Даяна Караджова- за музиката, предизвикателствата и страховете

Автор:  
Наталия Кехайова

От известно време се свързваме с талантливи съграждани, които имат заложби в различни области- досега сме Ви представяли начинаещи поети, фотографи, художници. Сега настъпи моментът да представим едно момиче, което омайва с гласа си. Тя е закърмена с родопската песен и почти на всяко музикално мероприятие в училището е събирала овациите с изпълннията си. За любовта към песента, за страховете и предизвикателствата разговаряхме с 19-годишната Даяна Караджова.
 




Разкажи нещо за себе си- от къде си, на колко години, с какво се занимаваш...

 Казвам се Даяна Караджова от Рудозем, на 19 години съм. В момента работя като продавач-консултант в Смолян.

Колко годишна беше, когато разбра, че имаш талант да пееш? Предполагам, че това в училище се е случило, или по-рано? Разкажи кой откри музиканта в теб?

Занимавам се с музика от съвсем малка, мисля, че още не бях записана в 1-ви клас. Пеех вкъщи с баща ми и негови приятели, май още тогава разбраха за дарбата, която притежавам. Тогава не смятах, че мога да пея, мислех си, че ми се радват, само защото съм малка и го правят, за да не ме обидят. В гимназията вече г-жа Балевска разбра, че наистина имам хубав глас и така винаги бях набелязаната да пея по празниците в училище.

Чували сме за твоите изяви на празници, които е отбелязвало училището. А на някакви конкурси явявала ли си се? Имаш ли награди?

Да, всъщност бях записана на 2 фестивала. Единият беше в Хасково - детски етнофестивал, където спечелих 2-ро място за индивидуално пеене, спомянм си, че точно тогава се бях разболяла. Малко след него дойде и Балкански шампионат в Хисаря, където спечелихме 3-то място. Казвам го в множествено число, защото тогава бях към групата на НЧ" Христо Ботев".

 По едно време се говореше, че музикантите от "Виевската фолк група" са те чули как пееш и са те поканили на прослушване. Ще ни разкажеш ли нещо повече за това?

Ами, да имаше нещо такова. Беше на един от празниците на града. Моето изпълнение беше малко преди това на групата, а преди те да излязат на сцената имаше кратка пауза. И именно тогава ръководителят Емил Узунски дойде, за да ме поздрави за изпълнението ми и ме покани да разговаряме за музиката, за групата и прочие. Направихме прослушването, след което получих покана да пея в тяхната група, но тогава отказах. Може би още не бях готова за това, може би имаше някакъв страх в мен в този момент, защото ми предстоеше изпращане, матури, бал и т.н и реших, че за сега не искам, а вече с течение на времето отново мога да бъда при тях.

А други подобни предложения имала ли си?

Освен предложението от страна на „Виевската фолк група”, получих покана и от оркестър „Кристали”. При тях не исках по много причини, които не искам да коментирам, но главната е семейството ми. Не, че не са ми позволявали или нещо от този род, просто не исках толкова бързо и рязко да се отдалеча до такава степен от тях, че да ги виждам примерно веднъж годишно. При тях работата беше доста сериозна, защото искаха веднага да започнем работа. Но и в „Кристали” вратите са ми все още отворени.

Имала ли си покани за участия на частни мероприятия?

На много частни все още не. Миналата година бях поканена да пея на банкет по случай откриването на ловния сезон.

Според теб вярна ли е поговорката "Музикант къща не храни?"

Аз лично не съм много съгласна с тази поговорка, защото ако един певец или музикант знае как да си върши работата добре, ако знае как да спечели вниманието на хората, може да спечели много. От опит знам, че както при всяка една работа, и при музиката е на приливи и отливи. Понякога имаш много, друг път пък не чак толкова, но не е като да се лишаваш до такава степен, че да се чудиш за кое по-напред да скриеш някой лев. Един музикант винаги може да спечели някой лев, за да има за семейството, стига да знае как.

Мислиш ли да се занимаваш професионално с музика на някой етап от живота ти,  или ще си остане хоби?

За сега не смятам да се вържа сериозно с музиката, макар че пак ще изям много критики за това. Приятелите и семейството ме насърчават да започна да се занимавам сериозно с музика, но още не съм готова и смятам за сега да остане просто хоби. Това не означава, че ще го занемаря толкова пак бих пяла на някое парти примерно, но само толкова.

 Само народни песни ли пееш? Коя е любимата ти песен?

Главно, да. Силата ми е в народната музика и по-точно родопската песен. Пея и гръцко и сръбско, но там не е като в народната музика, малко по-трудно е да се оправям с височините, извивките и прочие, смятам че се справям.

Моите любими песни са много, ще кажа две от най- любиммите ми. Едната е гръцка на Василис Карас – „Къде отиваш” или още позната като "Pou pas", страшно много харесвам тази песен. И една красива българска песен в изпълнение на моя музикален идол Нина Иванова – „Черен гарван”.

На кого би искала да посветиш песен?

Разбира се, че на семейството ми. Те са всичко за мен и бих направила и невъзможното за тях.

Коя песен описва най-точно родопчаните според теб?

Спорен мен е нашият химн - Бела съм, бела, юначе. Не случайно тази песен се е превърнала в химн на Родопа планина.

Ти си завършила, в момента работиш, какво искаш да ти се случи в бъдеще, защото предполагам, че не с такава работа, каквато в момента, си мечтала да се занимаваш?

За напред си пожелавам първо да бъда жива и здрава, за да опитвам да сбъдна мечтите си. Колкото до работата, всъщност като дете мечтаех да работя в магазин, сега не чак толкова, но се радвам, че успях да сбъдна тази мечта.

Би ли искала да живееш в Рудозем, или смяташ да мигрираш?

Как да не бих искала да живея тук, където е семейството ми, приятели, спомени.. На драго сърце бих останала, но просто няма избор, няма бъдеще за младите. Живот и здраве, смятам в средата на 2014 година да замина някъде извън България, защото тук просто няма бъдеще за младите.

Каква е твоята мечта, свързана с Рудозем?

Мечтата ми е Рудозем да бъде както преди, да бъде пълен с хора, за да може когато тръгна на разходка из центъра да виждам площада пълен, а не като сега. Искам да има повече работни места, за да може младите да остават в града, а не да се чудят на къде да поемат.

© Рудозем днес



снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Даяна Караджова- за музиката, предизвикателствата и страховете
19.11.2013 | 11:22
2737
снимка: teacher.bg

От известно време се свързваме с талантливи съграждани, които имат заложби в различни области- досега сме Ви представяли начинаещи поети, фотографи, художници. Сега настъпи моментът да представим едно момиче, което омайва с гласа си. Тя е закърмена с родопската песен и почти на всяко музикално мероприятие в училището е събирала овациите с изпълннията си. За любовта към песента, за страховете и предизвикателствата разговаряхме с 19-годишната Даяна Караджова.
 




Разкажи нещо за себе си- от къде си, на колко години, с какво се занимаваш...

 Казвам се Даяна Караджова от Рудозем, на 19 години съм. В момента работя като продавач-консултант в Смолян.

Колко годишна беше, когато разбра, че имаш талант да пееш? Предполагам, че това в училище се е случило, или по-рано? Разкажи кой откри музиканта в теб?

Занимавам се с музика от съвсем малка, мисля, че още не бях записана в 1-ви клас. Пеех вкъщи с баща ми и негови приятели, май още тогава разбраха за дарбата, която притежавам. Тогава не смятах, че мога да пея, мислех си, че ми се радват, само защото съм малка и го правят, за да не ме обидят. В гимназията вече г-жа Балевска разбра, че наистина имам хубав глас и така винаги бях набелязаната да пея по празниците в училище.

Чували сме за твоите изяви на празници, които е отбелязвало училището. А на някакви конкурси явявала ли си се? Имаш ли награди?

Да, всъщност бях записана на 2 фестивала. Единият беше в Хасково - детски етнофестивал, където спечелих 2-ро място за индивидуално пеене, спомянм си, че точно тогава се бях разболяла. Малко след него дойде и Балкански шампионат в Хисаря, където спечелихме 3-то място. Казвам го в множествено число, защото тогава бях към групата на НЧ" Христо Ботев".

 По едно време се говореше, че музикантите от "Виевската фолк група" са те чули как пееш и са те поканили на прослушване. Ще ни разкажеш ли нещо повече за това?

Ами, да имаше нещо такова. Беше на един от празниците на града. Моето изпълнение беше малко преди това на групата, а преди те да излязат на сцената имаше кратка пауза. И именно тогава ръководителят Емил Узунски дойде, за да ме поздрави за изпълнението ми и ме покани да разговаряме за музиката, за групата и прочие. Направихме прослушването, след което получих покана да пея в тяхната група, но тогава отказах. Може би още не бях готова за това, може би имаше някакъв страх в мен в този момент, защото ми предстоеше изпращане, матури, бал и т.н и реших, че за сега не искам, а вече с течение на времето отново мога да бъда при тях.

А други подобни предложения имала ли си?

Освен предложението от страна на „Виевската фолк група”, получих покана и от оркестър „Кристали”. При тях не исках по много причини, които не искам да коментирам, но главната е семейството ми. Не, че не са ми позволявали или нещо от този род, просто не исках толкова бързо и рязко да се отдалеча до такава степен от тях, че да ги виждам примерно веднъж годишно. При тях работата беше доста сериозна, защото искаха веднага да започнем работа. Но и в „Кристали” вратите са ми все още отворени.

Имала ли си покани за участия на частни мероприятия?

На много частни все още не. Миналата година бях поканена да пея на банкет по случай откриването на ловния сезон.

Според теб вярна ли е поговорката "Музикант къща не храни?"

Аз лично не съм много съгласна с тази поговорка, защото ако един певец или музикант знае как да си върши работата добре, ако знае как да спечели вниманието на хората, може да спечели много. От опит знам, че както при всяка една работа, и при музиката е на приливи и отливи. Понякога имаш много, друг път пък не чак толкова, но не е като да се лишаваш до такава степен, че да се чудиш за кое по-напред да скриеш някой лев. Един музикант винаги може да спечели някой лев, за да има за семейството, стига да знае как.

Мислиш ли да се занимаваш професионално с музика на някой етап от живота ти,  или ще си остане хоби?

За сега не смятам да се вържа сериозно с музиката, макар че пак ще изям много критики за това. Приятелите и семейството ме насърчават да започна да се занимавам сериозно с музика, но още не съм готова и смятам за сега да остане просто хоби. Това не означава, че ще го занемаря толкова пак бих пяла на някое парти примерно, но само толкова.

 Само народни песни ли пееш? Коя е любимата ти песен?

Главно, да. Силата ми е в народната музика и по-точно родопската песен. Пея и гръцко и сръбско, но там не е като в народната музика, малко по-трудно е да се оправям с височините, извивките и прочие, смятам че се справям.

Моите любими песни са много, ще кажа две от най- любиммите ми. Едната е гръцка на Василис Карас – „Къде отиваш” или още позната като "Pou pas", страшно много харесвам тази песен. И една красива българска песен в изпълнение на моя музикален идол Нина Иванова – „Черен гарван”.

На кого би искала да посветиш песен?

Разбира се, че на семейството ми. Те са всичко за мен и бих направила и невъзможното за тях.

Коя песен описва най-точно родопчаните според теб?

Спорен мен е нашият химн - Бела съм, бела, юначе. Не случайно тази песен се е превърнала в химн на Родопа планина.

Ти си завършила, в момента работиш, какво искаш да ти се случи в бъдеще, защото предполагам, че не с такава работа, каквато в момента, си мечтала да се занимаваш?

За напред си пожелавам първо да бъда жива и здрава, за да опитвам да сбъдна мечтите си. Колкото до работата, всъщност като дете мечтаех да работя в магазин, сега не чак толкова, но се радвам, че успях да сбъдна тази мечта.

Би ли искала да живееш в Рудозем, или смяташ да мигрираш?

Как да не бих искала да живея тук, където е семейството ми, приятели, спомени.. На драго сърце бих останала, но просто няма избор, няма бъдеще за младите. Живот и здраве, смятам в средата на 2014 година да замина някъде извън България, защото тук просто няма бъдеще за младите.

Каква е твоята мечта, свързана с Рудозем?

Мечтата ми е Рудозем да бъде както преди, да бъде пълен с хора, за да може когато тръгна на разходка из центъра да виждам площада пълен, а не като сега. Искам да има повече работни места, за да може младите да остават в града, а не да се чудят на къде да поемат.

Наталия Кехайова
©Рудозем днес






Последни новини
Условна присъда за кмета на Бърчево
Народният представител д-р Даниела Дариткова беше на посещение в Чепинци
На лъжата краката са къси, г-н Пехливанов!
Първият вестник на Рудозем – кое как беше.. (1 част)
Хванаха кмета на Бърчево зад волана с 2.27 промила
Първият вестник на Рудозем – кое как беше..
Петима от чепинските хокеисти с повиквателна за националния отбор
Какво се случи с безплатния интернет, г-н Пехливанов?
Грипната ваканция за учениците е удължена до вторник
Какво се случва с ул. Трамповска, г-н Пехливанов?