За надеждата, възраждането и децата
Положението е много тежко! Няма деца, работа, пари, държава, радост от живота, че дори май и надеждата вече е дефицитна.
Ами тогава, трябва да се започне от начало и наново, защото няма как да "затворим кепенците" на държавата си, нали? Налага се, като едни "пионери" от американски тип да започнем буквално да завладяваме и усвояваме страната си. - Едно предизвикателство и дълго пътешествие, което включва както пространството на общественото, политическото и икономическото, така и на духовното, ценностното и интелектуалното.
Младите, образованите и способните не намират основания да останат и да раждат деца. Значи трябва да видим как можем да създадем условия за обратното. И това трябва да се направи с общи солидарни усилия, защото няма да има подкрепа отвън. Ако можеше да разчитаме на такава подкрепа, нямаше да стигнем до това положение.
Страната пустее, а нейните потенциали не се използват за общински, държавен и обществен просперитет. Имаме изключителен потенциал и необходимост от оптимално развитие на туризма, селското стопанство, леката промишленост, енергийната ефективност на промишлеността и бита, управление на водните и горски ресурси и от енергетика, основана на възобновяеми енергоизточници. Това е базата за материален просперитет, която би могла да даде търсените възможности за реализация и живот.
Към това трябва да добавим и обществени взаимоотношения, основани на приятелство, солидарност, кооперативност и демократичност. Хората могат да постигнат много повече заедно, с координирани усилия, отколкото сами. А начините, по които един човек може да просперира и теоретичните възможности за това, определят всичко свързано с политиката и икономиката.
Във всяко запустяло селище биха могли да се заселят общности от млади, способни и образовани хора или просто енергични и способни ентусиасти, споделящи принципите на солидарността, толерантността и демокрацията. Тези общности биха могли да се организират на кооперативен принцип, по подобие на "кибуците" в Израел. И самите те да се кооперират помежду си в рамките на областите и страната.
Там могат да се прилагат всякакви творчески или доказали своята ефективност практики, свързани с посочените по-горе сфери, образованието, здравеопазването, изкуството, духовността, обществения и политическия живот. Да се формира среда, която да очарова и вдъхновява външните хора, посещаващи тези места и осигуряваща просперитет и безкомпромисна демократичност и сигурност за обитателите им. Да потърсим опора в старите традиции и да ги възродим за живот, вместо да самоограбваме националната си душа, като експлоатираме външните им форми в театрална и куха показност.
На тези места би могла да се използва информацията за наличните възможности и най-успешният опит по света. И чрез демократичността те да бъдат приложени в интерес на всички и на всекиго!
Финансовите средства на обитателите биха могли да се концентрират в инвестиционни фондове (обща акционерна собственост на гражданите) под управление на доказани специалисти и граждански контрол, посредством легитимни представители, зависещи от гражданските обществени структури. Тези фондове биха могли да развият наред с инвестиционната, също и банкова дейност. Те ще могат да натрупват неприкосновен фонд от олихвяващи се капитали, ценности, акции и ценни предмети и да се използват, както за материално обезпечение на гражданите, така и за финансиране на всякакви обществено значими дейности и за кредитиране на дребния и среден бизнес.
За да не се култивира леност, достъп до фондовете трябва да имат само гражданите допринасящи за обществените продукт и благо.
Посредством културата на гражданска солидарност, простираща се отвъд границите на съответното селище и образованието, осигурено от фондовете и ориентирано според личните интереси и способности, всеки ще има на разположение всички шансове за реализация.
Всичко това ще означава сигурност и възможности за развитие, а това ще привлече инвестиции и клиенти!
По този начин ще могат да се създадат и условия за раждане на деца.
Ще могат да се разработят и приложат стратегии за улесняване на отглеждането и възпитанието на деца, като се използват общественото коопериране, механизмите за социално подпомагане и икономическия просперитет.
Ще са нужни и стратегии за привличане на способните и образовани българи, пръснати по света, а също и на такива имигранти. Това е една принципна идея от рамков характер. Така, че всеки, който желае и може да даде своя идеен принос, моля да заповяда!
Всичко това би могло да доведе до възникването на една алтернативна България, която да послужи за пример и в крайна сметка да "погълне" и асимилира добре познатата ни родна действителност. Както отбелязах, на помощ отвън не можем да разчитаме. Нито ЕС, нито САЩ, НАТО или която и да е международна институция няма да ни "оправи" държавата, освен в оня смисъл. Същото се отнася и за обществените и политическите ни елити. Само неволята ще ни помогне на нас - нищо друго! А също и по малко вяра, позитивизъм и работливост.
Ивайло Велев
