Родопски мохабети: Мерак на стари години

Зимòска… Снèк е затрỳпал диньòса. Сѝчку жѝву са е скрѝлу… Еднѝ стàри нàнка и дèтку спамѝнали аткòлешнуну врèме, агà бѝли млàди. Дèткуну рèкал на бàбкана:

• Иштеш ли да са вòрнем в евèлскуну, да си спòмним млàдите гадѝни, предѝ да ми дòйдеш невèста?
• Че кàк да не рàчем- рекла нàнкана.

Дèткуну надèнал абèниен балтòн и хи рèкал:

• Ше та чèкам на чешмьòна на вархòн на сèлоно, кадèно са срьòшкахме аткòле- ...и тòрнал.

Палавѝн сахàт са дрàпал по сукàцине дурдè излèзе на вархòн и агà атишòл до чешмьòна, бил вѝр вòда от галèмиен снèк. Паседèл, паагльòдал са, зафàтил да спамѝна кàк свàлел кòрпана на женà му, как хи е нè дàвал и му стàвалу йèтце дрàгу. Амà минòл сахàт, минòли двà- зьòлу да са стемнèва. Дèткуну са йедòсал и си тòрнал. Агà са прибрàл, цèльен квàчил вав вòда. Флèл той вòтре и кинà да вѝди- нàнкана са е испьòнала до òганен и са грè. И ейнòе катò вазбубутèл:

• Йе измòрзнах атгòре, ду когà ше та чèкам и оти не дойде?
• Ам мене бубàйко ма не пỳсна!- засмèла му са женѝцана.