Дали проблемите на Мочура са глас в пустиня?!

Автор:  
Наталия Кехайова

Невероятната природа, удивителното географско разположение, живописните гледки от 1200 метра надморска височина са причините, които ни заведоха в село Мочура. Но какво се оказа там?

Както може би всички знаят, асфалтът свършва на изхода на село Коритата. Оттам нагоре предстои продължително изкачване по скални неравности. Както и да е - някак си преодоляхме това препятствие. Целта ни беше да разгледаме околностите от птичи поглед.

Невероятни пейзажи се разкриваха пред очите ни от върха на Мочура- сгушените околни селца, пръснати из полите на Родопа, отрупаните с плод овошки и шипкови храсти и... разграденият кльон...
Тишината и спокойствието, нарушавано единствено от птичи гласове, опияняваше. И се запитахме... Какви ли проблеми могат да имат двайсетината останали жители в това малко селце, при положение, че обитават такова райско място?

Ето какви: В последните няколко години през лятото жителите на Мочура са обезпокоявани от гръцки животни, които влизат в градините им. Хората се оплакват, че от няколко дни насам гръцки мулета влизат в пределите на селото и правят пакости. По думите им след мулетата ще започнат да прииждат и крави от южната ни съседка. Как се борят с тях ли? Първо е необходимо да уточним, че реално заграждение между двете държави почти няма-то е амортизирано- мрежите са скъсани, дърветата са паднали, както се вижда на снимката по-горе. Хората правят опити да отклонят животните, пропъждайки ги от селото... Но след дни те се връщат отново...

Пътят е другата болна тема за жителите на Мочура. Те още помнят как преди известно време беше отказан спечелен проект за асфалтиране на пътя за селото им. "Хората искат да идват при роднините си тук, но това, че ще си строшат колите, ги отказва в повечето случаи"- коментира жител на селото.
"Нормално ли е селище, в околностите на което има еко-пътеки и такава богата история, да няма асфалтиран път"- коментира друг жител.
На въпроса колко човека се грижат за поддръжката на пътя, ни беше отговорено, че скоро ще станат пет месеца, откакто няма назначен човек. По думите на мочурци е хубаво, че през летните месеци не са паднали много дъждове, защото за това време пътят щеше да е още по-зле, тъй като канавките се пълнят с пясък и шума. Но според тях и да не завали по-интензивно, скоро започва приготвянето за зимните студове и големите камиони, които ще превозват дървен материал, ще разрушат така или иначе настилката. Хората се надяват да бъде назначен някой, който да се грижи за поддръжката на пътя в предстоящите месеци. Отделно се надяват и да доживеят времето, когато ще стъпват по асфалт...

Разделихме се с надежда, че следващия път ще отидем да отразим асфалтирането...

За съжаление пътищата към крайни села като Мочура и Бреза наистина трябва да се обхождат по-често и да се поддържат. Все пак и там живеят хора от нашата община, които плащат данъци и заслужават отношение, каквото има и към останалите. А това, че до там няма асфалт е още една предпоставка да бъдат посещавани по-често, защото климатичните условия оказват най-сериозно влияние именно там, образувайки неравности по шосетата.
 

© Рудозем днес
Етикети:
снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Дали проблемите на Мочура са глас в пустиня?!
12.08.2013 | 17:40
2047
снимка: teacher.bg

Невероятната природа, удивителното географско разположение, живописните гледки от 1200 метра надморска височина са причините, които ни заведоха в село Мочура. Но какво се оказа там?

Както може би всички знаят, асфалтът свършва на изхода на село Коритата. Оттам нагоре предстои продължително изкачване по скални неравности. Както и да е - някак си преодоляхме това препятствие. Целта ни беше да разгледаме околностите от птичи поглед.

Невероятни пейзажи се разкриваха пред очите ни от върха на Мочура- сгушените околни селца, пръснати из полите на Родопа, отрупаните с плод овошки и шипкови храсти и... разграденият кльон...
Тишината и спокойствието, нарушавано единствено от птичи гласове, опияняваше. И се запитахме... Какви ли проблеми могат да имат двайсетината останали жители в това малко селце, при положение, че обитават такова райско място?

Ето какви: В последните няколко години през лятото жителите на Мочура са обезпокоявани от гръцки животни, които влизат в градините им. Хората се оплакват, че от няколко дни насам гръцки мулета влизат в пределите на селото и правят пакости. По думите им след мулетата ще започнат да прииждат и крави от южната ни съседка. Как се борят с тях ли? Първо е необходимо да уточним, че реално заграждение между двете държави почти няма-то е амортизирано- мрежите са скъсани, дърветата са паднали, както се вижда на снимката по-горе. Хората правят опити да отклонят животните, пропъждайки ги от селото... Но след дни те се връщат отново...

Пътят е другата болна тема за жителите на Мочура. Те още помнят как преди известно време беше отказан спечелен проект за асфалтиране на пътя за селото им. "Хората искат да идват при роднините си тук, но това, че ще си строшат колите, ги отказва в повечето случаи"- коментира жител на селото.
"Нормално ли е селище, в околностите на което има еко-пътеки и такава богата история, да няма асфалтиран път"- коментира друг жител.
На въпроса колко човека се грижат за поддръжката на пътя, ни беше отговорено, че скоро ще станат пет месеца, откакто няма назначен човек. По думите на мочурци е хубаво, че през летните месеци не са паднали много дъждове, защото за това време пътят щеше да е още по-зле, тъй като канавките се пълнят с пясък и шума. Но според тях и да не завали по-интензивно, скоро започва приготвянето за зимните студове и големите камиони, които ще превозват дървен материал, ще разрушат така или иначе настилката. Хората се надяват да бъде назначен някой, който да се грижи за поддръжката на пътя в предстоящите месеци. Отделно се надяват и да доживеят времето, когато ще стъпват по асфалт...

Разделихме се с надежда, че следващия път ще отидем да отразим асфалтирането...

За съжаление пътищата към крайни села като Мочура и Бреза наистина трябва да се обхождат по-често и да се поддържат. Все пак и там живеят хора от нашата община, които плащат данъци и заслужават отношение, каквото има и към останалите. А това, че до там няма асфалт е още една предпоставка да бъдат посещавани по-често, защото климатичните условия оказват най-сериозно влияние именно там, образувайки неравности по шосетата.
 

Наталия Кехайова
©Рудозем днес




Последни новини
Нов благотворителен базар организират в Чепинци
Областният управител върна решението за кметските заплати в Мадан
Под мотото „Планината-моят дом“, РИОСВ и ДГС – Смолян отбелязаха Международния ден на планината
БМЧК с благородна инициатива в Рудозем
Родителите в детската градина в Чепинци събират подписка срещу затварянето на кухнята
91-годишната Сафие от Оглед – „Ядене не се отбира“!
Наистина ли кметът на Мадан иска да работи за хората?
Кметът на Мадан Фахри Молайсенов: Голямата заплата на кмета означава липса на корупция
„Горубсо Мадан – АД” с благороден жест
Справя ли се Община Рудозем със снегопочистването?