БОГ Е ЕДИН - ЗА ВЯРАТА И ОЩЕ НЕЩО

Автор:  
Нина Кръстева

Ей там, в средата на планината Родопа, там, дето трите реки Арда, Чепинска (Чангърдере)  и Елховска (Янусдере) като три сестрици се сбират да се прегърнат, там в далечни времена (1200-600 г. пр. н. е.) съществувало селище. Първото му име било Витлово. През Античността землището му било обитавано от тракийското племе койлалети и през селището минавал планинският кервански път, свързващ Тракийската низина с Беломорието. Богати находища на олово, мед, цинк и сребро криела земята и чуждоземски владетели – македонци, римляни и гърци се изредили да я притежават. По време на османското владичество, в 1676 година нарекли селището Палас, което от турски означава „долина, място в ниското“, та чак до 1934 година, когато пак го прекръстили, та станало Рудозем, а след 30 години за град го признали.

Днес откъдето и щеш да влезеш в Рудозем, първото дето ще ти избоде очите е бялата джамия, нагиздена с шапката на едно голямо и още четири по-малки кубета; с минарето, стрелнало се нагоре, сякаш ще излети в небесата. Колкото и угрижен да си, да ти напомня, че душата ти винаги ще търси първосъздателя си.

СТАРАТА ДЖАМИЯ

Първата джамия била в стария център на Рудозем, на улица „3-та“. Кога е била построена днес никой не помни. Там бил предишният център на Рудозем. Имало магазин и няколко къщи, в които живеела голяма фамилия, хората от която поддържали джамията. В джамията имало двор с харем. Понякога използвали харема за спане, за молитва, ако вътре не достига мястото. Джамията не била голяма, но побирала миряните.

По комунистическо време, през  80-те години на миналия век, джамията била принудително съборена и на нейно място бил построен жилищен блок. Но в 90-те години хората, изповядващи ислям в Рудозем, преживяват религиозно възраждане и построяват голяма джамия на хълма, на десния бряг на Чепинска река, над автогарата. Джамия, като паметник за следващите поколения.

В града има още три молитвени дома в кварталите Мейково, Нова махала и Възраждане, но те са по-малки и нямат хубостта на голямата джамия, дето отдалече се белее и отвсякъде се вижда.

НАЧАЛОТО

През септември 1990 година, в местността „Дигата“, след демократичните промени бил направен първият общ мюсюлмански курбан за всички граждани на Рудозем, на който присъствали много хора. Там взели решението да построят нова джамия. Направили проучване и замерване на хълма, с което се установило, че на това място не минават старите галерии на някогашен рудник и през лятото на 1992 година била направена първата копка за строежа на новата джамия. „Напълно доброволно, с труд и пари от местното население.“ – разказва Селви Шабан, който от 2016 година е председател на мюсюлманското настоятелство към джамията. – „Първоначално събраните пари са били достатъчни само за започването. Множество държавни предприятия и частни фирми са се включили безвъзмездно в строежа с техника, строителни материали (цимент, бетон, арматурно желязо, строителни блокчета), транспорт (камиони, машини). Изцяло на доброволни начала, благотворително, всеки с каквото и колкото може.  

Строителството се извършвало под прякото ръководство и ежедневно присъствие на бригадира Агонури Ламбов от село Грамаде; техническия ръководител Хайредин Дерменджиев от село Бяла река (потомствен строител, с прочут баща майстор зидаро-мазач)  и Мехмедамин Молла Ахмедов от село Бърчево, който се занимавал с финансовите операции (събирането на пари, плащанията, доставката на материали).

Работело се е в почивните дни през летния сезон с бригади по 200-300 човека – зидари, мазачи, арматуристи, куфражисти... А всеки ден от седмицата редовно е имало по 50-60 работещи строителни работници. Почивало се е само в петък – денят за молитва. Всичко е заснето на видеофилм от Юсеин Кючюков от село Смилен. Да се помни!

  Имаше барака, в която работниците се преобличаха и ядяха там. Отвън имаше закачена кутия за дарения – който иска работи, а ако иска дава и пари. Мъже и жени готвеха в големи казани, на доброволни начала, за да хранят работниците. Всеки носеше продукти, кой каквото има, заколваха по 4-5 животни, овце, за да могат да нахранят всички, а и всеки си носеше по нещо от вкъщи.“

НОВАТА ДЖАМИЯ

Бяла-беленичка красавица е тя! Здраво стъпила е на 2 000 квадратни метра върху земната твърд. Дворът, дето я обгражда със зеления си килим, на шест декара се е прострял. Извисено 27 м към небето, минарето (от арабската дума „нур“, означаваща „светлина“) е посредникът между Земята и Небето.

Събувам обувките си пред вратата и влизам боса в молитвената зала, която с 800-те си кв. м. ме кара да се чувствам прашинка сред белотата й. Поразяващо бяло и стилно! Таванът, с меките линии на овала, издигнат е на 16 м и 15 см в най-високата си част, а външната част на кръга му е обрамчена с нежна, жълта везба.  Пред мен михрабът, дето застава имамът, е бял, и той дискретно очертан с топлата охра на неголеми полусферички. Тази пестелива, но изискана шарка се повтаря по на три места по стволовете на четирите високи колони, поддържащи цялата покривна конструкция – тавана (свода на небето), като златни гривни по изящните ръце на девойка. Подът, блестящо чист, е застлан с голям син килим, дал нежно син нюанс горе на свода. Отначало бил застлан с китеници. Било е много шарено! Всеки носел от собствената си руба. Но след време мюсюлманите събрали средства и закупили еднакви килими.

Зад гърба ми извива белия си парапет голям балкон, и той подпрян от по четири къси колони, и те белязани с гривни от топла охра. Тук са разположени административни помещения, стая за имама, стая за гости, учебна стая. Тук е отредено за жените, които идват да се молят през празничните дни и месец рамазан. Предвидено било цялата джамия да побира 1000 молещи се – долу 700, на горния етаж – 300 човека, ама на големите рамазани общо се събират над 1500.

„…има и помощни помещения, които се използват за образование, за готвене, има сладкарница, столова за жени, места за почистване, място за приготвяне на мъртъвците, гаражи… Оформено е като цялостен комплекс. Ако видите снимката на джамията от 2001 г., когато е откриването, и сегашния й вид, нямат нищо общо. Има разширяване, надграждане, подобряване на фасада, строежи, пристрояване и т. н. – обяснява Селви Шабан. – Четирите колони укрепват тежестта на кубето с диаметър 12 м, където ръчно са налети над 18 кубика бетон. В основата си минарето пък здраво е стъпило в кръг с диаметър 5,5 м с излят 25 кубика бетон. Стойността на сградата не може да се изчисли, но е над 2,5 милиона лева. Всеки е оставил тук зрънце труд и свои пари.“

Питам за парите, кой каква заплата получава, че в днешно време всичко е на самоиздръжка. „Аз нямам заплата. – повдига рамене в учудване Селви Шабан. – Длъжността, която заемам, е доброволна и безвъзмездна. Аз съм занаятчия, със строителство се занимавам. Така си храня семейството. Работата ми е повече мениджърска и в свободното си време, а понякога се налага и да си освобождавам време, идвам тук. А издръжката на джамията е около 100 000 лв. на година. В това число влизат заплати на имами, чистачи, на човека, който се грижи за бара, плащаме тока, купуваме дърва… На изхода на джамията имаме поставени дървени кутии за дарения. Една част от парите идва от там, друга от дейността, която извършваме в джамията. Предишни години голяма част от парите идваха по време на курбан байрям от продажбата на кожите.“

БЛАГОДЕТЕЛНОСТ И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

„Акцентирах няколко пъти, че тук всичко се случва с добро, – категоричен е Селви Шабан – защото преди години се тиражираше, че идват пари от арабски или турски фондации. Ако са идвали пари, те са били по направление на Главно мюфтийство.

Едни от най-важните неща, които се опитваме да лансираме спрямо джамията, това са благодетелност и благотворителност на всички нива. Като се започне от хранене на бедните, до събиране на пари за болни и всякакъв вид благотворителност, опитваме се да бъде на много високо ниво. Наред с другите битови дейности, които се извършват в джамията, благотворителността е една от основните.“

Интересно ми е, освен петте молитви за деня, какви теми се разискват в джамията и  Селви Шабан ми обяснява: „ Има задължителна беседа 10-15 минути на най-различни теми. Например, в момента е актуална темата за пандемията. Имаме теми за проблемите с децата, с наркотиците…“

Към джамията има и училище. Отварям вратата на чиста и слънчева учебна стая с ученически чинове, дъска на стената и библиотека с красиво подвързани книги. Обучението на децата тук се започва още от 4-5-годишна възраст. Правят се коран курсове, в които имамите и една жена, която се занимава с момичетата, преподават религия и ислям. Обучението включва изучаване на религията и четене на корана на арабски език. Има спортни мероприятия и игри. През лятото са около стотина деца, момчета и момичета от 5-годишни до осмокласници.

Централната градска джамия на Рудозем обслужва селата от цялата община – Оглед, Грамаден, Сопота, Рибница, Бяла река, Бърчево и Войковалък, но идват хора и от Чепинци, Елховец, Пловдивци.

Джамията е съборна и общодостъпна за всички. „Ние, мюсюлманите, зачитаме в еднаква степен всички велики пратеници (от Адем до Мохамед –  като вземем Нух (Ной), Муса (Моисей), Ибрахим (Авраам), Иса (Исус), без да ги делим). Както се почитат в християнството, така ги почитаме и ние със същото уважение и почит. Бог е един.“ – продължава да ме смайва с интелигентността си и широк мироглед Селви Шабан.

Тръгвам си със свещения Коран, подарен ми от него, с пожеланието да получа просветлението, което търся, а в съзнанието ми звучат някои от нравствените норми на исляма: правдивост, искреност, вярност, скромност, прогонване на злото от сърцето, щедрост, пристрастие към чистотата, общителност, достойнство и самоуважение, стремеж към самообразование, отвращение към греха и злото. Морално сме отговорни пред Бог и трябва да се стремим към лична праведност, здрави семейства и добро и справедливо общество. И да не забравяме божествената заповед да помагаме на бедните и нуждаещите се. Коран (от арабски „кара“ – „чета“ или „рецитирам“), за мюсюлманите той е словото на Бог, дадено пряко на Мохамед.

Ние всички сме хора, молим се на един Господ, така че забравяш дали е църква или джамия и колкото и големи да са разликите – сграда, ритуали, молитви, вярата е обща и тя ни обединява.  

Нина Кръстева

© Рудозем днес
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
БОГ Е ЕДИН - ЗА ВЯРАТА И ОЩЕ НЕЩО
08.04.2021 | 22:52
719
снимка: teacher.bg

Ей там, в средата на планината Родопа, там, дето трите реки Арда, Чепинска (Чангърдере)  и Елховска (Янусдере) като три сестрици се сбират да се прегърнат, там в далечни времена (1200-600 г. пр. н. е.) съществувало селище. Първото му име било Витлово. През Античността землището му било обитавано от тракийското племе койлалети и през селището минавал планинският кервански път, свързващ Тракийската низина с Беломорието. Богати находища на олово, мед, цинк и сребро криела земята и чуждоземски владетели – македонци, римляни и гърци се изредили да я притежават. По време на османското владичество, в 1676 година нарекли селището Палас, което от турски означава „долина, място в ниското“, та чак до 1934 година, когато пак го прекръстили, та станало Рудозем, а след 30 години за град го признали.

Днес откъдето и щеш да влезеш в Рудозем, първото дето ще ти избоде очите е бялата джамия, нагиздена с шапката на едно голямо и още четири по-малки кубета; с минарето, стрелнало се нагоре, сякаш ще излети в небесата. Колкото и угрижен да си, да ти напомня, че душата ти винаги ще търси първосъздателя си.

СТАРАТА ДЖАМИЯ

Първата джамия била в стария център на Рудозем, на улица „3-та“. Кога е била построена днес никой не помни. Там бил предишният център на Рудозем. Имало магазин и няколко къщи, в които живеела голяма фамилия, хората от която поддържали джамията. В джамията имало двор с харем. Понякога използвали харема за спане, за молитва, ако вътре не достига мястото. Джамията не била голяма, но побирала миряните.

По комунистическо време, през  80-те години на миналия век, джамията била принудително съборена и на нейно място бил построен жилищен блок. Но в 90-те години хората, изповядващи ислям в Рудозем, преживяват религиозно възраждане и построяват голяма джамия на хълма, на десния бряг на Чепинска река, над автогарата. Джамия, като паметник за следващите поколения.

В града има още три молитвени дома в кварталите Мейково, Нова махала и Възраждане, но те са по-малки и нямат хубостта на голямата джамия, дето отдалече се белее и отвсякъде се вижда.

НАЧАЛОТО

През септември 1990 година, в местността „Дигата“, след демократичните промени бил направен първият общ мюсюлмански курбан за всички граждани на Рудозем, на който присъствали много хора. Там взели решението да построят нова джамия. Направили проучване и замерване на хълма, с което се установило, че на това място не минават старите галерии на някогашен рудник и през лятото на 1992 година била направена първата копка за строежа на новата джамия. „Напълно доброволно, с труд и пари от местното население.“ – разказва Селви Шабан, който от 2016 година е председател на мюсюлманското настоятелство към джамията. – „Първоначално събраните пари са били достатъчни само за започването. Множество държавни предприятия и частни фирми са се включили безвъзмездно в строежа с техника, строителни материали (цимент, бетон, арматурно желязо, строителни блокчета), транспорт (камиони, машини). Изцяло на доброволни начала, благотворително, всеки с каквото и колкото може.  

Строителството се извършвало под прякото ръководство и ежедневно присъствие на бригадира Агонури Ламбов от село Грамаде; техническия ръководител Хайредин Дерменджиев от село Бяла река (потомствен строител, с прочут баща майстор зидаро-мазач)  и Мехмедамин Молла Ахмедов от село Бърчево, който се занимавал с финансовите операции (събирането на пари, плащанията, доставката на материали).

Работело се е в почивните дни през летния сезон с бригади по 200-300 човека – зидари, мазачи, арматуристи, куфражисти... А всеки ден от седмицата редовно е имало по 50-60 работещи строителни работници. Почивало се е само в петък – денят за молитва. Всичко е заснето на видеофилм от Юсеин Кючюков от село Смилен. Да се помни!

  Имаше барака, в която работниците се преобличаха и ядяха там. Отвън имаше закачена кутия за дарения – който иска работи, а ако иска дава и пари. Мъже и жени готвеха в големи казани, на доброволни начала, за да хранят работниците. Всеки носеше продукти, кой каквото има, заколваха по 4-5 животни, овце, за да могат да нахранят всички, а и всеки си носеше по нещо от вкъщи.“

НОВАТА ДЖАМИЯ

Бяла-беленичка красавица е тя! Здраво стъпила е на 2 000 квадратни метра върху земната твърд. Дворът, дето я обгражда със зеления си килим, на шест декара се е прострял. Извисено 27 м към небето, минарето (от арабската дума „нур“, означаваща „светлина“) е посредникът между Земята и Небето.

Събувам обувките си пред вратата и влизам боса в молитвената зала, която с 800-те си кв. м. ме кара да се чувствам прашинка сред белотата й. Поразяващо бяло и стилно! Таванът, с меките линии на овала, издигнат е на 16 м и 15 см в най-високата си част, а външната част на кръга му е обрамчена с нежна, жълта везба.  Пред мен михрабът, дето застава имамът, е бял, и той дискретно очертан с топлата охра на неголеми полусферички. Тази пестелива, но изискана шарка се повтаря по на три места по стволовете на четирите високи колони, поддържащи цялата покривна конструкция – тавана (свода на небето), като златни гривни по изящните ръце на девойка. Подът, блестящо чист, е застлан с голям син килим, дал нежно син нюанс горе на свода. Отначало бил застлан с китеници. Било е много шарено! Всеки носел от собствената си руба. Но след време мюсюлманите събрали средства и закупили еднакви килими.

Зад гърба ми извива белия си парапет голям балкон, и той подпрян от по четири къси колони, и те белязани с гривни от топла охра. Тук са разположени административни помещения, стая за имама, стая за гости, учебна стая. Тук е отредено за жените, които идват да се молят през празничните дни и месец рамазан. Предвидено било цялата джамия да побира 1000 молещи се – долу 700, на горния етаж – 300 човека, ама на големите рамазани общо се събират над 1500.

„…има и помощни помещения, които се използват за образование, за готвене, има сладкарница, столова за жени, места за почистване, място за приготвяне на мъртъвците, гаражи… Оформено е като цялостен комплекс. Ако видите снимката на джамията от 2001 г., когато е откриването, и сегашния й вид, нямат нищо общо. Има разширяване, надграждане, подобряване на фасада, строежи, пристрояване и т. н. – обяснява Селви Шабан. – Четирите колони укрепват тежестта на кубето с диаметър 12 м, където ръчно са налети над 18 кубика бетон. В основата си минарето пък здраво е стъпило в кръг с диаметър 5,5 м с излят 25 кубика бетон. Стойността на сградата не може да се изчисли, но е над 2,5 милиона лева. Всеки е оставил тук зрънце труд и свои пари.“

Питам за парите, кой каква заплата получава, че в днешно време всичко е на самоиздръжка. „Аз нямам заплата. – повдига рамене в учудване Селви Шабан. – Длъжността, която заемам, е доброволна и безвъзмездна. Аз съм занаятчия, със строителство се занимавам. Така си храня семейството. Работата ми е повече мениджърска и в свободното си време, а понякога се налага и да си освобождавам време, идвам тук. А издръжката на джамията е около 100 000 лв. на година. В това число влизат заплати на имами, чистачи, на човека, който се грижи за бара, плащаме тока, купуваме дърва… На изхода на джамията имаме поставени дървени кутии за дарения. Една част от парите идва от там, друга от дейността, която извършваме в джамията. Предишни години голяма част от парите идваха по време на курбан байрям от продажбата на кожите.“

БЛАГОДЕТЕЛНОСТ И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ

„Акцентирах няколко пъти, че тук всичко се случва с добро, – категоричен е Селви Шабан – защото преди години се тиражираше, че идват пари от арабски или турски фондации. Ако са идвали пари, те са били по направление на Главно мюфтийство.

Едни от най-важните неща, които се опитваме да лансираме спрямо джамията, това са благодетелност и благотворителност на всички нива. Като се започне от хранене на бедните, до събиране на пари за болни и всякакъв вид благотворителност, опитваме се да бъде на много високо ниво. Наред с другите битови дейности, които се извършват в джамията, благотворителността е една от основните.“

Интересно ми е, освен петте молитви за деня, какви теми се разискват в джамията и  Селви Шабан ми обяснява: „ Има задължителна беседа 10-15 минути на най-различни теми. Например, в момента е актуална темата за пандемията. Имаме теми за проблемите с децата, с наркотиците…“

Към джамията има и училище. Отварям вратата на чиста и слънчева учебна стая с ученически чинове, дъска на стената и библиотека с красиво подвързани книги. Обучението на децата тук се започва още от 4-5-годишна възраст. Правят се коран курсове, в които имамите и една жена, която се занимава с момичетата, преподават религия и ислям. Обучението включва изучаване на религията и четене на корана на арабски език. Има спортни мероприятия и игри. През лятото са около стотина деца, момчета и момичета от 5-годишни до осмокласници.

Централната градска джамия на Рудозем обслужва селата от цялата община – Оглед, Грамаден, Сопота, Рибница, Бяла река, Бърчево и Войковалък, но идват хора и от Чепинци, Елховец, Пловдивци.

Джамията е съборна и общодостъпна за всички. „Ние, мюсюлманите, зачитаме в еднаква степен всички велики пратеници (от Адем до Мохамед –  като вземем Нух (Ной), Муса (Моисей), Ибрахим (Авраам), Иса (Исус), без да ги делим). Както се почитат в християнството, така ги почитаме и ние със същото уважение и почит. Бог е един.“ – продължава да ме смайва с интелигентността си и широк мироглед Селви Шабан.

Тръгвам си със свещения Коран, подарен ми от него, с пожеланието да получа просветлението, което търся, а в съзнанието ми звучат някои от нравствените норми на исляма: правдивост, искреност, вярност, скромност, прогонване на злото от сърцето, щедрост, пристрастие към чистотата, общителност, достойнство и самоуважение, стремеж към самообразование, отвращение към греха и злото. Морално сме отговорни пред Бог и трябва да се стремим към лична праведност, здрави семейства и добро и справедливо общество. И да не забравяме божествената заповед да помагаме на бедните и нуждаещите се. Коран (от арабски „кара“ – „чета“ или „рецитирам“), за мюсюлманите той е словото на Бог, дадено пряко на Мохамед.

Ние всички сме хора, молим се на един Господ, така че забравяш дали е църква или джамия и колкото и големи да са разликите – сграда, ритуали, молитви, вярата е обща и тя ни обединява.  

Нина Кръстева

Нина Кръстева
©Рудозем днес





Последни новини
БОГ Е ЕДИН - ЗА ВЯРАТА И ОЩЕ НЕЩО
Организират акция за засаждане на дръвчета в Чепинци на 11 април
Благотворителна акция стартира днес в Чепинци
Ясни са резултатите от изборите за народни представители в община Рудозем
Груби нарушения в изборния ден от страна на ДПС в Чепинци
Поздравителен адрес от Андреана Трифонова - кандидат за народен представител от листата на Демократична България
Затворена за движение ще бъде главната улица в Чепинци за един ден
Утре в 9:00 часа ще бъде общественото обсъждане за новите 5 500 000 лева дълг
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на изборите
След мен и потоп: Пехливанов иска нов заем от 5.5 млн., които да връщаме до 20 год.