Обичай за другия това, което обичаш за себе си

Събитията в арабския свят вече са явление. Искрата бе подадена от младеж в Тунис, който се самозапали. Египет буквално изригна. Изненадан бе не само Запада, а и целият свят. Духът бе изтърван от бутилката и се понесе като прокоба за диктаторите по арабските земи предизвиквайки вълнения в Йемен, Йордания, Алжир, Либия... След развръзката в Египет за изненада като цяло не можеше да се говори. Верижната реакция по ефекта на доминато е в атака. Колкото и да не се очакваше, че Либия ще е следващата, това вече е факт. Въпрос на дни е падането на обезумелия и осверипял Кадафи. Изненадващото в случаю, което прави впечатление обаче е мудната реакция на силните на деня и най-вече на САЩ, защото те са възприемани като олицетворение на европейската политика и като авангард на демокрацията. Вече се говори за 2000 убити, които може да са и много повече. Поведението им за пореден път доказва, че борбата им не е въпрос на демокрация, а на интереси. Това се доказа и от войната в Авганистан, защото те създадоха талибаните, а после, когато интересите им бяха засегнати ги нападнаха. Същото е валидно и за войната в Ирак, защото категорично се доказаха скалъпените им обвинения за наличието на химически оръжия. Убитите са милиони. Такова бе и поведението по време на бомбандировките над Ивицата Газа, където загинаха 1300 палестинци, голяма част от които деца. Реакциите бяха сведени, само до медиини изяви. Прокламират се изказвания, приемане на някакви резолюции, води се медийна „атака“. С какво обаче, това помага за разрешаване на проблема в Либия, като се има предвид патологичното поведение на диктатора Кадафи. Помага ли в случая успокояването на давещия се, да потърпи докато бъде спасен. Чакат да последва масово клане или химическа чистка – и това може да се случи. Оказа се, че въпреки въздушните атаки на САЩ през 1986 г. над Триполи и Бенгази, именно те са купували петрол от Кадафи, а и американски фирми са заели позиции там, след спогодбата за медицинските ни сестри, от която най-много се възползваха другите. Игра, какво друго да се каже, в която артистите играят задкулисно. Развитието е много динамично и скоро ще станат известни и други случаи. Поведението на Запада към арабския свят бе критикувано на времето от Жак Ив Кусто, който по време на една конференция заяви: „Тези хора няма да ни простят“. След падането на фараоните по арабските земи, които обслужваха доминиращите сили, по всичко личи, че Запада много скоро ще е принуден да пренапише своята политика към ориента. А може би мудното му поведение към тези събития ще се окаже по-доброто, защото арабите доказаха, че и сами могат да се справят с диктаторите. Ако някъде по света са избити не милиони или хиляди, а сто американци или евреи, дали подхода ще е същия?Кому е нужно използването на различен аршин за различните хора - демократичния подход и принципи са еднакво важни за всички. Още повече това е валидно за тези, които се приемат като люлка на демокрацията. Иначе казано, чрез посланието „Обичай за другите, това което обичаш и за себе си“, подразбиращо се от словата на Мухаммед с.а.с.: "Не ще бъдете истински вярващи, докато не заобичате за своя брат това, което обичате и за себе си", това звучи по-човешки и по-възвишено. Това е мотото на реалната демокрация, което ще доведе до промяна и един по-различен, по-човешки свят. Али Хайраддин
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Обичай за другия това, което обичаш за себе си
01.03.2011 | 16:36
1206
снимка: teacher.bg

Събитията в арабския свят вече са явление. Искрата бе подадена от младеж в Тунис, който се самозапали. Египет буквално изригна. Изненадан бе не само Запада, а и целият свят. Духът бе изтърван от бутилката и се понесе като прокоба за диктаторите по арабските земи предизвиквайки вълнения в Йемен, Йордания, Алжир, Либия... След развръзката в Египет за изненада като цяло не можеше да се говори. Верижната реакция по ефекта на доминато е в атака. Колкото и да не се очакваше, че Либия ще е следващата, това вече е факт. Въпрос на дни е падането на обезумелия и осверипял Кадафи. Изненадващото в случаю, което прави впечатление обаче е мудната реакция на силните на деня и най-вече на САЩ, защото те са възприемани като олицетворение на европейската политика и като авангард на демокрацията. Вече се говори за 2000 убити, които може да са и много повече. Поведението им за пореден път доказва, че борбата им не е въпрос на демокрация, а на интереси. Това се доказа и от войната в Авганистан, защото те създадоха талибаните, а после, когато интересите им бяха засегнати ги нападнаха. Същото е валидно и за войната в Ирак, защото категорично се доказаха скалъпените им обвинения за наличието на химически оръжия. Убитите са милиони. Такова бе и поведението по време на бомбандировките над Ивицата Газа, където загинаха 1300 палестинци, голяма част от които деца. Реакциите бяха сведени, само до медиини изяви. Прокламират се изказвания, приемане на някакви резолюции, води се медийна „атака“. С какво обаче, това помага за разрешаване на проблема в Либия, като се има предвид патологичното поведение на диктатора Кадафи. Помага ли в случая успокояването на давещия се, да потърпи докато бъде спасен. Чакат да последва масово клане или химическа чистка – и това може да се случи. Оказа се, че въпреки въздушните атаки на САЩ през 1986 г. над Триполи и Бенгази, именно те са купували петрол от Кадафи, а и американски фирми са заели позиции там, след спогодбата за медицинските ни сестри, от която най-много се възползваха другите. Игра, какво друго да се каже, в която артистите играят задкулисно. Развитието е много динамично и скоро ще станат известни и други случаи. Поведението на Запада към арабския свят бе критикувано на времето от Жак Ив Кусто, който по време на една конференция заяви: „Тези хора няма да ни простят“. След падането на фараоните по арабските земи, които обслужваха доминиращите сили, по всичко личи, че Запада много скоро ще е принуден да пренапише своята политика към ориента. А може би мудното му поведение към тези събития ще се окаже по-доброто, защото арабите доказаха, че и сами могат да се справят с диктаторите. Ако някъде по света са избити не милиони или хиляди, а сто американци или евреи, дали подхода ще е същия?Кому е нужно използването на различен аршин за различните хора - демократичния подход и принципи са еднакво важни за всички. Още повече това е валидно за тези, които се приемат като люлка на демокрацията. Иначе казано, чрез посланието „Обичай за другите, това което обичаш и за себе си“, подразбиращо се от словата на Мухаммед с.а.с.: "Не ще бъдете истински вярващи, докато не заобичате за своя брат това, което обичате и за себе си", това звучи по-човешки и по-възвишено. Това е мотото на реалната демокрация, което ще доведе до промяна и един по-различен, по-човешки свят. Али Хайраддин





Последни новини
Благодарствено писмо към "Омелия" ЕООД
Местната коалиция внася докладна в ОБС Рудозем във връзка с подписка на жителите на кварталите Койнарци, Долен Рудозем и Падала
Поредно "признание" за "добре свършената" работа от Община Рудозем. Този път от АПИ!
Писмо-обръщение на украинските българи към българските граждани и към българските институции
Хубава работа, ама рудоземска!
Рибница, като център на вселената!
Да повдигнем мъглата и премахнем объркването
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на избори
На кого служи Мюсюлманското вероизповедание?!
Добри постижения за чепинските хокеисти от турнири през септември