Кратка лекция по основи на енергетиката

Основи на икономиката-конкуренция. Монопол в олигополен пазар изискващ висок капиталов праг за участие, по дефиниция, има когато първият по пазарен дял има повече от два пъти по-голям дял от следващият. Примера с Лукойл. При това в пазари с неразвита съдебна регулация (българския) тази ситуация се изразява в картелен монопол. Стандартната крива на търсене/предлагане/равновесна цена е валидна единствено в идеалния случай на конкуренция: конкурентите са съпоставими по размер и са безкрайно много. Това означава - нисък капиталов праг за влизане излизане в рамките на под 3 г. инвестиционен/де инвестиционен процес. Също и ЛИПСА на държавна регулация по принцип във всички сектори. Освен това, тази крива е валидна при положение, че достъпа до ресурс е еднакъв за всички потенциални участници на пазара. Накратко: ефективността на Белене е, и ще зависи, както от държавни решения, така и от самите специфики на технологията. Да се счита, че „повече мощност” е равнозначно на повече конкуренция е равнозначно на подмяна на технологичните специфики с идеология и лозунги. И специално за потенциално монополен играч като АЕЦ Белене, който по силата на икономическата логика ще повтори траекторията на Лукойл. 2. Проблеми на енергетиката. Най-съществената специфика на стоката ел.ток е че не подлежи на СКЛАДИРАНЕ! Т.е. трябва да се консумира в момента на производство! Това е изключително важно за да се разбере типа манипулация с "няма ток". Няма ток е разнозначно. Средно - може да има - но това не означава ЕФЕКТИВНО! Пр. за ниско енергоемки индустрии в дадена страна, най-сериозният проблем при АЕЦ зависими икономики е КАКВО правим нощната енергия? Защото АЕЦ работи на основен режим. Грубо казано - 11м./24ч. денонощно  по 1000 на час. Спирането не става освен в аварийни ситуации и е ужасно скъпо. Така Белене може и да има привидно оправдание, но в момента в който Турция включи още 15 хиляди мегавата през 2023г. променя коренно ситуацията. Нощта става убийствена за АЕЦ Белене. Защото Турция- логично - ще натовари собствените си мощности. Румъния затова забави разширението на Черна Вода. Т.е. съпътстващите мощности са абсолютно задължителен компонент. Не за Белене, но за енергийната система на страната. Поради спецификата на ел.енергетиката - висока степен на свързаност на всички източници в цялостна система - за да може всеки един производител да е в оптимален режим на работа има и още един много специфичен момент и той е свързан с цялостен баланс на ИЗКЛЮЧВАЕМИТЕ/ВКЛЮЧВАНИ мощности. Напр. ВЕЦ са най-удобни. Пускаш крана на водата - ток. Спираш крана- спира.При ТЕЦ - има такова понятие като инерция на термично разширение на материала (осите на турбините се нагряват и променят геометрични размери) т.е. изисква известно време за безопасно и безаварийно изключване, за да може остта да се охлади. Естествено, всяка промяна на оптималният режим на работа е СКЪПА - икономически и ТЕХНИЧЕСКИ (умора на материала и занижаване живота на осите). Т.е отново води до не ефективност! Защото ако ще изключваме и ТЕЦ-ове - непрекъснато- това ще доведе до увеличаване на себестойността на тока. Именно тази логика обяснява сериозният принос - над 18%!- на Вятърните ЕЦ в Испания. Те са като ВЕЦ. Пускаш спираш. Т.е. когато има недостиг - пускаш, излишък-спираш. Няма технически проблеми. Т.е. в една енергийно БАЛАНСИРАНА система просто е НЕВЪЗМОЖНО и НЕефективно примерно да си на 100% зависим от АЕЦ. Като тук играе роля и големината на единичната инсталирана мощност. Не е едно и също за гъвкавостта на системата дали са 4х750Мвт или 3х1000 или 2х1500. Единичната инвестиционна цена нараства с НАМАЛЯВАНЕТО на мощността на реактора, но се качва в експлоатационен режим. Така, АЕЦ не е проблем сам за себе си, а въпрос на инфраструктура на икономиката. Ако имате индустрия характеризираща се с технологично непрекъсваеми процеси като: производство на алуминий, стъкло, чугун и стомана и т.н. на теория спокойно може да имате АЕЦ мощности покриващи тяхната консумация +20%. Те са 24часови, АЕЦ е 24 часов. Освен това, трябва да се отчита и % на евентуално отпадане на потребление в минимален режим. Именно затова всяка икономика предполага и оптимална МАКСИМАЛНА мощност на блоковете. Напр. в момента в който България има 4х1000 единственото решение е ИЗНОС. Но видяхме, че двете икономики, които могат да поемат 24/24 енергоподаване на Балканите са Турция и Румъния. Турция ще включи 15 ХИЛЯДИ мегавата ОСНОВНИ мощности, а Румъния и сега има известни проблеми с Черна Вода (от тази гледна точка). Аргумента - свързаност с ЕС също не играе, защото никой не е граден за извънвърхова енергия. И освен това в ЕС часовата разлика е само 2 ч., а средно статистически по потребление - 1,2ч. Т.е. това не е фактор за баланс на потреблението. 3. Изводи: АЕЦ Белене не може да бъде отричан/приеман априори. Но неговата необходимост не може да бъде изведена от идеологически, политически или каквито и да било други общи съображения. Единственият адекватен подход е КОМПЛЕКСЕН анализ отчитащ технологически и икономически фактори. Не споменавам фактора безопасност, доколкото той е абсолютно задължителен и ключов. Въпреки това, следва да си дадем сметка, че безопасността има икономически измерения. Сигурността е залог за бъдещето и при оценка на такива проекти, задължително следва да се отчита и фактора РИСК. Т.е, колко би струвала, цената, на една евентуална тежка авария. Ако няма стратегия за развитие на страната, то спекулацията на тема АЕЦ остава в сферата на идеологията, защото не подлежи на технико-икономически анализ. Ако страната ще развива енергоемки структури от типа производство на черен алуминий, стъкло, стомана и чугун и др.п. – икономическата структура е една, ако става въпрос за индустрии с относително ниска капитало поглъщаемост  друга. Ако околните потенциални дестинации на износ ЩЕ имат потребност от енергия в минимален режим – един вариант, ако не- съвършено различен. Така, оказва се, че проблема Белене е твърде комплексен, а дебата – плосък. Няма адекватни решения, без отчитане на комплекса технико-икономически и свързани с националната безопасност фактори. Иво Димитров
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Кратка лекция по основи на енергетиката
19.04.2011 | 00:03
1191
снимка: teacher.bg

Основи на икономиката-конкуренция. Монопол в олигополен пазар изискващ висок капиталов праг за участие, по дефиниция, има когато първият по пазарен дял има повече от два пъти по-голям дял от следващият. Примера с Лукойл. При това в пазари с неразвита съдебна регулация (българския) тази ситуация се изразява в картелен монопол. Стандартната крива на търсене/предлагане/равновесна цена е валидна единствено в идеалния случай на конкуренция: конкурентите са съпоставими по размер и са безкрайно много. Това означава - нисък капиталов праг за влизане излизане в рамките на под 3 г. инвестиционен/де инвестиционен процес. Също и ЛИПСА на държавна регулация по принцип във всички сектори. Освен това, тази крива е валидна при положение, че достъпа до ресурс е еднакъв за всички потенциални участници на пазара. Накратко: ефективността на Белене е, и ще зависи, както от държавни решения, така и от самите специфики на технологията. Да се счита, че „повече мощност” е равнозначно на повече конкуренция е равнозначно на подмяна на технологичните специфики с идеология и лозунги. И специално за потенциално монополен играч като АЕЦ Белене, който по силата на икономическата логика ще повтори траекторията на Лукойл. 2. Проблеми на енергетиката. Най-съществената специфика на стоката ел.ток е че не подлежи на СКЛАДИРАНЕ! Т.е. трябва да се консумира в момента на производство! Това е изключително важно за да се разбере типа манипулация с "няма ток". Няма ток е разнозначно. Средно - може да има - но това не означава ЕФЕКТИВНО! Пр. за ниско енергоемки индустрии в дадена страна, най-сериозният проблем при АЕЦ зависими икономики е КАКВО правим нощната енергия? Защото АЕЦ работи на основен режим. Грубо казано - 11м./24ч. денонощно  по 1000 на час. Спирането не става освен в аварийни ситуации и е ужасно скъпо. Така Белене може и да има привидно оправдание, но в момента в който Турция включи още 15 хиляди мегавата през 2023г. променя коренно ситуацията. Нощта става убийствена за АЕЦ Белене. Защото Турция- логично - ще натовари собствените си мощности. Румъния затова забави разширението на Черна Вода. Т.е. съпътстващите мощности са абсолютно задължителен компонент. Не за Белене, но за енергийната система на страната. Поради спецификата на ел.енергетиката - висока степен на свързаност на всички източници в цялостна система - за да може всеки един производител да е в оптимален режим на работа има и още един много специфичен момент и той е свързан с цялостен баланс на ИЗКЛЮЧВАЕМИТЕ/ВКЛЮЧВАНИ мощности. Напр. ВЕЦ са най-удобни. Пускаш крана на водата - ток. Спираш крана- спира.При ТЕЦ - има такова понятие като инерция на термично разширение на материала (осите на турбините се нагряват и променят геометрични размери) т.е. изисква известно време за безопасно и безаварийно изключване, за да може остта да се охлади. Естествено, всяка промяна на оптималният режим на работа е СКЪПА - икономически и ТЕХНИЧЕСКИ (умора на материала и занижаване живота на осите). Т.е отново води до не ефективност! Защото ако ще изключваме и ТЕЦ-ове - непрекъснато- това ще доведе до увеличаване на себестойността на тока. Именно тази логика обяснява сериозният принос - над 18%!- на Вятърните ЕЦ в Испания. Те са като ВЕЦ. Пускаш спираш. Т.е. когато има недостиг - пускаш, излишък-спираш. Няма технически проблеми. Т.е. в една енергийно БАЛАНСИРАНА система просто е НЕВЪЗМОЖНО и НЕефективно примерно да си на 100% зависим от АЕЦ. Като тук играе роля и големината на единичната инсталирана мощност. Не е едно и също за гъвкавостта на системата дали са 4х750Мвт или 3х1000 или 2х1500. Единичната инвестиционна цена нараства с НАМАЛЯВАНЕТО на мощността на реактора, но се качва в експлоатационен режим. Така, АЕЦ не е проблем сам за себе си, а въпрос на инфраструктура на икономиката. Ако имате индустрия характеризираща се с технологично непрекъсваеми процеси като: производство на алуминий, стъкло, чугун и стомана и т.н. на теория спокойно може да имате АЕЦ мощности покриващи тяхната консумация +20%. Те са 24часови, АЕЦ е 24 часов. Освен това, трябва да се отчита и % на евентуално отпадане на потребление в минимален режим. Именно затова всяка икономика предполага и оптимална МАКСИМАЛНА мощност на блоковете. Напр. в момента в който България има 4х1000 единственото решение е ИЗНОС. Но видяхме, че двете икономики, които могат да поемат 24/24 енергоподаване на Балканите са Турция и Румъния. Турция ще включи 15 ХИЛЯДИ мегавата ОСНОВНИ мощности, а Румъния и сега има известни проблеми с Черна Вода (от тази гледна точка). Аргумента - свързаност с ЕС също не играе, защото никой не е граден за извънвърхова енергия. И освен това в ЕС часовата разлика е само 2 ч., а средно статистически по потребление - 1,2ч. Т.е. това не е фактор за баланс на потреблението. 3. Изводи: АЕЦ Белене не може да бъде отричан/приеман априори. Но неговата необходимост не може да бъде изведена от идеологически, политически или каквито и да било други общи съображения. Единственият адекватен подход е КОМПЛЕКСЕН анализ отчитащ технологически и икономически фактори. Не споменавам фактора безопасност, доколкото той е абсолютно задължителен и ключов. Въпреки това, следва да си дадем сметка, че безопасността има икономически измерения. Сигурността е залог за бъдещето и при оценка на такива проекти, задължително следва да се отчита и фактора РИСК. Т.е, колко би струвала, цената, на една евентуална тежка авария. Ако няма стратегия за развитие на страната, то спекулацията на тема АЕЦ остава в сферата на идеологията, защото не подлежи на технико-икономически анализ. Ако страната ще развива енергоемки структури от типа производство на черен алуминий, стъкло, стомана и чугун и др.п. – икономическата структура е една, ако става въпрос за индустрии с относително ниска капитало поглъщаемост  друга. Ако околните потенциални дестинации на износ ЩЕ имат потребност от енергия в минимален режим – един вариант, ако не- съвършено различен. Така, оказва се, че проблема Белене е твърде комплексен, а дебата – плосък. Няма адекватни решения, без отчитане на комплекса технико-икономически и свързани с националната безопасност фактори. Иво Димитров





Последни новини
На кого служи Мюсюлманското вероизповедание?!
Добри постижения за чепинските хокеисти от турнири през септември
Стартира инициатива за разделно събиране на пластмасови отпадъци
Община Рудозем продава своите гори на фирми, докато местното население няма дърва за огрев
Поголовно и безконтролно се унищожават горите в землището на с. Чепинци! (СНИМКИ)
Кметът на Чепинци Мустафа Брахимбашев организира протест пред горското стопанство в Смилян
Благодарствено писмо до Ангел Драганов Каравланов
Патрони за сметана
Абитуриент от Чепинци изработва макети на легендарни машини
Поздравителен адрес по случай настъпването на празника Курбан Байрям от Мустафа Брахимбашев - кмет на с. Чепинци