За политическия инат и къде са милионите - интервю с кмета на община Рудозем Николай Бояджиев

Лошев: Това, за което най-много се интересуват хората в община Рудозем, тъй като се носят разни слухове,  какво се случва в община Рудозем и доколко всъщност са истина тези слухове? Бояджиев: Въпросът, така зададен, бих могъл да отговоря – идват на работа, отиват си вкъщи, в общи линии – нормален живот. Това е, което мога да кажа за общината. Пикантериите би трябвало да ги конкретизираме, защото най-вероятно слуховете са твърде много, особено тогава, когато човек не иска да черпи вода от извора. Тогава, когато човек не иска да расъждава сам, не иска да си направи труда да прочете, да види. А това нещо е направено, тъй като има видео вестник „Витрина”, има издаване на бюлетини, които конкретизират всички направени неща от нас, една цветна притурка, която се разпространява навсякъде, така че ако някой иска да види какво правим би могъл да се запознае чрез този бюлетин. Тъй като в повечето случаи чоек е ограничен в един периметър – отива на работа, връща се, контактува с едни и същи хора – това е неговата среда, обикновено там е наложен някакъв модел – нещо, което се говори и в този смисъл той не би могъл да прави сравнения. Какво се случва – в общи линии или поне моята гледна точка – нявсякъде това, което е било необходимо, това, което сме обещали се мъчим да го направим. Дали сме успели на 100% - сигурно не сме, но никой не може да отрече, че във всяко едно населено място на територията на община Рудозем е направена една голяма част от това, което ние обещахме пред хората 2007-ма година, когато се изправихме пред тях и искахме техния вот на доверие. Оправданията за 2010-та година биха могли да бъдат много, но да не забравяме, че целият свят се намираше и се намира в тотална икономическа и финансова криза. В много от страните тя прерастна в чисто политическа. Слава Богу, че в България това не се допусна, защото тогава, когато се съчетаят трите вида кризи, обикновено високата цена се заплаща от хората. Лошев: Споменахме за финансова и криза и това ме навежда на мисълта да Ви попитам – какво е финансовото състояние на община Рудозем? Бояджиев: Досега няма забавени плащания нито на заплати, нито на задължения. Действително – ограничихме се изключително много. Разходите, които обикновено бяха правени за консумативи спаднаха драстично. За да се върже фонд работна заплата бяхме принудени, всеки един от нас по четири дена в месеца да бъде в неплатен отпуск. Имаше един пълзящ график, с който осигурявахме присъствието на необходимите служители в общината и едната част от тях почиваха в петък, другите в понеделник. По този начин спестихме пари, което даде възможност в момента да се изплати дванадесета заплата. В общи линии не бихме могли да кажем, че сме в цветущо състояние, но тази година задълженията на общината в рамките на смолянска област са най-малки. И  най-важното – не се наложи да освобождаваме хора. Всъщност в началото на годината освободихме 15 човека, иначе, ако бяхме продължили да харчим по същия начин, това означаваше, че септември-октомври трябваше да освободя още 20. На фона на една доста сериозна безработица, ако бях освободил още 20 души това щеше да има негативно отношение върху съдбата на всеки един от тези хора, техните семейства и трудно бих им обяснил, че ситуацията е такава. Нали знаете, че гладният на сития не вярва. Лошев: Ще цитирам една фраза на председателя на икономическата  комисия на общината Хава Кехайова: „Слушам, че вероятно има 6 млн. лева задължения” Бояджиев: По тази логика,  щеше да бъде по-внушителна, по-впечатляваща сумата от 16 млн. Само това бих могъл да отговоря. В края на краищата тя няма ни най-малко право да коментира тези работи, защото общината от две години и половина, благодарение на техния политически инат работи без бюджет и както се очертава и за 2011. Лошев: Какво искате да кажете с „политически инат”?  В какво се изразява? Бояджиев: Политическият инат представлява едно поведение, което бих могъл да оприлича като смесица от феодално мислене, желание всичко да се покаже в черни краски и липса на административен капацитет. Същите тези хора, които в момента коментират скромната ми личност – а забележете, атаките са персонални, те не са за политическата сила, или регионалната политическа сила, или местната политическа сила, а това е лицето Николай Бояджиев – те все още, макар че минаха 3 години не могат да приемат факта, че ги бихме на изборите. Лошев: Кои са „те”? За кои говорите? Бояджиев: Говоря за политическото ръководство на ДПС. Не знам дали знаете тази подробност, че община Рудозем е единствената община в България, където ДПС губи мандат. Когато в тази стая за последен път се срещнахме служебно с г-н Чакъров, аз му казах така, защото обществена тайна е, че Николай Бояджиев подкрепи Асан Чакъров в избора му за кмет. Това е обществена тайна, защото той щеше да бъде кмет, когато си види носа без огледало. Когато се разделяхме му казах: Санка, смятай какво сте правили, за да те бия аз, сега, тук, в тази община. Ако има доблестта, ако е коректен или ако има добра памет да си го спомня – а няма начин да не си го спомня – би трябвало да го потвърди. Разбира се, всичко това не е плод само на неговите грешки. Това е плод на една изкуствено създадена погрешна представа, че хората в Рудозем са стадо. Хората в Рудозем не са стадо. Аз също съм още едно изключение в България – няма ситуация такава, каквато е тук, няма кмет християнин на община, в която 95% от населението са мюсюлмани. Съжалявам, това може би дразни слуха, но в края на краищата аз съм избиран пряко от тези същите хора за трети път. Лошев: В този ред на мисли, как ще коментирате изказванията на Волен Сидеров, като в същото време "Атака" е в коалиция с ГЕРБ? Има ли терористи или ислямисти в Рудозем? Бояджиев: Не мога да твърдя такова нещо. Това не е моя работа. Ислямисти дали има или няма биха могли да кажат службите, прокуратурата и съда като последна истанция. Не случайно го споменавам, защото могат да се твърдат много работи, но въпросът е да се докажат. Кой какво мислил, кой какво говорил – в този план на мисли бих могъл да кажа моето дълбоко убеждение – съществуването на "Атака" в Рудозем е точно толкова несъстоятелно, колкото съществуването на ДПС. Това са политически партии, които си играят с огъня и играят в двете крайности на една дълга права. Аз смятам, че нашето място, че моето място като човек, като личност – тук са ми приятелите, тук е прогребан баща ми, това са много дълбоки неща – аз съм в центъра. Добре дошли на всички, но не възнамерявам да ходя ни у лево, ни у десно. Аз съм си в центъра. Ако адмирирах мисленето на г-н Волен Сидеров щях да бъда в неговата политическа сила. А използването на такива крайни политически формации – к аз да попитам ли какво е мнението на НДСВ или на БСП към крайните ислямисти, защото ако приемем, че ДПС са нещо подобно, те управляваха два мандата последователно. И друго – жената, с която живее моя син и може би предстоят по-сериозни работи е от Чепинци. Сериозно ли мислите, че ако аз съм така краен в мислите си или в действията си бих възпитал такъв син... (В този момент в  кабинета на г-н Бояджиев влиза главният счетоводител на община Рудозем – Милена Русева, носейки със себе си отчет относно „Просрочени вземания и задължения към 30.11.2010г. в Община Рудозем”, който бе подписан от нея и от г-н кмета на общината, който прилагаме в края на интервюто към останалите документи, предоставени ни от общинската администрация) Бояджиев: Няма човек, заявявам най-отговорно,  да е направил повече за мюсюлманската общност в България. С лични средства, не само с обществени, защото когато си на обществения стол е лесно да кажеш на главната счетоводителка – тук трябва да помогнем. От самото начало на моя мандат над 150 000 лв. бяха дадени за молитвени домове. Молитвеният дом на християните е един, а на мюсюлманите не знам колко са, не съм ги броил, но предполага се, че за църквата примерно са дадени 10–15 хил., а останалото е за джамии и мечити – строителни материали, дърва през зимата и още куп други работи и не само това, това е повърхността на нещата. Няма празник, в който Николай Бояджиев да е бил канен някъде и да не е бил там. Няма изказване на николай Бояджиев, в присъствието на религиозните водачи, в които да съм проповядвал разделяне на хората, само че винаги съм скачал срещу тези, които са си позволявали това нещо да го правят. Има един литературен кръжок в Чепинци, така го наричам аз, защото ме питате дали има ислямисти – де да знам дали са такива, но това, което стана на курбана в Чепинци безкрайно ме възмути.. Лошев: Кое точно? Бояджиев: Идва г-н зам. председателят на комисията по култура и вероизповедание, депутат от ДПС, който каза следното: „Братя мюсюлмани, политиката и религията са две страни на една монета”.  Това означава, че ние живеем в държава, която се ръководи – ако го приемем дефакто – държава, която се управлява от законите на шериата. И да не е шериата примерно, тъй като официалната религия в България е християнството, сигурно в 12-ти век, в далечния 12-ти век, преди 800 години, тогава църквата е определяла нашия живот. Аз не искам да живея в такава държава, защото имаме всякакви религии. Аз съм роден и възпитан в махала, в която имаше 3-4 български семейства, 2-3 турски семейтва, 2 арменски, 2 еврейски  и отзад имаше не знам колко цигани – нали, сега се казват роми – и никой не се страхуваше да каже, че са цигани и не се обиждаха, защото си живеехме заедно. Аз не деля хората, но нямам желание и мен да ме делят. И аз възнегодувам срещу това. Не може представител на друга държава да ти идва и да ти казва: „Братя мюсюлмани, вие имате един трън в петата” – това бяха точните думи на областния управител на Маниса... Лошев: Говорите за курбана в Чепинци? Бояджиев: Да. И „Вашата болка е и наша болка”. Това го приемам като намеса във вътрешните работи. Ако аз отида в центъра на Турция и почна да говоря за кюрдския въпрос, знаете ли какво ще ми се случи?! За мен въпросът е ясен – тук турско население няма. То е ясно исторически. Ако има, по някакъв начин е претопено. По някакъв начин е имало някакви християни, които са претопени или са отишли някъде. Има една общност, българи мюсюлмани да ги наречем, някои ги наричат помаци, дали е така или не е така, по едно време думата помак беше натоварена с много силна доза емоция във връзка с възродителния процес и т.н., затова не обичам да я използвам. Ако някой я използва аз нямам нищо против. Извинявайте, но в Обединена Европа да се приказва за тези работи е много смешно. Като искате, господа, наричайте се ескимоси, наричайте се... както искат да се наричат, важното е обаче, когато живееш в една общност да се съобразяваш със закона, да си плащаш данъците и същевременно да изискваш от тази държава да има нормално отношение към религията ти, да те уважават и да не те делят. Как бихме могли да изравним нещата и да няма разлика, когато същата тази група или част от нея или определени хора, които се пишат водачи, наслагват в съзнанието на хората, че те са малко по-различни. Извинявам се, но привилегията също е различие. Не бива да се допуска, всички се равни. Най-лесното е, когато не ти стига потенциал, когато виждаш, че си слаб, когато виждаш, че си неграмотен, когато виждаш, че нямаш тази обществена подкрепа да почнеш да делиш хората, защото тук в Рудозем това е най-лесното. Но този въпрос не искам да го коментирам. Искам да се върнем на тези 53 млн, защото те са много важни за мен. Лошев: Да се върнем на този политически инат – какво точно се случва на заседанията на общински съвет, какво се гласува? Милионите, за които говорите – къде са, за какво са? Бояджиев: От къде идва цялата работа – първата година взаимоотношенията ни бяха нормално колегиални. В самото начало, първите три месеца бяха отдадени в желанието на ДПС да провокира нови избори и да покаже, че би могло да се справи с всяка една ситуация. Да не забравяме, че ДПС беше мандатоносител, те бяха в силна политическа позиция. Точно тогава, преди предстоящите избори – говоря за Европарламент и за национален парламент се взе решение за атака в тази община,  която беше изпусната. Аз също имам доста контакти и връзки, включително и от ДПС. Този въпрос е бил коментиран на национално ниво. От януари 2008 започна политическия инат – нежелание за приемане на отчета, нежелание за приемане на бюджета, като идеята им беше, имайки предвид силните си политически позиции това да предизвика срив във финансирането на общината, а тогава, когато няма пари, каквото и ще да ви говоря, ако не можеше да ви представя тази справка за 280 000 лв, ако трябваше да ви представя една справка за 12 млн лв, тогава вече нямаше смисъл да ги коментираме всякакви приказки – това беше идеята. Само че нещата не бяха точно така и не станаха точно така. В края на краищата имал съм някакви позиции в тогавашното управление, било чрез някои мои лични контакти с политици от БСП, НДСВ, включителнои от ДПС, на които съм обяснил, че насила хубост не става, а пък и да става – не бива. Плюс това, аз така съм устроен, аз съм боец по природа. В момент, когато седнем на масата и се пожелае да има контакти, да се разберем, ако имат някакви желания, някакви поети ангажименти пред хората – за път, за вода, за осветление, нищо не пречи да го направим, защото в края на краищата този мандат аз не мога да върша работа само и единствено на хора, които са гласували за ГЕРБ, би било смешно и жалко, никога не съм го правил. Да не забравяме и факта, че по места кметовете бяха изцяло от ДПС. Аз се върнах в последния момент, месец – месец и половина преди изборите и малко на майтап ги бих. Затова още не могат да свикнат. И започнахме точно на инат. Разбира се,  каквото почукало, такова се обадило. И двете страни на този конфликт започнаха позиционна война. Един от нашите симпатизанти Семир Дурев беше привлечен в котилото на ДПС. Какво са му обещавали? Водиха го на рождения ден на Ахмед Доган, обещаваха му неземни блага, и най-накрая, в момента чисти тоалетните на софиянци. До това ниво стигна, това успяха да му осигурят ДПС. Атакува се председателя на общински съвет, защото по смисъла на закона за местното самоуправление няма как да ме атакуват мен. И в стремежа си да объркат нещата те бяха толкова сигурни, че ще съумеят да го направят, че пропуснаха факта, че три месеца не са се събирали на заседание. А законът е категоричен – тогава, когато няма три месеца заседание на общински съвет законът предвижда разпускане на общинския съвет и нови избори. Не пропуснах този момент и внесох предложение за разпускане на общински съвет в избирателната комисия. Избирателната комисия потвърди, първа истанция в Смолян потвърди, във ВАС бих могъл да гадая само какво се случи, не е моя работа да коментирам разпореждане на ВАС. Въпросът приключи и през цялата тази работа с гласовете на ДПС беше издигнат Семир Дурев като едно отблагодаряване за това, че ни предаде – той беше от групата ГЕРБ. Избраха го за председател на общински съвет. Ние го обжалвахме и този въпрос, най-вероятно ще продължи до приключване на мандата, защото делото за пореден път се отложи за 18-ти май и г-н Дурев няма да може да осъществи детската си мечта с 8-ми клас образование да бъде председател на общинск съвет. Това се случи. Междувременно това е рамка. Вътре в рамката всеки се упражняваше да рисува това, което баба му и дядо му са го учили. Някой правеше карикатури, друг правеше пейзажи, трети осъществяваха батални сцени от военни действия, изобщо – картинката на Рудозем е много разнопосочна и всеки може да намери себе си, да намери това, което го интересува. Картинката на Рудозем до голяма степен заприлича на селски хоремаг – за всекму по нещо. 53-те милиона. В момента единствените свежи пари, на които бихме могли да разчитаме и мога да ви кажа, че ние сме се справили много добре, община Рудозем е в първата тройка на цяла България по привлечении инвестиции на глава от населението. Това, за съжаление едно време беше най-лесно следното – отиваме в политическата централа и казваме колко е важно от политическа гледна точка да ни отпуснат 2 млн лв за колектор или за водата, или за пътя и така, след един месец ходене по политическата  централа идва едно писмо от министерството на финансите, в което се казва: увеличаваме ви бюджетната субсидия с 2 млн. Това е песента за ушите на всеки един кмет, само че изпаднахме в такава ситуация, когато дойдохме на власт ние си отрязахме финансовата възможност. Навлязохме в една криза, сложихме бариера – повече от 3% не можем да увеличим дефицита. Единствената възможност беше по оперативните програми, каквото е правено преди идването ми тук по предсъединителните фондове. Там нещата са значително по-лесни и значително по-малки. Всеки един проект е бил с доста по-скромни възможности. Спомням си, когато беше предната кампания г-н Доган беше на гости в Рудозем и в обръщението си към хората каза „Подкрепете ДПС. Ако това нещо стане рода на изобилието ще се изсипе върху Рудозем”. (смее се) Нищо от това не се случи, не само това, а и през този четиригодишен мандат, за съжаление в 90% от случаите те работиха по проекти, които бяхме им оставили. Лошо няма, защото трябва да има приемственост, за съжаление обаче, с малки изключения, аз не заварих такова нещо. Те бяха убедени, че ще съществуват точно толкова, колкото историята, едва ли не, се въприемаха като историческа даденост – няма смяна, ще си продължат и няма да има никакъв проблем. И всичко по оперативните програми стартира след нашето идване като управа. В началото на мандата имахме възможност да избираме дали да работим с консултантски фирми или да си създадем собствено звено, което да има възможност да акумулира административен капацитет, същевременно да имаш възможност да коригираш нещата, да правиш съответните стъпки, да лобираш, да имаш възможности и в последния момент да търсиш чужда помощ, тогава, когато някои неща не са ти ясни. В самото начало подходихме по най-лесния начин – викаме един консултант, той обещава, дава, каквото са правили – правили. Големият проблем стана, когато започнахме първия проект, който осъществихме по този ред и още в самото начало катастрофира. Аз се намесих, ходих на определени места и училището, детската градина – първият проект по оперативна програма „Енергийна ефективност” е факт – осъществен, отчетен, без една забележка и т.н. И тогава си дадох сметка, че ако не направим такова звено, което само да работи, поне като не успеем да се сърдим на себе си. Това звено го направихме и започнахме работа. Искам да кажа, че до момента имаме одобрени проекти за около 70 млн, което за община като нашата е много. Имаме 7 проекта по оперативна програма за развитие на селските райони, и 7-те одобрени. Записваме се в графа „отличници”. Това е факт. Това са фактите. Още в самото начало идеята за екологичен Рудозем започна да се осъществява в далечната 95-та, 96-та, 97-ма година. Още като концепция тогава ние осъществихме първите контакти  с едно немско дружество, което работеше по така нарчените програми за временна трудова заетост. Двата пилотни проекта бяха в Рудозем и Мадан и по тази линия „Интерконтакт”, това беше българския филиал, това дружество заработи в Рудозем и по едно време дружеството поемаше между 200 и 300 човек – тези, които бяха освободени от рудодобива. Всъщност какво представлява – субсидирана заетост на вторичния пазар на труда. Това означава, че например аз, нискоквалифицирания работник съм приет в предприятие еди кое си, което получава субсидия от държавата във вид на минимална работна заплата плюс социални осигуровки. Примерно идва във вашето предприятие, започва да работи и ако вие сте доволен от неговата работа след изтичането на неговия договор го поемате на първичния пазар, оставяте си го като работник. И много хора намериха реализация по този начин. Още тогава възникна идеята за екологичен Рудозем, точно тогава свърши и нашето сметище – старото. Тогава кандидатствахме, нещата бяха малко по-различни, от републиканския бюджет имаше отделени суми за такива сметища. Нашето сметище в Рудозем е първото на такова европейско ниво, което е осъществено в рамките на Смолянски окръг. Между другото в този период от време министерството на околната среда, с министър г-жа Евдокия Манева, мисля че имаше 5 или 6 проекта, единият от които беше в Рудозем. Това нещо ние го направихме, като в момента имаме едно относително модерно сметище. Самият факт, че в момента ние поддържаме изключително ниска такса смет се дължи точно на това, че навремето, точно преди големите промени успяхме да осъществим едно модерно сметище, което отговаря на абсолютно всички стандарти и за което от преди около 7-8 месеца имаме европейски лиценз. Тогава се роди и идеята за пречиствателна станция. Пречиствателната станция, която я виждате започна като идея, като площадка, като оформяне на документите и строеж на довеждащия колектор от времето на кметуването на Николай Бояджиев. След което беше включена в ТГС, заедно с други две – Златоград, Мадан и Рудозем и имаме пречиствателна станция. За съжаение обаче, работи с 18% от капацитета си. За съжаление фекалните води на Рудозем се изливат в реката. Фактически имаме една пречиствателна станция, която струва 10 млн и развъждаме рибки. В момента имаме най-неефективната пречиствателна станция в цяла България. И това се дължи на липсата на политика. Последните 7-8 години преди 2007 г. и идването ми тук, всъщност в началото на 2008 г., подписахме документите и въведохме в експлоатация пречиствателната станция, но сама по себе си тя беше изградена преди това. Само че едно е да имаш пречиствателна станция в цетъра на хорището, както се казва, без да влизат необходимите фекални води. Бактериите умират от глад. Това е истината. Защото няма композ, отпадъци, с които те да се хранят. Когато аз дойдох имаше подписан договор с ИСА 2000 за довеждащ колектор от Чепинци до Рудозем, като идеята беше да се включи в градския колектор. Забележете, това, което беше възложено като проект беше до началото на Рудозем, без да бъде обезпечен участъка от 7-ма улица до началото на вече изградения градски колектор в края на 1999 година.  Зимата на 2007г, 29-ти декември фирма ИСА трябваше да представи работен проект. Нищо такова не се случи. След дълги комуникации, разправии по телефоните ние прекратихме служебните взаимоотношения, съдихме се и т.н. Искам да ви кажа, че домомента има решение на ВС, има вече решение на първа истанция – и това само в България може да стане – всичките истанции потвърдиха, че няма проект. Във ВС ни осъдиха да платим разноски в размер на 120 000 лв., за това, че те са направили разходи, а ние сме прекратили договора. Но така или иначе до момента такъв проект няма. Ние ги осъдихме за пропуснати ползи в размер на същата сума, защото те не са ни представили проект. Лошев:Искате да кажете, че вече сте ги осъдили? Бояджиев: Да. На първа истанция ги осъдихме за пропуснати ползи, а те на последна истанция ни осъдиха преди това, че има нарушен интерес на ИСА. И тук се изкушавам да кажа нещо за българското правосъдие, но ще се въздържа и ще кажа, че по-нормално и по-истинско няма, а всеки да си направи сметката. През цялото време съм мислел, че концепцията малко е сбъркана. И може би трябваше в Чепинци да си има една пречиствателна станция, в Елховец друга, но както и да е. Направата на тази голяма пречиствателна станция тук  задължава интегриран проект, което означава канализационна система навсякъде плюс водопроводна система навсякъде, защото от тези 53 млн канализацията е по-малката част. Тя е от порядъка на 12-13 млн  и останалото е водопроводната система. Водопроводната система в Рудозем и по селата в повечето случаи е изграждана ’56 – ‘57г. с интернитови тръби. Вярно е, че през годините се смениха много неща – и по линия на ВИК, и по линия на общината, но като цяло предстои пълна ревизия на цялата система и полагането на тръби от съвременни материали, които ще гарантират функционирането на системата в течение поне на 70 – 80г. – на още две поколения, това е много важно.  Трянва всичко да се подмени – защо – 2012г. идват санкциите на България. Ако през този период от време общини, които не са си решили екологичните проблеми подлежат на санкции. Примерно: община Рудозем е имала възможност да си изгради пречиствателна станция – направила го е. Имала е възможността да си изгради интегрирана система – не го е направила – щом не го е направила ще си плаща съответните санкции, така както фирми, които замърсяват въздуха си плащат санкциите. Защо не се према този интегриран проект – за да може две неща – за да няма политически последици: Хората да кажат – ето, този кмет го направи това нещо. 53 млн. нали разбирате какво означава – това означава липса на безработица, вкарване на огромни суми, защото няма работник, който да работи за по-малко от 1000-1200лв., а не да се реди по програмите за временна заетост и да получава 240лв, което е под достойнството на всеки един, защото всеки един от нас трябва да живее достойно, а зада живее достойно трябва да работи достойно и да получава достойно възнаграждение. Представете си в една община да няма богати хора – ами добре де, ДПС кого ще манипулира! Лошев: Манипулира? Бояджиев: Това се нарича манипулация. Това е вредата на манипулацията – не можеш да държиш хората безработни и да им казваш: Гласувайте за мен. Аз ще ви намеря място” – такива неща при мен никога не са били. Каквото е било – всичко е на масата. В момента имаме програми за 330 човек аи 330 човека бяха назначени последните няколко месеца – може да е малко, сичурно не е достатъчно, но ето, за 120 човека се откри предприятие. Би било хубаво да твърдя, че съм го открил аз, но г-дин Керменов сигурно ще потвърди изключително близките ни контакти за да се осъществи това, защото разбирате, че без администрацията и помощта няма как да се случи. Има други неща, които сме набелязали, та поне малко от малко да намалим безработицата, защото хората тук в по-голямата си част са дюлгери. Ако решим проблема с един или два големи инфраструктурни проекта, ще поемем около 250 – 300 мъже – не са всичките, но това би облекчило състоянието на много хора. Рудозем днес
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
За политическия инат и къде са милионите - интервю с кмета на община Рудозем Николай Бояджиев
07.01.2011 | 23:48
1535
снимка: teacher.bg

Лошев: Това, за което най-много се интересуват хората в община Рудозем, тъй като се носят разни слухове,  какво се случва в община Рудозем и доколко всъщност са истина тези слухове? Бояджиев: Въпросът, така зададен, бих могъл да отговоря – идват на работа, отиват си вкъщи, в общи линии – нормален живот. Това е, което мога да кажа за общината. Пикантериите би трябвало да ги конкретизираме, защото най-вероятно слуховете са твърде много, особено тогава, когато човек не иска да черпи вода от извора. Тогава, когато човек не иска да расъждава сам, не иска да си направи труда да прочете, да види. А това нещо е направено, тъй като има видео вестник „Витрина”, има издаване на бюлетини, които конкретизират всички направени неща от нас, една цветна притурка, която се разпространява навсякъде, така че ако някой иска да види какво правим би могъл да се запознае чрез този бюлетин. Тъй като в повечето случаи чоек е ограничен в един периметър – отива на работа, връща се, контактува с едни и същи хора – това е неговата среда, обикновено там е наложен някакъв модел – нещо, което се говори и в този смисъл той не би могъл да прави сравнения. Какво се случва – в общи линии или поне моята гледна точка – нявсякъде това, което е било необходимо, това, което сме обещали се мъчим да го направим. Дали сме успели на 100% - сигурно не сме, но никой не може да отрече, че във всяко едно населено място на територията на община Рудозем е направена една голяма част от това, което ние обещахме пред хората 2007-ма година, когато се изправихме пред тях и искахме техния вот на доверие. Оправданията за 2010-та година биха могли да бъдат много, но да не забравяме, че целият свят се намираше и се намира в тотална икономическа и финансова криза. В много от страните тя прерастна в чисто политическа. Слава Богу, че в България това не се допусна, защото тогава, когато се съчетаят трите вида кризи, обикновено високата цена се заплаща от хората. Лошев: Споменахме за финансова и криза и това ме навежда на мисълта да Ви попитам – какво е финансовото състояние на община Рудозем? Бояджиев: Досега няма забавени плащания нито на заплати, нито на задължения. Действително – ограничихме се изключително много. Разходите, които обикновено бяха правени за консумативи спаднаха драстично. За да се върже фонд работна заплата бяхме принудени, всеки един от нас по четири дена в месеца да бъде в неплатен отпуск. Имаше един пълзящ график, с който осигурявахме присъствието на необходимите служители в общината и едната част от тях почиваха в петък, другите в понеделник. По този начин спестихме пари, което даде възможност в момента да се изплати дванадесета заплата. В общи линии не бихме могли да кажем, че сме в цветущо състояние, но тази година задълженията на общината в рамките на смолянска област са най-малки. И  най-важното – не се наложи да освобождаваме хора. Всъщност в началото на годината освободихме 15 човека, иначе, ако бяхме продължили да харчим по същия начин, това означаваше, че септември-октомври трябваше да освободя още 20. На фона на една доста сериозна безработица, ако бях освободил още 20 души това щеше да има негативно отношение върху съдбата на всеки един от тези хора, техните семейства и трудно бих им обяснил, че ситуацията е такава. Нали знаете, че гладният на сития не вярва. Лошев: Ще цитирам една фраза на председателя на икономическата  комисия на общината Хава Кехайова: „Слушам, че вероятно има 6 млн. лева задължения” Бояджиев: По тази логика,  щеше да бъде по-внушителна, по-впечатляваща сумата от 16 млн. Само това бих могъл да отговоря. В края на краищата тя няма ни най-малко право да коментира тези работи, защото общината от две години и половина, благодарение на техния политически инат работи без бюджет и както се очертава и за 2011. Лошев: Какво искате да кажете с „политически инат”?  В какво се изразява? Бояджиев: Политическият инат представлява едно поведение, което бих могъл да оприлича като смесица от феодално мислене, желание всичко да се покаже в черни краски и липса на административен капацитет. Същите тези хора, които в момента коментират скромната ми личност – а забележете, атаките са персонални, те не са за политическата сила, или регионалната политическа сила, или местната политическа сила, а това е лицето Николай Бояджиев – те все още, макар че минаха 3 години не могат да приемат факта, че ги бихме на изборите. Лошев: Кои са „те”? За кои говорите? Бояджиев: Говоря за политическото ръководство на ДПС. Не знам дали знаете тази подробност, че община Рудозем е единствената община в България, където ДПС губи мандат. Когато в тази стая за последен път се срещнахме служебно с г-н Чакъров, аз му казах така, защото обществена тайна е, че Николай Бояджиев подкрепи Асан Чакъров в избора му за кмет. Това е обществена тайна, защото той щеше да бъде кмет, когато си види носа без огледало. Когато се разделяхме му казах: Санка, смятай какво сте правили, за да те бия аз, сега, тук, в тази община. Ако има доблестта, ако е коректен или ако има добра памет да си го спомня – а няма начин да не си го спомня – би трябвало да го потвърди. Разбира се, всичко това не е плод само на неговите грешки. Това е плод на една изкуствено създадена погрешна представа, че хората в Рудозем са стадо. Хората в Рудозем не са стадо. Аз също съм още едно изключение в България – няма ситуация такава, каквато е тук, няма кмет християнин на община, в която 95% от населението са мюсюлмани. Съжалявам, това може би дразни слуха, но в края на краищата аз съм избиран пряко от тези същите хора за трети път. Лошев: В този ред на мисли, как ще коментирате изказванията на Волен Сидеров, като в същото време "Атака" е в коалиция с ГЕРБ? Има ли терористи или ислямисти в Рудозем? Бояджиев: Не мога да твърдя такова нещо. Това не е моя работа. Ислямисти дали има или няма биха могли да кажат службите, прокуратурата и съда като последна истанция. Не случайно го споменавам, защото могат да се твърдат много работи, но въпросът е да се докажат. Кой какво мислил, кой какво говорил – в този план на мисли бих могъл да кажа моето дълбоко убеждение – съществуването на "Атака" в Рудозем е точно толкова несъстоятелно, колкото съществуването на ДПС. Това са политически партии, които си играят с огъня и играят в двете крайности на една дълга права. Аз смятам, че нашето място, че моето място като човек, като личност – тук са ми приятелите, тук е прогребан баща ми, това са много дълбоки неща – аз съм в центъра. Добре дошли на всички, но не възнамерявам да ходя ни у лево, ни у десно. Аз съм си в центъра. Ако адмирирах мисленето на г-н Волен Сидеров щях да бъда в неговата политическа сила. А използването на такива крайни политически формации – к аз да попитам ли какво е мнението на НДСВ или на БСП към крайните ислямисти, защото ако приемем, че ДПС са нещо подобно, те управляваха два мандата последователно. И друго – жената, с която живее моя син и може би предстоят по-сериозни работи е от Чепинци. Сериозно ли мислите, че ако аз съм така краен в мислите си или в действията си бих възпитал такъв син... (В този момент в  кабинета на г-н Бояджиев влиза главният счетоводител на община Рудозем – Милена Русева, носейки със себе си отчет относно „Просрочени вземания и задължения към 30.11.2010г. в Община Рудозем”, който бе подписан от нея и от г-н кмета на общината, който прилагаме в края на интервюто към останалите документи, предоставени ни от общинската администрация) Бояджиев: Няма човек, заявявам най-отговорно,  да е направил повече за мюсюлманската общност в България. С лични средства, не само с обществени, защото когато си на обществения стол е лесно да кажеш на главната счетоводителка – тук трябва да помогнем. От самото начало на моя мандат над 150 000 лв. бяха дадени за молитвени домове. Молитвеният дом на християните е един, а на мюсюлманите не знам колко са, не съм ги броил, но предполага се, че за църквата примерно са дадени 10–15 хил., а останалото е за джамии и мечити – строителни материали, дърва през зимата и още куп други работи и не само това, това е повърхността на нещата. Няма празник, в който Николай Бояджиев да е бил канен някъде и да не е бил там. Няма изказване на николай Бояджиев, в присъствието на религиозните водачи, в които да съм проповядвал разделяне на хората, само че винаги съм скачал срещу тези, които са си позволявали това нещо да го правят. Има един литературен кръжок в Чепинци, така го наричам аз, защото ме питате дали има ислямисти – де да знам дали са такива, но това, което стана на курбана в Чепинци безкрайно ме възмути.. Лошев: Кое точно? Бояджиев: Идва г-н зам. председателят на комисията по култура и вероизповедание, депутат от ДПС, който каза следното: „Братя мюсюлмани, политиката и религията са две страни на една монета”.  Това означава, че ние живеем в държава, която се ръководи – ако го приемем дефакто – държава, която се управлява от законите на шериата. И да не е шериата примерно, тъй като официалната религия в България е християнството, сигурно в 12-ти век, в далечния 12-ти век, преди 800 години, тогава църквата е определяла нашия живот. Аз не искам да живея в такава държава, защото имаме всякакви религии. Аз съм роден и възпитан в махала, в която имаше 3-4 български семейства, 2-3 турски семейтва, 2 арменски, 2 еврейски  и отзад имаше не знам колко цигани – нали, сега се казват роми – и никой не се страхуваше да каже, че са цигани и не се обиждаха, защото си живеехме заедно. Аз не деля хората, но нямам желание и мен да ме делят. И аз възнегодувам срещу това. Не може представител на друга държава да ти идва и да ти казва: „Братя мюсюлмани, вие имате един трън в петата” – това бяха точните думи на областния управител на Маниса... Лошев: Говорите за курбана в Чепинци? Бояджиев: Да. И „Вашата болка е и наша болка”. Това го приемам като намеса във вътрешните работи. Ако аз отида в центъра на Турция и почна да говоря за кюрдския въпрос, знаете ли какво ще ми се случи?! За мен въпросът е ясен – тук турско население няма. То е ясно исторически. Ако има, по някакъв начин е претопено. По някакъв начин е имало някакви християни, които са претопени или са отишли някъде. Има една общност, българи мюсюлмани да ги наречем, някои ги наричат помаци, дали е така или не е така, по едно време думата помак беше натоварена с много силна доза емоция във връзка с възродителния процес и т.н., затова не обичам да я използвам. Ако някой я използва аз нямам нищо против. Извинявайте, но в Обединена Европа да се приказва за тези работи е много смешно. Като искате, господа, наричайте се ескимоси, наричайте се... както искат да се наричат, важното е обаче, когато живееш в една общност да се съобразяваш със закона, да си плащаш данъците и същевременно да изискваш от тази държава да има нормално отношение към религията ти, да те уважават и да не те делят. Как бихме могли да изравним нещата и да няма разлика, когато същата тази група или част от нея или определени хора, които се пишат водачи, наслагват в съзнанието на хората, че те са малко по-различни. Извинявам се, но привилегията също е различие. Не бива да се допуска, всички се равни. Най-лесното е, когато не ти стига потенциал, когато виждаш, че си слаб, когато виждаш, че си неграмотен, когато виждаш, че нямаш тази обществена подкрепа да почнеш да делиш хората, защото тук в Рудозем това е най-лесното. Но този въпрос не искам да го коментирам. Искам да се върнем на тези 53 млн, защото те са много важни за мен. Лошев: Да се върнем на този политически инат – какво точно се случва на заседанията на общински съвет, какво се гласува? Милионите, за които говорите – къде са, за какво са? Бояджиев: От къде идва цялата работа – първата година взаимоотношенията ни бяха нормално колегиални. В самото начало, първите три месеца бяха отдадени в желанието на ДПС да провокира нови избори и да покаже, че би могло да се справи с всяка една ситуация. Да не забравяме, че ДПС беше мандатоносител, те бяха в силна политическа позиция. Точно тогава, преди предстоящите избори – говоря за Европарламент и за национален парламент се взе решение за атака в тази община,  която беше изпусната. Аз също имам доста контакти и връзки, включително и от ДПС. Този въпрос е бил коментиран на национално ниво. От януари 2008 започна политическия инат – нежелание за приемане на отчета, нежелание за приемане на бюджета, като идеята им беше, имайки предвид силните си политически позиции това да предизвика срив във финансирането на общината, а тогава, когато няма пари, каквото и ще да ви говоря, ако не можеше да ви представя тази справка за 280 000 лв, ако трябваше да ви представя една справка за 12 млн лв, тогава вече нямаше смисъл да ги коментираме всякакви приказки – това беше идеята. Само че нещата не бяха точно така и не станаха точно така. В края на краищата имал съм някакви позиции в тогавашното управление, било чрез някои мои лични контакти с политици от БСП, НДСВ, включителнои от ДПС, на които съм обяснил, че насила хубост не става, а пък и да става – не бива. Плюс това, аз така съм устроен, аз съм боец по природа. В момент, когато седнем на масата и се пожелае да има контакти, да се разберем, ако имат някакви желания, някакви поети ангажименти пред хората – за път, за вода, за осветление, нищо не пречи да го направим, защото в края на краищата този мандат аз не мога да върша работа само и единствено на хора, които са гласували за ГЕРБ, би било смешно и жалко, никога не съм го правил. Да не забравяме и факта, че по места кметовете бяха изцяло от ДПС. Аз се върнах в последния момент, месец – месец и половина преди изборите и малко на майтап ги бих. Затова още не могат да свикнат. И започнахме точно на инат. Разбира се,  каквото почукало, такова се обадило. И двете страни на този конфликт започнаха позиционна война. Един от нашите симпатизанти Семир Дурев беше привлечен в котилото на ДПС. Какво са му обещавали? Водиха го на рождения ден на Ахмед Доган, обещаваха му неземни блага, и най-накрая, в момента чисти тоалетните на софиянци. До това ниво стигна, това успяха да му осигурят ДПС. Атакува се председателя на общински съвет, защото по смисъла на закона за местното самоуправление няма как да ме атакуват мен. И в стремежа си да объркат нещата те бяха толкова сигурни, че ще съумеят да го направят, че пропуснаха факта, че три месеца не са се събирали на заседание. А законът е категоричен – тогава, когато няма три месеца заседание на общински съвет законът предвижда разпускане на общинския съвет и нови избори. Не пропуснах този момент и внесох предложение за разпускане на общински съвет в избирателната комисия. Избирателната комисия потвърди, първа истанция в Смолян потвърди, във ВАС бих могъл да гадая само какво се случи, не е моя работа да коментирам разпореждане на ВАС. Въпросът приключи и през цялата тази работа с гласовете на ДПС беше издигнат Семир Дурев като едно отблагодаряване за това, че ни предаде – той беше от групата ГЕРБ. Избраха го за председател на общински съвет. Ние го обжалвахме и този въпрос, най-вероятно ще продължи до приключване на мандата, защото делото за пореден път се отложи за 18-ти май и г-н Дурев няма да може да осъществи детската си мечта с 8-ми клас образование да бъде председател на общинск съвет. Това се случи. Междувременно това е рамка. Вътре в рамката всеки се упражняваше да рисува това, което баба му и дядо му са го учили. Някой правеше карикатури, друг правеше пейзажи, трети осъществяваха батални сцени от военни действия, изобщо – картинката на Рудозем е много разнопосочна и всеки може да намери себе си, да намери това, което го интересува. Картинката на Рудозем до голяма степен заприлича на селски хоремаг – за всекму по нещо. 53-те милиона. В момента единствените свежи пари, на които бихме могли да разчитаме и мога да ви кажа, че ние сме се справили много добре, община Рудозем е в първата тройка на цяла България по привлечении инвестиции на глава от населението. Това, за съжаление едно време беше най-лесно следното – отиваме в политическата централа и казваме колко е важно от политическа гледна точка да ни отпуснат 2 млн лв за колектор или за водата, или за пътя и така, след един месец ходене по политическата  централа идва едно писмо от министерството на финансите, в което се казва: увеличаваме ви бюджетната субсидия с 2 млн. Това е песента за ушите на всеки един кмет, само че изпаднахме в такава ситуация, когато дойдохме на власт ние си отрязахме финансовата възможност. Навлязохме в една криза, сложихме бариера – повече от 3% не можем да увеличим дефицита. Единствената възможност беше по оперативните програми, каквото е правено преди идването ми тук по предсъединителните фондове. Там нещата са значително по-лесни и значително по-малки. Всеки един проект е бил с доста по-скромни възможности. Спомням си, когато беше предната кампания г-н Доган беше на гости в Рудозем и в обръщението си към хората каза „Подкрепете ДПС. Ако това нещо стане рода на изобилието ще се изсипе върху Рудозем”. (смее се) Нищо от това не се случи, не само това, а и през този четиригодишен мандат, за съжаление в 90% от случаите те работиха по проекти, които бяхме им оставили. Лошо няма, защото трябва да има приемственост, за съжаление обаче, с малки изключения, аз не заварих такова нещо. Те бяха убедени, че ще съществуват точно толкова, колкото историята, едва ли не, се въприемаха като историческа даденост – няма смяна, ще си продължат и няма да има никакъв проблем. И всичко по оперативните програми стартира след нашето идване като управа. В началото на мандата имахме възможност да избираме дали да работим с консултантски фирми или да си създадем собствено звено, което да има възможност да акумулира административен капацитет, същевременно да имаш възможност да коригираш нещата, да правиш съответните стъпки, да лобираш, да имаш възможности и в последния момент да търсиш чужда помощ, тогава, когато някои неща не са ти ясни. В самото начало подходихме по най-лесния начин – викаме един консултант, той обещава, дава, каквото са правили – правили. Големият проблем стана, когато започнахме първия проект, който осъществихме по този ред и още в самото начало катастрофира. Аз се намесих, ходих на определени места и училището, детската градина – първият проект по оперативна програма „Енергийна ефективност” е факт – осъществен, отчетен, без една забележка и т.н. И тогава си дадох сметка, че ако не направим такова звено, което само да работи, поне като не успеем да се сърдим на себе си. Това звено го направихме и започнахме работа. Искам да кажа, че до момента имаме одобрени проекти за около 70 млн, което за община като нашата е много. Имаме 7 проекта по оперативна програма за развитие на селските райони, и 7-те одобрени. Записваме се в графа „отличници”. Това е факт. Това са фактите. Още в самото начало идеята за екологичен Рудозем започна да се осъществява в далечната 95-та, 96-та, 97-ма година. Още като концепция тогава ние осъществихме първите контакти  с едно немско дружество, което работеше по така нарчените програми за временна трудова заетост. Двата пилотни проекта бяха в Рудозем и Мадан и по тази линия „Интерконтакт”, това беше българския филиал, това дружество заработи в Рудозем и по едно време дружеството поемаше между 200 и 300 човек – тези, които бяха освободени от рудодобива. Всъщност какво представлява – субсидирана заетост на вторичния пазар на труда. Това означава, че например аз, нискоквалифицирания работник съм приет в предприятие еди кое си, което получава субсидия от държавата във вид на минимална работна заплата плюс социални осигуровки. Примерно идва във вашето предприятие, започва да работи и ако вие сте доволен от неговата работа след изтичането на неговия договор го поемате на първичния пазар, оставяте си го като работник. И много хора намериха реализация по този начин. Още тогава възникна идеята за екологичен Рудозем, точно тогава свърши и нашето сметище – старото. Тогава кандидатствахме, нещата бяха малко по-различни, от републиканския бюджет имаше отделени суми за такива сметища. Нашето сметище в Рудозем е първото на такова европейско ниво, което е осъществено в рамките на Смолянски окръг. Между другото в този период от време министерството на околната среда, с министър г-жа Евдокия Манева, мисля че имаше 5 или 6 проекта, единият от които беше в Рудозем. Това нещо ние го направихме, като в момента имаме едно относително модерно сметище. Самият факт, че в момента ние поддържаме изключително ниска такса смет се дължи точно на това, че навремето, точно преди големите промени успяхме да осъществим едно модерно сметище, което отговаря на абсолютно всички стандарти и за което от преди около 7-8 месеца имаме европейски лиценз. Тогава се роди и идеята за пречиствателна станция. Пречиствателната станция, която я виждате започна като идея, като площадка, като оформяне на документите и строеж на довеждащия колектор от времето на кметуването на Николай Бояджиев. След което беше включена в ТГС, заедно с други две – Златоград, Мадан и Рудозем и имаме пречиствателна станция. За съжаение обаче, работи с 18% от капацитета си. За съжаление фекалните води на Рудозем се изливат в реката. Фактически имаме една пречиствателна станция, която струва 10 млн и развъждаме рибки. В момента имаме най-неефективната пречиствателна станция в цяла България. И това се дължи на липсата на политика. Последните 7-8 години преди 2007 г. и идването ми тук, всъщност в началото на 2008 г., подписахме документите и въведохме в експлоатация пречиствателната станция, но сама по себе си тя беше изградена преди това. Само че едно е да имаш пречиствателна станция в цетъра на хорището, както се казва, без да влизат необходимите фекални води. Бактериите умират от глад. Това е истината. Защото няма композ, отпадъци, с които те да се хранят. Когато аз дойдох имаше подписан договор с ИСА 2000 за довеждащ колектор от Чепинци до Рудозем, като идеята беше да се включи в градския колектор. Забележете, това, което беше възложено като проект беше до началото на Рудозем, без да бъде обезпечен участъка от 7-ма улица до началото на вече изградения градски колектор в края на 1999 година.  Зимата на 2007г, 29-ти декември фирма ИСА трябваше да представи работен проект. Нищо такова не се случи. След дълги комуникации, разправии по телефоните ние прекратихме служебните взаимоотношения, съдихме се и т.н. Искам да ви кажа, че домомента има решение на ВС, има вече решение на първа истанция – и това само в България може да стане – всичките истанции потвърдиха, че няма проект. Във ВС ни осъдиха да платим разноски в размер на 120 000 лв., за това, че те са направили разходи, а ние сме прекратили договора. Но така или иначе до момента такъв проект няма. Ние ги осъдихме за пропуснати ползи в размер на същата сума, защото те не са ни представили проект. Лошев:Искате да кажете, че вече сте ги осъдили? Бояджиев: Да. На първа истанция ги осъдихме за пропуснати ползи, а те на последна истанция ни осъдиха преди това, че има нарушен интерес на ИСА. И тук се изкушавам да кажа нещо за българското правосъдие, но ще се въздържа и ще кажа, че по-нормално и по-истинско няма, а всеки да си направи сметката. През цялото време съм мислел, че концепцията малко е сбъркана. И може би трябваше в Чепинци да си има една пречиствателна станция, в Елховец друга, но както и да е. Направата на тази голяма пречиствателна станция тук  задължава интегриран проект, което означава канализационна система навсякъде плюс водопроводна система навсякъде, защото от тези 53 млн канализацията е по-малката част. Тя е от порядъка на 12-13 млн  и останалото е водопроводната система. Водопроводната система в Рудозем и по селата в повечето случаи е изграждана ’56 – ‘57г. с интернитови тръби. Вярно е, че през годините се смениха много неща – и по линия на ВИК, и по линия на общината, но като цяло предстои пълна ревизия на цялата система и полагането на тръби от съвременни материали, които ще гарантират функционирането на системата в течение поне на 70 – 80г. – на още две поколения, това е много важно.  Трянва всичко да се подмени – защо – 2012г. идват санкциите на България. Ако през този период от време общини, които не са си решили екологичните проблеми подлежат на санкции. Примерно: община Рудозем е имала възможност да си изгради пречиствателна станция – направила го е. Имала е възможността да си изгради интегрирана система – не го е направила – щом не го е направила ще си плаща съответните санкции, така както фирми, които замърсяват въздуха си плащат санкциите. Защо не се према този интегриран проект – за да може две неща – за да няма политически последици: Хората да кажат – ето, този кмет го направи това нещо. 53 млн. нали разбирате какво означава – това означава липса на безработица, вкарване на огромни суми, защото няма работник, който да работи за по-малко от 1000-1200лв., а не да се реди по програмите за временна заетост и да получава 240лв, което е под достойнството на всеки един, защото всеки един от нас трябва да живее достойно, а зада живее достойно трябва да работи достойно и да получава достойно възнаграждение. Представете си в една община да няма богати хора – ами добре де, ДПС кого ще манипулира! Лошев: Манипулира? Бояджиев: Това се нарича манипулация. Това е вредата на манипулацията – не можеш да държиш хората безработни и да им казваш: Гласувайте за мен. Аз ще ви намеря място” – такива неща при мен никога не са били. Каквото е било – всичко е на масата. В момента имаме програми за 330 човек аи 330 човека бяха назначени последните няколко месеца – може да е малко, сичурно не е достатъчно, но ето, за 120 човека се откри предприятие. Би било хубаво да твърдя, че съм го открил аз, но г-дин Керменов сигурно ще потвърди изключително близките ни контакти за да се осъществи това, защото разбирате, че без администрацията и помощта няма как да се случи. Има други неща, които сме набелязали, та поне малко от малко да намалим безработицата, защото хората тук в по-голямата си част са дюлгери. Ако решим проблема с един или два големи инфраструктурни проекта, ще поемем около 250 – 300 мъже – не са всичките, но това би облекчило състоянието на много хора. Рудозем днес





Последни новини
Благодарствено писмо към "Омелия" ЕООД
Местната коалиция внася докладна в ОБС Рудозем във връзка с подписка на жителите на кварталите Койнарци, Долен Рудозем и Падала
Поредно "признание" за "добре свършената" работа от Община Рудозем. Този път от АПИ!
Писмо-обръщение на украинските българи към българските граждани и към българските институции
Хубава работа, ама рудоземска!
Рибница, като център на вселената!
Да повдигнем мъглата и премахнем объркването
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на избори
На кого служи Мюсюлманското вероизповедание?!
Добри постижения за чепинските хокеисти от турнири през септември