Защо те обичам /есе/

Публикувана на 14.03.2011 | 00:27
600 прочитания
Защо те обичам? И аз това се питам - но само фактът, че този въпрос се лута из главата ми не е ли донякъде отговор? Има много други като мен, но сред всички ти видя точно онова мое АЗ, което аз самата още не бях успяла да изградя. Ти продължи мечтата, в която аз още не бях повярвала. Ти се вгледа дълбоко в очите ми, в моя свят, където аз още не се бях открила. Ти се вслуша в думите, които още не бях изрекла. В твоя поглед аз открих дълбоките недра на лутащите съмнения, крилатите мечти на несигурните полети, откритите рани от нетактичните тръни на целия свят. В тези очи, които ме поглъщаха - аз открих себе си - и този образ ми хареса! Твоята готовност да си до мен без да знаеш къде съм, да крачиш с мен без да питаш накъде отивам, да се смееш с мен преди да съм те разсмяла и да спреш сълзите ми преди да съм се разплакала ме карат да те обичам. Дори това странно чувство на необходимост да те зарадвам с нещо, да споделя с теб обидата - за да стане по-малка, да споделя с теб радостта, за да стане по-голяма, не се ли нарича също обич? Обичам те, защото с теб виждам света по-красив, а себе си по-добра, хората около мен по-засмени, небето по-синьо, гората по-величествена, а тревата по-зелена. С теб съм по-щастлива, а светът е по-хубав само защото ти си с мен, защото вярваш в мен повече отколкото аз в себе си. Обичам те, защото този живот е по-смислен заради теб, този свят е по-добър заради теб и защото усещам, че това, което аз изпитвам към теб е взаимно! Елица Иванова,  IX а клас,  СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Рудозем

Коментари (0)