Предложения от името на община Рудозем към земеделския министър Мирослав Найденов
429 прочитания
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР НАЙДЕНОВ,
В последните десет години икономическата ситуацията в община Рудозем се промени коренно. Преди закриването на ГОРУБСО през 1999 година населението в общината, беше заето в миннодобивната промишленост. Тогава половината от домакинствата в селата отглеждаха животни и картофи за допълнително подпомагане на семейния бюджет. През този период занимаващите се със земеделие и животновъдство постоянно намаляваха с всяка година, въпреки че в същото време безработицата в района растеше. За да не бъдем голословни ще представим малко статистика:
Община Рудозем е разположена на 186 176 дка площ, от който
селскостопански фонд – ниви, ливади, пасища - 14,30% или 26 576 дка
горски фонд - 90,5% или 149 846 дка./ предимно държавен горски фонд /
жилищна територия - 4,1% или 7 467 дка жилищна територия на гр. Рудозем и 22 населени места
Структура на селскостопанската територия е следната:
ниви - 2 763 дка
ливади - 9 012 дка
пасища – 12 317 дка
Над 1000 дка или 12% от общата площ на пасищата вече са се само залесили и над 20% от земеделските площи не се обработват от години и пустеещите земи се увеличават. Подобна тенденция за редуциране се наблюдава и в животновъдството:
Година
Говеда, бр.
Крави
Овце
Майки
Кози
1998
2035
1394
1631
980
200
2006
1620
1236
450
250
180
2010
756
625
441
315
123
2011
915
697
497
297
245
Регистрираните земеделски производители в общината също намаляват:
към 25.03.2010г. са били - 268 броя,
към 25.03.2011г, вече са - 175 броя.
Броя на бенефициентите по схемите за подпомагане през 2007 г.е бил 360, а през 2010г.- 358 бр.
Препитанието на населението в района, доскоро е било в резултат на заетост в рудодобива. След закриването на минния гигант, повечето от мъжката работна ръка се ориентира към сектор строителство във вътрешността на страната. Не малка част от хората намираха препитание в чужбина. Сега обаче икономическата криза върна голяма част от хората по родните им места. Съществува социално напрежение, поради липса на възможности за реализация.
През погледа на историята може да се отбележи, че в общината нямаше традиции и афинитет към тютюнопроизводство, а и по естествен път хората се отказаха от тази култура още през 2000 година, когато за последно бяха посадени 20 дка тютюн. Сам по себе си този факт показва, че населението макар и във времена на безработица, търси по – сигурни варианти за препитание. Другото обяснение е, полупазарния характер на земеделието в района, вкл. липсата на достатъчно частни земеделски земи не дава възможност за нормална издръжка на семейство от производство на селскостопанска продукция. Условията не позволяват да се развива интензивно производство и затова хората разсъждават прагматично, все пак сме в 21 век и е нормално да не се стремят само за физическото си оцеляване. В хода на развитието на сектора виждаме, че нещата при нас са на коренно различна плоскост от тази в други райони, в които земеделие и животновъдство се развиват с някакви макар и минимални възходящи темпове. Причините са много и трябва детайлно да се анализират, но едно е ясно, че района се нуждае от специален законодателен акт - Закон за развитие на планината.
Не е случаен факта, че в тоталитарното минало се въвеждаха различни облекчения за населението, което живее в пограничните райони - поради липсата на алтернативи. Какви са пречките пред населението в региона за да се занимават със земеделие, и какво е нужно за да се случи това? На тези въпроси се отговаря само ако има целенасочена и ефективна политика в региона на базата на диверсификация на всички възможни дейности, които могат да бъдат застъпени за развитие в областта на селското стопанство, съпътстваща инфраструктура и други сродни и близки обслужващи отрасли вкл. и туризма.
Ние си даваме сметка, че не може да надскочим възможностите си и нашата продукция не може да е конкурентноспособна на пазара в сравнение с тази от полските райони на страната, да не говорим за европейските производители на селскостопанска продукция. Но опредено смятаме, че развитието на отрасъла в планинските райони е въпрос не само на социална, но и на националната продоволствена политика. Това, че в мандрите се произвежда сирене и кашкавал от всичко друго, но не и от мляко, че ядем вносни ГМО храни, това не е въпрос само на пазарна икономика. Затова всички усилия трябва да са насочени в правилната посока. Факторите, които имат влияние са много и разнообразни, и въпреки възможностите на ЕС и националните доплащания до настоящия момент тези мерки се оказаха неадекватни за провеждане на правилната земеделска политика в планината.
Според нас драстичния спад в производството на селскостопанска продукция в района след 1997 година е поради:
1. Липсата на държавна политика за развитието на планинското земеделие, включващо в себе си:
Законодателството в селското стопанство в страната като цяло.
Липсваща ценова политика в сектора за цялата страна и в частност в планината.
Спиране на дотации от държавата към производството и преработката на селскостопанска продукция.
Тотално оттегляне на Държавата от поддържането на Гено фонда, селекцията и семепроизводството. Резултатът е нискокачествени продукти с висока себестойност почти никаква конкурентно способност.
Полупазарния характер на земеделието и животновъдството в района
Непривлекателен труд и ниско заплащане в сектора, вече и високи осигуровки и данъчна тежест.
2. Икономически и демографски срив в Родопите водещи до:
Драстично намаление на потребление на вътрешен пазар
Механична миграция/преселение на младите хора и трудоспособни хора в строителството и други сектори на икономиката в големите градове.
Когато говорим за създаването на закон искаме детайлно да се класифицират районите в него. Да се обособяват райони вкл. и такива със специален статут, имайки предвид различията в географски, климатични и други дадености в самата планина, различните части на планината не могат да се поставят под общ знаменател, те притежават своите специфики.
Ако говорим за Родопите, община Рудозем и околните на нея не могат да се съпоставят с други общините на Родопите по редица показатели, като: процентно съотношение на обработваеми земи спрямо общата площ, процент на ливади, пасища, почвени характеристики, достъпност, пресеченост на терена, съотношение на собствеността, частна към общинска, държавна и т.н. За конкретен пример ще дадем, че в община Рудозем обработваема площ на глава от населението е под 2 дка. Всеки може да си даде отговор на въпроса: Защо няма ръст в земеделието в нашата така наречена селска община. За планината са характерни висока себестойност на продукцията и ниска конкурентно способност.
Усилията трябва да са насочени в създаване на условия за равен старт, а не както до сега участието на нашите земеделски производители е в неравностойна битка с тези, които работят в други условия на полето
Въпреки тенденциите и състоянието на икономиката ние можем да променим черната статистика. Във връзка с проведени разговори с земеделски производители от района и обобщаване на техните проблеми и искания изготвихме следните предложения с цел осигуряване на препитание на по-голяма част от населението, а именно:
1. Създаване на Закон за планината.
2. Освобождаване на земеделските производители в планинските райони от данък печалба и намаляване на осигурителната тежест.
3. Диверсификация на икономиката в района в съпътстващи дейности в селското стопанство.
4. Осигуряване на финансов ресурс за прокарване нови и ремонт на съществуващи селскостопански пътища в планината с цел достъпност до обработваеми земи и разширяването им. Осигуряването на съответните законови промени в Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи и т.н.
5. Финансирането на земеделието на планината да бъде с държавни и европейски средства. Доколкото е възможно и съвпадат приоритети с тези на общността, предлагаме въвеждането на специална ос в ПРСП в следващия програмен период и въвеждането на мерки предназначени за планинските райони.
6. Пренасочване на пари от неатрактивните към атрактивните мерки на ПРСР /да се надяваме на по-широко участие от кандидат - бенефициенти от планинските общини/
7. Създаване на мобилни групи от експерти от МЗХ, който на място да се запознаят с проблемите на района с цел намиране на решения на настоящи и очертаващите се бъдещи проблеми в областта на млечното животновъдство и прилагането на държавните програми и ПРСР.
8. Изготвяне на детайлен анализ необходим за планиране на адекватни мерки. Широка обществена дискусия за мерките, които да намерят бъдещо приложение в държавната политика в областта на земеделието.
9. Премахване на съществуващи пречки от законодателно естество за развитие на земеделието, като забраната да се създават насаждения и малки ферми в територията на населените места на селата /за планината това е много ограничаващ фактор/
10. Създаване на действаща и реална политика в съхранението и опазването на Гено фонда, селекцията и семепроизводството на страната/вкл. и за Родопите/.
11. Законови промени по констатирани от земеделските производители от различните сектори противоречиви законодателни практики, възпрепятстващи нормалната им работа.
12. Подпомагане на създаването на Земеделски борси в пограничните райони, с цел улесняване на достъпа на земеделска продукция до по-широки пазари.
Г-н Министър, вярваме във вашите качества и желание за работа в интерес на обществото. Надяваме се, че ще помогнете хората в планината да пожелаят да се занимават със земеделие и да намерят препитание по родните си места! ОБЩИНА РУДОЗЕМ
