Благородство, скрито зад един костюм, вече 10 години радва рудоземчани

Автор:  
Наталия Кехайова-Моллова

Казват, че единственото нещо, с което можеш да прекалиш, без да бъде грях, е добротата. И точно със своята доброта един наш съгражданин вече 10 години радва малки и големи. Той се казва Бисер Овчарски и по-възрастните ни читатели може би го разпознават като един от  бившите кметове на Елховец, управлявал родното си село през 1995-1999 година. Малко по-младите сме го гледали в популярното неотдавна телевизионно шоу „Сделка или не“, а най-малките  просто си го наричат Дядо Коледа.
Воден от единственото си желание да прави децата щастливи, преди броени дни той направи юбилейната си обиколка из Рудозем с училищния автобус, преоблечен като Дядо Коледа.

Всичко започнало през 2009 година. Разказва с какъв ентусиазъм е приготвил пакетчета с лакомства за децата, които превозва до училище и с какво вълнение е отворил за първи път вратата на автобуса като Дядо Коледа. Виждайки, че инициативата се посреща добре, той разнообразява дейността си. Маршрутът също става по-дълъг - освен училището, посещава и детски градини, ЦОП- Рудозем, ДЦДМУ – Рудозем, в определени дни може да бъде забелязан и край елхата на централния площад в Рудозем. Закономерно популярността му расте и извън границите на общината. През 2016 година е удостоен с престижната награда „Достоен българин на годината“. Наградата се връчва по инициатива на в. „24 часа“.

Преди дни, за десета поредна година, той изнесе своя предколеден спектакъл.  Разказа ни, че със събраните пари тази година е успял да подготви 272 пакета с лакомства. На въпроса кои са спонсорите, той отговори, че това са жители на община Рудозем, които са го спирали през годината да го поздравяват и да го насърчават. Той подчерта, че до ден днешен продължава да си събира касовите бонове и стриктно да следи за сроковете на годност на лакомствата. „Обичам децата, прекалено много ги обичам и свикнах с тях. Първите, които возих, вече са студенти. Радостта в очите им, когато дойде празничния ден, не може да се сравни с нищо, това е безценно“- сподели Бисер Овчарски. И тъй като през годините е виждал как градските деца също искат да участват в това, той решава, че тази година те ще бъдат акцент в програмата му. И след като съгласува идеята си с ръководството на училището и получава подкрепа от там, в сряда Дядо Коледа беше забелязан да вози най-малките ученици из града и да се снима с тях до елхата пред Дома на културата. Това отново предизвика интереса на рудоземчани, защото обиколките съвпаднаха с обедната почивка на работещите в града. По думите на атрактивния шофьор, пациенти на Специализираната болница по рехабилитация от други градове също са искали да си направят снимки за спомен с него, изненадани от интересната инициатива. „Познати и непознати се спираха и ни се усмихваха“- посочи шофьорът. „Наскоро пак ме питаха как ми се занимава с всичко това. Ами, занимава ми се, защото знам каква е емоцията и какъв заряд носи тя.“- заяви Бисер Овчарски и допълни, че на следващия ден около десет човека са го спрели да го поздравят. „Знам, че децата го очакваха, а градските деца в сряда бяха много щастливи. След тях, посетихме и ЦОП  и ДЦДМУ - там емоцията винаги е още по-голяма.Само да съм жив и здрав, ще продължа, не мога да си представя да спра“- посочи той и допълни, че обратната връзка с родители и близки на децата също е стимул за него да не се отказва. „Радвам се, че тази моя идея се приема добре от ръководството на училището, искам да им благодаря за подкрепата.“ - каза в заключение шофьорът на ученически автобус.  Също така, той използва възможността да благодари и на семейството си и по специално на съпругата Силвия, за отдадеността й през всичките тези години. Заедно с нея опаковат лакомствата всеки път. "Жената печели съпруга си с отношение, а моята ме е спечелила за цял живот!"- посочи в края на разговора Бисер Овчарски.

По време на целия ни разговор ми направи впечатление скромността на моя събеседник. Не усетих и нотка на гордост, или себелюбие. И точно тази скромност, съчетана с безкористния му труд и подготовката за поредната празнична обиколка, трогват дълбоко през годините.  Ето какво споделиха на драго сърце няколко човека, у които е оставил следа рудоземският Дядо Коледа:

„Спомням си първия път, когато Дядо Коледа превзе нашия автобус, тогава бях на 9, което ще рече, че е било 2009г. Беше краят на декември и наближаваше коледната ни ваканция, а всички ние, които чакахме на спирката, бяхме стъписани. Вратата се отвори, на шофьорското място стоеше Дядо Коледа, звучаха коледни песни, а Снежанка - облечена в кристално бяла рокля - започна да дава пакетче с подаръци на всяко дете, което се качваше в автобуса. Вътре имаше украса. Сякаш бяхме попаднали във вълшебна приказка. Спомням си, че ние, малките, винаги се надпреварвахме кой ще седне най-отпред, а в този ден борбата беше още по-ожесточена. Настроението през целия път беше невероятно. Следващата година по същото време историята се повтори и така благородната идея на добрия Дядо Коледа се превърна в традиция. Няма да забравя колко развълнувана бях, когато в една от следващите години ме покани да бъда Снежанка. Да бъдеш част от това приключение и да виждаш толкова усмихнати лица, е спомен, който остава за цял живот. Спомням си, че имаше график за целия ден – първо раздавахме подаръци на децата от автобуса, после влизахме при учениците, а след това и в ЦОП и ДЦДМУ – Рудозем. Именно на последните две места тръпката беше най-голяма. Там прекарвахме най-много време, защото пеехме и танцувахме с децата, а искрената  радост в техните очички за нас беше най-голямата награда, както и ръчно изработените от тях коледни картички, които ни подаряваха. Чувството беше невероятно! Затова искам най-сърдечно да пожелая  на добрия и благ Дядо Коледа много здраве, за да продължава още дълги години тази благородна традиция и да дарява всички деца с радост и много усмивки!“ - Нелина Кехайова студентка.

„И на мен ми пълни сърцето, като виждам как му се радват децата и как вече всяка година чакат с нетърпение последния учебен ден, преди коледната ваканция. Защото знаят, че техен шофьор ще бъде Дядо Коледа, макар че вече всички са наясно кой се крие зад костюма. Дълго след това разказват колко хубаво е бил украсен автобусът, как по пътя са слушали празнични песнички и споделят колко са щастливи, че отново имат подаръци от Снежанка от автобуса. Като го гледам с какъв ентусиазъм прави всичко това, ме връща и мен назад в детството. Изказвам най-сърдечни благодарности на „Бате Бисер“ за всичките усилия, грижи и обич, които полага през годините, за да донесе радост на децата от Рудозем. Желая му да бъде здрав и още дълги години да радва нашите деца, а защо не и нашите внуци.“  – Даниела Моллова, родител.

„Бате Бисер, както го наричат всички деца, е любимецът на малки и големи. При нас Дядо Коледа пристига с училищен автобус и освен, че радва децата и нас - учителите, раздава от сърце усмивки и подаръци.Вече 10 години неговата инициатива топли сърцата на децата, воден единствено от любовта си към тях. Влизайки идеално в ролята си на добрия старец, той умее да погали нежно детската душа, да съпреживява, да е състрадателен, да обича, да се радва заедно с децата и да предизвиква единствено усмивки и доброта. Защото човек, който може да прегръща, е добър човек, а ръка, която дава - не обеднява и сърце, което обича - не остарява! Дано се множи доброто и да има повече хора като него! Да е жив и здрав! –  Надя Гаджалова, учител в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ град Рудозем.

© Рудозем днес



снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Благородство, скрито зад един костюм, вече 10 години радва рудоземчани
22.12.2019 | 10:16
3433
снимка: teacher.bg

Казват, че единственото нещо, с което можеш да прекалиш, без да бъде грях, е добротата. И точно със своята доброта един наш съгражданин вече 10 години радва малки и големи. Той се казва Бисер Овчарски и по-възрастните ни читатели може би го разпознават като един от  бившите кметове на Елховец, управлявал родното си село през 1995-1999 година. Малко по-младите сме го гледали в популярното неотдавна телевизионно шоу „Сделка или не“, а най-малките  просто си го наричат Дядо Коледа.
Воден от единственото си желание да прави децата щастливи, преди броени дни той направи юбилейната си обиколка из Рудозем с училищния автобус, преоблечен като Дядо Коледа.

Всичко започнало през 2009 година. Разказва с какъв ентусиазъм е приготвил пакетчета с лакомства за децата, които превозва до училище и с какво вълнение е отворил за първи път вратата на автобуса като Дядо Коледа. Виждайки, че инициативата се посреща добре, той разнообразява дейността си. Маршрутът също става по-дълъг - освен училището, посещава и детски градини, ЦОП- Рудозем, ДЦДМУ – Рудозем, в определени дни може да бъде забелязан и край елхата на централния площад в Рудозем. Закономерно популярността му расте и извън границите на общината. През 2016 година е удостоен с престижната награда „Достоен българин на годината“. Наградата се връчва по инициатива на в. „24 часа“.

Преди дни, за десета поредна година, той изнесе своя предколеден спектакъл.  Разказа ни, че със събраните пари тази година е успял да подготви 272 пакета с лакомства. На въпроса кои са спонсорите, той отговори, че това са жители на община Рудозем, които са го спирали през годината да го поздравяват и да го насърчават. Той подчерта, че до ден днешен продължава да си събира касовите бонове и стриктно да следи за сроковете на годност на лакомствата. „Обичам децата, прекалено много ги обичам и свикнах с тях. Първите, които возих, вече са студенти. Радостта в очите им, когато дойде празничния ден, не може да се сравни с нищо, това е безценно“- сподели Бисер Овчарски. И тъй като през годините е виждал как градските деца също искат да участват в това, той решава, че тази година те ще бъдат акцент в програмата му. И след като съгласува идеята си с ръководството на училището и получава подкрепа от там, в сряда Дядо Коледа беше забелязан да вози най-малките ученици из града и да се снима с тях до елхата пред Дома на културата. Това отново предизвика интереса на рудоземчани, защото обиколките съвпаднаха с обедната почивка на работещите в града. По думите на атрактивния шофьор, пациенти на Специализираната болница по рехабилитация от други градове също са искали да си направят снимки за спомен с него, изненадани от интересната инициатива. „Познати и непознати се спираха и ни се усмихваха“- посочи шофьорът. „Наскоро пак ме питаха как ми се занимава с всичко това. Ами, занимава ми се, защото знам каква е емоцията и какъв заряд носи тя.“- заяви Бисер Овчарски и допълни, че на следващия ден около десет човека са го спрели да го поздравят. „Знам, че децата го очакваха, а градските деца в сряда бяха много щастливи. След тях, посетихме и ЦОП  и ДЦДМУ - там емоцията винаги е още по-голяма.Само да съм жив и здрав, ще продължа, не мога да си представя да спра“- посочи той и допълни, че обратната връзка с родители и близки на децата също е стимул за него да не се отказва. „Радвам се, че тази моя идея се приема добре от ръководството на училището, искам да им благодаря за подкрепата.“ - каза в заключение шофьорът на ученически автобус.  Също така, той използва възможността да благодари и на семейството си и по специално на съпругата Силвия, за отдадеността й през всичките тези години. Заедно с нея опаковат лакомствата всеки път. "Жената печели съпруга си с отношение, а моята ме е спечелила за цял живот!"- посочи в края на разговора Бисер Овчарски.

По време на целия ни разговор ми направи впечатление скромността на моя събеседник. Не усетих и нотка на гордост, или себелюбие. И точно тази скромност, съчетана с безкористния му труд и подготовката за поредната празнична обиколка, трогват дълбоко през годините.  Ето какво споделиха на драго сърце няколко човека, у които е оставил следа рудоземският Дядо Коледа:

„Спомням си първия път, когато Дядо Коледа превзе нашия автобус, тогава бях на 9, което ще рече, че е било 2009г. Беше краят на декември и наближаваше коледната ни ваканция, а всички ние, които чакахме на спирката, бяхме стъписани. Вратата се отвори, на шофьорското място стоеше Дядо Коледа, звучаха коледни песни, а Снежанка - облечена в кристално бяла рокля - започна да дава пакетче с подаръци на всяко дете, което се качваше в автобуса. Вътре имаше украса. Сякаш бяхме попаднали във вълшебна приказка. Спомням си, че ние, малките, винаги се надпреварвахме кой ще седне най-отпред, а в този ден борбата беше още по-ожесточена. Настроението през целия път беше невероятно. Следващата година по същото време историята се повтори и така благородната идея на добрия Дядо Коледа се превърна в традиция. Няма да забравя колко развълнувана бях, когато в една от следващите години ме покани да бъда Снежанка. Да бъдеш част от това приключение и да виждаш толкова усмихнати лица, е спомен, който остава за цял живот. Спомням си, че имаше график за целия ден – първо раздавахме подаръци на децата от автобуса, после влизахме при учениците, а след това и в ЦОП и ДЦДМУ – Рудозем. Именно на последните две места тръпката беше най-голяма. Там прекарвахме най-много време, защото пеехме и танцувахме с децата, а искрената  радост в техните очички за нас беше най-голямата награда, както и ръчно изработените от тях коледни картички, които ни подаряваха. Чувството беше невероятно! Затова искам най-сърдечно да пожелая  на добрия и благ Дядо Коледа много здраве, за да продължава още дълги години тази благородна традиция и да дарява всички деца с радост и много усмивки!“ - Нелина Кехайова студентка.

„И на мен ми пълни сърцето, като виждам как му се радват децата и как вече всяка година чакат с нетърпение последния учебен ден, преди коледната ваканция. Защото знаят, че техен шофьор ще бъде Дядо Коледа, макар че вече всички са наясно кой се крие зад костюма. Дълго след това разказват колко хубаво е бил украсен автобусът, как по пътя са слушали празнични песнички и споделят колко са щастливи, че отново имат подаръци от Снежанка от автобуса. Като го гледам с какъв ентусиазъм прави всичко това, ме връща и мен назад в детството. Изказвам най-сърдечни благодарности на „Бате Бисер“ за всичките усилия, грижи и обич, които полага през годините, за да донесе радост на децата от Рудозем. Желая му да бъде здрав и още дълги години да радва нашите деца, а защо не и нашите внуци.“  – Даниела Моллова, родител.

„Бате Бисер, както го наричат всички деца, е любимецът на малки и големи. При нас Дядо Коледа пристига с училищен автобус и освен, че радва децата и нас - учителите, раздава от сърце усмивки и подаръци.Вече 10 години неговата инициатива топли сърцата на децата, воден единствено от любовта си към тях. Влизайки идеално в ролята си на добрия старец, той умее да погали нежно детската душа, да съпреживява, да е състрадателен, да обича, да се радва заедно с децата и да предизвиква единствено усмивки и доброта. Защото човек, който може да прегръща, е добър човек, а ръка, която дава - не обеднява и сърце, което обича - не остарява! Дано се множи доброто и да има повече хора като него! Да е жив и здрав! –  Надя Гаджалова, учител в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ град Рудозем.

Наталия Кехайова-Моллова
©Рудозем днес






Последни новини
Условна присъда за кмета на Бърчево
Народният представител д-р Даниела Дариткова беше на посещение в Чепинци
На лъжата краката са къси, г-н Пехливанов!
Първият вестник на Рудозем – кое как беше.. (1 част)
Хванаха кмета на Бърчево зад волана с 2.27 промила
Първият вестник на Рудозем – кое как беше..
Петима от чепинските хокеисти с повиквателна за националния отбор
Какво се случи с безплатния интернет, г-н Пехливанов?
Грипната ваканция за учениците е удължена до вторник
Какво се случва с ул. Трамповска, г-н Пехливанов?