Пред кого да се изповяда вероизповеданието

Всички сме свидетели на сагата, която с години се разиграва в Мюсюлманското вероизповедание и в същото време всички ние, въпреки широкото обсъждане така и не успяхме да намерим решението на този проблем. Вече сте наясно, че съдът отказа да впише последната конференция състояла се на 12.02.2011 г., което отново ни поставя в изходна позиция. Оказва се, че всичките усилия бяха напразни, така като някои от доста време споменаваха, но уви – нямаше кой да ги чуе. Сега, когато вече това твърдение е факт, незнайно защо, но острата дискусия започна да стихва. На какво ли се дължи това… Оказва се, че и двете страни  сочещи себе си като легитимни и решението на проблема, нито са легитимни, нито са решение, защото няма как г-н Генджев да има легитимация, след като бива сочен от мюсюлманите в България като най-неподходящия за този пост и в същото време Мустафа Хаджи, който заедно със „обръчите“ около себе си направи и невъзможното за да се сдобие с легитимация, но още веднъж – както някои твърдяха, логично бе това да не се случи, с оглед на методите, които си повзоли да използва. Генджев – мисля, че няма нужда от коментар. Имайки предвид принадлежността му към ДС и историята му във вероизповеданието, то постъпките са логични за генералския му манталитет и мислене, които пък от своя страна доказват подбудите му водещи го към поста, за който така яростно се бори. Хаджи – с оглед на огромния шум и организация около конференцията, която не беше вписана питам организаторите, за кого бе този цирк и сега при кого ще плачем – при американския посланник ли, не, там пробвахме; или при партийната централа, но и с нея не успяхме; при президента или премиера, видяхме, че и с тях не става; визирайки историята до този момент, то само арменския поп остана, който да не сме търсили… Така и двете страни впускайки се в битката забравиха същността на вероизповеданието, забравиха за нас – мюсюлманите и ни търсеха тогава, когато имаха нужда от подкрепата ни – досущ като политици преди избори. А уставът, който бе гласуван на последната конференция бе връх на наглостта, която категорично доказа тоталитарните наклонности, произлизащи от политическите цели  на нашите псевдоводачи. Но с историята да спем до тук и да обърнем взор към бъдещето – а сега накъде? За огромно съжаление на някои и радост на други, дойде моментът, в който мюсюлманите да започнат дискусията за бъдещето на институцията, която да ги представлява в религиозен план. Сега би трябвало ние, да стартираме обсъждането за това какво трябва да бъде вероизповеданието ни и как да изберем онези, които да ни представляват. Единствените надежди, които тая в момента са, че вече би трябвало да сме наясно, че каквато и да било политическа зависимост на вероизповеданието е абсолютен негатив за духовната институция. Крайно време тя да се превърне наистина в такава, а не институция, която да лансира нечии поличически възгледи, както бе до този момент. Трябва да подчертаем, че горчивият ни опит до тук ще бъде един добър урок за нас и за това какво трябва да бъде вероизповеданието занапред. Различните модели на поведение, които визираха институцията до този момент не само, че бяха грешни, но и тотално изкривяваха истинската същност на действията на вероизповеданието, така че оттук нататък би трябвало да сме наясно с едно – трябва да потърсим нова визия с нови лица, които да поставят основите на Мюсюлманското вероизповедание такова, каквото трябва да бъде, зачитащо исямските принципи и устои, както и гласа на всички мюсюлмани, които ще представлява. Мисля си, че вече всички онези, които бяха на сцената до този момент трябва да са озънали, че нямат бъдеще в тази институция, следователно да бъдат така добри доброволно да се откажат от битката, която те самите създадоха. Би трябвало това вече да е ясно и за нас мюсюлманите. Оттук нататък единственият път, който би ни донесъл успех е обединението, в което да се дистанцираме от политическите си пристрастия и да потърсим правилния начин. Ако бяхме направили това до този момент, повярвайте, нямаше да има проблем, но с ясното съзнание, че това е само и единствено духовната ни институция. Ето как партийните ни пристрастия ни докараха до ситуацията, в която агент на ДС е начело на вероизповеданието, затова нека да отворим очите си и да преценим имаме ли нужда от тази институция и ако е така, заедно да намерим пътя, който да ни доведе до успех. Заедно. Без партийни пристрастия. Без онези, които ни докараха до тук! Мюсюлманското вероизповедание е на всички нас мюсюлманите, затова всички ние трябва да начертаем бъдещето му! Рудозем днес