Започване на гражданското „отдолу”?

Опита от срещата в Чепинци, резултатите и анализът им се оказаха и интересни и неочаквани. В този аспект изискват време за един по-безпристрастен анализ. Първият резултат на срещата опровергава устойчивата в обществото представа, че „долу” е мъртвило. Че „народът е прост” и тотално манипулируем. Самият факт, че хората ясно осъзнават нуждата и от гражданско и от експертно говорене опровергава тази непрекъснато медийно насаждана теза. Дори това, че хората съзнават, че – поне по време на избори – са обект на манипулации, на които те се „хващат” вече е повече от окуражителен. Необходимост от гражданско лидерство.  За мен лично, това е един най-важните изводи. Този тип лидерство изобщо не се анализира медийно и дебата по въпроса практически отсъства от публичното - и масово и експертно – пространство. И въпреки всичко, той е ключов в чисто практически аспект. Без този тип лидерство, обществото си остава „разпиляно”, а индивидите – независимо от индивидуалните им възможности – безпомощни. От тази гледна точка е необходимо да подчертая  практическото различие между „политическо” и „гражданското”. У нас именно в практически план, „политическо” и „партийно” са покриващи се понятия в съзнанието на хората. Но „партия” означава ЧАСТ и в този смисъл партийното, политическото говорене и поведение е предназначено да РАЗДЕЛЯ, като начин да се осигури доминацията на една  ЧАСТ от обществото над друга част. Като по този начин неминуемо влиза в логиката на конкуренция за партийната ВЛАСТ. Гражданското обаче – и по принцип и в частност – тръгва от ОБЩНОСТ на интересите. Т.е. формирането на гражданските организации неминуемо следва да тръгва от търсене отговори на въпросите КАКВО НИ ОБЕДИНЯВА, кои са ОБЩИТЕ НИ ИНТЕРЕСИ., как КОНКРЕТНО да ги реализираме. Т.е. ролята на гражданското лидерство не е да подменя политическото, а да отиде на нивото на търсенето на общност на интересите и взаимодействията. Накратко, ако партийно-политическото тръгва от позицията: „дайте да се разделим от „другите” по даден /някакъв/ признак – идеологически, етнически или верски, за да им докажем, че ние сме по-добрите”, то гражданското тръгва от принципа „дайте да видим кои са общите ни проблеми и интереси и как да ги реализираме на практика”. В този смисъл „партийно-политическо” тръгва от някакви предварителни доктрини и по същество има идеологически характер. И поради този си характер, в резултат достига до манипулация и само манипулация. Грубо казано – „ефекта на футболния запалянко”. При гражданското се тръгва от прагматиката на конкретните интереси и конкретното „как точно да ги реализираме”. В първият случай, реакцията при всеки неуспех е да виним „съдията на мача”, „лошата публика” и проч. Във втория – да видим къде СМЕ сгрешили и КАК да се поправим. Чисто практически напр., срещата в Чепинци показа, че хората инстинктивно усещат тези „теоретически тънкости”. В момента, в който разговора отива на тази плоскост се оказва, че хора с различни политически предпочитания намират общ език и готовност за взаимодействие по конкретни въпроси. Напр. идеи като „Да сложим табела – Територия свободна от лъжливи политици”, колкото и елементарни и декларативни да изглеждат, отразяват консенсуса, за необходимостта от оценка на „политическото действие” по резултати. Друг пример – при обсъждане как да се подходи, конкретно,  при избора на бъдещи кметове, се стигна до извода, че трябва предварително кандидатите да отговорят на определени конкретни въпроси за намеренията им и как точно смятат да ги осъществят /вкл. и срокове/ и после да подпишат обществен договор за изпълнението им. Важното е, че консенсуса по тези и няколко други въпроси бе спонтанен и в хода на конкретния дебат по тях, нямаше значение кой от коя партия е или кой какви политически предпочитания има. И още един практически извод. Гражданското общество може и ще успее, когато започне преодоляването на непрекъснато насажданото усещане, че „от мен нищо не зависи”. И за разлика от политическото, това е основна функция на Гражданското Лидерство. Не да произвежда „началници”, а да опита да концентрира индивидуалните интереси и опит и да „произведе” конкретни решения и действия. Като тяхна отличителна черта трябва да е лесният им контрол за изпълнението. Така, дори да има грешка или залитане или недоотчитане на възможности, ВСЕКИ ще може да види къде точно е проблема и при следващо подобно решение да се поучи. Апропо, давам си сметка, че трябва да разширим дебата за гражданското лидерство и организации,Също - и за изграждане на един по-завършен модел на ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ на гражданско и политическо, от гледна точка реализация на гражданските, общите, интереси. Но тъй като не искам излишно да теоретизирам, ще изчакам още известно време за анализ на практики, резултати, идеи и пр. Естествено, основната цел е – с общи усилия – да систематизираме и опит и идеи за изграждане на гражданско общество. И на база на анализ и дебати по конкретно натрупан позитивен опит, да опитаме да достигнем до моделиране на процесите. По този начин ще се опитаме да подпомогнем и многообразните граждански движения, като предоставим на вниманието им систематизиран опит. Иво Димитров: www.ideabglab.eu
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Започване на гражданското „отдолу”?
07.01.2011 | 23:36
1282
снимка: teacher.bg

Опита от срещата в Чепинци, резултатите и анализът им се оказаха и интересни и неочаквани. В този аспект изискват време за един по-безпристрастен анализ. Първият резултат на срещата опровергава устойчивата в обществото представа, че „долу” е мъртвило. Че „народът е прост” и тотално манипулируем. Самият факт, че хората ясно осъзнават нуждата и от гражданско и от експертно говорене опровергава тази непрекъснато медийно насаждана теза. Дори това, че хората съзнават, че – поне по време на избори – са обект на манипулации, на които те се „хващат” вече е повече от окуражителен. Необходимост от гражданско лидерство.  За мен лично, това е един най-важните изводи. Този тип лидерство изобщо не се анализира медийно и дебата по въпроса практически отсъства от публичното - и масово и експертно – пространство. И въпреки всичко, той е ключов в чисто практически аспект. Без този тип лидерство, обществото си остава „разпиляно”, а индивидите – независимо от индивидуалните им възможности – безпомощни. От тази гледна точка е необходимо да подчертая  практическото различие между „политическо” и „гражданското”. У нас именно в практически план, „политическо” и „партийно” са покриващи се понятия в съзнанието на хората. Но „партия” означава ЧАСТ и в този смисъл партийното, политическото говорене и поведение е предназначено да РАЗДЕЛЯ, като начин да се осигури доминацията на една  ЧАСТ от обществото над друга част. Като по този начин неминуемо влиза в логиката на конкуренция за партийната ВЛАСТ. Гражданското обаче – и по принцип и в частност – тръгва от ОБЩНОСТ на интересите. Т.е. формирането на гражданските организации неминуемо следва да тръгва от търсене отговори на въпросите КАКВО НИ ОБЕДИНЯВА, кои са ОБЩИТЕ НИ ИНТЕРЕСИ., как КОНКРЕТНО да ги реализираме. Т.е. ролята на гражданското лидерство не е да подменя политическото, а да отиде на нивото на търсенето на общност на интересите и взаимодействията. Накратко, ако партийно-политическото тръгва от позицията: „дайте да се разделим от „другите” по даден /някакъв/ признак – идеологически, етнически или верски, за да им докажем, че ние сме по-добрите”, то гражданското тръгва от принципа „дайте да видим кои са общите ни проблеми и интереси и как да ги реализираме на практика”. В този смисъл „партийно-политическо” тръгва от някакви предварителни доктрини и по същество има идеологически характер. И поради този си характер, в резултат достига до манипулация и само манипулация. Грубо казано – „ефекта на футболния запалянко”. При гражданското се тръгва от прагматиката на конкретните интереси и конкретното „как точно да ги реализираме”. В първият случай, реакцията при всеки неуспех е да виним „съдията на мача”, „лошата публика” и проч. Във втория – да видим къде СМЕ сгрешили и КАК да се поправим. Чисто практически напр., срещата в Чепинци показа, че хората инстинктивно усещат тези „теоретически тънкости”. В момента, в който разговора отива на тази плоскост се оказва, че хора с различни политически предпочитания намират общ език и готовност за взаимодействие по конкретни въпроси. Напр. идеи като „Да сложим табела – Територия свободна от лъжливи политици”, колкото и елементарни и декларативни да изглеждат, отразяват консенсуса, за необходимостта от оценка на „политическото действие” по резултати. Друг пример – при обсъждане как да се подходи, конкретно,  при избора на бъдещи кметове, се стигна до извода, че трябва предварително кандидатите да отговорят на определени конкретни въпроси за намеренията им и как точно смятат да ги осъществят /вкл. и срокове/ и после да подпишат обществен договор за изпълнението им. Важното е, че консенсуса по тези и няколко други въпроси бе спонтанен и в хода на конкретния дебат по тях, нямаше значение кой от коя партия е или кой какви политически предпочитания има. И още един практически извод. Гражданското общество може и ще успее, когато започне преодоляването на непрекъснато насажданото усещане, че „от мен нищо не зависи”. И за разлика от политическото, това е основна функция на Гражданското Лидерство. Не да произвежда „началници”, а да опита да концентрира индивидуалните интереси и опит и да „произведе” конкретни решения и действия. Като тяхна отличителна черта трябва да е лесният им контрол за изпълнението. Така, дори да има грешка или залитане или недоотчитане на възможности, ВСЕКИ ще може да види къде точно е проблема и при следващо подобно решение да се поучи. Апропо, давам си сметка, че трябва да разширим дебата за гражданското лидерство и организации,Също - и за изграждане на един по-завършен модел на ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ на гражданско и политическо, от гледна точка реализация на гражданските, общите, интереси. Но тъй като не искам излишно да теоретизирам, ще изчакам още известно време за анализ на практики, резултати, идеи и пр. Естествено, основната цел е – с общи усилия – да систематизираме и опит и идеи за изграждане на гражданско общество. И на база на анализ и дебати по конкретно натрупан позитивен опит, да опитаме да достигнем до моделиране на процесите. По този начин ще се опитаме да подпомогнем и многообразните граждански движения, като предоставим на вниманието им систематизиран опит. Иво Димитров: www.ideabglab.eu





Последни новини
Благодарствено писмо до Ангел Драганов Каравланов
Патрони за сметана
Абитуриент от Чепинци изработва макети на легендарни машини
Поздравителен адрес по случай настъпването на празника Курбан Байрям от Мустафа Брахимбашев - кмет на с. Чепинци
Рудоземската гимназия се похвали с много добри резултати от олимпиади, състезания, конкурси и занимания по интереси за учебната 2021-2022 г.
Много добро представяне на възпитаниците на рудоземската гимназия за учебната 2021-2022г.
СУ "Христо Ботев" раздаде дипломите на випуск 2022 и удостоверенията на четвърти клас
Вече над 7 месеца "АРТСТРОЙ" ООД просрочва изпълнението на улица в Чепинци
Пореден успех записаха младите надежди на хокея от село Чепинци
Абитуриенти в народни носии огряха центъра на село Чепинци