Политиката на разделението е на път да успее

Политиката на разделението все повече набира скорост с наближаването на изборите. Това е демагогия, която има за цел да разделя живеещите в България на етнически и религиозен принцип, както и вътрешнорелигиозен – резултатът от боричканията в Мюсюлманското вероизповедание. Ето какъв е крайният резултат – отказана е регистрацията на Националната мюсюлманска конференция  за пореден път, заформило се е известно противопоставяне  между мюсюлманите, което е породено от битката за мюфтийството и в същото време излиза експертиза, която гласи, че част от текстовете иззети от имами и мюфтии при акциите на ДАНС са радикални – да, експертизата гласи, че част от текстовете са радикални. Кой е радикалиста в случая  - ДАНС, визирайки начина, по който протекоха тези показни акции. Медиите, които превърнаха тези акции в по-значимо събитие и от 11 септември. Политическият елит, който е многозначен и ту опровергава, ту потвърждава твърденията за „радикализъм” (визирайки изказванията на личности от различните политически формации). Или мюсюлманите, които както винаги са в центъра на събитията, но на тях последно се дава думата – при това за кратко, колкото да се оплачат. Първо ще напомня за изказванията на Волен Сидеров – „Циганите на сапун” (скоро имаше подобни закани към турското малцинство в България, ако си спомняте честванията от годишнината на Апостола). Драги мои, не знам вие как мислите, но ако има радикални текстове и изказвания, то това на Волен Сидеров се класира на първо място. И в крайна сметка какво се случи с него, някой потърси ли му сметка за тези публични подбуди към насилие и геноцид – не, дори в момента тази колоритна личност е сред управляващите! Така първата фаза е успяла и вече българските граждани са разделени по етнически и религиозен принцип (благодарение на Сидеров и агитката от политици-екстремисти като него и Ахмед Доган, който „брани” правата и свободите ни). Втората стъпка е пораждането на вътрешнорелигиозни боричкания в мюсюлманската общност. Как се случи това – като бе наложен ТАТОлитариста Недим Генджев за „главнокомандващ” в Мюсюлманското вероизповедание. Наистина манталитетът му е като на главнокомандващ, но мястото му е сред генералите от ДС и това го заяви цялата мюсюлманска общност в България, но кой да чуе, когато „радикалните” медии, бяха заети с отразяването на изцепки на Б. Борисов и компания. И след като назря и този проблем се явиха от движението на „защитниците на правата и свободите” на мюсюлманите, които направиха и невъзможното (в сферата на популизма и демагогията), за да докажат, че са загрижени за нашата общност и проблемите и. Лошо няма, особено ако ни е поразила амнезия и не си спомняме, че нашите „защитници” на правата и свободите ни имаха няколко мандата като управляващи, за да нищят тези проблеми, но уви – така и не го бяха направили. И кулминацията на тази пародия е в момента, в който зам.-главният прокурор ни съобщава, че част от намерените текстове били радикални и не са от исляма. Ако си спомняте по време на акциите постоянно се обсъждаше проблемът, че няма арабисти, богослови, които да анализират иззетата литература. Другият момент е, че подборът на обискираните лъха на тенденциозност – преобладават онези, които са зад Мустафа Хаджи в битката за Вероизповеданието, с някои изключения. Да не говорим за това колко време мина, докато се намерят „радикалните” текстове. Ето как  до тук стана толкова объркващо, че всички му изпуснахме края – точно това е целта, това е политиката на разделението – да му изпуснем края и да не виждаме взаимовръзката между всички събития. Само резултатът е ясен – нетърпимост между етническите и религиозни общности в България – факт ( с изключение на малцина, които осъзнават целенасочеността), вътрешнорелигиозни борби – имаше ги както при разделението в Светия Синод, така и сега в Главно Мюфтийство. Разбирате ли – политическия елит не само, че ни раздели по религиозен и етнически принцип, а и създаде вътрешнорелигиозни противоречия в самите общности. И в момент, в който сме изключително слаби като общност, тъй като сме разделени излиза експертиза, която гласи, че има „радикалисти”.  И как да зищитим и да застанем зад онези от нас, за които знаем, че не са такива, за каквито ги сочи прокуратурата, когато сме разделение и разногласията между нас самите ескалират все повече... Целта на цялата тази пародия е да потърсим подкрепа от политическите партии, които иначе имат изключително нисък рейтинг и високо ниво на недоверие сред хората. Така онези, които презираме си осигуряват нашия вот на изборите... Кой е радикалистът Волен Сидеров, който публично призовава за геноцид или религиозните ни водачи... И ако говорим за некадърност у прокуратурата при събирането на доказателства по делата на мафията (както знаете няма нито един осъден), то в случая с религиозните ни водачи се оказва, че под вола не теле, а цял слон има! Хайри Лошев,  Рудозем днес