Реална заплаха или внушения от нечистоплътни мотиви?

Автор:  
Хайри Милезимов
Пазарджишки окръжен съд

Обвиненията срещу 13-те човека от мюсюлманската общност в България са същите, по които бяха гонени мюсюлмани и християни през тоталитарно време. Това, което се опитва да докаже обвинението е, че едва ли не тези хора са искали да правят друга държава. Начинът на действие обаче на отговорните хора по случая говори друго.
 

Обиските, които бяха направени, говорят сами за себе си. По време на претърсванията те не знаеха какво търсят. Що се отнася до литературата, то каквато и да е тя, все още в България не е престъпление притежанието на литература. По обвинението за проповядване пак е мъглява работа, защото застрашеният обект от проповедите, т.е. обществото на мюсюлманите няма оплаквания от евентуален потърпевш за оказване на принудителна пропаганда или подстрекаване към нещо нередно.
 

Спомням си едно време покойният ми дядо имаше няколко книги на старотурски и арабски. Та заради тези книги го разкарваха по милицията. По онова време си беше страшно да намират по домовете дори един коран. Какво се оказва обаче, когато вече в днешни дни разполагаме с кадри, които владеят арабски език. Онези същите книги се оказаха арабска граматика, физика, математика и няколко книги, в които се описват исторически събития. Днес, когато е по-лесно и по-достъпно притежанието на всякакъв вид литература да се обвинява някой в саботаж срещу държавата, заради това, че притежава някаква книга, това вече си е нарушаване на правата на хората. Всеки един мюсюлманин, който се стреми да спазва основните религиозни канони, притежава поне по 20-30 книги, в които се разясняват принципите на вярата и тълкувания от Корана, също така и поне по 2-3 Корана има всеки набожен мюсюлманин.
Това моментално ги прави потенциални клиенти на прокуратурата по същите обвинения, в които са обвинени 13 -те. Оттам е и усещането на мюсюлманската общност, че посегателството е срещу мюсюлманите по принцип. Що се отнася до обвиненията за проповядването на радикални идеи сред хората, прави впечатление различният аршин с който се мерят еднакви действия. Каква е разликата, когато политик призовава за промяна на обществения и държавен ред и ако някой призовава хората към същото по религиозни причини макар, че не е доказано религиозните водачи да са призовавали към подобни неща, за каквито са обвинени. Днес в навечерието на изборите ако се вслушаме какви неща се говорят по местата, където вървят агитациите на АТАКА, ВМРО, НФСБ и ДПС там според критериите на обвинителите на 13-те има доста престъпници, но тях партийните агитатори никой не ги закача. Някои от партийните изказвания далеч надхвърлят по подстрекателство към омраза и саморазправа онова, което обвинението твърди за имамите от делото в Пазарджик.

 

Същото положение е и около финансирането на мероприятията и кампаниите. Стотици хиляди левове се харчат по време на избори, стотици хиляди левове излизат от джобовете на агитаторите, като произходът на тези пари никой не може да установи. Само че тези пари се харчат, за да устроят онези, които коват законите, по които се оказва натиск върху една или друга група хора.

Така нареченото Дело за радикален ислям е вече компрометирано като институционален акт, поради редица чисто процесуални неясноти.

© Рудозем днес

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Реална заплаха или внушения от нечистоплътни мотиви?
12.04.2013 | 15:59
2497
снимка: teacher.bg

Обвиненията срещу 13-те човека от мюсюлманската общност в България са същите, по които бяха гонени мюсюлмани и християни през тоталитарно време. Това, което се опитва да докаже обвинението е, че едва ли не тези хора са искали да правят друга държава. Начинът на действие обаче на отговорните хора по случая говори друго.
 

Обиските, които бяха направени, говорят сами за себе си. По време на претърсванията те не знаеха какво търсят. Що се отнася до литературата, то каквато и да е тя, все още в България не е престъпление притежанието на литература. По обвинението за проповядване пак е мъглява работа, защото застрашеният обект от проповедите, т.е. обществото на мюсюлманите няма оплаквания от евентуален потърпевш за оказване на принудителна пропаганда или подстрекаване към нещо нередно.
 

Спомням си едно време покойният ми дядо имаше няколко книги на старотурски и арабски. Та заради тези книги го разкарваха по милицията. По онова време си беше страшно да намират по домовете дори един коран. Какво се оказва обаче, когато вече в днешни дни разполагаме с кадри, които владеят арабски език. Онези същите книги се оказаха арабска граматика, физика, математика и няколко книги, в които се описват исторически събития. Днес, когато е по-лесно и по-достъпно притежанието на всякакъв вид литература да се обвинява някой в саботаж срещу държавата, заради това, че притежава някаква книга, това вече си е нарушаване на правата на хората. Всеки един мюсюлманин, който се стреми да спазва основните религиозни канони, притежава поне по 20-30 книги, в които се разясняват принципите на вярата и тълкувания от Корана, също така и поне по 2-3 Корана има всеки набожен мюсюлманин.
Това моментално ги прави потенциални клиенти на прокуратурата по същите обвинения, в които са обвинени 13 -те. Оттам е и усещането на мюсюлманската общност, че посегателството е срещу мюсюлманите по принцип. Що се отнася до обвиненията за проповядването на радикални идеи сред хората, прави впечатление различният аршин с който се мерят еднакви действия. Каква е разликата, когато политик призовава за промяна на обществения и държавен ред и ако някой призовава хората към същото по религиозни причини макар, че не е доказано религиозните водачи да са призовавали към подобни неща, за каквито са обвинени. Днес в навечерието на изборите ако се вслушаме какви неща се говорят по местата, където вървят агитациите на АТАКА, ВМРО, НФСБ и ДПС там според критериите на обвинителите на 13-те има доста престъпници, но тях партийните агитатори никой не ги закача. Някои от партийните изказвания далеч надхвърлят по подстрекателство към омраза и саморазправа онова, което обвинението твърди за имамите от делото в Пазарджик.

 

Същото положение е и около финансирането на мероприятията и кампаниите. Стотици хиляди левове се харчат по време на избори, стотици хиляди левове излизат от джобовете на агитаторите, като произходът на тези пари никой не може да установи. Само че тези пари се харчат, за да устроят онези, които коват законите, по които се оказва натиск върху една или друга група хора.

Така нареченото Дело за радикален ислям е вече компрометирано като институционален акт, поради редица чисто процесуални неясноти.

Хайри Милезимов
©Рудозем днес





Последни новини
Хокейният клуб в Чепинци - една приказка с тъжен край
Чепинските хокеисти участваха в турнира в село Баните
Как да изберете детски маратонки за момче за ежедневно носене?
БЕЗценна книга за историята на Чепинци излезе след 20-годишни проучвания
Със злато в три спорта завършва областният етап от Ученическите игри за СУ-Чепинци
Предимствата на купуването на суха храна за котки в големи опаковки
НХЛ: "Рейнджърс стана първият отбор в НХЛ с 40 победи
"Моят магазин" отвори врати и в гр. Рудозем
Компютри втора ръка за икономично и екологично бъдеще
Община Рудозем има одобрени 7 проекта на стойност близо 10 млн. лева