Историята на един политически спектакъл

Случилото се пред софийската джамия предизвика доста коментари от най-различни хора, политици и експерти. След като поутихнаха малко страстите, вече по-лесно можем да осмислим случилото се. Нека се върнем в годините когато настъпваха промените. След падането на Живковия режим, мюсюлманите, главно от помашки произход, се втурнаха на митинги и демонстрации в София, с искане  да се възстановят майчините имена на хората, на които имената бяха насилствено сменени през годините на тоталитаризма. На самите митинги бяхме свидетели на съчувствие и взаимопомощ от страна на християнското население, носеха чай и закуски на митингуващите и ги подкрепяха. Виждаше се, че мръсотиите вършени от бившата комунистическа партия касаеха целокупния български народ, без разлика на вяра и етнос. В същото време държавна сигурност държи цялата власт в държавата и ако някой си мисли, че те са стояли безучастно, дълбоко греши. В хода на събитията постепенно бяха натрапени лидери, чрез които ДС държи нещата под контрол. Виждайки, че задаващия се народен тайфун ще отнесе комунистическата власт заедно с всичките и атрибути, милиция, държавна сигурност и всички органи на властта, те бързо решиха да насочат част от недоволството в друга посока, в посока на противопоставяне на демократичната вълна. Спомняте ли си за контра митингите от националистичен характер. Беше задействан целия състав на държавна сигурност и партийни поданици, за да се инициира противоположно искане и настроения спрямо угнетените от Живковия режим и най-лесния начин бе да се използва етническата карта. Създавайки настроения насочени срещу искането за повече права от страна на мюсюлманското население, ДС отваря възможността за манипулиране на мюсюлманите,  което малко по-късно ще бъде принудено  под заплахата от националистическите лозунги  да се сплоти и  самоизолира чрез създаването на партия или движение, което уж ще брани техните права. В която пък организация, ДС внедрява свои верни слуги. По този начин биват елиминирани или насочени в друга посока близо 10% от гласуващите, които със сигурност ще гласуват против бившите комунисти. Така беше постигнато първото разделение на демократично мислещите хора в България използвайки етническата карта. Интерес от това имаха единствено държавна сигурност и комунистите, а целта - запазване на властта. Създавайки партията ДПС и чрез пришитите и лидери от ДС просветените от бившата комунистическа власт вероятно са гледали доста перспективно тъй като, съвсем скоро ще станем свидетели, как с гласовете на ДПС ще бъде свалено първото демократично правителство на България след Живковия режим и как след това същата тази партия заедно с БСП ще създадат правителство с мандат на ДПС и ще източат държавните предприятия и банки. Така стигаме до идването на Симеон II,  който също бе проекция на замогналата вече олигархия, произлизаща от „бившата“ държавна сигурност. Влизането на ДПС във властта първоначално не буди сериозно безпокойство сред населението, но целите и задачите на управляващите ни се разминават сериозно от обещанията им и очакванията на изтормозения вече народ. Към края на мандата на НДСВ народното недоволство расте, излъгания народ се радикализира и ето пак изневиделица се появява партия Атака, роектирана да обере негативно настроените и крайно недоволни чрез антитурска и антимюсюлманска риторика, внедрените лидери, подкрепени от яростната агитация и раздухване на етническа вражда от телевизия СКАТ, която неясно от къде получи сериозна  мощ. Странното в случая беше, че от телевизия СКАТ се изливаха всевъзможни верни и неверни слова, започна яростно демонизиране на Доган, а властта си затваряше очите. Питам се, как така до преди месеци, един журналист се опита да каже няколко думи компрометиращи Царя и Доган и тутакси беше закрита цялата телевизия, а сега нещата стоят иначе . Никой не закача телевизията бълваща откровенни фашистки лозунги. Интересно беше поведението на Доган в ноща на изборите, когато се коментираше появата на новата парламентарна група на АТАКА. Съвсем ясно се виждаше, че Доган е повече от доволен от създалата се ситуация. Съглашението, което се постигна след самите избори между ДПС, НДСВ и БСП и политиката водена от другите парламентарно представени групи ясно подсказва, че в България съществува политически борд, целта на който е да не бъде допуснато властта да попадне в случайни ръце или да може някой да води отговорна към народа политика. Още по времето на Царското правителство се усещаше, че медийните четки по адрес на тогавашния главен секретар на МВР са бъдеща проекция на олигархията в България. И така след народното недоволство към тройната коалиция, дойде време за резервния играч за запазване на статуквото. До момента от всякъде се вижда, че политиката на ГЕРБ по нищо не се различава от предишните, с изключение на по-зрелищните медийни акции на властта. Вижда се, че единствената цел за смяна на цвета на управлението е да се заблуди Европа, за да даде парите от еврофондовете, а на народа се подхвърлят трохи, сухи зрелища и обещания. Всичките тези игри на олигархията вече втръсват на хората. За да се осигури спокойствие на властта е нужно да се плаши населението и за тази цел, най-лесно е да се направи чрез заплаха за мирния живот на хората, а това е лесно, насаждането на етническа и верска нетърпимост ще гарантира уплахата на хората и вниманието им ще бъде отвлечено. Акцията на АТАКА е добре обмислена и планувана доста по-рано от самото събитие. Публиката многократно беше подгрявана от изблиците на ДС агента Доган. Никак не е трудно да се намерят нахъсани глупаци от двете страни, които да си мислят, че бранят кауза и да бъдат въвлечени в зрелищна атракция. За олигархията, която държи политическия борд в България случилото си е точно атракция. В очите на мюсюлманите обаче, това е  посегателство към човешките права,  а за националистите е начин да се борят за тяхната си кауза. За да се заостри добре вниманието на обществото с този цирк от седмици започна все по-усилено да се говори за проблема с джамията и молещите се там, по-предната седмица  имаше леко повишаване на градуса и ето, че всички бяха готови в очакване да се види какво ще се случи в петък. Странно как властта не се досети, че градуса на напрежението е повишен от лекото замерване с яйца и камъни предния път . Изказването на Доган, че без ДПС не можело да се избере президент случайно ли ви изглежда. Проявата на АТАКА в Батак също не ми изглежда случайна и така за всички беше видно, че напрежението расте, само за Цветанов и Фандъкова „не беше“ ясно какво ще се случи. И така, случката се случи, циркът беше отигран, представлението беше перфектно и истинско, защото преките участици едва ли са знаели, че участват в режисирана постановка, част от тях може и да са били инструктирани, но това няма голямо значение. Последваха реакции, народа гледаше леко стаписан и уплашен. Последваха декларации на партии, заклеймяване на действия и един фарс разигран от съдебната и охранителна власт. При положение, че се знае кой носи отговорност за мероприятията, шествието и молитвата, беше образувано дело срещу неизвестен извършител. Пълен смях. Народното събрание приема декларация, осъждайки действията на АТАКА. Не съм виждал по-лицемерно поведение на властта. Вместо да правят закони с ясни правила за гарантиране на правата на хората и реда по улиците, те правят декларации. От колко години се вижда, че мюсюлманите живеещи в София имат нужда от втора или нова джамия и ДПС беше два мандата във властта, та сега ли се сетиха да настояват за разрешаване на строителството й... В заключение ще кажа, че съм отвратен от лицемерието и наглостта, с която ни засипват политиците в България. Нека знаят, те, кукловодите, че рано или късно възмездие ще има. Нека тези, които си играят със страховете на хората и настройват различните един срещу друг да знаят, че рано или късно ще направят фаталната грешка. Надявам се народа да прозре истината, да осъзнае, че проблемите на човека свързани със здравеопазването, образованието и прехраната са в основата на техните страдания, а не от това дали съседа е християнин, мюсюлманин или евреин. Време е не да слушаме политиците какво ни обещават, а ние да им поставяме задачи . Крайно време е да си изработим механизъм за контрол над нашите избраници, иначе скоро няма да има подобрение... Хайри Милезимов