Мислим ли за развитие?

Повода за да реша и аз да кажа нещо е темата за приоритетите и коментарите по нея. Нека първо да видим къде се намираме и в каква позиция сме и как сме се докарали до това положение. Знаем, че до идването на демокрацията основният поминък на района беше рудодобива. След свиването на тази дейност Рудозем изпадна в много тежка ситуация. Единствената компенсация за голямата безработица , предизвикана от преструктурирането на държавната икономика бяха проектите финансирани от правителството, язовир Пловдивци, колектор Чепинци, каскада Горна Арда и т.н. Имаше проекти за бизнес-инкубатори и информационни центрове и какво ли не. Всичко мина замина и ето ни в поредната криза , която ни свари в още по-тежко положение. За 20 г.  държавата просто доказа, че не е в час. Функциите и се изразяваха в бюрократични спънки и забранително - лицензионни режими , все ристрикции спрямо хората. Пагубното обаче беше това, че хората загубили вяра в бъдещето започнаха да се самоизолират и се разруши обществения начин на живот и мислене. Това усещане не подмина и хората които дръзнаха да се занимават с частен бизнес. Липсата на капацитети сред хората , които да прозрят истината , а именно че хората трябва сами да си поемат нещата в собствените си ръце също допринесе за упадъка на общината а и не само. В тази обстановка на хората беше нужен водач, който да инициира срещи ,д искусии , да провокира мислещите и по- прогресивните за най-различни инициативи. Вместо това се поръчваха и се плащаха някакви измислени стратегии, които звучат съблазнително на хартията но хората са мнооого далеч от тези неща. Силната поляризация на политическата среда след 1999 г.  допълнително изостри отношенията между обособените групички от бизнесмени и далавераджии които единствено се надяват на държавните поръчки. Най-големият ресурс на района са трудолюбивите и задоволяващи се с ниски заплати хора. Сравнително чистата природа и намиращите се в планината растения , билки , гъби които дават доста приходи на определени моменти. Животновъдството, основно тук става въпрос за млекодайните, също могат доста осезателно да подпомогнат живота на хората. През Виденовата зима през 1996 г. именно многото мляко помогна доста на хората, лошото сега е, че животните намаляха драстично , което също е доказателство, че стратегиите чертани от политически мотивираните стратези не ни вършат работа. Кметовете избирани от хората вместо да обединяват хората и бизнеса , постоянно генерират вражди като за едни са майки, за други мащеха. Ако хората не проумеят, че трябва да се инициират идеи , да се кооперират в дейностите си за постигане на оптимални резултати нищо няма да помогне. На прага сме на поредните избори и пак ще започнем да се мерим кой какво е направил и кой какво ще направи.... извинете, ама положението, в което сме предполага само един въпрос .. А сега на къде , тук важното е не да чакаме някой да ни каже посоката , защото тези които ще ни сочат пътя са същите, които ни докара до задънената улица. Вместо да нагнетяват напрежение сред хората кандидатите би трябвало да се замислят какво наистина могат те да направят, за да подтикнат хората да действат. Инфраструктурата е важна, но при жестоката безработица тези държавни подаяния пак ще са краткотрайни и не ефеткивни. Нека да се инициират срещи на бизнеса ,на хора с идеи, да се опитаме първо да използваме ресурса, който имаме в района ,възможностите за екологично земеделие и производства в леката промишленост. Следващия управник, който ще излъчи народа ще бъде най-полезен именно ако успее да успокои хората и да ги обедини ,защото ще ни се наложи да отстояваме исканията си доста по-нагоре от общинската управа. Нека хората добре да си помислят дали ще продадат гласа си за мижави стотинки или ще изискват от избранниците. Нека да не се хващат за обещания за службичка, което ще огрее двама трима, а да изискват качествена административна услуга. И накрая да обобщим приоритетите за хората, а според мен те са, избор на справедливи управници. Взискателност към тях . Търсене на отговорност за неспазени ангажименти. Приоритетите за развитие, върху които трябва да се ангажират избранниците са ясни  - търсене на инициативи за бизнес и производство. Подпомагане на предприемчивите хора по всякакъв начин.  А хората трябва да се замислят за възвръщане на вярата и живота според общочовешките и религиозни ценности, без които каквото и да постигнем полза няма да имаме. Изпратена от Хайри Милезимов Изпратете ни и Вашата статия на rudozemdnes@gmail.com