"Водният гръбнак" на България - как да решим проблема с прекъсваемостта на ВЕИ

 
Този текст е по отношение на изграждане на "воден гръбнак" на България - разширение на целите на проекта на министър Василев за решаване на проблема с прекъсваемостта на ВЕИ.
 

1) Преди около половин година, Асен Василев, понастоящем министър на финансите, представи пред президента план за решаване на въпроса за прекъсваемостта на възобновяемите енергийни източници. Този план е изключително добър от гледна точка на факта, че предлага да се ползват в максимална степен местни ресурси. Основен акцент в плана е използването и надграждането на водно-електрическите централи от тип ПАВЕЦ (помпено-акумулиращи водно-електрически централи). Ролята на тези централи не е да превръщат първична енергия в електричество, а да запазят временно енергия от електрическата мрежа чрез превръщането и в потенциална енергия на водата, като в последствие я освобождават обратно в електрическата мрежа. С други думи, това е акумулираща инсталация. България е едновременно планинска и равнинна държава върху относително малка площ. Нашият релеф е предпоставка за тази технология.

 
2) Климатичните промени не са само по отношение на температурата. Изключително важно е какво се случва с валежите. За нашия регион се очаква повишаване на интензивността на валежите, но и засушаване в различни моменти или на различни места. Това предполага, от една страна, че бихме имали нужда от язовири, които временно да задържат вода и да я изпускат при нужда. От друга страна, възниква необходимостта от транспорт на вода от една географска област в друга. Решението на този въпрос е множество язовири, които да са свързани помежду си с хидроинсталации (водопроводи, канали и др.) за да могат да служат и за географски пренос в добавка към складиращата им функция. Водата може да се ползва за всякакви цели: питейни нужди, напояване, индустрия, но ключово и ПАВЕЦ.
 
3) Географията на България е изключително благосклонна по отношение на естествени коридори за пренос на вода изток-запад, но и север-юг. Реките Искър, Тунджа, Камчия и Марица, ако бъдат свързани, могат да осигурят естествен "воден гръбнак" за пренос на вода за страната. Свързването на Тунджа и Камчия предполага инсталации в рамките на няколко десетки километра. Реките Искър и Марица (която е свързана с Тунджа) могат да се използват за свързване на Рило-Родопската област с старопланинските инсталации. Предложението е за транспорт да се ползват по-голям брой, но средно-големи водоеми разположени (в частност) в Стара планина, зиг-загообразно както следва от запад на изток: подножие, висока част, подножие, висока част... Този цикъл се повтаря и осигурява а) двустранен транспорт изток-запад. б) ПАВЕЦ функция, като тук е важен общия обем на водоемите, който постепенно може да расте. в) свързване на реките Искър, Тунджа и Камчия. (Марица може да бъде свързана допълнително). 
 
4) Използването на разпределен подход има функции по а) Осигуряване на инвестициите разсрочено във времето и възможност за самоизплащане чрез цени за поливна вода и др. б) Постепенно увеличаване на ПАВЕЦ функцията в зависимост постепенно нарастващите нужди на ВЕИ. в) Сигурност/адаптивност и по отношение на агресия, и по отношение на ефектите от климатичните промени. г) Изграждането на местен капацитет по отношение на тунелопробивни машини с малко сечение би било изгодна стъпка предвид дългосрочността на инвестициите. д) конкуренция при по-малките проекти.
 
5) Обобщено:
 
Целта за нарастване на ПАВЕЦ капацитета се комбинира с целта за хидро-адаптация към настъпващите климатични промени чрез изграждане на "воден гръбнак" на страната.
 
Милен Райчев
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
"Водният гръбнак" на България - как да решим проблема с прекъсваемостта на ВЕИ
11.07.2021 | 09:45
1100
снимка: teacher.bg

 
Този текст е по отношение на изграждане на "воден гръбнак" на България - разширение на целите на проекта на министър Василев за решаване на проблема с прекъсваемостта на ВЕИ.
 

1) Преди около половин година, Асен Василев, понастоящем министър на финансите, представи пред президента план за решаване на въпроса за прекъсваемостта на възобновяемите енергийни източници. Този план е изключително добър от гледна точка на факта, че предлага да се ползват в максимална степен местни ресурси. Основен акцент в плана е използването и надграждането на водно-електрическите централи от тип ПАВЕЦ (помпено-акумулиращи водно-електрически централи). Ролята на тези централи не е да превръщат първична енергия в електричество, а да запазят временно енергия от електрическата мрежа чрез превръщането и в потенциална енергия на водата, като в последствие я освобождават обратно в електрическата мрежа. С други думи, това е акумулираща инсталация. България е едновременно планинска и равнинна държава върху относително малка площ. Нашият релеф е предпоставка за тази технология.

 
2) Климатичните промени не са само по отношение на температурата. Изключително важно е какво се случва с валежите. За нашия регион се очаква повишаване на интензивността на валежите, но и засушаване в различни моменти или на различни места. Това предполага, от една страна, че бихме имали нужда от язовири, които временно да задържат вода и да я изпускат при нужда. От друга страна, възниква необходимостта от транспорт на вода от една географска област в друга. Решението на този въпрос е множество язовири, които да са свързани помежду си с хидроинсталации (водопроводи, канали и др.) за да могат да служат и за географски пренос в добавка към складиращата им функция. Водата може да се ползва за всякакви цели: питейни нужди, напояване, индустрия, но ключово и ПАВЕЦ.
 
3) Географията на България е изключително благосклонна по отношение на естествени коридори за пренос на вода изток-запад, но и север-юг. Реките Искър, Тунджа, Камчия и Марица, ако бъдат свързани, могат да осигурят естествен "воден гръбнак" за пренос на вода за страната. Свързването на Тунджа и Камчия предполага инсталации в рамките на няколко десетки километра. Реките Искър и Марица (която е свързана с Тунджа) могат да се използват за свързване на Рило-Родопската област с старопланинските инсталации. Предложението е за транспорт да се ползват по-голям брой, но средно-големи водоеми разположени (в частност) в Стара планина, зиг-загообразно както следва от запад на изток: подножие, висока част, подножие, висока част... Този цикъл се повтаря и осигурява а) двустранен транспорт изток-запад. б) ПАВЕЦ функция, като тук е важен общия обем на водоемите, който постепенно може да расте. в) свързване на реките Искър, Тунджа и Камчия. (Марица може да бъде свързана допълнително). 
 
4) Използването на разпределен подход има функции по а) Осигуряване на инвестициите разсрочено във времето и възможност за самоизплащане чрез цени за поливна вода и др. б) Постепенно увеличаване на ПАВЕЦ функцията в зависимост постепенно нарастващите нужди на ВЕИ. в) Сигурност/адаптивност и по отношение на агресия, и по отношение на ефектите от климатичните промени. г) Изграждането на местен капацитет по отношение на тунелопробивни машини с малко сечение би било изгодна стъпка предвид дългосрочността на инвестициите. д) конкуренция при по-малките проекти.
 
5) Обобщено:
 
Целта за нарастване на ПАВЕЦ капацитета се комбинира с целта за хидро-адаптация към настъпващите климатични промени чрез изграждане на "воден гръбнак" на страната.
 
Милен Райчев





Последни новини
Какви могат да бъдат ползите от използването на Deliveo Delivery Software?
Чепинци празнува
Кино с кауза в Чепинци
Президентът Радев ще посети Рудозем
Рудоземската гимназия се похвали с добри резултати от външното оценяване по БЕЛ и математика
ПОЗДЛАВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ МЮСЮЛМАНСКО НАСТОЯТЕЛСТВО И ИМАМИТЕ ГРАД РУДОЗЕМ
Поздравителен адрес от Мустафа Брахимбашев - кмет на с. Чепинци по случай настъпването на празника Курбан Байрям
СУ ,,Хр. Ботев” с. Чепинци в ранглистата на шампионите
"Водният гръбнак" на България - как да решим проблема с прекъсваемостта на ВЕИ
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на изборите на 11-ти юли 2021 г.