Убийството на малкия и средния бизнес или защо растат цените при криза.

Това което наблюдаваме в момента е резултат на всички действия на елита през последните 20 години. От едната страна на уравнението стоят олигархичната корумпирана държава със съответните монополни олигополни структури. От другата страна са малките и средни предприятия / МСП /. Когато икономиката е в растеж и най-вече, когато чуждите инвестиции навлизат масово, има хляб за всички. И МСП се развиват. Те нямат достъпа до „държавната ясла”, но масовото наличие на инвеститори осигурява тяхното оцеляване и в някои случаи –развитие. При тази ситуация, колкото и жестоко да е стегнат олигархичният пръстен, все пак пазара има силно изразени конкурентни черти. Което сваля цените и същевременно подпомага разрастването на вътрешната консумация. В условията на криза обаче, чуждите инвестиции рязко спадат и единственият гарантиран източник за „бизнес” остава държавата. А това означава, че пазара остава изцяло в ръцете на олигархичните структури - техни са държавните пари. Пазара се свива не само „отвън”, но и отвътре. Което поставя в ъгъла МСП. Изчезването на независимите инвеститори правят икономически непреодолим данък „корупция”. Те колабират и единствената им цел е да оцелеят макар и с цената на летаргия. Което рязко намалява конкуренцията. На реалния пазар остават олигархичните структури, които са практически без конкуренция. Което моментално води до монополно високи цени. Така, кризата по същество разчиства терена на олигархичните структури. Намалените обеми, те компенсират чрез монополно високи цени. Независимо дали става въпрос за хляб, олио, картофи, дизел и т.н. Което означава, че нормата им на печалба нараства. Дори, при това положение, тяхната изгода нараства, защото със значително по-малко пазарни усилия (и разходи!), те не само запазват, но и увеличават печалбата си именно поради отпадналата конкуренция. Еврофондовете в тази ситуация не помагат, защото конкуренцията и тук е отпаднала. На пазара напр. остават само свързаните с олигархичните кръгове консултантски фирми (които са си корупционни касички) и още на входа се установява безразделен контрол на олигархичните структури относно достъпа до тези фондове. Нещо повече. Тази допълнителна възможност – освен Държавните поръчки и еврофондовете – практически ги прави монополисти в съответните (разпределени между тях) сектори. Което им дава възможността да диктуват цените на МСП, които те избират или не за поддоставчици. От гледна точка на интересите, за олигархичните структури кризата е идеалната ситуация да разчистят терена от конкуренция. Така, те реализират монополно високи печалби за сметка на МСП и крайните потребители. Т.е. те са играчите, които имат сметка кризата да продължи максимално дълго. Защото кризата значи не само монополни печалби, но и краен контрол върху практически всички икономически сектори. Което обяснява и „ненамесата” на държавата за преобръщане на трендовете.  Още една година криза и икономиката почти напълно ще бъде „очистена” от конкурентоспособни МСП. А това освен икономическо доминиране на съответните сектори, означава и контрол върху заплащането на труда – още един източник на печалба. Просто, защото и в тази сфера изчезва реалната конкуренция. Освен чисто икономическите последици, в резултат на кризата, средната класа ще излезе безкрайно отслабена, а от тук и шансовете за реално гражданско общество ще са още по-малки. Ако се абстрахираме от емоционалните и псевдо „експертни” манипулативни тези, ще видим, че в момента, за трети път след 1990-92 и 1996г. тече процес на скокообразно преразпределение на общественото богатство в полза на олигархичните кръгове. Анализът основан на интересите на основните играчи сочи, че олигархичната върхушка няма никаква сметка от овладяване на кризата. Те биха я поддържали до момента, в който вече социалното напрежение може да стане непосредствено опасно за самото им съществуване (вж. събитията от края на 1996 и началото на 1997г.). Изхода е в две насоки. Едната – рязко повишаване на чуждестранната инвестиционна активност, както беше в началото новия век. Другият – реални мерки срещу корупцията и либерализация на пазара. Но докато ни пращат да садим картофи и ни правЯТ (ТЕ ?!?) магистрали, значи просто ни предлагат да се радваме на зеленият хайвер с който ни хранят... Иво Димитров
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Убийството на малкия и средния бизнес или защо растат цените при криза.
01.04.2011 | 21:48
1112
снимка: teacher.bg

Това което наблюдаваме в момента е резултат на всички действия на елита през последните 20 години. От едната страна на уравнението стоят олигархичната корумпирана държава със съответните монополни олигополни структури. От другата страна са малките и средни предприятия / МСП /. Когато икономиката е в растеж и най-вече, когато чуждите инвестиции навлизат масово, има хляб за всички. И МСП се развиват. Те нямат достъпа до „държавната ясла”, но масовото наличие на инвеститори осигурява тяхното оцеляване и в някои случаи –развитие. При тази ситуация, колкото и жестоко да е стегнат олигархичният пръстен, все пак пазара има силно изразени конкурентни черти. Което сваля цените и същевременно подпомага разрастването на вътрешната консумация. В условията на криза обаче, чуждите инвестиции рязко спадат и единственият гарантиран източник за „бизнес” остава държавата. А това означава, че пазара остава изцяло в ръцете на олигархичните структури - техни са държавните пари. Пазара се свива не само „отвън”, но и отвътре. Което поставя в ъгъла МСП. Изчезването на независимите инвеститори правят икономически непреодолим данък „корупция”. Те колабират и единствената им цел е да оцелеят макар и с цената на летаргия. Което рязко намалява конкуренцията. На реалния пазар остават олигархичните структури, които са практически без конкуренция. Което моментално води до монополно високи цени. Така, кризата по същество разчиства терена на олигархичните структури. Намалените обеми, те компенсират чрез монополно високи цени. Независимо дали става въпрос за хляб, олио, картофи, дизел и т.н. Което означава, че нормата им на печалба нараства. Дори, при това положение, тяхната изгода нараства, защото със значително по-малко пазарни усилия (и разходи!), те не само запазват, но и увеличават печалбата си именно поради отпадналата конкуренция. Еврофондовете в тази ситуация не помагат, защото конкуренцията и тук е отпаднала. На пазара напр. остават само свързаните с олигархичните кръгове консултантски фирми (които са си корупционни касички) и още на входа се установява безразделен контрол на олигархичните структури относно достъпа до тези фондове. Нещо повече. Тази допълнителна възможност – освен Държавните поръчки и еврофондовете – практически ги прави монополисти в съответните (разпределени между тях) сектори. Което им дава възможността да диктуват цените на МСП, които те избират или не за поддоставчици. От гледна точка на интересите, за олигархичните структури кризата е идеалната ситуация да разчистят терена от конкуренция. Така, те реализират монополно високи печалби за сметка на МСП и крайните потребители. Т.е. те са играчите, които имат сметка кризата да продължи максимално дълго. Защото кризата значи не само монополни печалби, но и краен контрол върху практически всички икономически сектори. Което обяснява и „ненамесата” на държавата за преобръщане на трендовете.  Още една година криза и икономиката почти напълно ще бъде „очистена” от конкурентоспособни МСП. А това освен икономическо доминиране на съответните сектори, означава и контрол върху заплащането на труда – още един източник на печалба. Просто, защото и в тази сфера изчезва реалната конкуренция. Освен чисто икономическите последици, в резултат на кризата, средната класа ще излезе безкрайно отслабена, а от тук и шансовете за реално гражданско общество ще са още по-малки. Ако се абстрахираме от емоционалните и псевдо „експертни” манипулативни тези, ще видим, че в момента, за трети път след 1990-92 и 1996г. тече процес на скокообразно преразпределение на общественото богатство в полза на олигархичните кръгове. Анализът основан на интересите на основните играчи сочи, че олигархичната върхушка няма никаква сметка от овладяване на кризата. Те биха я поддържали до момента, в който вече социалното напрежение може да стане непосредствено опасно за самото им съществуване (вж. събитията от края на 1996 и началото на 1997г.). Изхода е в две насоки. Едната – рязко повишаване на чуждестранната инвестиционна активност, както беше в началото новия век. Другият – реални мерки срещу корупцията и либерализация на пазара. Но докато ни пращат да садим картофи и ни правЯТ (ТЕ ?!?) магистрали, значи просто ни предлагат да се радваме на зеленият хайвер с който ни хранят... Иво Димитров





Последни новини
Благодарствено писмо към "Омелия" ЕООД
Местната коалиция внася докладна в ОБС Рудозем във връзка с подписка на жителите на кварталите Койнарци, Долен Рудозем и Падала
Поредно "признание" за "добре свършената" работа от Община Рудозем. Този път от АПИ!
Писмо-обръщение на украинските българи към българските граждани и към българските институции
Хубава работа, ама рудоземска!
Рибница, като център на вселената!
Да повдигнем мъглата и премахнем объркването
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на избори
На кого служи Мюсюлманското вероизповедание?!
Добри постижения за чепинските хокеисти от турнири през септември