Картофи и комасация. Четиво за министър-председатели и елити!

Комасация – мероприятие за групиране на имоти, земеделски стопанства, благоустрояване на землища и укрепване на частната собственост върху земята. Осъществява се от държавата. От икономическата теория и практика е ясно, че за да бъдат ефективни селскостопанските ферми, те трябва - освен всичко друго - да отговарят и на критерия за минимална площ. За Европа, за равнините терени обикновено се сочи оптимум от около 200 декара. За планински и полупланински региони - 35-60-80 дка. В България, поради демократичния характер на наследяването, проблема с раздробяване на земята и респективно ефективността на сел.стоп. производството съществува още от началото на ХХ-ти век. Като до 1940г. има поне 3 закона за комасация като най-добре издържан и комплексен е този от 1940г. Какъв е проблема? Напр. ако дядо Ви е имал 60 дка в полупланински район и ефективно стопанство, то при 5-ма наследници /средното до 1935г. /, това означава, че всяко от децата получава по 12 дка. Децата на децата вече ще получат в наследство средно по 4-5 дка. Освен това, една нива се дели първо на пет, после още на 3-4 парчета. И земята се разпръсва освен количествено и териториално. При това положение, индустриалните методи за обработка на земята стават практически невъзможни. Нещо, за което са се сетили нашите предци. Процеса е стартирал и след 1940г. е ускорен. Впоследствие, предвид насилственото „коопериране” – спира. След 1990г., връщането на земята в реални граници без комасация, доведе до крайна степен до нейното карикатурно раздробяване. Така, „средностатистическият” собственик има около 10-15дка земя разпръснати в 3-5 и повече различни места. Което прави икономически неизгодна машинната обработка. Най-евтино е ръчното обработване, но производителността е отчайващо ниска. Съчетано с демографските промени – не-по-малко от 65% от собствениците на земя вече не живеят в съответното населено място. Всичко това обяснява, защо до 45% от земеделската земя остава необработваема. Многобройните малки земеделски производители са напълно зависими от доставчиците на необходимите консумативи и инвентар, а от друга страна – от прекупвачите на едро. Което прави селскостопанският труд и нерентабилен и напълно непривлекателен, а продукцията – неконкурентоспособна. Това е и елементарното обяснение на факта, че ако преди 9-ти България е била един от големите европейски износители на селскостопанска продукция, то днес сме изцяло зависими от внос. И тъй като и вноса и вътрешното изкупуване се дирижират от монополисти, то естествено и цените са монополно високи. Като при това, нормалният производител със своята работа само увеличава богатството на монополистите, без никаква полза себе си. В този смисъл, призива на ББ всички да си садим картофите ме накара да направя сметка, КОЛКО ще ми струва произведен килограм. Като се има предвид пълното ми невежество като селскостопански производител и факта, че парчетата земя, които имам /а аз влизам в категорията „средностатистически” българин/ са отдалечени на около 3,5 часа от местоживеенето ми, сметките показаха, че килограм картофи ще ми струват ... два пъти повече от пазарните цени! Да не говорим, че ще хабя бензин, който е продукт с нарастваща цена. И така, оказа се, че призива да си произведем онова което ядем е ... ялов. Истината е в комасацията, която реално би раздвиж.eiила и пазара на селскостопанските земи (в момента, дори да имате пари, за да купите земя в размери отговарящи на минималната (sic!) икономическа ефективност ще ви трябва около година пазарлък и то в най-добрият случай. И втората истина е в доброволната кооперация. И двете теми са табу в публичното пространство. А иначе, като примерен данъкоплатец, вече засадих компири на югоизточния балкон, арпаджик на северозападния и пуснах на свободна паша в двора безпризорни котки и кучета. ideabglab.eu
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Картофи и комасация. Четиво за министър-председатели и елити!
23.03.2011 | 22:18
1291
снимка: teacher.bg

Комасация – мероприятие за групиране на имоти, земеделски стопанства, благоустрояване на землища и укрепване на частната собственост върху земята. Осъществява се от държавата. От икономическата теория и практика е ясно, че за да бъдат ефективни селскостопанските ферми, те трябва - освен всичко друго - да отговарят и на критерия за минимална площ. За Европа, за равнините терени обикновено се сочи оптимум от около 200 декара. За планински и полупланински региони - 35-60-80 дка. В България, поради демократичния характер на наследяването, проблема с раздробяване на земята и респективно ефективността на сел.стоп. производството съществува още от началото на ХХ-ти век. Като до 1940г. има поне 3 закона за комасация като най-добре издържан и комплексен е този от 1940г. Какъв е проблема? Напр. ако дядо Ви е имал 60 дка в полупланински район и ефективно стопанство, то при 5-ма наследници /средното до 1935г. /, това означава, че всяко от децата получава по 12 дка. Децата на децата вече ще получат в наследство средно по 4-5 дка. Освен това, една нива се дели първо на пет, после още на 3-4 парчета. И земята се разпръсва освен количествено и териториално. При това положение, индустриалните методи за обработка на земята стават практически невъзможни. Нещо, за което са се сетили нашите предци. Процеса е стартирал и след 1940г. е ускорен. Впоследствие, предвид насилственото „коопериране” – спира. След 1990г., връщането на земята в реални граници без комасация, доведе до крайна степен до нейното карикатурно раздробяване. Така, „средностатистическият” собственик има около 10-15дка земя разпръснати в 3-5 и повече различни места. Което прави икономически неизгодна машинната обработка. Най-евтино е ръчното обработване, но производителността е отчайващо ниска. Съчетано с демографските промени – не-по-малко от 65% от собствениците на земя вече не живеят в съответното населено място. Всичко това обяснява, защо до 45% от земеделската земя остава необработваема. Многобройните малки земеделски производители са напълно зависими от доставчиците на необходимите консумативи и инвентар, а от друга страна – от прекупвачите на едро. Което прави селскостопанският труд и нерентабилен и напълно непривлекателен, а продукцията – неконкурентоспособна. Това е и елементарното обяснение на факта, че ако преди 9-ти България е била един от големите европейски износители на селскостопанска продукция, то днес сме изцяло зависими от внос. И тъй като и вноса и вътрешното изкупуване се дирижират от монополисти, то естествено и цените са монополно високи. Като при това, нормалният производител със своята работа само увеличава богатството на монополистите, без никаква полза себе си. В този смисъл, призива на ББ всички да си садим картофите ме накара да направя сметка, КОЛКО ще ми струва произведен килограм. Като се има предвид пълното ми невежество като селскостопански производител и факта, че парчетата земя, които имам /а аз влизам в категорията „средностатистически” българин/ са отдалечени на около 3,5 часа от местоживеенето ми, сметките показаха, че килограм картофи ще ми струват ... два пъти повече от пазарните цени! Да не говорим, че ще хабя бензин, който е продукт с нарастваща цена. И така, оказа се, че призива да си произведем онова което ядем е ... ялов. Истината е в комасацията, която реално би раздвиж.eiила и пазара на селскостопанските земи (в момента, дори да имате пари, за да купите земя в размери отговарящи на минималната (sic!) икономическа ефективност ще ви трябва около година пазарлък и то в най-добрият случай. И втората истина е в доброволната кооперация. И двете теми са табу в публичното пространство. А иначе, като примерен данъкоплатец, вече засадих компири на югоизточния балкон, арпаджик на северозападния и пуснах на свободна паша в двора безпризорни котки и кучета. ideabglab.eu





Последни новини
Благодарствено писмо към "Омелия" ЕООД
Местната коалиция внася докладна в ОБС Рудозем във връзка с подписка на жителите на кварталите Койнарци, Долен Рудозем и Падала
Поредно "признание" за "добре свършената" работа от Община Рудозем. Този път от АПИ!
Писмо-обръщение на украинските българи към българските граждани и към българските институции
Хубава работа, ама рудоземска!
Рибница, като център на вселената!
Да повдигнем мъглата и премахнем объркването
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на избори
На кого служи Мюсюлманското вероизповедание?!
Добри постижения за чепинските хокеисти от турнири през септември