Паметници и ченгета

Непрекъснато ни втълпяват, че народът ни бил прост. Може и така да е. Обясняват ни, че българинът бил безродник, че нямал чувство за история и национална гордост. Може и така да е. Само дето никой не казва „защо”. А отговора е много прост. Ако всичко това е истина, то явно някой се грижи това да е вярно. Как ли? Много просто. Като дирижира какво учат децата и какво не. Научете детето – с история или исторически романи – че ние сме робско племе, че от нас нищо не зависи, че са ни клали. Повтаряйте го непрекъснато и гореказаното става реалност. Без връзка с истината. Повтаряйте лъжата десетки хиляди пъти и ... Ето ви един опит. Пробвайте да си представите величието на постижението Независима БПЦ. При положение, че срещу това са и Руската Империя (велика сила) и Гръцката Патриаршия, зад която стои хиялдолетна култура. Пробвайте и ще видите как ще зациклите в отрицанията, които са предопределени от това което ви е втълпявано. Просто са затворили усещанията ви. Или пробвайте да си представите психиката на един народ направил Съединението въпреки великите сили. Пробвайте. И ще видите, че са ви направили нещо различно от вашите собствени деди. Образование ли? Ето ви и пресен, цветен пример. Паметника на съветската армия. Това, което първо изплува на ниво реакция е ...”вандализъм”, „поругаване”, „кости” ... А кости няма. Няма един убит руски войник на територията на България! Дори един единствен! Но в съзнанието ви е залегнало „костите на освободителите” И от кого са ни освободили СЪВЕТСКИТЕ солдати? От Германия? От фашизма ?!? От какво ??? Я си спомнете това което знаете. 1939г. Сталин и Хитлер подписват договор за сътрудничество. Продължил до 22.06.1941 г. Спомнете си и германските войски на границата на България, спомнете си и че СССР официално ни уведомява, че може да влезе в тройният пакт ... Спомнете си, че  през цялата ВСВ няма нито един български войник на Източния фронт. Нито един. Че в момента когато СССР ни обявява война, България е в положение на война с Германия. Та – от кого ни е освободил альоша иванушкин? Естествено. Българска шестица. От фашизма! А де го фашизма? Ако сравним положението тогава в България с това в Белгия, ще констатираме почти пълна идентичност като режим и власт. Казвам почти, защото царският авторитаризъм е доста по-изразен в ...Белгия. Не ви интересуват толкова стари неща? ОК. А какво ще кажете за срама наречен „възродителен процес”. Как го възприемате? Естествено. През призмата на Време разделно. Карали са ни да се отказваме от имената и корените си. Ужас!!! А ние какво направихме преди 30 години? Май... същото. Комунистическата върхушка взе имената и опита да изреже усещането за корени на нашите комшии мюсюлмани. Вярно, уж казваме комунизъм, диктатура, ние не сме ... Не сме ли??? Я помислете. Разровете в себе си... Та после да ви питам, къде и как, ама на битово ниво осъдихме безвъзвратно това? Какво на битово, че и днес дори в СУ се учи, че по време на „възродителния процес”, властта допуснала грешката, че не успяла да овладее „турският и български национализъм”. Обтекаемо и приемливо. За прикриване на опит за геноцид. Интелектуално го знаем. Но ни дават емоционален – съвършено различен – акцент. Ще питате, де са ченгетата? Ами те са тези които правят учебните програми. Във ВАК, в БАН, в Университетите ... Те и техните тоталитарни господари. Те контролират. Вече не мислите. Нашите емоции. Изглежда ви малко? Но този контрол прави демокрацията невъзможна. Защото за да можете да имате реален избор, трябва и да сте ИНФОРМИРАН ДОБРЕ. Ако са ви манипулирали още от детските ясли, то винаги ще грасувате както искат те. Натискат съответните емоционални бутони и докато се усетим сме направили точно онова което искат те! Независимо от нашите собствени интереси. Хванати сме в примката на онова което искат те. Днес защитаваме и чистим ПСА от „вандалщина”, днес борим (как?!?) джамии ... Днес им скачаме по свирката. Защото успяха да ни убедят, че сме безродници губещи. И непрекъснато ни повтарят това. Само остава да не видим, че ТЕ нарочно ни правят такива. От люлката та до гроба. И затова, по-будните ни деца гласуват с краката и виждат изхода Терминално. В смисъл, терминал 1 или 2 на летището... И това е истински тъжното. Толкова тъжно! Като страха на комшията мюсюлманин, че ще му взема името, като страха, да се срещнем лице в лице със света, като ... драмата на досиетата и невъзможността да поискаш прошка... А прошката е на една ръка. Която да протегнеш... Иво Димитров