Българинът днес

Голяма агония! Вече никой не се заблуждава, че новото хилядолетие ще донесе радост, мир и любов по целия свят. Всичко около нас се е превърнало в ужас, който изплува в красивата ни страна. Явяват се нови и нови предизвикателства пред обществото ни! Имаме честта всяка вечер в централните емисии новини да се сблъскваме с едно и също - нечии протести, побоища, разгневени политици, загинали хора, мъката на роднини на отвлечени и изнасилени деца ... Българинът живее своята драма. Всъщност, това не е ли една малка трагедия? Обичаме да говорим за "стабилност" , "просперитет" , "програма за развитие" , особено когато тези думи излизат от устата на управляващите. Вярваме ли? Надяваме ли се? Едва ли! Пълен абсурд е да говорим за героизъм. Героите в днешно време са безименни. Те изживяват своя героизъм тихомълком, без да парадират с него. Геройство е да живееш с 100 лева пенсия, геройство е да седиш години наред в либийски затвор, геройство е да караш автомобила си, а после да плащаш от собствения си джоб повредите, заради множеството дупки. Геройство е да работиш за смешната заплата, от която зависи прехраната ти, а други да се возят в луксозни джипове, без да работят. КОЙ Е ГЕРОЯТ? Обикновеният българин! А не богопомазаният политик! В миналото владетелят на българското съзнание е бил егоизмът, сега са егоизмът и идиотизмът, а утре какво ще е наблъскано в главите на най-младото поколение, не е особено ясно. Българинът обича да мисли само и единствено за себе си. И думата "уважавам" е много обичана от нас . Нищо, че се споменава най-често на ракия, салата, и футболен мач, като се добавят някои лирични отклонения към майките на всички живи и неживи предмети. Типична гледка. Дори аз се уморих да виждам по улиците ни малолетни девойки на 10 сантиметров ток, цигара в уста, кафенце в ръка и чужда ръка на други места. Жалка гледка. Но това сме българите днес! Сега всичко е мода. Живеем, гонейки Европа и Америка. Чакаме. Не знам кой точно, но чакаме! Дали нов Бенковски, който да ни отвори очите, дали Европейският съюз, който да ни изсипе с магическа пръчица едни 10 милиарда евро... Видяхме, че можем да оцеляваме, да се присламчваме, да рушим, да търпим, да страдаме. Сега остава да видим дали можем да градим и да се развиваме. Нека да е по български! Биляна Делева