Аромат от миналото пробужда носталгични чувства в рудоземско село

Автор:  
Наталия Кехайова

…Привечер, в един от кварталите на рудоземското село Грамаде се разнася аромат, напомнящ за минали времена. Ухание на прясно изпечен хляб изпълва въздуха със спомени за едни не толкова далечни дни, когато сиренето се правеше от мляко, а хлябът се печеше  в пещи на дърва…

Всъщност екзотичното към днешни дни ухание се разнася периодично и в други села в района. Причината се корени във възродения интерес към пещите на дърва. Допреди години беше на мода в двора на къщата да има чардак, а под лозовата сянка – кътче за отдих край каменна, или тухлена камина. Но напоследък освен камини, в дворовете започнаха да се зидат и пещи.

Някои хора определят инвестирането на средства в подобно начинание за истинска лудост, тъй като излиза „доста солено“ и няма възвръщаемост. Още повече, че в наши дни продуктът  е наличен по 24 часа в денонощието в търговската мрежа и е на цена по-ниска от един лев. Но все още ги има и онези родопчани, които не жалят усилия и средства в желанието си да съградят един по-различен свят зад „портите“ на родния дом. При точно такъв любител на родопската традиция гостувахме и ние. Майсторът споделя, че от интернет форуми се запознал с тънкостите при изграждането на пещи за хляб, след което направил калъп и за по-малко от седмица новата придобивка кокетно се разполагала до нейната роднина - камината. Майсторът споделя, че отскоро в  района се наблюдава възраждащ се интерес към пещите за хляб. По думите му пещ с размери като тази в двора му струва около 1500-1600 лв, тъй като огнеупорните материали, от които се изработва, доста оскъпяват процеса. В последните два месеца е построил две пещи, като неговата я ползва от около месец. „Скъпо удоволствие е и ако го правиш с мисълта да го избиваш- няма начин. При мен всичко идва от влечението по зидарията, харесва ми да правя нови неща“- споделя майсторът. Той пресмята, че в пещта вече са изпечени повече от 25 хляба.
Всъщност цялата процедура трае около 3 часа. Необходими са около 6-7 дървета с размер за стандартна печка на дърва. Освен за хляб, пещта може да се използва и за печене на чушки за лютеница,  пилешко месо, а размерът й е съобразен дори и с това да може да се готви чеверме. Майсторът споделя, че ако се сложи  чеверме в голяма квадратна тава, само след два часа месото ще бъде съвършено готово- крехко и сочно, пилешкото месо би станало за около 40 минути, а чушките се изпичат  за отрицателно време…
Пещта не палят всяка вечер, а 2-3 пъти в седмицата, когато имат повече свободно време. Докато мъжът зарежда пещта с дърва до получаване на желаната температура, 73-годишната му майка, или съпругата му приготвят тестото. То се оформя като пита, поставя се в тава и отива за 40-минутен престой в пещта. Ако се поддържат 200 градуса, за точно толкова време хлябът е готов. Пещта е с достатъчна вместимост да поеме три тави от веднъж. По думите на мъжа е възможно да се изпекат 20 хляба в рамките на един ден, като след всяка изпечена доза трябва да се правят паузи, в които се добавят още по 1-2 дървета, за да не пада температурата.
73-годишната баба споделя, че когато е видяла пещта, в съзнанието й са нахлули спомени за отколешни времена, когато всяка сутрин ставали по тъмно да месят тесто и да го слагат да се пече между жарта и чирепините. „Беше време на недоимък, от какво ли не сме правили брашно. Но хляб трябваше да има всеки ден –работата беше много, а хлябът ни държеше на крака“- споделя възрастната жена. А сега тя с радост омесва тестото - килограм брашно, пакетче мая, олио, сол, едно яйце и вода- толкова семпла е рецептата за домашната питка. „Друго е, когато със собствените ръце си го сторил, много по-сладко е“- казва бабата.
И наистина какво по-хубаво от питка истински хляб, замесен от човешка ръка с много любов и търпение. Вкусът му е много по-различен. А за качеството няма нужда да говорим. И цяла седмица да престои, този хляб няма да плесеняса, нито ще се наруши целостта му, защото не съдържа консерванти и подобрители.

В търговските вериги напоследък доста се рекламират и се купуват предлаганите биохрани. А нас тук, в Родопите, такива реклами не ни въздействат- ние цял живот отглеждаме натурални продукти. С каквото и да се занимаваме, все сме склонни да отделим време да засеем леха с картофи, фасул, зеленчук, или да запретнем ръкави и да омесим питка. Такива сме – все още не сме скъсали пъпната връв със земята и продължаваме да черпим от живителните й сили.

 …И тази вечер малкото родопско кварталче ухае приказно. Майсторът отново е седнал край пещта и търпеливо очаква коричките на питите да добият златист оттенък…

© Рудозем днес
снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg

Аромат от миналото пробужда носталгични чувства в рудоземско село
06.11.2015 | 09:33
3872
снимка: teacher.bg

…Привечер, в един от кварталите на рудоземското село Грамаде се разнася аромат, напомнящ за минали времена. Ухание на прясно изпечен хляб изпълва въздуха със спомени за едни не толкова далечни дни, когато сиренето се правеше от мляко, а хлябът се печеше  в пещи на дърва…

Всъщност екзотичното към днешни дни ухание се разнася периодично и в други села в района. Причината се корени във възродения интерес към пещите на дърва. Допреди години беше на мода в двора на къщата да има чардак, а под лозовата сянка – кътче за отдих край каменна, или тухлена камина. Но напоследък освен камини, в дворовете започнаха да се зидат и пещи.

Някои хора определят инвестирането на средства в подобно начинание за истинска лудост, тъй като излиза „доста солено“ и няма възвръщаемост. Още повече, че в наши дни продуктът  е наличен по 24 часа в денонощието в търговската мрежа и е на цена по-ниска от един лев. Но все още ги има и онези родопчани, които не жалят усилия и средства в желанието си да съградят един по-различен свят зад „портите“ на родния дом. При точно такъв любител на родопската традиция гостувахме и ние. Майсторът споделя, че от интернет форуми се запознал с тънкостите при изграждането на пещи за хляб, след което направил калъп и за по-малко от седмица новата придобивка кокетно се разполагала до нейната роднина - камината. Майсторът споделя, че отскоро в  района се наблюдава възраждащ се интерес към пещите за хляб. По думите му пещ с размери като тази в двора му струва около 1500-1600 лв, тъй като огнеупорните материали, от които се изработва, доста оскъпяват процеса. В последните два месеца е построил две пещи, като неговата я ползва от около месец. „Скъпо удоволствие е и ако го правиш с мисълта да го избиваш- няма начин. При мен всичко идва от влечението по зидарията, харесва ми да правя нови неща“- споделя майсторът. Той пресмята, че в пещта вече са изпечени повече от 25 хляба.
Всъщност цялата процедура трае около 3 часа. Необходими са около 6-7 дървета с размер за стандартна печка на дърва. Освен за хляб, пещта може да се използва и за печене на чушки за лютеница,  пилешко месо, а размерът й е съобразен дори и с това да може да се готви чеверме. Майсторът споделя, че ако се сложи  чеверме в голяма квадратна тава, само след два часа месото ще бъде съвършено готово- крехко и сочно, пилешкото месо би станало за около 40 минути, а чушките се изпичат  за отрицателно време…
Пещта не палят всяка вечер, а 2-3 пъти в седмицата, когато имат повече свободно време. Докато мъжът зарежда пещта с дърва до получаване на желаната температура, 73-годишната му майка, или съпругата му приготвят тестото. То се оформя като пита, поставя се в тава и отива за 40-минутен престой в пещта. Ако се поддържат 200 градуса, за точно толкова време хлябът е готов. Пещта е с достатъчна вместимост да поеме три тави от веднъж. По думите на мъжа е възможно да се изпекат 20 хляба в рамките на един ден, като след всяка изпечена доза трябва да се правят паузи, в които се добавят още по 1-2 дървета, за да не пада температурата.
73-годишната баба споделя, че когато е видяла пещта, в съзнанието й са нахлули спомени за отколешни времена, когато всяка сутрин ставали по тъмно да месят тесто и да го слагат да се пече между жарта и чирепините. „Беше време на недоимък, от какво ли не сме правили брашно. Но хляб трябваше да има всеки ден –работата беше много, а хлябът ни държеше на крака“- споделя възрастната жена. А сега тя с радост омесва тестото - килограм брашно, пакетче мая, олио, сол, едно яйце и вода- толкова семпла е рецептата за домашната питка. „Друго е, когато със собствените ръце си го сторил, много по-сладко е“- казва бабата.
И наистина какво по-хубаво от питка истински хляб, замесен от човешка ръка с много любов и търпение. Вкусът му е много по-различен. А за качеството няма нужда да говорим. И цяла седмица да престои, този хляб няма да плесеняса, нито ще се наруши целостта му, защото не съдържа консерванти и подобрители.

В търговските вериги напоследък доста се рекламират и се купуват предлаганите биохрани. А нас тук, в Родопите, такива реклами не ни въздействат- ние цял живот отглеждаме натурални продукти. С каквото и да се занимаваме, все сме склонни да отделим време да засеем леха с картофи, фасул, зеленчук, или да запретнем ръкави и да омесим питка. Такива сме – все още не сме скъсали пъпната връв със земята и продължаваме да черпим от живителните й сили.

 …И тази вечер малкото родопско кварталче ухае приказно. Майсторът отново е седнал край пещта и търпеливо очаква коричките на питите да добият златист оттенък…

Наталия Кехайова
©Рудозем днес
Последни новини
Драстично зачестяват случаите на телефонни измами в областта - предупредете своите близки!
В следващите дни Смолян и Рудозем ще бъдат арена на футболни битки
Поздрав по случай Рамазан Байрям от кметът на Община Рудозем
ПОЗДРАВЛЕНИЕ ОТ ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ ПО СЛУЧАЙ РАМАЗАН БАЙРАМ
Поздрав по случай Рамазан Байрям от председателя на ПП "ГЕРБ" - Рудозем Шукри Халилов
Безплатни прегледи за туберкулоза организират в МБАЛ -Смолян
Добро представяне на тенисистките от Чепинци на финалите на републиканското първенство
Масови арести за дрога покрай английския събор в Полковник Серафимово
Първо място за хокеистите от Чепинци на турнир в Перник
Отворени са офертите за строителен надзор при изграждането на обходния път на Рудозем