Историята, легендите и настоящето на село Коритата

Пътуваме към село Коритата. Неравности. Дупки. Разрушен асфалт. Клатушкащ се автомобил по тясната пътна артерия, която води до отдалеченото на 15 км населено място от общинския град. Мараня. Необичайна пролетна жега в Родопите.
Слизам насред широкия площад на селото. Живописната гледка, която се разкрива пред очите моментално изтрива грозното усещане за лошото пътуване и окаяния път.
Защо именно Коритата??? „Ние сме обградени от двете страни с барчинки и селото е като в корито, затова е такова и името", шегува се 80-годишната баба, на която зададох този въпрос.
 „Аз много пъти съм се чудил от къде идва името и за моите 80 години съм стигнал до следното предположение:  Като се огледате, ще видите, че отгоре идва една река, отстрани- в местността „Глибòка падина” има втора рекичка, от другата страна- трета,  в местността „Черешев дол”- четвърта рекичка, а с тази от „Балканов дол”- стават пет. И всички тези малки рекички се вливат в една по-голяма. Затова сме Коритата, защото отвсякъде сме заобиколени от реки”- разсъждава на глас 80-годишният Асан Бозов.

По въпроса за историята на заселването в този регион, възрастният човек съобщи, че първите жители обитавали местността "Леска", която днес е превърната в своеобразна вилна зона. Препитанието си осигурявали като отглеждали ръж, според дядото. От това време е останал споменът за "Момин камък", намиращ се срещу местността "Кощите", в която се обособили първите заселници.
Легендата разказва как в близост до този камък имало нива, в която жънали 7 момичета и които по едно и също време били повалени от чума, разпространила се впоследствие в целия район и довела до пълното му обезлюдяване.
След това хора започнали да се заселват по-надолу, в района, където днес са разположени къщите. В момента има 4 махали- Горна махала, Долна махала, Усип и Нивище.
Селото разполага с автентична родопска воденица и "Доща"- съоръжение, в което се валят халищата и вълната се плъсти. И двете са запазени паметници на културата.
 А в последно време хората мелят царевица в друга воденица, която е електрифицирана. Макар че е частна, собственикът е осигурил свободен достъп до всички жители на селото.
Най-голямата мъка на хората от Коритата е, че са им "взели водата". Споделят, че през лятото се случва капка да не остане в речното корито, защото водата пътува към Рудозем и Мадан. "А какви пъстърви имаше навремето, спомня си с умиление 80-годишният Асан Бозов". Той разказа как на младини с голи ръце са хващали любителката на високопланинските водни басейни риба, но с времето водата намалявала и рибата изчезнала...
На въпроса дали е имало образователни институции, той отговори, че на територията на селото до края на 80-те години на миналия век е имало начално училище и детска градина. Сега най-близката детска градина се намира в близкото село- Пловдивци, където в този момент преобладават малчуганите от Коритата.
Жителите на Коритата са около 200, като една солидна част от тях са гурбетчии, а има и семейства, които трайно са се заселили в Америка и Русия...
Възрастният човек сподели, че през летните месеци и около празници има раздвижване- тогава хората се прибират горе в планината, където се опитват да прочистят дробовете си със свежия въздух и си припомнят вкуса на родопските ястия, приготвени от сбръчканите ръце на техните майки и баби...