Гражданско общество: Медиите

Медиите унас не са Средства за масова информация, а средства за масова Манипулация. И то не от днес. От 70 години е така. И дори в условията на „свобода”, нещата може и да изглеждат различно по форма, но съдържанието по същество не е особено по-различно отпреди 25 години. Разликата е, че преди имаше един център на властта, а сега са няколко. Което не означава, че те не изповядват общи интереси. И най-вече, интересът им се състои в това да манипулират общественото мнение в удобна насока.  Иначе полит-инженеринговите мероприятия като ББ, Ера-3, НДСВ, тройна коалиция или ГЕРБ и РЗС не биха били възможни. Нещо повече, самият факт, че няма нито едно доведено до край журналистическо разследване е достатъчно красноречив. Става въпрос за междукланова конкуренция, но решението на проблемите е „за посветени”. Което обяснява и тоталната импотентност на медийните скандали. Колкото и добре и професионално да е започнало осветляването на проблематиката. Стига се до определен праг и ... мълчание. Скандалът е потушен със следващ скандал. А ако някой много известен журналист си „въобрази”, че не е кукла на конци, то набързо изхвърча от „национално отговорните” медии. Без значение от рейтинги и гледаемост, привличане на зрители за рекламите и т.н. уж пазарни фактори, които по принцип играят за независимост на медиите. У нас – сякаш парадоксално – това не „играе”. Примерите Иво Инджев, Иван Бедров, Св.Петрова и др. са повече от показателни. Специфика на бъргарският национален характер? Трънки!  Закономерно следствие на олигополна ситуация. Няколко клана държат пазарите. Следователно – рекламите. И след като има вътрешно споразумение за вътрешно решаване на нещата, то и свободните медии и независимите журналисти стават излишни. А ако някоя медия се счита за „независима” (или искат прекалено много), врътват й колективно кранчето на рекламите и изведнъж, медийната свобода става мираж в пустиня. Резултат? 70-то място по медийна независимост в света. И то твърде близо до медийната „свобода” в откровено диктаторски страни. Контролът над медиите има и една не толкова видима, но още по-опасна страна. Опростачването на нацията. Контролът над медиите, за да е ефективен, изисква и тотален контрол над журналистите. Единият вариант е да „извадят” или „изпилят” „зъбите” на знаещите и можещите. Възможно, но не ефективно. Защото тях винаги ги тегли на ръбът на допустимото. Другото решение – фабрикуване на „медийни звезди”. Полутъпи, полуграмотни. Изцяло зависими. А и да се опитат да се еманципират, „масовата” публика няма да ги подкрепи. Именно поради тези им качества. Така, от тях става прекрасен обслужващ персонал. Както 80-те години, когато подобни човечета се надпреварваха, да „служат” на партията и „комунистическият идеал”, в качеството на агенти на ДС. Съмнявате се? Изгледайте последователно няколко дни сутрешните блокове и после ще спорим. Не само, че поведението на въпросните „медийни звезди” е в пълен унисон с чалга звездите. Това не е достатъчно. Важното е да чуем тяхното чалга мнение по въпросите. Така, различните водещи звезди не само не задават адекватни (или поне, що годе интелигентни въпроси, които биха били и нашите), ами принуждават аудиторията в 30-до 60 % от времето да слушат напълно неадекватните им „разсъждения”. С което обезмислят изявата и на най-смисленият и интересен събеседник. Откъде черпят рейтинг? От събеседниците и тяхното положение . Т.е. ако политикът Х се котира, то рейтингът зависи от това дали той отива при тях или не. И ако са „зъбати” – той не отива. Липсва им друг опит. Пада рейтингът. И така? Следват наколенките и предварително режисираните въпроси. С което обезмислят журналистиката в модерният й смисъл! Но това води и до нещо друго. Ако специалистът У иска да остане в медийното пространство, то и той трябва да се съобрази с това. И ако отговорите и тезите му не съвпадат с „правилните”, просто го „свалят” от медийни изяви. Образува се спирала насочена надолу. При което журналистиката от посредник между специалиста и публиката се превръща в проводник на пред зададени „правилни” тези. С което напълно обезмисля обществената си роля и сам се превръща в обслужващ (макар и скъпо платен) персонал на хората с реална власт. Получава се срастване на журналистиката и реалната власт. Нещо което наблюдаваме и в политиката и съдебната система. Така, за разлика от модерните държави, българските медии стават част от проблемите на страната, без надежда да бъдат един от двигателите за тяхното решаване. Изход? Изходът е в интернет и гражданската активност. Самите медии дотолкова свалиха нивото на журналистически „изяви” и същевременно  станаха толкова откровено манипулативни, че самите те обезмислиха професията си. С което отвориха огромна обществена потребност. Не случайно в последните няколко години наблюдаваме блогъри (без да са особено „масово” известни или пък жупналисти по професия) чиито теми редовно събират от няколко стотин до няколко хиляда прочита, с което достигат читаемост на масовите журналистически изяви в национално известни медии. Естественото развитие на процесите доведе до съвместни блогове на няколко активно пишещи журналисти и/или активни блогъри. Другото поле за изява са общите сайтове с културна и обществено-политическа насоченост, някои от които имат трайна популярност, надвишаваща 2-5000 „абоната”. Третото – и лично за мен изключително перспективно направление – са регионалните интернет „чисти” медии. Независимо, че болшинството от тях (които съм наблюдавал) са дело на „непрофесионалисти”, можем да направим следните констатации: -глад за подобни медии, тъй като покриват чисто регионални потребности. Същевременно, макар и бавно, но успяват да привлекат и регионални рекламодатели именно поради твърде прецизната си таргет група. -когато са действително независими, те поемат изцяло (и изпълняват!) задачите на регионална независима медия и много бързо започват да стават регионален фактор ( в рамките на 1-1,5 години). -изключително интересно е, че колкото по-малко политически обвързани са, толкова по-бързо и устойчиво печелят обществено доверие. - още по-интересно е, че част от тях, в „съюз” с блогъри, правещи анализ на общи за страната проблеми, успяват значително да надхвърлят тясно регионалното значение и постепенно да придобиват национална аудитория, без при това да губят регионалната. -логичната следваща стъпка е да излезнат и с печатни издания, за по-плътно покритие. Това което се вижда е, че при покритие от около 25-30% постоянни читатели, от имащите интернет в региона, то с пускането на печатно издание, те започват да се очертават и като водещи регионални медии! Все още екзотични, но не и по значение,  са чуждестранните медийни сайтове на българи в чужбина. Въпреки, че основната им целева група са сънародниците в съответната страна, част от тях имат и национален отзвук, който не е за пренебрегване. Действително свободната гражданска инициатива породи и интернет медии, които имат и международно значение (пр. Биволъ) с което палитрата става пълна! Насоки и перспективи. Следвайки настоящите тенденции, можем с висока степен на вероятност да прогнозираме, че строго целевите интернет базирани граждански медии, тепърва ще влизат в ползотворно взаимодействие с малкия и среден бизнес, именно поради ясно обособените таргет групи. Подобни регионални медии имат относително ниска себестойност, поради което цената на реклама в тях може да е твърде атрактивна – нещо което е по джоба на МСПредприятия. Като това ще е залог за сериозното им развитие. Същевременно, ниската цена за вход в „бизнес” –цената на труда и интернет подръжката на платформата – позволява свободна конкуренция с всички произтичащи от това плюсове за потребителя. Възможностите за интегриране на интереси е огромна. Напр., няма никакви пречки за доброволно сътрудничество между свободни и независими блогър анализатори и подобни медии. Блогърите печелят популярност, съответните медии – също. Естественият ход на развитие е покриването на по-голям регион плюс излизане в националното медийно пространство. В случая, особено важна ще бъде медийната формула. Напр. един вариант с пре-постване на материали от национални медии е второстепенна възможност. По-важното е публикуването на оригинална местна информация + обща информация продукт на национални и международни информационни агенции + коментари на събитията (регионални – от собствени наблюдател/анализатори и национални – от специализирани блогъри и сайтове). Паралелно с това, въпрос на време е в подобни медии да се появят рубрики от типа „Какво не ни казаха”, „Обещаха-изпълниха”, „Как ни излъгаха”,„ Практически бизнес решения (с цел да подпомогнат местното предприемачество)” и прочее, отразяващи реалните потребности и интереси на общността. Следващата стъпка би била формиране на медии/сайтове с типично контра елитарно съдържание. Напр. анализ на обществените процеси, от позиции напълно пренебрегвани от официалната наука и култура ( история, социология, политология, експертни решения, културни феномени, модели за национално развитие и пр.). Формирането на национални интернет медии от „маргинализирани” кадърни журналисти и граждани е просто въпрос на време и осъзнаване на потенциалните възможности И естествено, само въпрос на година две е формиране на граждански тип ТВ медии (напр. очакваните възможности на Гугъл + позволяват да прогнозираме, че подобни възможности, ще станат напълно икономически достъпни). По този начин, може да се формира напърно свободна, основана на принципите на реалната конкуренция, медийна среда. Нещо което ще позволи на обществото да има алтернативни източници на анализ/коментар/експертиза и същевременно ще открои гражданските му лидери в процес на свободна конкуренция. Днес – малко утопично. Но тенденциите са очертани. И колкото повече става контролът над официалните медии, толкова по-вероятно става реализацията на описаните алтернативи. Иво Димитров
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Гражданско общество: Медиите
26.07.2011 | 20:56
1276
снимка: teacher.bg

Медиите унас не са Средства за масова информация, а средства за масова Манипулация. И то не от днес. От 70 години е така. И дори в условията на „свобода”, нещата може и да изглеждат различно по форма, но съдържанието по същество не е особено по-различно отпреди 25 години. Разликата е, че преди имаше един център на властта, а сега са няколко. Което не означава, че те не изповядват общи интереси. И най-вече, интересът им се състои в това да манипулират общественото мнение в удобна насока.  Иначе полит-инженеринговите мероприятия като ББ, Ера-3, НДСВ, тройна коалиция или ГЕРБ и РЗС не биха били възможни. Нещо повече, самият факт, че няма нито едно доведено до край журналистическо разследване е достатъчно красноречив. Става въпрос за междукланова конкуренция, но решението на проблемите е „за посветени”. Което обяснява и тоталната импотентност на медийните скандали. Колкото и добре и професионално да е започнало осветляването на проблематиката. Стига се до определен праг и ... мълчание. Скандалът е потушен със следващ скандал. А ако някой много известен журналист си „въобрази”, че не е кукла на конци, то набързо изхвърча от „национално отговорните” медии. Без значение от рейтинги и гледаемост, привличане на зрители за рекламите и т.н. уж пазарни фактори, които по принцип играят за независимост на медиите. У нас – сякаш парадоксално – това не „играе”. Примерите Иво Инджев, Иван Бедров, Св.Петрова и др. са повече от показателни. Специфика на бъргарският национален характер? Трънки!  Закономерно следствие на олигополна ситуация. Няколко клана държат пазарите. Следователно – рекламите. И след като има вътрешно споразумение за вътрешно решаване на нещата, то и свободните медии и независимите журналисти стават излишни. А ако някоя медия се счита за „независима” (или искат прекалено много), врътват й колективно кранчето на рекламите и изведнъж, медийната свобода става мираж в пустиня. Резултат? 70-то място по медийна независимост в света. И то твърде близо до медийната „свобода” в откровено диктаторски страни. Контролът над медиите има и една не толкова видима, но още по-опасна страна. Опростачването на нацията. Контролът над медиите, за да е ефективен, изисква и тотален контрол над журналистите. Единият вариант е да „извадят” или „изпилят” „зъбите” на знаещите и можещите. Възможно, но не ефективно. Защото тях винаги ги тегли на ръбът на допустимото. Другото решение – фабрикуване на „медийни звезди”. Полутъпи, полуграмотни. Изцяло зависими. А и да се опитат да се еманципират, „масовата” публика няма да ги подкрепи. Именно поради тези им качества. Така, от тях става прекрасен обслужващ персонал. Както 80-те години, когато подобни човечета се надпреварваха, да „служат” на партията и „комунистическият идеал”, в качеството на агенти на ДС. Съмнявате се? Изгледайте последователно няколко дни сутрешните блокове и после ще спорим. Не само, че поведението на въпросните „медийни звезди” е в пълен унисон с чалга звездите. Това не е достатъчно. Важното е да чуем тяхното чалга мнение по въпросите. Така, различните водещи звезди не само не задават адекватни (или поне, що годе интелигентни въпроси, които биха били и нашите), ами принуждават аудиторията в 30-до 60 % от времето да слушат напълно неадекватните им „разсъждения”. С което обезмислят изявата и на най-смисленият и интересен събеседник. Откъде черпят рейтинг? От събеседниците и тяхното положение . Т.е. ако политикът Х се котира, то рейтингът зависи от това дали той отива при тях или не. И ако са „зъбати” – той не отива. Липсва им друг опит. Пада рейтингът. И така? Следват наколенките и предварително режисираните въпроси. С което обезмислят журналистиката в модерният й смисъл! Но това води и до нещо друго. Ако специалистът У иска да остане в медийното пространство, то и той трябва да се съобрази с това. И ако отговорите и тезите му не съвпадат с „правилните”, просто го „свалят” от медийни изяви. Образува се спирала насочена надолу. При което журналистиката от посредник между специалиста и публиката се превръща в проводник на пред зададени „правилни” тези. С което напълно обезмисля обществената си роля и сам се превръща в обслужващ (макар и скъпо платен) персонал на хората с реална власт. Получава се срастване на журналистиката и реалната власт. Нещо което наблюдаваме и в политиката и съдебната система. Така, за разлика от модерните държави, българските медии стават част от проблемите на страната, без надежда да бъдат един от двигателите за тяхното решаване. Изход? Изходът е в интернет и гражданската активност. Самите медии дотолкова свалиха нивото на журналистически „изяви” и същевременно  станаха толкова откровено манипулативни, че самите те обезмислиха професията си. С което отвориха огромна обществена потребност. Не случайно в последните няколко години наблюдаваме блогъри (без да са особено „масово” известни или пък жупналисти по професия) чиито теми редовно събират от няколко стотин до няколко хиляда прочита, с което достигат читаемост на масовите журналистически изяви в национално известни медии. Естественото развитие на процесите доведе до съвместни блогове на няколко активно пишещи журналисти и/или активни блогъри. Другото поле за изява са общите сайтове с културна и обществено-политическа насоченост, някои от които имат трайна популярност, надвишаваща 2-5000 „абоната”. Третото – и лично за мен изключително перспективно направление – са регионалните интернет „чисти” медии. Независимо, че болшинството от тях (които съм наблюдавал) са дело на „непрофесионалисти”, можем да направим следните констатации: -глад за подобни медии, тъй като покриват чисто регионални потребности. Същевременно, макар и бавно, но успяват да привлекат и регионални рекламодатели именно поради твърде прецизната си таргет група. -когато са действително независими, те поемат изцяло (и изпълняват!) задачите на регионална независима медия и много бързо започват да стават регионален фактор ( в рамките на 1-1,5 години). -изключително интересно е, че колкото по-малко политически обвързани са, толкова по-бързо и устойчиво печелят обществено доверие. - още по-интересно е, че част от тях, в „съюз” с блогъри, правещи анализ на общи за страната проблеми, успяват значително да надхвърлят тясно регионалното значение и постепенно да придобиват национална аудитория, без при това да губят регионалната. -логичната следваща стъпка е да излезнат и с печатни издания, за по-плътно покритие. Това което се вижда е, че при покритие от около 25-30% постоянни читатели, от имащите интернет в региона, то с пускането на печатно издание, те започват да се очертават и като водещи регионални медии! Все още екзотични, но не и по значение,  са чуждестранните медийни сайтове на българи в чужбина. Въпреки, че основната им целева група са сънародниците в съответната страна, част от тях имат и национален отзвук, който не е за пренебрегване. Действително свободната гражданска инициатива породи и интернет медии, които имат и международно значение (пр. Биволъ) с което палитрата става пълна! Насоки и перспективи. Следвайки настоящите тенденции, можем с висока степен на вероятност да прогнозираме, че строго целевите интернет базирани граждански медии, тепърва ще влизат в ползотворно взаимодействие с малкия и среден бизнес, именно поради ясно обособените таргет групи. Подобни регионални медии имат относително ниска себестойност, поради което цената на реклама в тях може да е твърде атрактивна – нещо което е по джоба на МСПредприятия. Като това ще е залог за сериозното им развитие. Същевременно, ниската цена за вход в „бизнес” –цената на труда и интернет подръжката на платформата – позволява свободна конкуренция с всички произтичащи от това плюсове за потребителя. Възможностите за интегриране на интереси е огромна. Напр., няма никакви пречки за доброволно сътрудничество между свободни и независими блогър анализатори и подобни медии. Блогърите печелят популярност, съответните медии – също. Естественият ход на развитие е покриването на по-голям регион плюс излизане в националното медийно пространство. В случая, особено важна ще бъде медийната формула. Напр. един вариант с пре-постване на материали от национални медии е второстепенна възможност. По-важното е публикуването на оригинална местна информация + обща информация продукт на национални и международни информационни агенции + коментари на събитията (регионални – от собствени наблюдател/анализатори и национални – от специализирани блогъри и сайтове). Паралелно с това, въпрос на време е в подобни медии да се появят рубрики от типа „Какво не ни казаха”, „Обещаха-изпълниха”, „Как ни излъгаха”,„ Практически бизнес решения (с цел да подпомогнат местното предприемачество)” и прочее, отразяващи реалните потребности и интереси на общността. Следващата стъпка би била формиране на медии/сайтове с типично контра елитарно съдържание. Напр. анализ на обществените процеси, от позиции напълно пренебрегвани от официалната наука и култура ( история, социология, политология, експертни решения, културни феномени, модели за национално развитие и пр.). Формирането на национални интернет медии от „маргинализирани” кадърни журналисти и граждани е просто въпрос на време и осъзнаване на потенциалните възможности И естествено, само въпрос на година две е формиране на граждански тип ТВ медии (напр. очакваните възможности на Гугъл + позволяват да прогнозираме, че подобни възможности, ще станат напълно икономически достъпни). По този начин, може да се формира напърно свободна, основана на принципите на реалната конкуренция, медийна среда. Нещо което ще позволи на обществото да има алтернативни източници на анализ/коментар/експертиза и същевременно ще открои гражданските му лидери в процес на свободна конкуренция. Днес – малко утопично. Но тенденциите са очертани. И колкото повече става контролът над официалните медии, толкова по-вероятно става реализацията на описаните алтернативи. Иво Димитров





Последни новини
Местната коалиция внася докладна в ОБС Рудозем във връзка с подписка на жителите на кварталите Койнарци, Долен Рудозем и Падала
Поредно "признание" за "добре свършената" работа от Община Рудозем. Този път от АПИ!
Писмо-обръщение на украинските българи към българските граждани и към българските институции
Хубава работа, ама рудоземска!
Рибница, като център на вселената!
Да повдигнем мъглата и премахнем объркването
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на избори
На кого служи Мюсюлманското вероизповедание?!
Добри постижения за чепинските хокеисти от турнири през септември
Стартира инициатива за разделно събиране на пластмасови отпадъци