"Размисли за опасностите от ежедневните зависимости и атрофирането, дебнещи съвременния човек"

Съображения ми са следните: Удобствата на основаната предимно на технологииите цивилизация създават вредни зависимости и ленност у хората. Техният живот става зависим от технологии и продукти, които навреждат на планетата и в крайна сметка на самите хора. А удобството и сигурността в ежедневието позволяват интелектуална и творческа ленност. Икономическите ползи от потреблението и производството са безспорни, но едва ли могат да оправдаят един неволен човешки и планетарен геноцид, нито атрофирането на мисълта или неспособността на хората и цивилизацията им да оцелеят без технологиите. Нека си предстваим какво ще се случи с нас лично и с нашата цивилизация, ако в следствие на някакъв колосален и напълно възможен катаклизъм се окажем в обстановка без достъп до познатите ни технологии и ресурси и на пълен обществен хаос. Дали ще оцелеем и дали ще съумеем да си произведем сами удобства за бита и да възстановим цивилизационни взаимоотношения и културен фундамент за възстановяване на обществото? Ето тази безпомощност ме тревожи! А като добавя към нея и посредствеността, ограничеността, егоизмът и ограничеността, за които споменах по-горе, нещата стават просто фатални.

Моля да бъда разбран. - В никакъв случай не съм против технологиите. Но съм против хората да се превръщат в техни заложници. Когато разполагаш с алтернативи за живата си, ти си независим, свободен и подсигурен. Технологиите дават удобства, но те правят и много уязвим, защото те биха могли да бъдат използвани за престъпни и непочтени цели, а и самите те могат да дадат дефект с тежки последици. В един компютризиран, химизиран свят, свят на развита генетика и био технологии, не можеш да бъдеш сигурен кой има достъп до данните ти и какво прави с тях. Не можеш да си сигурен какво ядеш и с какво се лекуваш. Не можеш и да си сигурен дали светът около теб със всичките му функции няма в един момент просто да "угасне" било поради компютърен или софтуерен проблем, било поради компютърна атака. По-горе зададох един важен въпрос: Ако сега, в този момент се окажете сред един опустошен свят, без абсолютно нищо на разположение, какво ще можете да направите за оцеляването и за битовото удобство? Как ще възстановите социалните взаимоотношения и духовните основи на новото общество? Притежава ли всеки от нас познания и умения за да се възползваме от даровете и условията на природната среда; разбиране за социалното и държавно устройство и нужния културен и духовен багаж, тъй щото да послужим за "камък", върху който цивилизацията да се възроди от нищото? Говоря за масовият човек, защото в една хаотична, агресивна и немедийна среда, единиците ще са без особено значение. Технологиите се развиват и са все по-мощни и става все по-лесно и все по-вероятно в един момент да се получи "късо" и това "угасване" за което говоря да стане факт. Те без съмнение могат да ни помогнат, но обществото трябва да ги оценява според практическите им ползи и винаги да има крайната дума по отношение на тях. Сериозна опасност се крие в пазара на технологии. Ако пазарът е завладян от неекологични, опасни, убиващи и ограбващи хората и света технологи, появата на екологични и хуманни, но неизгодни технологии ще бъде и е възпрепятствана. В никакъв случай не бива да подценяваме и влиянието на средата, в която живеем спрямо начинът и качеството на мислене и способността за съобразяване и креативност. В този план, ето още идин простичък въпрос за размисъл: Защо дивите вълци с в пъти по-интелигентни, находчиви и здрави от домашните кучета, особено от по-задоволените и разглезените от тях? А същото се отнася и за хората. Истината е, че съвременният човек е все по-закърнял, все по-слаб, все по-зависим и несвободен и все по-уязвим, спрямо все по-неумолимите необходимости и все по-вероятните катаклизми. Не притежаваме чувството за човешки и божествен ред, което може да даде проникновенното занимание с ковашкия или някой друг от основните за едно "примитивно" общество и за всяка цивилизация, занаяти. И дали това да не залегне, като елемент от началното образование, наред с широката обща култура, екологията, умението да се дебатира и гражданското поведение и креативно мислене?

Нямаме отношение към обществото и институциите на властта, както гражданите на древната римска република или гръцките градове-държави, които са ги изживявали и оживявали и те (обществото и институциите) са били в органично единство с хората. Нещо, без което бъдещото цивилизационно величие не би било възможно.

Защо нашата цивилизация и нашето общество да разчитат на нов хоризонт за развитие? С какво можем да оправдаем оцеляването и бъдещото си съществувание? Къде са живецът, творчеството, силата? Можем ли да се погрижим тук и сега за проблемите на нашата планета, страна, общество и потомци? Можем ли да разкъсаме омагьосаният кръг от слабост, зависимост и посредственост, който днешният умиращ свят затяга около нас ден след ден!

Държавата е нехуманна и направляваща все по-императивно живота на хората, посредством видими и невидими лостове и днешният свят също е дълбоко нехуманен, поради вида на зависимостите в основата на взаимотоношенията в обществата и между народите. Не е ли време да се погрижим за свободата си и да наложим хуманност и състрадателност?