжа и от него е научила много, аз я попитах кой е най-ценният урок. Тя помисли малко и отговори, че животът на всеки е отреден. На всеки е писано през какви моменти ще премине, но по-важното е как ще го направи, дали ще спазва религиозните закони, а именно да бъде честен, да не краде, да помага - ако може, да не вреди никому. По думите ѝ е важно какъв човек ще бъдеш по пътя, отреден от Всевишния -„то е пѝсано – каквòту дòйде, ще минòва, ама кинà ще изпълнèваш  - етàм е рàбутана“.

На тръгване, жената стана от леглото и ме изпрати до прага на къщата, без да ползва бастун. А аз, слизайки от село Оглед, си мислех за това какво мъжество трябва да притежаваш, за да се изправяш срещу изпитанията в продължение на близо цял век. От една страна срещу мен стоеше смирена жена с блага усмивка и добрина струеше от очите й, но от друга- тя се оказа изключително жилава родопчанка, устояла на житейските бури. Защото животът ѝ със сигурност не е бил песен, но тя нито веднъж не се оплака, не се тюхкаше, а просто споменаваше преживените трудности и само констатираше фактите. Дори когато стана въпрос за онези моменти, в които са пекли хляб от фасул и са сушили ръж, за да мелят брашно, тя намери сили да се пошегува, казвайки, че щом е тук сега, значи все пак е имало храна. И не са видели лошо в живота. С тези думи всъщност 91-годишната Сафие завърши нашия разговор. Може би способността на мозъка да заличава лошите спомени от дистанцията на времето ѝ е помогнала да се съхрани и да не се измъчва с мисли по онова време. Трудното в далечното минало е преодоляно и днес се помни само доброто – заветът на по-големия брат. И точно това може би е нейната рецепта за дълголетие.
И наистина макар животът на всеки да е предопределен, както и баба Сафие неведнъж подчерта, дали в крайна сметка съдбата не е вътре в нас – и ние да я пишем с постъпките си, съобразно ценностите, които притежаваме?!...

Наталия Кехайова-Моллова
©Рудозем днес






Последни новини
На 23 януари в полицейския участък в град Рудозем ще работи мобилна група за приемане и подмяна на лични карти
На 24 януари започват строителните работи по изграждането на ГКПП Рудозем-Ксанти
Ученици от рудоземската гимназия с блестящо представяне на състезание в Смолян
Пехливанов не се съобрази с исканията на родителите от Чепинци
Михаил Чавдаров извади кръста от река Арда в Рудозем
Незиха Хутева: Всички плащаме данъци и такси, затова и имаме право да търсим сметка за случващото се в общината
Позиция на кмета на общината по повод промените в кухните на детските градини
Жителите на Чепинци очакват кмета на общината да се съобрази с тяхното възражение относно преминаването на кухнята към детската градина на кетъринг
Организират благотворителен новогодишен концерт в Чепинци
Поздравителен адрес от имамът на град Рудозем Вахди Делихусев