Карамфил Доматев: „Преходът“ трябва вече да приключи и смятам, че това е ангажимент на хората от моето поколение!

„Мисля, че нещата не са безвъзвратно изгубени, ако начело застане амбициозен човек със силно лично присъствие и желание за работа. Още повече, че този прословут „Преход“ наистина вече трябва да приключи и смятам, че това е ангажимент на хората от моето поколение“- заяви за „Рудозем днес“ кандидатът за кмет на село Витина от ПП „Български демократичен център“ Карамфил Доматев.

До момента не сте участвали активно в политиката, какво Ви мотивира да се кандидатирате за кмет на Витина?

Наистина, не съм участвал в политиката и допреди известно време нямах такова намерение. Но гледайки как се развиват нещата, започнах да се замислям по въпроса. Т.нар. „Преход“ се проточи твърде дълго, повече от 25 години, а младите хора с всяка следваща година стават все по-пасивни. Мнозина от тях споделят, че не виждат никаква перспектива, показателно е дори и това, че не проявяват заинтересованост и не вземат участие в предизборните срещи, в които различните партии представят програмите си за развитието на района в следващите 4 години.
Мисля, че нещата не са безвъзвратно изгубени, ако начело застане амбициозен човек със силно лично присъствие и желание за работа. Още повече, че този прословут „Преход“ наистина вече трябва да приключи и смятам, че това е ангажимент на хората от моето поколение.
Не мисля, че е късно да влизам в политиката – в живота няма рано или късно, всичко се случва в точното време.

Като жител на Витина, Вие сте запознат отлично с проблемите на селото. Как смятате, кои са най-сериозни от тях, които не търпят повече отлагане във времето?

Оприличавам малкото населено място на дома – все правиш нещо, но чакат и редица други дейности , които също не търпят отлагане. Както във всички села, така и във Витина има проблеми. Най-сериозният от тях е свързан водоснабдяването. Доста пъти е поставян въпросът във времето, но ефект до момента няма. Ако дойдете тук ден-два, след като е валял дъжд, ще видите, че от чешмите ни тече „боза“. Сигурен съм, че 11 км по-надолу, в града мътилката вече се е утаила и може би водата е по-чиста, но тук е някакъв ад. Почти през цялото лято си набавяме питейна вода от изворите край селото, а чешмяната ползваме само за миене.
Доста средства са инвестирани в началото на 70-те години, може би десетина извора са хванати. Но е взето решение и реката да се вкарва в същата тръба и с една дума ефектът от цялата работа е нулев - по-добре да бяха използвали единствено нея. През годините се обещаваше постоянно да се реши проблемът, сега не е по-различно. Няма да споменавам конкретни политически партии, почти всички обещават, че ще се погрижат за разрешаването му.

Мога да очертая още няколко проблема. Един от тях е свързан с обществената сграда в центъра на селото, която се нуждае от ремонт. Мина един програмен период, започна втори. Програмите за развитие на селските райони предлагат много възможности за вдъхване на нов живот в малките населени места. Видяхме, че по тази програма се ремонтираха читалища в други села в общината. Трябва да се правят проекти, да се използват тези средства, защото както казват китайците „Когато задуха вятър, не трябва да строим стени – а вятърни мелници“.  В тази връзка преди време течеше процедура по регистриране на читалище, в момента не съм запознат до къде е стигнал процесът. Смятам, че е необходимо това читалище да се пререгистрира, ако е необходимо, за да може да функционира една културна институция във Витина. А като се направи ремонтът, ще има възможност да се развива и дейност там.

Има и други инфраструктурни проблеми. Преди разклона за селото има един стръмен завой, а преминаването там след обилен снеговалеж винаги е съпроводено с притеснението на водачите. В тази връзка също би могло да се помисли как да се осигури нормалното преминаване.

Икономическата миграция принуди много от младите хора на Витина да търсят препитание в големите градове и зад граница. Но ще е хубаво, поне като се връщат тук с децата си, макар и за седмица или месец годишно, да има една детска площадка с беседка, където да играят децата, а родителите да се видят.
 Това са основните по-големи проблеми, останалите биха могли да се разрешат и с по-малко средства. Пример в това отношение мога да дам с един паметник на културата „Римски мост“, който се руши. Обилни валежи от преди няколко години отнесоха една част от него, а за възстановяването му не е необходимо много. Просто трябва да се укрепи. Съгласете се, малко села в района могат да се похвалят с такъв мост. Не смятам, че подобни архитектурни паметници трябва да се оставят на произвола на времето, трябва да се полага грижа за запазването им. Все пак там е запечатана част от паметта на селото.

Разговорът тръгна в интересна посока. В архива на медията имаме материал за интересни легенди за местности, разказани от най-възрастния жител на Витина. Смятате ли, че би могло да се помисли за развитие на туризма в селото?

Вярно е, че в посока на туризма също има какво да се работи. Селото има интересна история и разположение. Дори по време на създаването му, не се е намирало, където е днес, а няколко километра по-надолу. Близо до нас минава най-дългата екопътека - от Хвойна до Елидже. Спокойно може да се пусне един лъч на 2-3 км от Витина към Мочуре, който да преминава през местността „Пещерите“. Мястото е изключително красиво, сред по-възрастното население се пазят интересни легенди. По този начин може да се привлекат туристи в селото.
Хотелска база в селото нямаме, но има друго нещо- всички знаят как изглеждат родопските къщи- рядко на два етажа, по-често на три. Младите хора почти навсякъде ги няма и единият етаж стои обзаведен и заключен. И ако се привлекат по някакъв начин туристи , празните етажи могат да се ползват за хотелска база, а това ще донесе и допълнителни доходи на хората.
За съжаление не се пази почти никаква информация за произхода на селата в района. Но смятам, че трябва да се възползваме от съхраненото в паметта на по-възрастните жители- да се запишат версиите за произход на селото, легендите за местностите и всичко, свързано с историята на селото и това да се съхранява в читалището. В същата насока няма да е лошо за всяко село, както и за нашето, да има един сайт, в който да се публикуват тези неща, придружени със снимков материал, за да може да се рекламират по някакъв начин. Това също би могло да доведе туристи.
В крайна сметка мога да обобщя, че стремежът съм решаване на проблемите, които очертах, както и опитите за привличане на туристи са заложени като приоритети в програмата на ПП „Български демократичен център“.

Какво очаквате да се случи след местните избори и какво искате да кажете на хората?

Очаквам да се подобри благосъстоянието на хората, да се подобри обликът на селата и на града. Вярно е, че винаги има какво да се прави, да минат още 2-3 мандата, пак ще има какво да се подобри, да се усъвършенства.
А хората ги съветвам да гласуват със собствения си разум и по собствена преценка, защото това е единственият начин положението в страната да се подобри. Трябва всеки да гласува с акъла си, както казват по-възрастните. Една пословица гласи, че „акълът е единственото нещо, което може да даваш, без да го имаш“ –та мисълта ми е  да не слушат чужди съвети, а в деня на изборите сами да посочат човека, който наистина ще работи за развитието на населеното място и на общината.