Стига демагогия!
След поредната конференция състоянието на мюсюлманското изповедание не се променя. Има отказ за регистрация. Предварително предупреждавахме за подобна развръзка, защото не е налице правно основание за нейното свикване. Такива са разпоредбите в уставите, които самите ние си изработваме.
Ръководството начело с Мустафа Хаджи пропиля и последната възможност – конференция заедно с Генджев, не от любов разбира се. Друг изход от създадената ситуация не съществуваше. Няма обаче кой да се вслуша и да приеме, че нещата стоят точно така. Може би разчитаха на американския посланик!
Още след произнасянето на съда в полза на Генджев и последвалите протести, даже и политически деклараци от страна на мюфтийството беше ясно, че посоката е грешна и в нрайна сметка политиците ще се възползват. Няма как митинги да накарат съда да излезе с друго решение, а и направените пропуски от страна на изповеданието, когато Генджев е водил делата са абсолютно недопустими.
Хората бяха призовани на протести като политиците ги уверяваха, че ще повдигнат въпроса в Страстбург, в Брюксел и т.н., а те им повярваха, както са го правили до сега. Как така Страстбург и Брюксел ще се произнесат и ще накарат съда да промени решението си, така и не разбрах. Но когато има кой да вярва на подобни неща, винаги ще се намери кой да предлага.
След последната конференция пак се започна с декларации на мюфтии и имами. Всъщност политическата намеса доведе до това положение в изповеданието, защото именно адвокатите на ДПС направляваха юридическите въпроси и ето ви резултата. Да, не само те са виновни, защото повече е виновен този, който дава баницата. Липсваше ръководство в изповеданието. Представителите на мюфтийството постоянно притичваха през един булевард нагоре към централата на партията, за да разберат какво да правят. Публична тайна е, че когато се готвят да отидат там си казват: „Хайде към горната джамия”. Ето такава е жалката ситуация там. И още нещо, дори главните мюфтии никога не са приемани от Доган, виждат го само по телевизията. А и защо да се среща с тях, след като сами не се заемат да си решават проблемите.
Ще ми се да спомена и дежурната тема - години наред Генджев говори за радикален ислям, за секти в страната и още какво ли не. Службите и медиите говорят за радикализъм, привличат внимание и отчитат дейност, ДПС говори за радикализъм и пази държавата от радикализиране на мюсюлманите, Генджев се стреми към властта и говори за радикализъм, Мустафа Хаджи иска да се хареса на някого и той заговори заопасност от радикализиране на мюсюлманите. Къде са тези радикални елементи в крайна сметка? Какво направиха в България през тези двайсет години? Кого скараха и какви ексцесии предизвикаха? Нещата са ясни и трябва и да се заявяват така, като категорично заяви и президента и експертите по национална сигурност и тези по борбата с тероризма: Няма нито радикални групи, ннито радикали в България. Какво има тогава? Днес има заиграване и интереси... Това го знаят и институциите и мюсюлманите и всички граждани в страната.
От известно време някои хора дори се възприеха като основна причина за мира в България, забравяйки, че това не се дължи на личности, а на добрите взаимоотношения и съжителството между самите общности в страната от векове.
Какво се лучава през целият този преход – гласуване, надежди, очаквания. В крайна сметка се видя на какво са способни политиците, умеят добре да си уреждат техните неща. А и защо настоящото положение в изповеданието да не е и техен интерес? Тук няма да коментирам социалното положение на мюсюлманите, защото в случая става въпрос за изповеданието.
Какво всъщност направиха, дори и когато дълги години бяха във властта. Не можаха да спомогнат за регисрирането на няколко конференции. Обратното, през този период бяха заличени редица проведените конференции, включително и тази от 1997г., за която и Генджев се е подписал/в наличност е перфектна документация/, която преди той оспори и загуби делото.
Когато ДПС бе на власт, а и Мустафа Хаджи, бяха проведени най-унизителните за мюсюлманите акции на службите. В това няма случайности. Какво ще ни накара да не се съмняваме в съучастие на политиците? Засегнати бяха все хора, които се опитваха поне да мислят и имаха позиция.
За жалост, възприемат ни като ферма със стадо. Преди изборите, пак ще подготвят юстена и както ни плашеха с нов възродителен процес, както плашеха с радикализиране, сега пък ще започнат да спасяват изповеданието, което самите те доведоха до този хал. Вярващия не може да бъде хапан постоянно от една и съща дупка. Видя се какво направиха до сега, друго не може да се очаква.
Неколкократно в групата имаше намеци от партийни активисти за това, че сме политически ангажирани. Необходимо е ясно да заявим, че за нищо на света вярващия не може да замени свите ценности за политически интереси. Ако някои са го направили – нека се замислят. Нека се замислят и мюфтиите и имамите, всеки. Да трепериш за трохите, които ти подхвърлят говори че си далече от вярата – на кого разчиташ. Вярващия човек преди всичко е човек с чест и достойнство, убеден в срещата със Създателя. Ако това не е така, какъв е смисълът на вярата му.
За това състояние на изповеданието носим отговорност всички, и обикновените мюсюлмани, които наблюдавахме и не предупреждавахме тези, които ни представляват.
Ние, вярващите, можем да се справим сами, без да ни увещанат и подвеждат политиците, независимо кои са те. Имаме достатъчно кадърни млади хора, които да издигнем и да поемат изповданието. Досегашните загубиха доверието и показаха, че не умеят. За изход от ситуацията е необходимо:
- Да се обяснява на хората истината/не е достатъчно, ако само ние я знаем/.
- Инициативата да придобие юридическа стойност.
- Подготвяне на конференция, в която да вземат участие всички страни.
