Прагматично: за личните и обществените интереси

Много често, казвайки „Държава” - та едва ли не подразбираме – Обществото. А това е груба и логическа и прагматична грешка. Вярно е, че по принцип се очаква Държавата да е гарант и стожер на интересите на цялото общество, но в същността си, тя е инструмент за легитимно насилие. Обществото легитимира една структура, която има за задача да дефинира правилата на взаимоотношенията между хората, да налага спазването им, както и да ги предпазва от външна заплаха. За тази цел, хората отделят определен процент от доходите си за издръжка на наетите от Държавата служители и инфраструктура, за реализация на тези цели. В тази основна теза проличава една изключително важна специфика. Държавата Не Произвежда, тя няма собствен доход, който да разпределя. Тя може само да преразпределя взетото от хората. В този аспект следва да се подчертае, че в практиката си, абстрактната структура „Държава” се управлява от реални хора, които имат своите прагматични - освен институционални и – лични интереси. И докато се борави с теоретични категории като общество, обществено представителство, Държава и т.н., реално се оформя групата на „големите играчи” - предприятия, лобита, партии, синдикати... И тези големи играчи така формират правилата на играта, че колкото „по-голям” си, толкова по-защитен е личният ти интерес. В тази игра, напр. дребният фермер е тотално не равнопоставен спрямо големият. И в икономически и в социален аспект. И това е валидно за всички „малки” и дори „средни” участници в тези процеси. При тази постановка, единствената печеливша логика на „малкият”, е да стане голям. Като в икономически и социален план има два пътя за това – коопериране и взаимно подпомагане на база максимизация на личния интерес. 1. Кооперирането. Исторически, първите кооперации възникват в селското стопанство именно като форма за максимизиране дохода на дребният фермер, поставен в условията на конкуренция с големите селскостопански производители. Възможните техники за коопериране са твърде разнообразни, но всички те почиват на няколко общи принципа: - Доброволност и демократичност /един кооператор- един глас/. - Личен труд и участие - Кооперативната структура няма за цел печалба. Казвайки доброволност имам предвид, че без външна принуда определен брой хора, осъзнали личният си интерес, обединяват усилията си, за да подобрят резултатите от труда си и за по-ефективно оползотворяване на собствеността си. Основните възможности са: коопериране по отношение на закупуване, за реализация на продукцията и за оптимизиране процесите на производство на продукти и услуги. В случая на коопериране за закупуване, група хора събират пари и закупуват необходимите им стоки на едро. Изгодата от това е, че цените на едро са по-ниски и има еднократност на транспортните разходи /вместо всеки да ходи да си доставя и разходва време, гориво и амортизации на колата, доставката става наведнъж за всички, съобразно заявените от всеки количества/. В случая на коопериране за реализация, става въпрос за схема, при която няколко производители обединяват усилия, събират продукцията и я доставят непосредствено на пазара за крайно потребление. По този начин се избягва комисионната на прекупвачите. При процесите на производство на продукти и услуги, възможностите са още по-големи и разнообразни. Напр. съвместно закупуване на технически средства за обработка, които освен, че биха били непосилни като цена за единичен дребен производител, но и не биха имали разумна възвращаемост, поради невъзможност за оптимално натоварване. Възможно е и колективно ползване услугите на специалисти /поддръжка на технически средства, агрономи, ветеринари, специалисти по маркетинг и т.н/. Преимуществото на този тип организационни схеми е в това, че те са много гъвкави и не пренебрегват личният интерес и усилия. Това напр., че производители А и Б са се кооперирали за доставка на торове и препарати за растителна защита на по-ниска цена, не означава „крайно” изравняване на нормата на печалба. Ролята на личната инициатива, трудолюбие, познание и др.п. си остават решаващи фактори. Просто и двамата са си задали по-добри стартови условия. В хода на функциониране на различните видове кооперации, обикновено по естествената логика на личните интереси за максимизиране на резултата, се достига и до по-сериозни форми на коопериране. Напр. – създаване на мощности за преработка на земеделския продукт до краен потребителски с по-висока потребителна стойност и дълготрайност /1/. Напр. : грозде – вино, плодове/зеленчуци- консерви и т.н. Естествено, във всяка страна възможностите за приложение на този тип организации са различни и зависят от конкретните условия. Напр. за страна като България, където над 80% от населението има собственост върху земеделска земя / средно статистически, един български гражданин разполага с около 12-15 дка, разпръсната поне в 4-5 имота/, кооперирането е единственият логичен подход за осигуряване ефективност на използването й. Кооперативните принципи са приложими за най-разнообразни продукти, услуги и случаи. Напр. група малки ресторанти са се кооперирали за доставка на прясна риба от Солун, като на 2-3 дни отива едно бусче до Солун да ги зарежда. Любопитен е примерът с група любители на виното, които изкупуват грозде, възлагат последващата му преработка във вино, като на всеки етап от процесите те лично контролират/ възлагат контрола за качеството на продуктите и процесите. Постепенно закупиха и съоръжение за очистване на гроздовете от семките и чепките, което започнаха да предоставят за ползване и на желаещи от региона. В момента обмислят да арендуват земя и да посадят лозя, като възложат отглеждането им съобразно принципите на екологичното земеделие. Анализът на българския – до 1944г. – и световен опит, доказва редица предимства на кооперативната форма особено в страни със статистически значима и многобройна дребна собственост. Най-същественото от тези предимства е това, че дребният собственик, който дори и в теоретичен аспект не би могъл да бъде икономически конкурентоспособен на пазара, има изход както да запази собствеността си в дългосрочен план, така и да реализира прилични доходи. Кооперативната структура е този изход. При нея, без да се засяга характера на собствеността, могат да се изградят напълно жизнеспособни икономически единици. Същевременно / особено в по-елементарните форми на кооперация/ нещата са пределно ясни и по този начин се намалява вероятността за конфликт на интереси между кооператорите. Третото много съществено предимство е, че няколко по-предприемчиви и динамични хора, могат да станат основа за изграждане на значими в икономически аспект структури, обслужващи личните интереси на значително по-голям брой кооператори. 2. Взаимоспомагателни дружества. Друга форма на сдружаване на база на лични интереси са взаимоспомагателните дружества /ВСД/. В този случай става въпрос за организации, чиято цел е да предостави определен набор от преференциални услуги напр. в сферата на здравеопазването, личното потребление, на инвестициите и т.н. Привидно, тези дружества по характера на своята дейност приличат на застрахователни компании, банки, фондове и проч., но за разлика от капиталовите структури /2/, взаимоспомагателните не целят печалба. При тях, положителният резултат от дейността се насочва към разширяване на дружеството и подобряване на услугите, предоставяни на членовете му. Обема и качеството на услуги достъпни до членовете на дружеството зависят изключително от това какви инвестиции в него са направили те. При тези структури се разчита на принципа на солидарността и принципа на разновременно ползване на услугите. Т.напр. при Взаимоспомагателно дружество опериращо в областта на здравето и по точно –зъболекарски услуги – не всички членове ще имат нужда от този тип услуга за съответната година, което позволява на всички нуждаещи се да ползват в съответният, предварително определен обем, висококачествени услуги. Всъщност този пример обяснява нагледно трите конкретни основни предимства за членовете на взаимоспомагателните дружества: - Ползване на услуги, безплатно или с предимство, съобразно избраните от съответния член на дружеството пакети, отразяващи се в годишните вноски. Самият индивид има правото да прецени какъв точно тип социални услуги би искал да ползва и в какъв обем. - Предоставяните услуги са на преференциални цени, поради факта, че дружеството гарантира стабилен, предвидим и дългосрочен пазар на лицата извършващи услугите. - Индивидуалните инвестиции в този тип дружества се управляват професионално, което позволява по-висока доходност от тях, отколкото, ако са управлявани от дадената личност. Принципите, върху които се основават взаимоспомагателните дружества са: - Доброволност – всеки е свободен да избере дали да участва или не в подобни дружества. - Солидарност – търсят се колективни решения на въпроси свързани със социалната защита на индивида. Всеки член на такова дружество се ползва от натрупаното от предшествалите го, като и той самият дава личен принос за развитието му. - Демократичност – всеки участник има право на глас при управление на дружеството, избора на представители и представителни органи , контрол на управлението. - Независимост – преди всичко от държавата и нейната политика. В този аспект, тези дружества имат само задължението да спазват общите законови разпоредби регламентиращи дейността им. Но те имат собствена политика за развитието си, в полза на членовете си и не зависят от политиката на държавата. От социална гледна точка. - Солидарността между членовете на ВСД почива на осъзнат личен интерес и доброволно, самостоятелно взето решение. - Управляващите на тези дружества са изцяло зависими от членовете им .В този аспект, основният им стимул е нарастване обема и качеството на предоставяните на членовете услуги. - Нараства „индивидуалната сила” на всеки от членовете му – зад гърба му стои достатъчно мощна структура, която може компетентно и професионално да следи за качеството и обема на ползваните услуги. Т.е. в случая с взаимоспомагателните дружества наблюдаваме еднопосочност на обществените и личните интереси. Индивида свободно решава какви точно социални услуги са му необходими и на базата на личен интерес и отговорност търси, адекватните на предпочитанията му, форми за получаването им. Същевременно, този тип социални по същността си структури, позволяват на членовете им пряк контрол върху политиката за развитие и дейността им, за разлика от аналогичните държавни/публични структури, които са пряко зависими от държавната бюрокрация и политиката на държавата. 3. Перспективи. В теорията, ролята на доброволните икономически и социални структури като кооперативите и ВСД е колкото подценена, толкова и недоизяснена. Когато казвам подценена, нека да го обоснова с един конкретен пример, какъвто е този на Credit Agricole /Фр./. Започнала като малка регионална взаимоспомагателна организация за подпомагане на фермерите с краткосрочни кредити/3/, комбинирайки принципите на кооперирането и взаимното подпомагане, тя се развива до една от големите световни финансови институции с капитал от 68,8 милиарда евро през 2009г. В този смисъл, френският опит показва, че и давата типа структури /кооперативи и ВСД/ не само имат място като икономически и социални структури, но и значението им в течение на времето не отслабва. Нещо повече, Д.Камърън с програмата си «Голямото Общество» констатира, че «Държавата, чрез своята вездесъщост разруши обществото. И сега, тя трябва да реконструира, да окуражава индивидите да се асоциират, да се организират, за да вземат проблемите в своите ръце...Т.е. задачата на Държавата от началото на ХХІ-ви век ще е да възкреси «гражданското общество»/4/. И ако това е валидно за Англия, то двойно по-валидно е за страна като България. Естествено, наличието на негативен опит от социалистическият тип коопериране у нас, прави възраждането на кооперативните структури трудна задача. От една страна има определена необходимост от коопериране предвид структурата на собственост на земеделската земя, като начин едновременно и за повишаване на продуктивността и като начин за запазването й за настоящите й собственици. От друга – неодверието към «кооперацията» като такава, наследена от опита със социалистическите ТКЗС. В този аспект, реално е да се търсят в началото елементарните форми на коопериране – напр. за закупуване /на едро/ или за реализация на продукцията директно на пазара за краен потребител. Т.е. да се започне да се трупа позитивен опит в областта на кооперирането и постепенно да се преминава към по-разгърнати форми на коопперация . Същото важи и за ВСД – реалното е да се започне от «малкото». Напр. Регионални Взаимоспомагателни каси за краткосрочно кредитиране на членовете им. По същият начин би могло да се процедира и за подобряване обучението на ученииците. Напр. с помощтта на родителите, училищата да сформират ВСД /или кооперативи/ за подобряване условията за образование и качеството на образователния процес. Напр. – обезпечаване на училищата с интернет връзка, използване принципите на дистанционното обучение по интернет, като се канят преподаватели по определени теми и т.н. Перспективите и на кооперациите и на ВСД коренят в това, че при тях може да се постигне голямо разнообразие на конкретни структури, които достатъчно точно да отговарят на личните потребности и интереси на различни социални групи и слоеве. Като в хода на този процес индивида започва да черпи ресурс и от статуса на «големите играчи». Така, ясното осъзнаване на личният интерес и кооперирането с други индивиди с аналогичен интерес е първата стъпка към еманципацията на индивида от държавата и рязко подобряване качеството на живот. Като взаимовръзката е проста – колкото по-ясно е осъзнат личният интерес, колкото повече хора са осъзнали личният си интерес, толкова по-голяма е вероятността за образуване на кооперативни и/или взаимоспомагателни форми на сътрудничество. И толкова по-бързо индивида се сдобива с допълнителен ресурс и в икономически и в социален аспект./5/ 1.Френското селско стопанство използва широко различни видове кооперативни структури. Напр. Редица прочути френски вина са производство на кооперативи /ако погледнете на етикета, ще видите примерно, че зад названието Шато Х или Мерло У, в долната част с малки букви е отбелязано името на кооператива производител/ 2.Печалбата при капиталовите структури, частично или изцяло се разпределя под формата на дивиденти за собствениците на капитала /акционерите/. 3. Повече за тази институция може да видите на : http://fr.wikipedia....%A9dit_agricole 4. Фр.Евалд – Реванш за гражданското общество над всемогъщата държава - http://ideabglab.eu/...bc%d0%be%d0%b3/ 5. По-подробно за кооперациите вж. Напр. : Моллов Я.С. –„Исторически поглед върху идеята за производителна кооперация, земеделското стопанство и кооперацията и кооперативни земеделски стопанства” в Годишник на Българското икономическо дружество бр.4/април.1941г. стр.221-263, Какво представлява кооператива /Квебек/ - http://www.mdeie.gou...cooperative.pdf Социална и солидарна икономика – обзор с линкове : http://fr.wikipedia....le_et_solidaire Иво Димитров - http://www.ideabglab.eu
Етикети:
снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Прагматично: за личните и обществените интереси
07.01.2011 | 23:33
1226
снимка: teacher.bg
Много често, казвайки „Държава” - та едва ли не подразбираме – Обществото. А това е груба и логическа и прагматична грешка. Вярно е, че по принцип се очаква Държавата да е гарант и стожер на интересите на цялото общество, но в същността си, тя е инструмент за легитимно насилие. Обществото легитимира една структура, която има за задача да дефинира правилата на взаимоотношенията между хората, да налага спазването им, както и да ги предпазва от външна заплаха. За тази цел, хората отделят определен процент от доходите си за издръжка на наетите от Държавата служители и инфраструктура, за реализация на тези цели. В тази основна теза проличава една изключително важна специфика. Държавата Не Произвежда, тя няма собствен доход, който да разпределя. Тя може само да преразпределя взетото от хората. В този аспект следва да се подчертае, че в практиката си, абстрактната структура „Държава” се управлява от реални хора, които имат своите прагматични - освен институционални и – лични интереси. И докато се борави с теоретични категории като общество, обществено представителство, Държава и т.н., реално се оформя групата на „големите играчи” - предприятия, лобита, партии, синдикати... И тези големи играчи така формират правилата на играта, че колкото „по-голям” си, толкова по-защитен е личният ти интерес. В тази игра, напр. дребният фермер е тотално не равнопоставен спрямо големият. И в икономически и в социален аспект. И това е валидно за всички „малки” и дори „средни” участници в тези процеси. При тази постановка, единствената печеливша логика на „малкият”, е да стане голям. Като в икономически и социален план има два пътя за това – коопериране и взаимно подпомагане на база максимизация на личния интерес. 1. Кооперирането. Исторически, първите кооперации възникват в селското стопанство именно като форма за максимизиране дохода на дребният фермер, поставен в условията на конкуренция с големите селскостопански производители. Възможните техники за коопериране са твърде разнообразни, но всички те почиват на няколко общи принципа: - Доброволност и демократичност /един кооператор- един глас/. - Личен труд и участие - Кооперативната структура няма за цел печалба. Казвайки доброволност имам предвид, че без външна принуда определен брой хора, осъзнали личният си интерес, обединяват усилията си, за да подобрят резултатите от труда си и за по-ефективно оползотворяване на собствеността си. Основните възможности са: коопериране по отношение на закупуване, за реализация на продукцията и за оптимизиране процесите на производство на продукти и услуги. В случая на коопериране за закупуване, група хора събират пари и закупуват необходимите им стоки на едро. Изгодата от това е, че цените на едро са по-ниски и има еднократност на транспортните разходи /вместо всеки да ходи да си доставя и разходва време, гориво и амортизации на колата, доставката става наведнъж за всички, съобразно заявените от всеки количества/. В случая на коопериране за реализация, става въпрос за схема, при която няколко производители обединяват усилия, събират продукцията и я доставят непосредствено на пазара за крайно потребление. По този начин се избягва комисионната на прекупвачите. При процесите на производство на продукти и услуги, възможностите са още по-големи и разнообразни. Напр. съвместно закупуване на технически средства за обработка, които освен, че биха били непосилни като цена за единичен дребен производител, но и не биха имали разумна възвращаемост, поради невъзможност за оптимално натоварване. Възможно е и колективно ползване услугите на специалисти /поддръжка на технически средства, агрономи, ветеринари, специалисти по маркетинг и т.н/. Преимуществото на този тип организационни схеми е в това, че те са много гъвкави и не пренебрегват личният интерес и усилия. Това напр., че производители А и Б са се кооперирали за доставка на торове и препарати за растителна защита на по-ниска цена, не означава „крайно” изравняване на нормата на печалба. Ролята на личната инициатива, трудолюбие, познание и др.п. си остават решаващи фактори. Просто и двамата са си задали по-добри стартови условия. В хода на функциониране на различните видове кооперации, обикновено по естествената логика на личните интереси за максимизиране на резултата, се достига и до по-сериозни форми на коопериране. Напр. – създаване на мощности за преработка на земеделския продукт до краен потребителски с по-висока потребителна стойност и дълготрайност /1/. Напр. : грозде – вино, плодове/зеленчуци- консерви и т.н. Естествено, във всяка страна възможностите за приложение на този тип организации са различни и зависят от конкретните условия. Напр. за страна като България, където над 80% от населението има собственост върху земеделска земя / средно статистически, един български гражданин разполага с около 12-15 дка, разпръсната поне в 4-5 имота/, кооперирането е единственият логичен подход за осигуряване ефективност на използването й. Кооперативните принципи са приложими за най-разнообразни продукти, услуги и случаи. Напр. група малки ресторанти са се кооперирали за доставка на прясна риба от Солун, като на 2-3 дни отива едно бусче до Солун да ги зарежда. Любопитен е примерът с група любители на виното, които изкупуват грозде, възлагат последващата му преработка във вино, като на всеки етап от процесите те лично контролират/ възлагат контрола за качеството на продуктите и процесите. Постепенно закупиха и съоръжение за очистване на гроздовете от семките и чепките, което започнаха да предоставят за ползване и на желаещи от региона. В момента обмислят да арендуват земя и да посадят лозя, като възложат отглеждането им съобразно принципите на екологичното земеделие. Анализът на българския – до 1944г. – и световен опит, доказва редица предимства на кооперативната форма особено в страни със статистически значима и многобройна дребна собственост. Най-същественото от тези предимства е това, че дребният собственик, който дори и в теоретичен аспект не би могъл да бъде икономически конкурентоспособен на пазара, има изход както да запази собствеността си в дългосрочен план, така и да реализира прилични доходи. Кооперативната структура е този изход. При нея, без да се засяга характера на собствеността, могат да се изградят напълно жизнеспособни икономически единици. Същевременно / особено в по-елементарните форми на кооперация/ нещата са пределно ясни и по този начин се намалява вероятността за конфликт на интереси между кооператорите. Третото много съществено предимство е, че няколко по-предприемчиви и динамични хора, могат да станат основа за изграждане на значими в икономически аспект структури, обслужващи личните интереси на значително по-голям брой кооператори. 2. Взаимоспомагателни дружества. Друга форма на сдружаване на база на лични интереси са взаимоспомагателните дружества /ВСД/. В този случай става въпрос за организации, чиято цел е да предостави определен набор от преференциални услуги напр. в сферата на здравеопазването, личното потребление, на инвестициите и т.н. Привидно, тези дружества по характера на своята дейност приличат на застрахователни компании, банки, фондове и проч., но за разлика от капиталовите структури /2/, взаимоспомагателните не целят печалба. При тях, положителният резултат от дейността се насочва към разширяване на дружеството и подобряване на услугите, предоставяни на членовете му. Обема и качеството на услуги достъпни до членовете на дружеството зависят изключително от това какви инвестиции в него са направили те. При тези структури се разчита на принципа на солидарността и принципа на разновременно ползване на услугите. Т.напр. при Взаимоспомагателно дружество опериращо в областта на здравето и по точно –зъболекарски услуги – не всички членове ще имат нужда от този тип услуга за съответната година, което позволява на всички нуждаещи се да ползват в съответният, предварително определен обем, висококачествени услуги. Всъщност този пример обяснява нагледно трите конкретни основни предимства за членовете на взаимоспомагателните дружества: - Ползване на услуги, безплатно или с предимство, съобразно избраните от съответния член на дружеството пакети, отразяващи се в годишните вноски. Самият индивид има правото да прецени какъв точно тип социални услуги би искал да ползва и в какъв обем. - Предоставяните услуги са на преференциални цени, поради факта, че дружеството гарантира стабилен, предвидим и дългосрочен пазар на лицата извършващи услугите. - Индивидуалните инвестиции в този тип дружества се управляват професионално, което позволява по-висока доходност от тях, отколкото, ако са управлявани от дадената личност. Принципите, върху които се основават взаимоспомагателните дружества са: - Доброволност – всеки е свободен да избере дали да участва или не в подобни дружества. - Солидарност – търсят се колективни решения на въпроси свързани със социалната защита на индивида. Всеки член на такова дружество се ползва от натрупаното от предшествалите го, като и той самият дава личен принос за развитието му. - Демократичност – всеки участник има право на глас при управление на дружеството, избора на представители и представителни органи , контрол на управлението. - Независимост – преди всичко от държавата и нейната политика. В този аспект, тези дружества имат само задължението да спазват общите законови разпоредби регламентиращи дейността им. Но те имат собствена политика за развитието си, в полза на членовете си и не зависят от политиката на държавата. От социална гледна точка. - Солидарността между членовете на ВСД почива на осъзнат личен интерес и доброволно, самостоятелно взето решение. - Управляващите на тези дружества са изцяло зависими от членовете им .В този аспект, основният им стимул е нарастване обема и качеството на предоставяните на членовете услуги. - Нараства „индивидуалната сила” на всеки от членовете му – зад гърба му стои достатъчно мощна структура, която може компетентно и професионално да следи за качеството и обема на ползваните услуги. Т.е. в случая с взаимоспомагателните дружества наблюдаваме еднопосочност на обществените и личните интереси. Индивида свободно решава какви точно социални услуги са му необходими и на базата на личен интерес и отговорност търси, адекватните на предпочитанията му, форми за получаването им. Същевременно, този тип социални по същността си структури, позволяват на членовете им пряк контрол върху политиката за развитие и дейността им, за разлика от аналогичните държавни/публични структури, които са пряко зависими от държавната бюрокрация и политиката на държавата. 3. Перспективи. В теорията, ролята на доброволните икономически и социални структури като кооперативите и ВСД е колкото подценена, толкова и недоизяснена. Когато казвам подценена, нека да го обоснова с един конкретен пример, какъвто е този на Credit Agricole /Фр./. Започнала като малка регионална взаимоспомагателна организация за подпомагане на фермерите с краткосрочни кредити/3/, комбинирайки принципите на кооперирането и взаимното подпомагане, тя се развива до една от големите световни финансови институции с капитал от 68,8 милиарда евро през 2009г. В този смисъл, френският опит показва, че и давата типа структури /кооперативи и ВСД/ не само имат място като икономически и социални структури, но и значението им в течение на времето не отслабва. Нещо повече, Д.Камърън с програмата си «Голямото Общество» констатира, че «Държавата, чрез своята вездесъщост разруши обществото. И сега, тя трябва да реконструира, да окуражава индивидите да се асоциират, да се организират, за да вземат проблемите в своите ръце...Т.е. задачата на Държавата от началото на ХХІ-ви век ще е да възкреси «гражданското общество»/4/. И ако това е валидно за Англия, то двойно по-валидно е за страна като България. Естествено, наличието на негативен опит от социалистическият тип коопериране у нас, прави възраждането на кооперативните структури трудна задача. От една страна има определена необходимост от коопериране предвид структурата на собственост на земеделската земя, като начин едновременно и за повишаване на продуктивността и като начин за запазването й за настоящите й собственици. От друга – неодверието към «кооперацията» като такава, наследена от опита със социалистическите ТКЗС. В този аспект, реално е да се търсят в началото елементарните форми на коопериране – напр. за закупуване /на едро/ или за реализация на продукцията директно на пазара за краен потребител. Т.е. да се започне да се трупа позитивен опит в областта на кооперирането и постепенно да се преминава към по-разгърнати форми на коопперация . Същото важи и за ВСД – реалното е да се започне от «малкото». Напр. Регионални Взаимоспомагателни каси за краткосрочно кредитиране на членовете им. По същият начин би могло да се процедира и за подобряване обучението на ученииците. Напр. с помощтта на родителите, училищата да сформират ВСД /или кооперативи/ за подобряване условията за образование и качеството на образователния процес. Напр. – обезпечаване на училищата с интернет връзка, използване принципите на дистанционното обучение по интернет, като се канят преподаватели по определени теми и т.н. Перспективите и на кооперациите и на ВСД коренят в това, че при тях може да се постигне голямо разнообразие на конкретни структури, които достатъчно точно да отговарят на личните потребности и интереси на различни социални групи и слоеве. Като в хода на този процес индивида започва да черпи ресурс и от статуса на «големите играчи». Така, ясното осъзнаване на личният интерес и кооперирането с други индивиди с аналогичен интерес е първата стъпка към еманципацията на индивида от държавата и рязко подобряване качеството на живот. Като взаимовръзката е проста – колкото по-ясно е осъзнат личният интерес, колкото повече хора са осъзнали личният си интерес, толкова по-голяма е вероятността за образуване на кооперативни и/или взаимоспомагателни форми на сътрудничество. И толкова по-бързо индивида се сдобива с допълнителен ресурс и в икономически и в социален аспект./5/ 1.Френското селско стопанство използва широко различни видове кооперативни структури. Напр. Редица прочути френски вина са производство на кооперативи /ако погледнете на етикета, ще видите примерно, че зад названието Шато Х или Мерло У, в долната част с малки букви е отбелязано името на кооператива производител/ 2.Печалбата при капиталовите структури, частично или изцяло се разпределя под формата на дивиденти за собствениците на капитала /акционерите/. 3. Повече за тази институция може да видите на : http://fr.wikipedia....%A9dit_agricole 4. Фр.Евалд – Реванш за гражданското общество над всемогъщата държава - http://ideabglab.eu/...bc%d0%be%d0%b3/ 5. По-подробно за кооперациите вж. Напр. : Моллов Я.С. –„Исторически поглед върху идеята за производителна кооперация, земеделското стопанство и кооперацията и кооперативни земеделски стопанства” в Годишник на Българското икономическо дружество бр.4/април.1941г. стр.221-263, Какво представлява кооператива /Квебек/ - http://www.mdeie.gou...cooperative.pdf Социална и солидарна икономика – обзор с линкове : http://fr.wikipedia....le_et_solidaire Иво Димитров - http://www.ideabglab.eu




Последни новини
Покана по случай Хатим – Курбан
Пехливанов обвини Бояджиев, че е наследил близо 7 млн. общински дълг
Много глупости и малко хора на откриването на празника на Рудозем
Между мелодиите в религията и дисонансите в интерпретацията им – откровено с Нихат Адемов
Поздравление от общинският ръководител на ПП „ГЕРБ“ - Рудозем по случай Курбан Байрям
ПОЗДРАВЛЕНИЕ ОТ ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ ПО СЛУЧАЙ КУРБАН БАЙРАМ 2019
Безплатен лунапарк ще има на 12 август за всички малчугани от Рудозем
Безплатни профилактични прегледи ще има днес и утре в сградата на МБАЛ Рудозем
ОБЯВА ЗА ОБЩИНСКО НОМИНАЦИОННО СЪБРАНИЕ НА ПП ГЕРБ - РУДОЗЕМ ЗА МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019
ПРАЗНИЧНА ПРОГРАМА ПО СЛУЧАЙ ПРАЗНИКА НА ГРАД РУДОЗЕМ 2019 ГОДИНА