Аз-тъпакът, или Елит опасен за оцеляването на страната?

Самият факт, че елита – и научен и културен – по всевъзможен начин тръби по всички медии , че „народа е с робски дух”, „народа е прост”, „нацията ни е калпава” вече е опасност за оцеляването на България като държава. Защото определения като „нация”, „народ”, „общество” са твърде събирателни и обтекаеми. И с тях всичко може да се докаже. Дори техните твърдения. Което означава МАНИПУЛАЦИЯ. Народа е виновен. Но това дори не е констатация, а преднамерено извинение за тоталната некадърност и  корумпираност  точно на тези, които ме упрекват, че съм прост, калпав и тъп. Защо? Защото когато имам избор единствено избор между трънки и глогинки не съм избрал орхидеи?!? Да де, ама има нещо сбъркано. Как да избера орхидеи като не ми ги предлагат? И тъп ли съм тогава или просто съм натикан безизборно в ъгъла? Кой ме е натикал ли. Ами тези дето ме упрекват че съм тъп и нямам чувство за историчност и национална отговорност и гордост. И с какво ми предлагат да се гордея? С кланетата. Син съм бил на „клана нация”. Брей Боже! А бе „елити”, толкова ли не виждате, че баташкото клане не завършва с черепите и изнасилените жени и избити деца, а е прелюдия към гордостта на Съединението, към величието на победата в сръбско българската война и Независимостта!?! Значи, аз съм тъп, че го виждам, а вие сте умните, внушаващи ми, че от мен нищо не зависи и трябва да се гордея с поражения и кланета, а не с победи?!? Аз съм тъп, че се питам как Полша може да има една трилогия „С огън и Меч” за един период не по-малко къкрвав. Само че, те – явно също тъпи – видяли в кървавите кланета величието на бъдещите победи. В хекатомбата на герои и народ  те виждат идващите, железните , победоносни хорунгви водени от нови герои, стъпили на плещите на загиналите. И успяващи. И побеждаващи. А вие ми предлагате „Време разделно”. Клали ни били. Мамка му. Голямо откритие. Ами покажете ми читав и успешен народ дет не са го клали. Няма. Тогава? Вие ми вменявате вината, че съм лузър, а възпитанието в лузърство е ваше преднамерено дело. Точно така. Преднамерено. Точно вие оперирате и триете от Левски „Който ни освободи, той ще ни пороби”. Какво е искал да каже ли? Ами то е ясно дори и за тъпаци като мен. Той е казал „Ние МОЖЕМ САМИ”. Точка. Вие ме разнежвате с дяда Ивана и виктимизирате с баташкото клане. Защото кариерите ви зависят от една чужда на България велика сила. За да ми я направите любима, вие ме възпитавате в дух на малоценност и жертва. И ме изкарвате и тъп и некадърен и неспособен. Непрекъснато ми повтаряте и показвате и доказвате, че съм прост и негоден. И после се питате, отде тез колективни „черти”. Ами... няма ги. Те са си ваши. Но пък и медиите са си ваши, та моят глас е изтрит. И можете да ми припишете каквото си искате. Но зад това приписване, все пак си остават въпросите на които щете-нещете, ще се наложи да отговаряте. Като: вие умниците, какво направихте и как се доказахте и с правото на какъв резултат ме сочите за тъп? С това, че успяхте в мирно време да вкарате България в ТРИ фалита /62-ра, 72-ра и април 90-та/ ? А не сте вие ли? Хубаво. Ами де бяхте бе елити уважаеми 1996-а? Чухте, че кокошки снасяли златни яйца и ... убихте си банките. Изкормихте ги. Взехте яйцата. Взехте ми спестяванията. А накрая се оказа, че други, „чужди”, тъпи като мен, знаели, че просто трябва да захраниш кокошката, сиреч – мен, и да си прибираш сутрин златото. Та, кой е тъпият? Или още по-умното. Окрадохте капитала. И... го превъртахте в еднократен доход. Окрадохте предприятията и ги продадохте за скрап. Умно. Или пък решавате, че най-лесно ще ви се размине, ако ме скарате с роми, турци, евреи и Бог знае още с кого. Хубаво. На пръв поглед – дори хитро. Само дето видяхме тази хитрост. В БИВША Югославия. От Сърбия остана носна кърпичка. Явно и за нас целите това. Но пък нали съм си тъп, все още ви се връзвам. Сиреч – на „политическа” кукичка още кълва. Все още не си давам сметка, че въпрост не е КОЙ, а какво избирам. Не се питам де ми е интереса. Защото непрекъснато ми втълпявате, че съм прост и от мен нищо не зависи. Вярно е. Не виждам, че ме поставяте в предварително триширана ситуация. КОЙ, си е ваш продукт, и като така – ще ми „даде” каквото вие пожелаете. Така и става. Досега. Но разликата между нас става все по-дълбока. И както е тръгнало, току виж разбера, че просто ме водите в пропастта. С овчето самомнение, че няма да разбера... Все още не разбирам докрай. Но подушвам пропастта. Интуитивно. Инстинкт. И започвам да се вълнувам. Все още съм почти убеден, че виновни за това са Бай Генчо, Кака Мара чистачката и аз. Но нещо почва да ми просветва. Леко засега. Защото првиждам. Трябва да има и друг начин. Сещам се за Мечо Пух. Дето като го водели по стълбите надолу, докато главата му се удряла на всяко стъпало си мислел, че има и друг начин. После-забравял. Ама вие – умни елити - забравяте, че Дори Пух е имал достатъчно безударно за главата му време та да забрави. Ама не ми давате такова. Всеки ден и всяка минута вие ми удряте главата. С КАТ и СРС, МБАЛ,ДКЦ, с пенсия и осигуровки, с държавни поръчки, с хвърчащи нагоре цени ... И след всеки удар ми споменавате, че аз съм си виновен за това. А вие сте на Олимп и клатите мъдро глава... Маре пусто дърво неодялано... Май ще се сетя след толкова бой по главата и за това! Иво Димитров