Село Пловдивци в миналото и днес

Село Пловдивци се намира в пределите на община Рудозем, като се издига на около хиляда метра надморска височина. Най-високият връх в района на селото е "Бабина чука"- 1414 метра. Жителите на Пловдивци не следят прогнозите за времето. Те си имат метеорологичен ориентир-  един поглед към връх "Бабина чука" сутрин дава отговор на въпроса какво ще бъде времето през деня.

Селото се намира на 11 км от общинския град Рудозем и се намира между селата Елховец и Коритата. Разположението му е кръгово- от табелата пътят се разделя на две- тръгвайки по десния, последователно се минава покрай читалището и кметството, след това се стига до детската градина и молитвения дом. И там отново има два пътя- единият води до съседното село- Коритата, а другият до поредната махала в Пловдивци. Ако хванем по този път, той ще ни заведе отново до табелата, от която сме тръгнали първоначално.

Данните от последното преброяване показват, че в селото живеят около 260 души. За голямо съжаление заради безработицата в района, не всички живеят там. Голяма част от населението търси препитание в по-големите градове.

Пловдивци е най-новото име на селото. В самото начало се е наричало Биюкдере, което в превод от турски означава Голяма река. По-възрастните хора в община Рудозем все още си го наричат "Голема река". Наричат реката голяма, защото именно  там се събират две реки- от село Мочуре и от местността Искрат.

Населението било доста будно- за това свидетелства фактът, че още през 1924-та е построено първото училище. След това- през 40- те години е построена втора сграда, преднацначена за училище, която по-късно е превърната в обор, а преди години, след направена цялостна реставрация, сградата е превърната в детска градина. И до днес  детската градина си функционира като тя е посещавана от дечицата от Пловдивци и от съседното село Коритата.

Освен детска градина, селото разполага и с читалище. Сградата на читалището е строена през 1967-ма година. В нея има голяма зала със сцена и отделни две стаи- гримьорна и съблекалня, което свидетелства за активен културен живот през 70-те и 80-те години. Но сега като че ли времето е спряло точно там- в 70-те години. Поради липса на средства не е правена никаква реставрация. Далеч по-добре изглеждат нещата в съседните две помещения - библиотеката и интернет залата. Това е в резултат на спечелени проекти към Министерството на културата - осигурен е един много полезен библиотечен фонд- ученическата литература е налице, а освен нея и световната класика е наредена грижливо по стелажите. А в залата има компютри с достъп до интернет, спечелени по програма- "Глобални библиотеки."

Селото пази спомен за съществуващи две воденици, фурна и петмезчийница.

За миналото, за легендите, за обичаите и нравите на селото ни разказа местният фолклорист- дамата, която работи в читалището- Силвия Лободова. В нейно лице наистина открихме истински краевед. Тя през годините е записваа това, което по-възрастните й разказвали и грижливо го е събирала. Всички ние знаем колко трудно се намира информация за родопските селца, защото почти няма архиви. Последната надежда са най-възрастните хора, които са живите легенди на нашите селца. Силвия Лободова е осъзнала това и в продължение на години събира информация за миналото на Пловдивци. Похвални са усилията, посветени на запазването на родопския фолклор и краезнанието.

Тя е записала и автентични родопски песни, изпяти от баби от Пловдивци. Ето една от тях:

Дощеро мое, майчина,

иди ми вода донеси

от високине врисове!

Немой ма, майчо провада,

лоши сам сони сонила,

чорно ма куче ухапа,

ясни са корви лийнаха.

Стана си мома нарами,

чифт бели харкуми.

Ага си мома отиде

нах студенине врисеве,

юнак си конче поеше.

Конче си вода не пие

заради Фатминкини ачинки.

Юнак си фата Фатминка

и си е метна на конен.

Фатме са жално замоли:

Пусни ма, пусни, юначе,

майка ма чека у дома,

булгурев пилеф вареше,

капка водица немаше.

Юнак си жално продума:

И мене майка ма чека,

снашица да хи отведам,

и нехи вода да носи,

и нехи измет да прави…

изпяла: Рукие Алминина