Първият вестник на Рудозем – кое как беше… (ЧАСТ 2)

Автор:  
Наталия Кехайова-Моллова

Последният брой на в. „Рудозем“ под редакторското перо на Ефим Ушев излиза на 22 ноември 1989 година. Веска Михайлова, учител по БЕЛ, която през 1989 година е била в Обществения съвет към вестника, сподели следното: „ Ефим дойде в града ни като млад специалист, с нови идеи и желание да работи. Мисля, че си разбираше от работата, статиите му не бяха просто отразяване на събитията, а и пораждаха въпроси за определени проблеми . Комфортно беше да се работи с него - точен, коректен и делови.“
Връщайки се в Златоград, бившият вече редактор  на в. „Рудозем“ веднага се захваща с учредяването на „Златоградски вестник“. Изданието дебютира на 5 януари 1990 година и скоро отпразнува своя 30-годишен юбилей. По този повод се отпечатва и поредицата „Златоградски страници“, като последният, четвърти том,  излезе в навечерието на 30-годишния юбилей на вестника. Особено впечатление ми направиха няколко реда от уводната част на „Златоградски страници“ том 1,  които бих искала да споделя дословно:
 „Без ни най-малка сянка на скромност бих казал, че настоящите томове из историята на Златоград и околията му са наше огромно културно достижение. Защото обединяват и събират усилията на множество автори с техните не само професионални дирения в определени сфери. Те събират в едно и личните гледни точки, страсти и преживявания във времето, за различни, а много често и за едни и същи събития, за да можем днес ние да погледнем през очите на всеки автор, да съпоставим или опресним своите знания по излаганите събития или исторически данни и личности. А „задачата“, (или смисълът, ако щете) на „Златоградски вестник“, е била като една пчелица да събира и съхранява златния прашец на времето, който в даден момент да изнесе и представи пред обществото и идващите поколения.
И само това да бе сторило местното ни изданийце, то мястото му в културната история на града е непоклатимо.
Защото няма движение напред без памет.“

Рудоземското издание след Ефим Ушев е поето от Христо Андреев. По наличните запазени броеве, които открих, вестникът продължава да се издава едва до 1992 година. Но макар и с толкова кратък живот, в него също могат да се открият материали, свързани с културата и миналото на Рудозем, с особеностите на местния говор, както и творби на местни талантливи автори като Петър Дидов, Миглена Георгиева, Христо Андреев,  интересни исторически сведения за околностите на Рудозем. „Без публикациите в този вестник не може да мине едно бъдещо изследване на историята и културата на Рудозем“ – твърди и самият редактор Ефим Ушев.
Имах удоволствието да се свържа и с поета Петър Дидов. Той на драго сърце разказа спомени, свързани с първия вестник на Рудозем и неговите редактори. По-възрастните ни съграждани го познават като първия председател на СДС в Рудозем. Както стана ясно вече, някои от най-ранните му стихотворения са публикувани във вестник „Рудозем“, преди да настъпят политическите промени. „Един интересен факт, свързан с моята поезия, е следният: Малко след 10 ноември 1989 година аз посетих редакцията на вестника и дадох последното си тогава стихотворение, което се нарича „Безсъница“. Всъщност по-късно заглавието на това стихотворение стана и заглавие на моята стихосбирка. Спомням си, че Ефим го пусна за публикуване за следващия плануван брой и заедно с него пусна и молбата си за напускане от позицията, която заемаше. Той се справяше прекрасно с работата си, защото е изключително интелигентен и много добър човек при това. Когато излезе от печат последният брой, той вече си беше в Златоград. Мина известно време, бях избран за председател на СДС и един ден се засякох Христо Гиневски, който беше председател на градския съвет на БКП, и той ми каза: „Ако знаеш това твое стихотворение каква суматоха произведе тогава в Областния комитет на партията в Пловдив…“.
Петър Дидов посочи, че „Безсъница“ е  посветено на поетесата Блага Димитрова, с която са били добри приятели. Освен това разказа и интересни спомени от срещите си с Николай Хайтов и Дамян Дамянов, с които също са били в приятелски отношения.
Поетът добави, че и след като е станал председател на СДС е имал уговорка с новия главен редактор да подготвя по една политическа статия за всеки следващ брой на вестник „Рудозем“. И всъщност след стихотворението „Безсъница“ Дидов е публикувал само политически анализи в рудоземския вестник.

***

Разработването на темата за първия Вестник „Рудозем“ отключи интересни реакции. Мнозина от по-старото поколение свързаха издаването му с онзи романтичен етап от живота си, който е бил свързан с голяма доза ентусиазъм. Последвалите политически бури, развихряли се през годините, обаче, са довели нещата до там романтизмът трайно да отстъпи място на разочарованието. Тъжна е и равносметката, че днес вестникът може да се открие единствено в институции в Смолян, каквито са Държавен архив и Регионална библиотека. Но пък последното е на път да се промени. Защото няколко рудоземчани и хора, които отдавна са напуснали града, но го носят в сърцето си, обещаха да проверят дали в личните архиви не е останал някой пожълтял брой на в. „Рудозем“. С тяхна помощ бихме могли да възстановим (поне частично) този пропуск във времето и да го предадем за съхранение в някоя от институциите, намиращи се в нашата община, защото както вече отбелязахме„няма движение напред без памет“.

© Рудозем днес
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Първият вестник на Рудозем – кое как беше… (ЧАСТ 2)
03.03.2020 | 12:17
1335
снимка: teacher.bg

Последният брой на в. „Рудозем“ под редакторското перо на Ефим Ушев излиза на 22 ноември 1989 година. Веска Михайлова, учител по БЕЛ, която през 1989 година е била в Обществения съвет към вестника, сподели следното: „ Ефим дойде в града ни като млад специалист, с нови идеи и желание да работи. Мисля, че си разбираше от работата, статиите му не бяха просто отразяване на събитията, а и пораждаха въпроси за определени проблеми . Комфортно беше да се работи с него - точен, коректен и делови.“
Връщайки се в Златоград, бившият вече редактор  на в. „Рудозем“ веднага се захваща с учредяването на „Златоградски вестник“. Изданието дебютира на 5 януари 1990 година и скоро отпразнува своя 30-годишен юбилей. По този повод се отпечатва и поредицата „Златоградски страници“, като последният, четвърти том,  излезе в навечерието на 30-годишния юбилей на вестника. Особено впечатление ми направиха няколко реда от уводната част на „Златоградски страници“ том 1,  които бих искала да споделя дословно:
 „Без ни най-малка сянка на скромност бих казал, че настоящите томове из историята на Златоград и околията му са наше огромно културно достижение. Защото обединяват и събират усилията на множество автори с техните не само професионални дирения в определени сфери. Те събират в едно и личните гледни точки, страсти и преживявания във времето, за различни, а много често и за едни и същи събития, за да можем днес ние да погледнем през очите на всеки автор, да съпоставим или опресним своите знания по излаганите събития или исторически данни и личности. А „задачата“, (или смисълът, ако щете) на „Златоградски вестник“, е била като една пчелица да събира и съхранява златния прашец на времето, който в даден момент да изнесе и представи пред обществото и идващите поколения.
И само това да бе сторило местното ни изданийце, то мястото му в културната история на града е непоклатимо.
Защото няма движение напред без памет.“

Рудоземското издание след Ефим Ушев е поето от Христо Андреев. По наличните запазени броеве, които открих, вестникът продължава да се издава едва до 1992 година. Но макар и с толкова кратък живот, в него също могат да се открият материали, свързани с културата и миналото на Рудозем, с особеностите на местния говор, както и творби на местни талантливи автори като Петър Дидов, Миглена Георгиева, Христо Андреев,  интересни исторически сведения за околностите на Рудозем. „Без публикациите в този вестник не може да мине едно бъдещо изследване на историята и културата на Рудозем“ – твърди и самият редактор Ефим Ушев.
Имах удоволствието да се свържа и с поета Петър Дидов. Той на драго сърце разказа спомени, свързани с първия вестник на Рудозем и неговите редактори. По-възрастните ни съграждани го познават като първия председател на СДС в Рудозем. Както стана ясно вече, някои от най-ранните му стихотворения са публикувани във вестник „Рудозем“, преди да настъпят политическите промени. „Един интересен факт, свързан с моята поезия, е следният: Малко след 10 ноември 1989 година аз посетих редакцията на вестника и дадох последното си тогава стихотворение, което се нарича „Безсъница“. Всъщност по-късно заглавието на това стихотворение стана и заглавие на моята стихосбирка. Спомням си, че Ефим го пусна за публикуване за следващия плануван брой и заедно с него пусна и молбата си за напускане от позицията, която заемаше. Той се справяше прекрасно с работата си, защото е изключително интелигентен и много добър човек при това. Когато излезе от печат последният брой, той вече си беше в Златоград. Мина известно време, бях избран за председател на СДС и един ден се засякох Христо Гиневски, който беше председател на градския съвет на БКП, и той ми каза: „Ако знаеш това твое стихотворение каква суматоха произведе тогава в Областния комитет на партията в Пловдив…“.
Петър Дидов посочи, че „Безсъница“ е  посветено на поетесата Блага Димитрова, с която са били добри приятели. Освен това разказа и интересни спомени от срещите си с Николай Хайтов и Дамян Дамянов, с които също са били в приятелски отношения.
Поетът добави, че и след като е станал председател на СДС е имал уговорка с новия главен редактор да подготвя по една политическа статия за всеки следващ брой на вестник „Рудозем“. И всъщност след стихотворението „Безсъница“ Дидов е публикувал само политически анализи в рудоземския вестник.

***

Разработването на темата за първия Вестник „Рудозем“ отключи интересни реакции. Мнозина от по-старото поколение свързаха издаването му с онзи романтичен етап от живота си, който е бил свързан с голяма доза ентусиазъм. Последвалите политически бури, развихряли се през годините, обаче, са довели нещата до там романтизмът трайно да отстъпи място на разочарованието. Тъжна е и равносметката, че днес вестникът може да се открие единствено в институции в Смолян, каквито са Държавен архив и Регионална библиотека. Но пък последното е на път да се промени. Защото няколко рудоземчани и хора, които отдавна са напуснали града, но го носят в сърцето си, обещаха да проверят дали в личните архиви не е останал някой пожълтял брой на в. „Рудозем“. С тяхна помощ бихме могли да възстановим (поне частично) този пропуск във времето и да го предадем за съхранение в някоя от институциите, намиращи се в нашата община, защото както вече отбелязахме„няма движение напред без памет“.

Наталия Кехайова-Моллова
©Рудозем днес





Последни новини
Нови 4 случая на коронавирус в Смолян
Над 10 са жертвите на covid-19 в област Ксанти
Отменят задължителното носене на маски на обществени места
Маските стават задължителни на обществените места
Родопски мохабети: Овчар води жена си на лекар
Родопски мохабети: Съпруг дава урок на жена си
В очакване на пролетта
А П Е Л КЪМ ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ ОТ СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ ГР.РУДОЗЕМ
От 21 март се забранява необосновано движение между градовете
Въведоха вечерен час в област Смолян