Да те върнат от оня свят - една история от младините на мъж от Войкова лъка

1987 година, осми август, събота. След нощна смяна, 30-годишният Хилми Хамидински от село Войкова лъка отива да полива градината с електрическа помпа. Токов удар праща младия мъж безжизнен във водите на реката. Невиждана трагедия...

...26 години по-късно. Човекът е жив и здрав и ни посреща в дома си. Започваме да го питаме за преживения ужас.

„Виж сега, то и аз знам това, което са ми разказали. Аз не помня нищо”- започва разказа си той. "Казват, че засичане на помпата за поливане е предизвикало токовия удар. Наоколо имаше и други поливачи, които впоследствие разбрах, че са скочили да ме спасяват. Опитвали са да ми приложат изкуствено дишане, но не съм давал никакви признаци на живот. Карат ме в болницата и ме оставят на асфалта пред стълбите. Бил съм вдървен. За кратко време се напълнило с хора- лекари, минувачи. Лекари от Мадан и Смолян пътували към Рудозем."

"През това време слаб хрип след удар в гърдите е върнал надеждата, че не съм мъртъв. Започнали продължителни процедури на сърдечен масаж и изкуствено дишане."

„Секундите и решителните точни действия на екипа в рудоземската болница определиха щастливия изход. Като се има предвид колко време е изтекло от нещастието, до лекарската намеса, наистина е извършено чудо”- гласят част от спомените на един от лекарите, регистрирани от журналиста Страхил Бостанджиев в печатното издание „Родопи”, който описал случая няколко месеца по-късно. Изданието все още се пази в дома на пострадалия човек.

Когато идва екипът от Смолян, сърдечната дейност и дишането на човека са били възстановени. Проблем имало с мозъчната дейност. След това той е транспортиран до болницата в Смолян, където в продължение на месец е бил в реанимация.

Попитахме съпругата му тя как е изживяла тежкия момент. Оказва се, че във времето от инцидента, до транспортирането на съпруга й до Рудозем, тя е низала тютюн със свекървата си в къщата и заедно гледали двете малки момченца на младото семейство. Не подозирали каква трагедия се случва навън... Съобщили им едва когато се е стигнало до лекарската намеса.

По нейните думи го е спасило това, че при падането след токовия удар, той е държал смукателя на помпата и по този начин се е изключил и кабела от електричеството. Всичко е станало за части от секундата. Ако кабелът не се е бил изключил от мрежата, изходът щял да бъде фатален при взаимодействието на тока с водата.

След като е възстановен сърдечния ритъм, лекарите го местят в отделението, където го включват на чисто нова апаратура, с която разполагала болницата от скоро и която все още не е била пробвана. Но за голямо щастие, при тази критична ситуация, тя е заработила - нищо, че преди това не е била тествана. За всеобща изненада тя е заработила без проблем.

След това го транспортират в ОАРИЛ в Смолян. Гаранции за живота му не давали никакви. Осем дни прекарал в кома. На деветия ден, при поставяне на поредната инжекция, той помръднал ръката си, казва със сълзи на очи съпругата му. На петнадесетия ден е имал леко отваряне на лявото око, споделя с точност тя. На осемнадесетия ден той вече отваря очи.

„Това помня, че като се събудих, не помнех нищо.”- каза човекът. Докторът му съобщил, че в неговия случай на хиляда човека оцелява само един.

По ирония на съдбата се случва така, че баща и син са в една и съща болница в продължение на месец, без да знаят един за друг. На бащата е предстояла операция за отстраняване на тумор и тежко възстановяване след това и на всички било ясно, че научи ли какво се случва със сина му на долния етаж, той може и да не издържи. Строго пазели тайната и замаскирали липсата на сина с лъжата, че са го извикали запас. В продължение на месец двете жени периодично се качвали и при дядото, сякаш специално отиват да го видят. Той забелязал, че и двете слабеят и притеснен казвал: "Много тютюн има, как ще се оправите, и малки деца, а синът е в запас"…

Малко преди да се случи тази трагедия, двамата споделиха, че са чели във вестник за случай, в  който жена от СССР се е събудила след като 6 месеца е била в кома, след токов удар от над 300 волта. "И няколко дни по-късно се случи и на нас", споделя съпругата.

„Нито децата си познаваше, нито мен, нито брат, никой”- спомня си тежката картина тя. Силните лекарства, които не са били налични в аптеката и с поръчки са ги доставяли в Рудозем, както и обгрижването в домашната среда са помогнали на човека да възстанови паметта си и за 8 месеца се е излекувал. В началото нищо не е познавал, но малко по малко се е научил как се казват нещата около него.

След толкова много години, когато вече изглежда сякаш разказва сюжет от филм, мъжът сподели, че не се страхува от тока. Но след това спрели да поливат с помпи.

"След това известно време забравяше често, но и този етап мина и сега има много добра памет", споделя съпругата. Помни датата на раждане на почти всички по-възрастни хора от селото. 

Друго интересно в този невероятен случай е това, че преди инцидентът мъжът е имал много красив почерк и след като се възстановява и си започва работа, близките му виждат съвсем случайно, че почеркът му остава непроменен. Даже надничните листове на смяната, на която е бил началник, са били оставени за образец в счетоводството на рудоуправлението, отбелязва с усмивка съпругата му.

След 37-годишен съвместен живот и двамата с категоричност казаха няколко неща.

„Чудо! Просто голямо чудо- по друг начин не можем да го коментираме”, развълнувано споделя съпругата. „Гледах децата как спят, гледам и него и просто не вярвам, че е оживял. Все едно втори живот живее- гледаш го пред тебе и не вярваш”.

"От каквото ни е писано, не можем да се скрием!"- каза в заключение жената. "И имаш ли си късмет, никой не може да ти го отнеме" - добави мъжът.