Защо гимназиалните курсове в СОУ „Хр.Ботев” с. Чепинци „били проблемни” ?

Вече е клише да говорим за проблеми и реформи в нашата проблемна и многократно реформирана България. Да, наистина има проблеми, които са много и никак не са маловажни, но аз твърдя, че ние самите сме виновни по един или друг начин за всички тях. Нека да си поговорим за образованието и за проблемите в него, за това, което отричаме като вина, но чиито виновници сме именно ние и не можем да се оправдаваме с правителство, финансова криза и тем подобни клишета. Та къде са тези проблеми, какви са, колко са , кои са страните на опроблемите. Аз ще говоря за един основен, най-важен фактор, който касае всички ни пряко, всекидневно – а именно липсата на диалог. Може би звучи малко неясно и необосновано, затова да уточня – всички се оплакваме от проблемите в училище – лопша дисциплина, много отсъствия, слаб успех, като аз твърдя, че липсата на диалог между всички старни, касаещи тези проблеми е основния фактор, пречка за разрешаването им. Да видим защо. Опитах се да се „правя” на ученик за няколко дни, като поисках да ходя на училище в СОУ „Хр. Ботев”, с. Чепинци, но уви – учителите там ми позволиха да присъствам само в два учебни часа. Какво да видя – нищо ново. Не мога да не спомена лошата дисциплина  от страна на някои ученици и всякаква липса на заинтересованост към учебния материал. Просто децата стояха в час, защото нямат друг избор или поне те така си мислят, или така го усещат – не знам. Поговорихме си с учениците, като те споменаха за нужда от алтернатива на преподаване или алтернатива на класната стая ( съгласен съм с тях, тъй като се отегчих за два учебни часа, а представям си колко е отегчително да вися цял ден на този чин – позабравено, но все пак познато чувство), излишно натоварване с предмети, които всъщност не са необходими, защото повечето от учениците предпочитат профилирана подготовка, която да им бъде трамплин за матурите и кандидатстудентските изпити и по-нататъшната им реализация. Също така учениците споменаха за нужда от комуникация между тях и учителите, като си признаха, че проблем за това са и двете страни. Това успях да чуя от учениците за краткото прекарано време заедно. Да видим какво казаха учителите: лоша дисциплина, породена в резултат на липсата на добро възпитание и заинтересованост от страна на родителите. Като резултат от лошата дисциплина посочиха многото отсъствия и ниския успех, но да подчертая – казаха ми го като на възрастен. По-интересното е какво показаха учиелите на детето или по-точно – какво се случи, когато влязох в учителската стая и бях провокиран да се държа като дете  (може би професионално изкривяване на учителите – не знам). Случката бе в присъствието на няколко учители, но си мисля, че и в присъствието на целия учителски колектив картината нямаше да бъде много по-различна. Оказва се, че нуждата от  диалог  съществува не само при общуването на учител-ученик, но и при учител-всички останали. Наистина изненадващо за мен бе нежеланието за адекватен разговор с учителите, говорейки за техните проблеми в училище – не искам да тълкувам тази защитна реакция – но все пак: „ Гузен негонен бяга” или волно или неволно  това се постараха да ми покажат учителите.  А за какво всъщност говоря: Като отговорих на въпроса, който ми зададоха учителите, а именно какви са наблюденията ми до момента – и съответно – липсата на диалог, или неспособността за адекватно и пълноценно общуване с учениците, освен сухото преподаване на учебния материал. Ако трябва да сравнявам реакциите на учителите и учениците, то смея да твърдя, че децата в училище са по-скоро учителите, а не учениците или поне това видях като поведение. Някак си не мога да приема факта, че възрастните учители, педагози, хора, които трябва да бъдат пример за адекватно държание (защото все пак се занимават с деца, чието поведение в повечето случаи е най-малкото провокативно), но уви – оказа се, че те се държат в пъти по-неадекватно и по-детски от самите ученици, когато говорим за проблеми, касаещи тях самите. Оказва се, че нуждата от  диалог се изразява и в неспособността на учителите да кореспондират в различни ситуации, като аз самият си меслех, че именно те трябва да бъдат виртуози на това действие. Наистина ме изуми факта, че те отказаха всякакъв вид съдействие и диалог с мен, като не ми позволиха повече да присъствам в учебните часове, въпреки съгласието и интереса на някои ученици, отмениха интервютата, които бяхме насрочили, отказаха ми достъп до всякакъв вид информация за отсъствия и успех на учениците. Не знам как бихте го изтълкували, но тази реакция е показателна за това дали може да има адекватно общуване. В крайна сметка – лесно е да говорим, че учениците, родителите и минстерството са виновни и няма никакъв проблем да си говорим с часове за това, но всъщност дали учителите имат някаква вина е просто табу и тази тема не бива да се засяга, защото учителите наистина могат да бъдат много строги. И точно това е една от многото страни на проблема, касаещ това грандиозно и непонятно за нас, според учителите нещо, наречено образование. Съгласете се с мен, че е нормално децата да бъдат това, което са, когато всеки ден трябва да бъдат „заложници” в крепост, в която ежедневно „мъчителите” им обясняват колко са добри и как всичкото това „мъчение” е за тяхно добро, като постоянно се опитват да им покажат и докажат колко важно е това и как всички тези „страдания” се случват само и единствено заради тях, но в същото време думата на онези, заради които всичкото това се случва е последна по важност и чуваемост. При това положение „заложниците” или „мъчениците” трудно биха се съгласили, че „мъчението”, наречено учене, за което им обясняват „мъчителите”, наречени учители е толкова важно и наистина се състои само и единствено заради тях. Да бях ученик, не бих повярвал (всъщност наистина не вярвах, когато бях ученик, та дори и сега). Логично е – „мъчениците” знаят, че „мъчителите”,  „измъчвайки” тях „измъчват” и себе си и те го правят в замяна на възнаграждение – ето защо „мъчениците” презират техните „мъчители”, защото те биват лъгани, че всичко това се случва само и единствено заради тях. Но също така „мъчениците”  знаят, че това „мъчение” ги прави по-силни и след години те ще могат да завоюват свои „кралства”, където да бъдат „крале” и „кралици”, „принцове” и „принцеси”. Да спрем до тук с приказния свят на училището. Мисля си, че всички, явяващи се страна на проблема не се сещат да попитат учениците какво всъщност искат и как го искат – в крайна сметка говорим за тяхното образование, което ме навежда на мисълта, че би следвало първо те да имат думата, но интересно защо, това не се случва.  Но засега преставаме до тук с учители и ученици и ще посетим и другите страни на нашия проблем, които са родители, министерство, инспекторат, личните лекари и всички останали.. Искам да спомена за втората ми огромна изненада или неадекватността на повечето родители, говорейки за образованието на децата им. Тя се изразява в лошото възпитание или липсата на такова и в слабата им заинтересованост относно обучението на децата им или липсата на каквато и да била заинтересованост. Но не на последно място отново е наяве нуждата от  диалог, защото се оказва, че както учителите, така и родителите са неспособни адекватно да разговарят за проблемите, както и това, че повечето от родителите всячески се опитват да прехвърлят върху учителите вината за лошото възпитание на децата им. Да, мнозинството от родителите споделят, че училището е мястото, където децата им трябва да се учат и възпитават – да се учат, съм съгласен, но да се възпитават е обект на дълга и ожесточена дискусия, която и учители и родители посочват като проблемна, дори понякога неосъществима. И с риск да ме атакувате за думите ми (което няма да е за пръв път), но как тогава искате децата ви да са добре възпитани и образовани, и още повече, как смеете да твърдите, че постигате диалог с учениците, като дори вие, учители и родители не можете да постигнете адекватено общуване между вас самите, та дори често пъти се оказва, че не съществува никакво и в същото време твърдите, че сте възрастни, зрели хора и прекрасно разбирате проблемите. Учителите обвиняват родителите, родителите пък правят обратното,  всички заедно обвиняват министерството на образованието и личните лекари, като пък те обвиняват съответно министерството на финансите и това на здравеопазването за глупавите закони, които са поставили всичи в това неадекватно положение... И в същото време децата ни прекрасно разбират, че целият този хаос може да бъде в тяхна „полза” и се превръщат в рекордьори по лоша дисциплина, успех и отсъствия. Но да се върнем на родителите и да видим до къде може да се простира тяхната неадекватност или адекватност. До много далеч – от една страна до там, до където тяхното дете бъде възпитаник на Харвартския университет и от друга страна до там,  че тяхното дете да се прости със средното си образование. Но за жалост това, на което сме свидетели в с. Чепинци и СОУ „Хр. Ботев” е тенденцията немалка част от учениците да се насочват по-скоро към сбогуване със седното си образование Питам се къде са родителите, като знам за огромните им претенции и самочувствието, с което много от тях се отличават щом стане въпрос за образованието на децата им – та да попитам, на базата на какво се гради това самочувствие?!  И точно тук ще спомена за лицемерието, което може да се наблюдава у точно тези родители или това, че повечето от тях наричат себе си вярващи мюсюлмани, но в същото време доказват, че за тях „мюсюлманин” е по-скоро титла, отколкото начин на живот. Точно това лицимерие произтича от разликата между думите и делата им. Разбира се – всички ще ме порицаете, че нямам право да намесвам религията и духовното, говорейки за образование и може би сте прави, но аз видях еднаквите ценности, за които си говорим както в училище на учениците, така и на улицата и в джамията. Но не искам да задълбочавам, защото огромното самочувстве на мнозина не би им позволило истински да асимилират думите ми. Така че драги родители, замислете се върху тези думи преди отново да започнете да обвинявате учителите в некомпетентност, защото според мен същината на този проблем може би, основно се крие у вас самите. И в подкрепа на думите ми ще цитирам учителите, че „70% от родителите не са заинтересовани от образованието на децата си, като не посещават родителските срещи и не вземат под внимание проблемите, за които учителите постоянно говорят.” Ето това аз тълкувам като липса на диалог – диалог между учители и родители. А сега да обърнем взор към една друга страна на този проблем, която повечето определят като основен фактор, а именно министерството на образованието. Можем да говорим много за него, но сме го правили и в други статии и не е цел на тази, така че само ще споменем, че в България министерството на образованието, както и всички останали миснистерства за пореден път доказа своята некомпетентност и неадекватност в стремежа си да реформира образованието. И ако то наистина няма способност да проведе така необходимата ни реформа, нека г-дин министъра да се вслуша в думите на учители, ученици и родители (въпреки че доста се съмнявам дали това някога ще се случи).  Но тъй като няма да говорим за него, а неговата дейност вече бе оценена ние само ще подчертаем, че оценката му бе „слаб 2” и ще продължим нататък. И така стигаме до поредната страна на нашия грандиозен проблем, която се намира при личните лекари или хората, които пласират медицинските бележки, необходими за узаконяването на бягствата на учениците ни. Тук основната теза  е отново нуждата на пълноценна комуникация, ако съдим по резултатите и по думите на учители и лекари. На въпроса ни за огромния брой извинени отсъствия учителите посочват нежеланието на личните лекари да прекратят практиката с даването на медицински бележки на съвсем здрави деца. Това е масова практика, като може би няма ученик, който да не се е „възползвал” от нея, но този път отговорът на личните лекари не е изненадващ, той по-скоро е логичен: „Ако спрем да даваме бележки, те ще отидат при друг лекар.”  Разбираема е тяхната реакция, все пак се борят за хляба си както всички нас. И разбира се – отново министерството виновно, но аз да попитам родителите защо не поговорят с личните лекари на децата си, които според мен са и техни джипита, да не дават медицински бележки, след като им е ясно, че децата са избягали от час. Та нали от родителите зависи дали децата ще сменят личния си лекар или не. Ето още една недостатъчност на кореспонденция – разбиране между родители и лекари. Няма да продължавам с другите старни на нашия проблем, тъй като поставените до момента са основните и всъщност главно от тях зависи разрешаването му. Но нека отново да се върнем на учениците, които са най-важната страна, все пак за тяхното образование става въпрос, точно те са субекта на образованието и то съществува именно заради тях. Да се опитаме да бъдем ученици за момент и да видим нещата с техните очи (искам да ви припомня, че говорим за гимназиалните курсове, защото тези проблеми са изразени най-сериозно при тях). Спомнете си за годините, когато бяхте ученици. Спомнете си за приятелите, за мечтите, за разочарованията, за любовта – може би първата любов, за лошите батковци и каки, които постоянно ви тормозеха, за целия този свят изпълнен с чувственост, защото точно в тази възраст всичко бе от изключително значение – една лоша дума и бяхме врагове, една блага дума и бяхме приятели, една въздишка или поглед и бяхме влюбени.... Ето, точно на тях трябва да обясним, точно с тях трябва да осъществим диалог, а не монолог, воден от „тирани” (които в техните очи са всички, които се явяват страна на този проблем). И както до сега споменахме, че пълноценно общуване не съществува между нито една от страните, които са възрастни, зрели хора, как тогава да мсилим, че такова има между всички нас и децата. Мисля си, че няма или ако има, то е изключителна рядкост.  А да споменавам ли, че за всички вас думите на децата са последни по важност. Това чувствате вие, това чувстват и те, като непрестанно им го доказвате. Но не си мислете, че образованието е това, което е било по ваше време и че може да бъде реалност в настояще на компютри и интернет. Говорите за демокрацията и колко сте мечтали и страдали за нея, но никой от вас не си направи труда да я представи на учениците в цялата и сложност и многостранчивост – за правата и задълженията, за уважението, разбирането и дипломатичността, за себеизразяването и правото да бъдеш различен, правото да се изразяваш различно, за правото на другите да бъдат уважавани и зачитани, явяващо се наше задължение, за толерантността и солидарността .....  Всички вие драги родители, учители, лекари, министри и всички останали се постарахте да покажете и докажете на децата, че думата ви е най-тежка, мнението ви е най-важно,  мисленето ви е най-зряло и не се досетихте, че и те ще направят същото, само че по детски. И го правят, когато в разговорите ви те са маловажни, то с действията си  ви показват всъщност колко са важни. Така че престанете да тълкувате всяко тяхно действоие като проблем, а се опитайте да ги разберете, опитайте се да им засвидетелствате колко са знаичми за вас, опитайте се да разберете, че мнението им е важно, колкото и вашето. Крайно време е да осъзнаете, че учениците са колкото деца, толкова и младежи и девойки, носейки със себе си цялата сложност и красота на младостта. Дайте им наистина свободата и уважението, което заслужават и не ги карайте да воюват чрез белите си за тях. Знаете ли, като се замисля колко е смешно и безочливо, когато започнете да ги обвинявате за проблемите и белите, но нека видим вашите проблеми и бели, вашето държание като възрастни и зрели – по добре да не посочвам примери, защото има огромна опасност да се окаже, че повечето от вас са по-деца от собствените си деца.  И не забравяйте, че те виждат и добре осъзнават всичко това и точно то се отразява в поведението им, което вие наричате проблемно. В заключение ще бъда изключително кратък и ще кажа, че проблемите в училище произтичат от абсолютната липса на какъвто и да било пълноценен диалог, касаеща всичките страни, които споменахме. Така че драги възрастни, крайно време е наистина да започнете да мислите и действате като такива и да понесете отговорността си за проблемите, като зрели хора, за да имате право да искате и децата ви да го направят. Драги ученици, крайно време е да докажете чрез поведението си, че вече не сте деца, за да искате вашата дума да се чува и да бъде важна. Рудозем днес
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Защо гимназиалните курсове в СОУ „Хр.Ботев” с. Чепинци „били проблемни” ?
07.01.2011 | 23:58
2255
снимка: teacher.bg

Вече е клише да говорим за проблеми и реформи в нашата проблемна и многократно реформирана България. Да, наистина има проблеми, които са много и никак не са маловажни, но аз твърдя, че ние самите сме виновни по един или друг начин за всички тях. Нека да си поговорим за образованието и за проблемите в него, за това, което отричаме като вина, но чиито виновници сме именно ние и не можем да се оправдаваме с правителство, финансова криза и тем подобни клишета. Та къде са тези проблеми, какви са, колко са , кои са страните на опроблемите. Аз ще говоря за един основен, най-важен фактор, който касае всички ни пряко, всекидневно – а именно липсата на диалог. Може би звучи малко неясно и необосновано, затова да уточня – всички се оплакваме от проблемите в училище – лопша дисциплина, много отсъствия, слаб успех, като аз твърдя, че липсата на диалог между всички старни, касаещи тези проблеми е основния фактор, пречка за разрешаването им. Да видим защо. Опитах се да се „правя” на ученик за няколко дни, като поисках да ходя на училище в СОУ „Хр. Ботев”, с. Чепинци, но уви – учителите там ми позволиха да присъствам само в два учебни часа. Какво да видя – нищо ново. Не мога да не спомена лошата дисциплина  от страна на някои ученици и всякаква липса на заинтересованост към учебния материал. Просто децата стояха в час, защото нямат друг избор или поне те така си мислят, или така го усещат – не знам. Поговорихме си с учениците, като те споменаха за нужда от алтернатива на преподаване или алтернатива на класната стая ( съгласен съм с тях, тъй като се отегчих за два учебни часа, а представям си колко е отегчително да вися цял ден на този чин – позабравено, но все пак познато чувство), излишно натоварване с предмети, които всъщност не са необходими, защото повечето от учениците предпочитат профилирана подготовка, която да им бъде трамплин за матурите и кандидатстудентските изпити и по-нататъшната им реализация. Също така учениците споменаха за нужда от комуникация между тях и учителите, като си признаха, че проблем за това са и двете страни. Това успях да чуя от учениците за краткото прекарано време заедно. Да видим какво казаха учителите: лоша дисциплина, породена в резултат на липсата на добро възпитание и заинтересованост от страна на родителите. Като резултат от лошата дисциплина посочиха многото отсъствия и ниския успех, но да подчертая – казаха ми го като на възрастен. По-интересното е какво показаха учиелите на детето или по-точно – какво се случи, когато влязох в учителската стая и бях провокиран да се държа като дете  (може би професионално изкривяване на учителите – не знам). Случката бе в присъствието на няколко учители, но си мисля, че и в присъствието на целия учителски колектив картината нямаше да бъде много по-различна. Оказва се, че нуждата от  диалог  съществува не само при общуването на учител-ученик, но и при учител-всички останали. Наистина изненадващо за мен бе нежеланието за адекватен разговор с учителите, говорейки за техните проблеми в училище – не искам да тълкувам тази защитна реакция – но все пак: „ Гузен негонен бяга” или волно или неволно  това се постараха да ми покажат учителите.  А за какво всъщност говоря: Като отговорих на въпроса, който ми зададоха учителите, а именно какви са наблюденията ми до момента – и съответно – липсата на диалог, или неспособността за адекватно и пълноценно общуване с учениците, освен сухото преподаване на учебния материал. Ако трябва да сравнявам реакциите на учителите и учениците, то смея да твърдя, че децата в училище са по-скоро учителите, а не учениците или поне това видях като поведение. Някак си не мога да приема факта, че възрастните учители, педагози, хора, които трябва да бъдат пример за адекватно държание (защото все пак се занимават с деца, чието поведение в повечето случаи е най-малкото провокативно), но уви – оказа се, че те се държат в пъти по-неадекватно и по-детски от самите ученици, когато говорим за проблеми, касаещи тях самите. Оказва се, че нуждата от  диалог се изразява и в неспособността на учителите да кореспондират в различни ситуации, като аз самият си меслех, че именно те трябва да бъдат виртуози на това действие. Наистина ме изуми факта, че те отказаха всякакъв вид съдействие и диалог с мен, като не ми позволиха повече да присъствам в учебните часове, въпреки съгласието и интереса на някои ученици, отмениха интервютата, които бяхме насрочили, отказаха ми достъп до всякакъв вид информация за отсъствия и успех на учениците. Не знам как бихте го изтълкували, но тази реакция е показателна за това дали може да има адекватно общуване. В крайна сметка – лесно е да говорим, че учениците, родителите и минстерството са виновни и няма никакъв проблем да си говорим с часове за това, но всъщност дали учителите имат някаква вина е просто табу и тази тема не бива да се засяга, защото учителите наистина могат да бъдат много строги. И точно това е една от многото страни на проблема, касаещ това грандиозно и непонятно за нас, според учителите нещо, наречено образование. Съгласете се с мен, че е нормално децата да бъдат това, което са, когато всеки ден трябва да бъдат „заложници” в крепост, в която ежедневно „мъчителите” им обясняват колко са добри и как всичкото това „мъчение” е за тяхно добро, като постоянно се опитват да им покажат и докажат колко важно е това и как всички тези „страдания” се случват само и единствено заради тях, но в същото време думата на онези, заради които всичкото това се случва е последна по важност и чуваемост. При това положение „заложниците” или „мъчениците” трудно биха се съгласили, че „мъчението”, наречено учене, за което им обясняват „мъчителите”, наречени учители е толкова важно и наистина се състои само и единствено заради тях. Да бях ученик, не бих повярвал (всъщност наистина не вярвах, когато бях ученик, та дори и сега). Логично е – „мъчениците” знаят, че „мъчителите”,  „измъчвайки” тях „измъчват” и себе си и те го правят в замяна на възнаграждение – ето защо „мъчениците” презират техните „мъчители”, защото те биват лъгани, че всичко това се случва само и единствено заради тях. Но също така „мъчениците”  знаят, че това „мъчение” ги прави по-силни и след години те ще могат да завоюват свои „кралства”, където да бъдат „крале” и „кралици”, „принцове” и „принцеси”. Да спрем до тук с приказния свят на училището. Мисля си, че всички, явяващи се страна на проблема не се сещат да попитат учениците какво всъщност искат и как го искат – в крайна сметка говорим за тяхното образование, което ме навежда на мисълта, че би следвало първо те да имат думата, но интересно защо, това не се случва.  Но засега преставаме до тук с учители и ученици и ще посетим и другите страни на нашия проблем, които са родители, министерство, инспекторат, личните лекари и всички останали.. Искам да спомена за втората ми огромна изненада или неадекватността на повечето родители, говорейки за образованието на децата им. Тя се изразява в лошото възпитание или липсата на такова и в слабата им заинтересованост относно обучението на децата им или липсата на каквато и да била заинтересованост. Но не на последно място отново е наяве нуждата от  диалог, защото се оказва, че както учителите, така и родителите са неспособни адекватно да разговарят за проблемите, както и това, че повечето от родителите всячески се опитват да прехвърлят върху учителите вината за лошото възпитание на децата им. Да, мнозинството от родителите споделят, че училището е мястото, където децата им трябва да се учат и възпитават – да се учат, съм съгласен, но да се възпитават е обект на дълга и ожесточена дискусия, която и учители и родители посочват като проблемна, дори понякога неосъществима. И с риск да ме атакувате за думите ми (което няма да е за пръв път), но как тогава искате децата ви да са добре възпитани и образовани, и още повече, как смеете да твърдите, че постигате диалог с учениците, като дори вие, учители и родители не можете да постигнете адекватено общуване между вас самите, та дори често пъти се оказва, че не съществува никакво и в същото време твърдите, че сте възрастни, зрели хора и прекрасно разбирате проблемите. Учителите обвиняват родителите, родителите пък правят обратното,  всички заедно обвиняват министерството на образованието и личните лекари, като пък те обвиняват съответно министерството на финансите и това на здравеопазването за глупавите закони, които са поставили всичи в това неадекватно положение... И в същото време децата ни прекрасно разбират, че целият този хаос може да бъде в тяхна „полза” и се превръщат в рекордьори по лоша дисциплина, успех и отсъствия. Но да се върнем на родителите и да видим до къде може да се простира тяхната неадекватност или адекватност. До много далеч – от една страна до там, до където тяхното дете бъде възпитаник на Харвартския университет и от друга страна до там,  че тяхното дете да се прости със средното си образование. Но за жалост това, на което сме свидетели в с. Чепинци и СОУ „Хр. Ботев” е тенденцията немалка част от учениците да се насочват по-скоро към сбогуване със седното си образование Питам се къде са родителите, като знам за огромните им претенции и самочувствието, с което много от тях се отличават щом стане въпрос за образованието на децата им – та да попитам, на базата на какво се гради това самочувствие?!  И точно тук ще спомена за лицемерието, което може да се наблюдава у точно тези родители или това, че повечето от тях наричат себе си вярващи мюсюлмани, но в същото време доказват, че за тях „мюсюлманин” е по-скоро титла, отколкото начин на живот. Точно това лицимерие произтича от разликата между думите и делата им. Разбира се – всички ще ме порицаете, че нямам право да намесвам религията и духовното, говорейки за образование и може би сте прави, но аз видях еднаквите ценности, за които си говорим както в училище на учениците, така и на улицата и в джамията. Но не искам да задълбочавам, защото огромното самочувстве на мнозина не би им позволило истински да асимилират думите ми. Така че драги родители, замислете се върху тези думи преди отново да започнете да обвинявате учителите в некомпетентност, защото според мен същината на този проблем може би, основно се крие у вас самите. И в подкрепа на думите ми ще цитирам учителите, че „70% от родителите не са заинтересовани от образованието на децата си, като не посещават родителските срещи и не вземат под внимание проблемите, за които учителите постоянно говорят.” Ето това аз тълкувам като липса на диалог – диалог между учители и родители. А сега да обърнем взор към една друга страна на този проблем, която повечето определят като основен фактор, а именно министерството на образованието. Можем да говорим много за него, но сме го правили и в други статии и не е цел на тази, така че само ще споменем, че в България министерството на образованието, както и всички останали миснистерства за пореден път доказа своята некомпетентност и неадекватност в стремежа си да реформира образованието. И ако то наистина няма способност да проведе така необходимата ни реформа, нека г-дин министъра да се вслуша в думите на учители, ученици и родители (въпреки че доста се съмнявам дали това някога ще се случи).  Но тъй като няма да говорим за него, а неговата дейност вече бе оценена ние само ще подчертаем, че оценката му бе „слаб 2” и ще продължим нататък. И така стигаме до поредната страна на нашия грандиозен проблем, която се намира при личните лекари или хората, които пласират медицинските бележки, необходими за узаконяването на бягствата на учениците ни. Тук основната теза  е отново нуждата на пълноценна комуникация, ако съдим по резултатите и по думите на учители и лекари. На въпроса ни за огромния брой извинени отсъствия учителите посочват нежеланието на личните лекари да прекратят практиката с даването на медицински бележки на съвсем здрави деца. Това е масова практика, като може би няма ученик, който да не се е „възползвал” от нея, но този път отговорът на личните лекари не е изненадващ, той по-скоро е логичен: „Ако спрем да даваме бележки, те ще отидат при друг лекар.”  Разбираема е тяхната реакция, все пак се борят за хляба си както всички нас. И разбира се – отново министерството виновно, но аз да попитам родителите защо не поговорят с личните лекари на децата си, които според мен са и техни джипита, да не дават медицински бележки, след като им е ясно, че децата са избягали от час. Та нали от родителите зависи дали децата ще сменят личния си лекар или не. Ето още една недостатъчност на кореспонденция – разбиране между родители и лекари. Няма да продължавам с другите старни на нашия проблем, тъй като поставените до момента са основните и всъщност главно от тях зависи разрешаването му. Но нека отново да се върнем на учениците, които са най-важната страна, все пак за тяхното образование става въпрос, точно те са субекта на образованието и то съществува именно заради тях. Да се опитаме да бъдем ученици за момент и да видим нещата с техните очи (искам да ви припомня, че говорим за гимназиалните курсове, защото тези проблеми са изразени най-сериозно при тях). Спомнете си за годините, когато бяхте ученици. Спомнете си за приятелите, за мечтите, за разочарованията, за любовта – може би първата любов, за лошите батковци и каки, които постоянно ви тормозеха, за целия този свят изпълнен с чувственост, защото точно в тази възраст всичко бе от изключително значение – една лоша дума и бяхме врагове, една блага дума и бяхме приятели, една въздишка или поглед и бяхме влюбени.... Ето, точно на тях трябва да обясним, точно с тях трябва да осъществим диалог, а не монолог, воден от „тирани” (които в техните очи са всички, които се явяват страна на този проблем). И както до сега споменахме, че пълноценно общуване не съществува между нито една от страните, които са възрастни, зрели хора, как тогава да мсилим, че такова има между всички нас и децата. Мисля си, че няма или ако има, то е изключителна рядкост.  А да споменавам ли, че за всички вас думите на децата са последни по важност. Това чувствате вие, това чувстват и те, като непрестанно им го доказвате. Но не си мислете, че образованието е това, което е било по ваше време и че може да бъде реалност в настояще на компютри и интернет. Говорите за демокрацията и колко сте мечтали и страдали за нея, но никой от вас не си направи труда да я представи на учениците в цялата и сложност и многостранчивост – за правата и задълженията, за уважението, разбирането и дипломатичността, за себеизразяването и правото да бъдеш различен, правото да се изразяваш различно, за правото на другите да бъдат уважавани и зачитани, явяващо се наше задължение, за толерантността и солидарността .....  Всички вие драги родители, учители, лекари, министри и всички останали се постарахте да покажете и докажете на децата, че думата ви е най-тежка, мнението ви е най-важно,  мисленето ви е най-зряло и не се досетихте, че и те ще направят същото, само че по детски. И го правят, когато в разговорите ви те са маловажни, то с действията си  ви показват всъщност колко са важни. Така че престанете да тълкувате всяко тяхно действоие като проблем, а се опитайте да ги разберете, опитайте се да им засвидетелствате колко са знаичми за вас, опитайте се да разберете, че мнението им е важно, колкото и вашето. Крайно време е да осъзнаете, че учениците са колкото деца, толкова и младежи и девойки, носейки със себе си цялата сложност и красота на младостта. Дайте им наистина свободата и уважението, което заслужават и не ги карайте да воюват чрез белите си за тях. Знаете ли, като се замисля колко е смешно и безочливо, когато започнете да ги обвинявате за проблемите и белите, но нека видим вашите проблеми и бели, вашето държание като възрастни и зрели – по добре да не посочвам примери, защото има огромна опасност да се окаже, че повечето от вас са по-деца от собствените си деца.  И не забравяйте, че те виждат и добре осъзнават всичко това и точно то се отразява в поведението им, което вие наричате проблемно. В заключение ще бъда изключително кратък и ще кажа, че проблемите в училище произтичат от абсолютната липса на какъвто и да било пълноценен диалог, касаеща всичките страни, които споменахме. Така че драги възрастни, крайно време е наистина да започнете да мислите и действате като такива и да понесете отговорността си за проблемите, като зрели хора, за да имате право да искате и децата ви да го направят. Драги ученици, крайно време е да докажете чрез поведението си, че вече не сте деца, за да искате вашата дума да се чува и да бъде важна. Рудозем днес





Последни новини
Моторни масла: Любопитни факти
Оригинални турски килими - тенденции в дизайна
Най-мощните къртачи за ремонт
Мокасини на платформа - Класика с модерен привкус
Хокейният клуб в Чепинци - една приказка с тъжен край
Чепинските хокеисти участваха в турнира в село Баните
Как да изберете детски маратонки за момче за ежедневно носене?
БЕЗценна книга за историята на Чепинци излезе след 20-годишни проучвания
Със злато в три спорта завършва областният етап от Ученическите игри за СУ-Чепинци
Предимствата на купуването на суха храна за котки в големи опаковки