В читалище "Пробуда" кипи живот и активна дейност- това е гордост за нашата община
В началото на 70-те години е построена сградата на читалището в село Пловдивци. А преди това е имало читалище в селата Мочуре и Коритата. Самото читалище в Пловдивци съществува от 1967 година. Сградата била построена по съвременен план за онези години- с голяма зала, с гримьорна и репетиционна. Днес, 40 години по-късно залата е непокътната, изключително подходяща за заснемането на филм от 70-те години - обвита в булото на забравата...
Допреди десетина години, когато училището в селото все още е функционирало, залата също е била обитаема- всеки четвъртък и петък е имало кино вечери, пролетните балове са се организирали там. А днес- тишина...
Далеч по активна дейност се извършва зад съседната врата, където се помещава читалищната библиотека. Прекрачвайки прага, вече наистина попадаме в 21- ви век.
"Ученическата литература е заредена на 100 %, но разполагаме само с 1, 2 екземпляра най-много"- съобщава библиотекаря- Силвия Лободова. Тя сподели, че през последните години са направени две значителни дарения на книги от местни жители, които дали безвъзмездно част от собствените си книги, които ще бъдат от полза на учениците.
"Ролята на читалищните библиотеки не е просто да имат големи библиотечни фондове, ролята на нашите библиотеки е да разполагаме с необходимата литература, а не просто да запълваме стелажите."- добави още тя.
Когато попитахме има ли интерес към библиотеката и от други, освен от учениците, Силвия Лободова ни съобщи, че има интерес като цяло, има дори и баби от селото, които са изчели класически романи като тези на Дюма, както и "Война и мир" на Толстой. Най-възрастният читател в библиотеката е 66-годишна жена, която активно използва услугите на библиотеката.
Както всяко читалище, и това в село Пловдивци си има културен календар. Правят се програми за Еньовден, за Баба Марта... "Откакто закриха училището, ние започнахме лятна работа с децата. През ваканцията организираме мероприятия и децата с голямо желание се включват и участват много активно. Правим походи, обиколили сме забележителностите в района, посетили сме еко-пътеките, като всеки път децата имат за задача да проучат легенди от техните баби и дядовци и да ни ги разказват, когато стигнем на място"- споделя още Силвия Лободова.
Тя ни разказа още, че освен другите занимания, имат партньорство с детската градина в селото като са направили "Подвижна библиотека" и с малките са организирани срещи, на които те слушат приказки, които предварително са си избрали. Освен това, май месец, когато е тържественото изпращане на дечицата, които ще бъдат в първи клас, библиотеката им подарява първата книжка. Те получават и покана, след като научат буквите, да я посетят отново и да се включат в клуб "Млади приятели на книгата". С усмивка тя ни разказва за красивите моменти, в които първокласничета влизат в бибиотеката, грижливо сгънали списъците с книжките за лятото и с голямо внимание и желание ги отнасят вкъщи, където ги четат по време на ваканцията.
Библиотекарят признава, че новият облик на читалището се дължи изцяло на проектите, които са печелени през годините. Днес библиотеката има съвременен вид, разполага с един завиден библиотечен фонд, изцяло съобразен с учебните програми и интересите на читателите. Освен това по програма "Глобални библиотеки" са спечелени и компютри, които са обособени в отделна зала. Там дечицата прекарват доста време- правят презентации, анимират снимки. "Децата са много идейни и имат иновативно мислене"- с гордост съобщава г-жа Лободова.
"Понякога хората казват, че младите не четат, но аз мисля, че е много грешно, когато слагаме всички под един общ знаменател", заключи Силвия Лободова.
А в нейно лице видяхме един истински фолклорист и краевед. Тя е запозната със ситуацията около архивите в малките родопски селца- такива просто няма. И затова в последните 16 години, в които тя е изпълнявала длъжността библиотекар, успоредно с рутинните си задължения, е събирала легендите и митовете за селището, регистирала е местни народни песни, по нейна лична инициатива е записала местния фолклор, изпят от най-възрастните жители на селото...
Хора като нея заслужават адмирации за усилията, които полагат в стремежа за запазване на местния фолклор и говор чрез регистрирането му. В нашия район, беден на исторически източници и архиви, единственият начин е този- разговори с най-възрастните жители и писмено регистриране на фактите... Така се поставя началото, за да се съхрани историята... Друг начин няма...