Милка Младенова: „Колегите ми издават актове за раждане и брачни свидетелства, а тук се пишат само смъртни актове!”

...Мочура- едно от кралствата на тишината в нашата община. Не се чува кукуригане на петли, нито кучешки лай, само кукувица пее глухо в далечината. За такава тишина копнеят толкова много хора- а на Мочура копнеят за друго- за човешка реч…

Изморени от продължителното изкачване към най-високото село и от непрекъснатото ослушване да не би да се случи нещо с автомобила по неравните участъци на черния път, сядаме да си починем на пейката пред кметството. Над главите ни се веят флаговете на България и ЕС, а вкусът на ароматното горещо кафе ни припомня за какво сме там. Пролетта прави опити да надене зелената премяна в селцето, но блестящият по върховете сняг и пронизващият вятър все още не й дават възможност.

Поразени от необичайната тишина там и от малкото димящи комини, ние искахме да разберем колко човека живеят в селото. Кметският наместник, Милка Младенова съобщи, числото 20, последвано от тежка въздишка. От тъгата в гласа й и последвалото уточнение, че почти всички жители са възрастни хора, стана ясно, че и това село много скоро ще остане само в историята. Десетки къщи вече са се превърнали в паметници, изоставени на произвола на времето. Тук-там се виждат отколешни къщи, които като по чудо отвън стоят непокътнати. Именно те предизвикват интереса на туристите, които през лятото посещават селото. Кметският наместник сподели, че в последните няколко години се наблюдава интерес към Мочура от страна на туристи от други общини, като в това число най-голям е броят на софиянците, които са посетили рудоземското село. Младенова сподели наблюдение, че когато разглеждат селото, те се спират именно пред онези паметници на миналото и неведнъж са проявявали интерес да ги закупят и да ги реставрират. Но повечето от собствениците не изявяват желание да ги продават. И така единственото, което им остава, е да се снимат в дворовете на тези евелски родопски палати, в които преди време е кипял буен живот…

Попитахме какви трудности изпитва кметския наместник в такова малко селце. „Отстрани може би изглежда лесно, не знам. Не е трудно по принцип, но има една голяма особеност- работи се с възрастни хора. Да, от една страна те са само 20 човека, но от друга всеки иска да му се обърне внимание и то трябва да става по много деликатен начин- трябва да се стараеш да не го обидиш, да не го засегнеш”- сподели Милка Младенова.

По думите й най-трудно е през зимата. Тя още си спомня как през миналата година снегът е бил толкова голям, че се е наложило с трактор да доставят хляб на хората. Тя добави, че и за линейката е трудно през зимата да се изкачва. А тъй като хората са предимно възрастни, те имат и здравословни проблеми.

„Тук ако първият сняг е по-обилен, ни затрупва и не се стопява цяла зима, защото е високо”- заяви Милка Младенова. А когато се събираме с останалите колеги в Рудозем и си споделяме моменти от нашата работа, аз изпитвам  нещо като завист към тях, не за друго, а защото те издават ранообразни документи- актове за раждане, брачни свидетелства, а тук се пишат единствено смъртни актове и това е много тъжно”- добави в заключение кметският наместник на Мочура.

...От тези 20 човека ние успяхме да видим само четирима. Спокойният тон, с който говореха и това, че не ни прекъсваха, докато говорихме ние, ни направи особено впечатление. Впечатление направи и появилата се тъга в очите на един от тях в момента, в който стана дума за пътя до селото. Може би още не беше изтрит спомена за това как преди време щяха да го асфалтират, но дейностите бяха прекратени още в зародиш. Тъй като разкодирахме причината за тази емоция, побързахме да кажем, че не е далеч времето, когато тази 4-километрова отсечка ще бъде асфалтирана. Но думите ни като че ли бяха посрещнати с недоверие. Може би тъгата и това недоверие ще бъдат изтрити тогава, когато този дългоочакван за мочурци ден дойде…

© Рудозем днес
снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Милка Младенова: „Колегите ми издават актове за раждане и брачни свидетелства, а тук се пишат само смъртни актове!”
16.04.2014 | 15:15
2143
снимка: teacher.bg

...Мочура- едно от кралствата на тишината в нашата община. Не се чува кукуригане на петли, нито кучешки лай, само кукувица пее глухо в далечината. За такава тишина копнеят толкова много хора- а на Мочура копнеят за друго- за човешка реч…

Изморени от продължителното изкачване към най-високото село и от непрекъснатото ослушване да не би да се случи нещо с автомобила по неравните участъци на черния път, сядаме да си починем на пейката пред кметството. Над главите ни се веят флаговете на България и ЕС, а вкусът на ароматното горещо кафе ни припомня за какво сме там. Пролетта прави опити да надене зелената премяна в селцето, но блестящият по върховете сняг и пронизващият вятър все още не й дават възможност.

Поразени от необичайната тишина там и от малкото димящи комини, ние искахме да разберем колко човека живеят в селото. Кметският наместник, Милка Младенова съобщи, числото 20, последвано от тежка въздишка. От тъгата в гласа й и последвалото уточнение, че почти всички жители са възрастни хора, стана ясно, че и това село много скоро ще остане само в историята. Десетки къщи вече са се превърнали в паметници, изоставени на произвола на времето. Тук-там се виждат отколешни къщи, които като по чудо отвън стоят непокътнати. Именно те предизвикват интереса на туристите, които през лятото посещават селото. Кметският наместник сподели, че в последните няколко години се наблюдава интерес към Мочура от страна на туристи от други общини, като в това число най-голям е броят на софиянците, които са посетили рудоземското село. Младенова сподели наблюдение, че когато разглеждат селото, те се спират именно пред онези паметници на миналото и неведнъж са проявявали интерес да ги закупят и да ги реставрират. Но повечето от собствениците не изявяват желание да ги продават. И така единственото, което им остава, е да се снимат в дворовете на тези евелски родопски палати, в които преди време е кипял буен живот…

Попитахме какви трудности изпитва кметския наместник в такова малко селце. „Отстрани може би изглежда лесно, не знам. Не е трудно по принцип, но има една голяма особеност- работи се с възрастни хора. Да, от една страна те са само 20 човека, но от друга всеки иска да му се обърне внимание и то трябва да става по много деликатен начин- трябва да се стараеш да не го обидиш, да не го засегнеш”- сподели Милка Младенова.

По думите й най-трудно е през зимата. Тя още си спомня как през миналата година снегът е бил толкова голям, че се е наложило с трактор да доставят хляб на хората. Тя добави, че и за линейката е трудно през зимата да се изкачва. А тъй като хората са предимно възрастни, те имат и здравословни проблеми.

„Тук ако първият сняг е по-обилен, ни затрупва и не се стопява цяла зима, защото е високо”- заяви Милка Младенова. А когато се събираме с останалите колеги в Рудозем и си споделяме моменти от нашата работа, аз изпитвам  нещо като завист към тях, не за друго, а защото те издават ранообразни документи- актове за раждане, брачни свидетелства, а тук се пишат единствено смъртни актове и това е много тъжно”- добави в заключение кметският наместник на Мочура.

...От тези 20 човека ние успяхме да видим само четирима. Спокойният тон, с който говореха и това, че не ни прекъсваха, докато говорихме ние, ни направи особено впечатление. Впечатление направи и появилата се тъга в очите на един от тях в момента, в който стана дума за пътя до селото. Може би още не беше изтрит спомена за това как преди време щяха да го асфалтират, но дейностите бяха прекратени още в зародиш. Тъй като разкодирахме причината за тази емоция, побързахме да кажем, че не е далеч времето, когато тази 4-километрова отсечка ще бъде асфалтирана. Но думите ни като че ли бяха посрещнати с недоверие. Може би тъгата и това недоверие ще бъдат изтрити тогава, когато този дългоочакван за мочурци ден дойде…

©Рудозем днес




Последни новини
Нов благотворителен базар организират в Чепинци
Областният управител върна решението за кметските заплати в Мадан
Под мотото „Планината-моят дом“, РИОСВ и ДГС – Смолян отбелязаха Международния ден на планината
БМЧК с благородна инициатива в Рудозем
Родителите в детската градина в Чепинци събират подписка срещу затварянето на кухнята
91-годишната Сафие от Оглед – „Ядене не се отбира“!
Наистина ли кметът на Мадан иска да работи за хората?
Кметът на Мадан Фахри Молайсенов: Голямата заплата на кмета означава липса на корупция
„Горубсо Мадан – АД” с благороден жест
Справя ли се Община Рудозем със снегопочистването?