Същността на свещения Рамадан

Месец Рамадан е откъс от време на изобилието и милостта на Аллах Всемилостивия. Големите успехи в историята на исляма са постигнати именно през този месец. Поради тази причина, през него, Мухаммед с.а.с. – най-щедрия сред хората, ставал още по-активен, а щедростта му нямала граници. Говеенето, което отличава този месец от останалите, е благодат за вярващите, нямаща равна на себе си. Тя се състои в ефекта на говеенето върху живота на вярващия като цяло. Говеенето активизира вярващите и ги връща към непреходните ценности, като вяра, боязън, праведност, състрадание, милосърдие. Ето защо, когато човек говее, възползвайки се от благодатта на говеенето, то съживява сърцето му и възстановява тези ценности у него. Основното в служенето е то да се извършва с вяра – с убеденост заради Аллах С.Т. и очаквайки въздаяние от Него. По думите на Пратеника с.а.с., така извършеното говеене е причина за опрощение от Аллах Всевишния, Който е доволен и обича пречистващите се. Когато Аллах е доволен от един човек, то Той му е достатъчен, като закрила и подкрепа. Говеенето е изключително служене, което работи върху сърцето на човека и влага в него боязън пред Всевишния. Това е видно от знамението в което е повелено: …предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите…/2:183/ Целта от говеенето е боязънта – предпазването, пречистването от непристойните думи, дела и поведение. Най-често, сред масите, говеенето се свежда до примитивното схващане - въздържане от храна, което не отговаря на целта, поради която е повелено. Както човека е същество от физическа и духовна част, така и говеенето се състои от две части – физическа /въздържане от храната/и духовна /въздържане от непристойните думи, дела и поведение и извисяване/. Ако същността на човека се състои в неговата духовност, то и същността на говеенето се състои в духовната му страна. Ето защо по думите на Пратеника с.а.с. Аллах Всевишния не се нуждае от жадуването и гладуването на онзи, който не изостави непристойното /лъжата, измамата, лъжесвидетелството, интригата, непристойните думи и дела/. Човекът, който е занемарил своята духовност е мъртва душа и тялото не му е от полза, за да бъде в действителност жив човек. За голямо съжаление, живеем във време с много изгубени – мъртви души, за което говори състоянието на обществото. Когато у един човек душата е жива, тогава физическото му тяло намира своето място в творението човек. Така е и с говеенето. Когато човек говее духовно - стремейки се към Аллах, предпазвайки се от порочното и вървейки към промяна, чак тогава жадуването и гладуването намират смисъл в този вид служене. Неразумно и безпредметно е постоянно да лъскаш купето на автомобил в двора си, на който двигателя е повреден и не върши работа. Също така е безпредметно и неразумно да изоставиш същинската – духовната част на говеенето и да се интересуваш, единствено да не би да погълнеш нещо през устата си. Разграничаването от храната е по-лесната част от говеенето – много деца го правят с охота. Другата част обаче, духовното говеене, е свързана с борба с душата - със самия себе си, която борба по думите на Пратеника с.а.с. е най-големият джихад. Говеенето, измежду всички видове служене, има силно въздействие върху душата, пречупва я и я насочва към Аллах Всевишния. Ето защо, извършено с искреност и пълнота, то ни дава възможност да се преборим със самия себе си, да се предпазим от страстите си  и да станем достойни раби на Всемилостивия. За говеещия има две радости, казва Мухаммед с.а.с., едната, когато си разговява, а другата, когато срещне Аллах Всевишния. Всеки разумен вярващ, на който целта му е Създателя, Всемогъщия, да е доволен от него, с цялото си съзнание се насочва към служене и дела, които да предизвикат Неговото благоволение. В края на месец рамадан, когато милостта на Аллах Всевишния, буквално обгръща говялите с искреност и им опрощава, те се радват и си честитят промяната, пречистването, което за тях е истинския празник. Моля се на Аллах Всевишния да ни стори от надпреварващите се в добрините, да ни подкрепи в тези изключително важни дни за самите нас, достойно да изпълним говеенето и да ни удостои с Неговата милост! Нека говеем така, че на празника да се радваме на пречистване, на опрощение от Аллах и промяна. А на нехайните за същинската част на говеенто – честит шекер байрам и сладка баклава!… Али Хайраддин