Мотиви на хората за участие в идните национални избори

 

През изминалите няколко седмици, попитахме българи, живеещи в Европа, Съединените Щати и Австралия какво ги мотивира да гласуват в идните президентски и парламентарни избори. Ето някои от споделените им мисли.

 

“Гласувам и помагам на изборните доброволчески екипи, за да постигнем едно по-хуманно общество.” (Милен Райчев)

“Заради паметта на прародителите ми, които все се надяваха да дойдат по-добри времена… Заради родителите ми, които са  лишени от достойна старост...Заради моята генерация, която вече 35 години се лута ту в новото, ту в старото и не може да си намери мястото… Заради бъдещето на децата на България… Заради красивата ни природа, която крещи от нужда по грижа и защита… Заради отвратеността ми от крадци и наглеци…” (Таня Х.)

 

“За мен това е дълг! Начин да дам поне частица от това, което съм получила от България, семейството си и българската общност тук. Защото се надявам моят глас, колкото и малък, да допринесе за позитивното развитие на нашата родина. Макар и далече, тя е в сърцето на всеки от нас.” (Руми Павлова)

 

“Гласувам, защото се страхувам за здравето на родителите и роднините си, в плен на една претоварена, ограбена и предкрахова здравна система.” (Анон.)
 

“За да съм съпричастен към каузата за освобождение от своеобразния десятък (~7% от БВП), който сме плащали на мафията през последните ~20 год. Гласувам защото това трябва да се случи и всеки глас има значение. След век, националната памет ще помни този период така, както ние си спомняме за десятъка по време на османската империя.” (Милен Райчев)

 

“Защото ако не го направя, ще съжалявам. Живеейки извън България, промените там са толкова осезателни с всяко завръщане. Моите мисли винаги са свързани с българите, които по избор или не продължават да живеят в държавата. За миналите 20 години те имаха вяра и инициатива да създадат неща в България. Да пишат книги, да учат история, да строят, да създават бизнеси и да живеят хубав ако не понякога труден живот. Това за мене е трудният избор. Лесният беше да напуснеш. Аз гласувам за да ги подкрепя и от уважение към тях.” (Чая Б.)

 

“Защо гласувам? Защото гласуването е израз на емпатия. Защо има смисъл да се гласува? Може би, този откъс от слово на Георги Господинов от преди пет години е най-добрият отговор, който съм намерил наскоро:

Хорхе Лиус Борхес разказва как веднъж бил в пустинята с приятели. Хрумнало му нещо, навел се, взел шепа пясък, направил няколко крачки по-нататък, отворил шепата и пуснал пясъка. Когато го попитали какво прави, отвърнал просто: променям пустинята... Промяната на пустини може да започне с една шепа пясък и няколко крачки.” (Камен В.)

 

“Живея във Франция от 1998. Гласувам, защото това е единственото  конституционно средство, което ни позволява ефективно да участваме в обществения живот на България, да изявим мнение, да инициираме Промяна.” (Мария Николова)

 

“В девети клас, на международен летен лагер в Щатите научих думи, които ме напътстват в живота вече 30 години: “По-добре е да запалиш свещ, вместо да ругаеш мрака.” Запалете свещи на 14-ти. Само с ругаене не стигнахме далеч.” (Теодора К.)

 

Гласувайте...

 

Теодора Конецовска

 
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Мотиви на хората за участие в идните национални избори
06.11.2021 | 23:55
2634
снимка: teacher.bg

 

През изминалите няколко седмици, попитахме българи, живеещи в Европа, Съединените Щати и Австралия какво ги мотивира да гласуват в идните президентски и парламентарни избори. Ето някои от споделените им мисли.

 

“Гласувам и помагам на изборните доброволчески екипи, за да постигнем едно по-хуманно общество.” (Милен Райчев)

“Заради паметта на прародителите ми, които все се надяваха да дойдат по-добри времена… Заради родителите ми, които са  лишени от достойна старост...Заради моята генерация, която вече 35 години се лута ту в новото, ту в старото и не може да си намери мястото… Заради бъдещето на децата на България… Заради красивата ни природа, която крещи от нужда по грижа и защита… Заради отвратеността ми от крадци и наглеци…” (Таня Х.)

 

“За мен това е дълг! Начин да дам поне частица от това, което съм получила от България, семейството си и българската общност тук. Защото се надявам моят глас, колкото и малък, да допринесе за позитивното развитие на нашата родина. Макар и далече, тя е в сърцето на всеки от нас.” (Руми Павлова)

 

“Гласувам, защото се страхувам за здравето на родителите и роднините си, в плен на една претоварена, ограбена и предкрахова здравна система.” (Анон.)
 

“За да съм съпричастен към каузата за освобождение от своеобразния десятък (~7% от БВП), който сме плащали на мафията през последните ~20 год. Гласувам защото това трябва да се случи и всеки глас има значение. След век, националната памет ще помни този период така, както ние си спомняме за десятъка по време на османската империя.” (Милен Райчев)

 

“Защото ако не го направя, ще съжалявам. Живеейки извън България, промените там са толкова осезателни с всяко завръщане. Моите мисли винаги са свързани с българите, които по избор или не продължават да живеят в държавата. За миналите 20 години те имаха вяра и инициатива да създадат неща в България. Да пишат книги, да учат история, да строят, да създават бизнеси и да живеят хубав ако не понякога труден живот. Това за мене е трудният избор. Лесният беше да напуснеш. Аз гласувам за да ги подкрепя и от уважение към тях.” (Чая Б.)

 

“Защо гласувам? Защото гласуването е израз на емпатия. Защо има смисъл да се гласува? Може би, този откъс от слово на Георги Господинов от преди пет години е най-добрият отговор, който съм намерил наскоро:

Хорхе Лиус Борхес разказва как веднъж бил в пустинята с приятели. Хрумнало му нещо, навел се, взел шепа пясък, направил няколко крачки по-нататък, отворил шепата и пуснал пясъка. Когато го попитали какво прави, отвърнал просто: променям пустинята... Промяната на пустини може да започне с една шепа пясък и няколко крачки.” (Камен В.)

 

“Живея във Франция от 1998. Гласувам, защото това е единственото  конституционно средство, което ни позволява ефективно да участваме в обществения живот на България, да изявим мнение, да инициираме Промяна.” (Мария Николова)

 

“В девети клас, на международен летен лагер в Щатите научих думи, които ме напътстват в живота вече 30 години: “По-добре е да запалиш свещ, вместо да ругаеш мрака.” Запалете свещи на 14-ти. Само с ругаене не стигнахме далеч.” (Теодора К.)

 

Гласувайте...

 

Теодора Конецовска

 





Последни новини
Местната коалиция внася докладна в ОБС Рудозем във връзка с подписка на жителите на кварталите Койнарци, Долен Рудозем и Падала
Поредно "признание" за "добре свършената" работа от Община Рудозем. Този път от АПИ!
Писмо-обръщение на украинските българи към българските граждани и към българските институции
Хубава работа, ама рудоземска!
Рибница, като център на вселената!
Да повдигнем мъглата и премахнем объркването
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на избори
На кого служи Мюсюлманското вероизповедание?!
Добри постижения за чепинските хокеисти от турнири през септември
Стартира инициатива за разделно събиране на пластмасови отпадъци