Знание, Не знание и социален мързел.

Напоследък все по-ясно си давам сметка, че ме е осенило прозрение. Ясно си давам сметка, че НЕ ЗНАМ. Просто не знам. Ето, ще ми се да извикам и аз – да сменим ББ. Уплел се е като пате в кълчища. Да викна, ама ... НЕ ЗНАМ. Не знам кой ще дойде. Просто силно  подозирам, че ще е следващшият ББ, който също няма да знае какво да прави. Защото колкото и да си Омайко Харизматичников, лозето продължава да си иска не хубави заклинания, а мотика. Пък и трябва да знаеш кога да я развъртиш, колко и докъде да копаеш и т.н. А аз не знам. Не знам и за партиите. Уж проста работа. Чел съм, че са гръбнака на демокрацията. И че модела работи . Там. Ама тук партиите са синоним на бизнес сдружения със стопанска цел. И за разделението на властите скъм чел. И знам, че работи. Там. Ама тук пък властите са толкоз разделени и независими,  че напр,.съдебната в своята независимост сякаши оперира на Марс. Чел съм и че Суверена ги определял. Властите. Там. Ама тук суверена е сведен до електорална единица, та изобщо не ми е ясно кой суверен, кой кум, кой сват и кой на булката брат. Да не ви изреждам колко много НЕ ЗНАМ. Много е! И затова напоследък започвам да се питам „Какво ТОЧНО да се прави”. А докато не знам, някак хич не ми се връзва на колата на „Искай и ще ти се даде” (демек-излизаме на улицата и искаме), защото има и друга „Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се случи!”. И 21 години се случва едно и също. Получавам обещание за промени. А накрая – пременил се Илия, погледнал се - пак в тия... И кой е виновен? Някакви лоши чичковци. И народа. Че има силни лоши чичковци- има. Навсякъде ги има. Ама - чак народа? И аз съм „народа”. И с още 999 999 българи бяхме през юни 1990 г. навън и беше и светло и чисто и оптимистично и искахме да градим. Или януари/февруари 1997г. , когато една млада (тогава 2 годишна) госпожица възседнала татковите рамене, сияеше над множеството в центъра на София и разпръскваше Светлина и Топлина  повече от достатъчна да ни стопли въпреки хапещия студ и всепроникващата, депресираща софийска зимна мъгла. Така че, въпросът остава. Защо не става? Какво ни куца и кое ни пречи? Това, че сме някаква странна, генетично увредена порода? И то много странна. Докато си е тук – увредена. Когато отиде Там – изведнъж си става и нормална и работлива и креативна и се справя. И не е въпрос до човек и двама, а говорим за над милион и кусур. Та и това не върви. И отговора май е прост. НЕ ЗНАНИЕ и МЪРЗЕЛ. След като НЕ знаем как да превърнем партиите в социални, а не бизнес, структури. Как да разчитаме на тях? То, която и да изберем – ще бъде все тая! С нови имена и стари корупционни практики. Защото ТОЗИ модел възпроизвежда едно и също. Тъй че, въпросът е да дадем модел. Но не на принципа „Там правят така”. Тамошният опит е хубаво нещо и трябва да се знае. Ама пък той трябва да кацне и пасне в наши условия! Ама едно към едно. С корумпираните чиновници и съдии, с безотговорните доктори, със системата на подбор изтласкваща нагоре възможно най-най-най-най посредствените и неграмотните. Трябва да престанем да бъдем като онези умни (безспорно) ученици, които винаги вземат думата и спорят в час, преди да са си направили домашното. И какво става? Говорилня. Губи време. А иначе – умни деца. Но мързеливи. Научили от нас, че е достатъчно да имаш в главата Идеята и от тук нататък си всезнайко велик. Но не е така. Та това сме ние. Уж знаем. Ама формално. По принцип. И то – как е Там. Но домашното се състои в това, да премислим нещата и да ги направим реалност Тук и Сега. Без това – всичкото ни знание си е живо НЕ ЗНАНИЕ. И това, че лошите пречат не е оправдание. Защото няма нещо направено от човек, да не може да бъде поправено от човек. Просто ... трябва да си направим домашното. След 21 годиин вече няма оправдание в това „народа не излиза на улицата”. И да излезе – КАКВО? Като НЕ ЗНАЕШ ТОЧНО какво искаш, ще ти дадат онова което други решат. А знанието няма да дойде от улицата или „Държавата”. Как си я предсткавяте тая, онези които си изкарват черният хайвер от нашето НЕ знание, да ни дадат доброволно властта?!? Тук е нашият мързел. И самоневерие. Очакваме (много тъпо!), че като дойдат „наште” на власт, ще ни дадат нашето, а няма да си вземат „своето”. 21 години чакаме. И не става. И 210 да чакаме – пак няма да стане. Защото кучето скача според тоягата. А ние, абдалската, им връчваме тоягата и ...ние скачаме както те искат. И единственото спасение е ...да си напишем домашното. Да ЗНАЕМ КАК. За това не е необходимо да имаме по три педи чело. Достатъчно е да мобилизираме собствените си идеи, знания, професионален и житейски опит и в хода на дискусии да ДЕФИНИРАМЕ и КАКВО и КАК. Тогава ще знаем и КОГО да изберем. Защото ще знаем конкретно какво искаме и как МОЖЕ да стане. Да видиме собствените си интереси, да ги стиковаме с тези на другите и да кажем- ТОВА Е. Та дори да сбъркаме – ще знаем КЪДЕ. Защото сме стигнали до КОНКРЕТНОТО. Да си напишем домашното. Това е. Другото е Не знание и мързел. И едно непрекъснато разочарование. Иво Димитров
Етикети:

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Знание, Не знание и социален мързел.
18.02.2011 | 22:04
1203
снимка: teacher.bg

Напоследък все по-ясно си давам сметка, че ме е осенило прозрение. Ясно си давам сметка, че НЕ ЗНАМ. Просто не знам. Ето, ще ми се да извикам и аз – да сменим ББ. Уплел се е като пате в кълчища. Да викна, ама ... НЕ ЗНАМ. Не знам кой ще дойде. Просто силно  подозирам, че ще е следващшият ББ, който също няма да знае какво да прави. Защото колкото и да си Омайко Харизматичников, лозето продължава да си иска не хубави заклинания, а мотика. Пък и трябва да знаеш кога да я развъртиш, колко и докъде да копаеш и т.н. А аз не знам. Не знам и за партиите. Уж проста работа. Чел съм, че са гръбнака на демокрацията. И че модела работи . Там. Ама тук партиите са синоним на бизнес сдружения със стопанска цел. И за разделението на властите скъм чел. И знам, че работи. Там. Ама тук пък властите са толкоз разделени и независими,  че напр,.съдебната в своята независимост сякаши оперира на Марс. Чел съм и че Суверена ги определял. Властите. Там. Ама тук суверена е сведен до електорална единица, та изобщо не ми е ясно кой суверен, кой кум, кой сват и кой на булката брат. Да не ви изреждам колко много НЕ ЗНАМ. Много е! И затова напоследък започвам да се питам „Какво ТОЧНО да се прави”. А докато не знам, някак хич не ми се връзва на колата на „Искай и ще ти се даде” (демек-излизаме на улицата и искаме), защото има и друга „Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се случи!”. И 21 години се случва едно и също. Получавам обещание за промени. А накрая – пременил се Илия, погледнал се - пак в тия... И кой е виновен? Някакви лоши чичковци. И народа. Че има силни лоши чичковци- има. Навсякъде ги има. Ама - чак народа? И аз съм „народа”. И с още 999 999 българи бяхме през юни 1990 г. навън и беше и светло и чисто и оптимистично и искахме да градим. Или януари/февруари 1997г. , когато една млада (тогава 2 годишна) госпожица възседнала татковите рамене, сияеше над множеството в центъра на София и разпръскваше Светлина и Топлина  повече от достатъчна да ни стопли въпреки хапещия студ и всепроникващата, депресираща софийска зимна мъгла. Така че, въпросът остава. Защо не става? Какво ни куца и кое ни пречи? Това, че сме някаква странна, генетично увредена порода? И то много странна. Докато си е тук – увредена. Когато отиде Там – изведнъж си става и нормална и работлива и креативна и се справя. И не е въпрос до човек и двама, а говорим за над милион и кусур. Та и това не върви. И отговора май е прост. НЕ ЗНАНИЕ и МЪРЗЕЛ. След като НЕ знаем как да превърнем партиите в социални, а не бизнес, структури. Как да разчитаме на тях? То, която и да изберем – ще бъде все тая! С нови имена и стари корупционни практики. Защото ТОЗИ модел възпроизвежда едно и също. Тъй че, въпросът е да дадем модел. Но не на принципа „Там правят така”. Тамошният опит е хубаво нещо и трябва да се знае. Ама пък той трябва да кацне и пасне в наши условия! Ама едно към едно. С корумпираните чиновници и съдии, с безотговорните доктори, със системата на подбор изтласкваща нагоре възможно най-най-най-най посредствените и неграмотните. Трябва да престанем да бъдем като онези умни (безспорно) ученици, които винаги вземат думата и спорят в час, преди да са си направили домашното. И какво става? Говорилня. Губи време. А иначе – умни деца. Но мързеливи. Научили от нас, че е достатъчно да имаш в главата Идеята и от тук нататък си всезнайко велик. Но не е така. Та това сме ние. Уж знаем. Ама формално. По принцип. И то – как е Там. Но домашното се състои в това, да премислим нещата и да ги направим реалност Тук и Сега. Без това – всичкото ни знание си е живо НЕ ЗНАНИЕ. И това, че лошите пречат не е оправдание. Защото няма нещо направено от човек, да не може да бъде поправено от човек. Просто ... трябва да си направим домашното. След 21 годиин вече няма оправдание в това „народа не излиза на улицата”. И да излезе – КАКВО? Като НЕ ЗНАЕШ ТОЧНО какво искаш, ще ти дадат онова което други решат. А знанието няма да дойде от улицата или „Държавата”. Как си я предсткавяте тая, онези които си изкарват черният хайвер от нашето НЕ знание, да ни дадат доброволно властта?!? Тук е нашият мързел. И самоневерие. Очакваме (много тъпо!), че като дойдат „наште” на власт, ще ни дадат нашето, а няма да си вземат „своето”. 21 години чакаме. И не става. И 210 да чакаме – пак няма да стане. Защото кучето скача според тоягата. А ние, абдалската, им връчваме тоягата и ...ние скачаме както те искат. И единственото спасение е ...да си напишем домашното. Да ЗНАЕМ КАК. За това не е необходимо да имаме по три педи чело. Достатъчно е да мобилизираме собствените си идеи, знания, професионален и житейски опит и в хода на дискусии да ДЕФИНИРАМЕ и КАКВО и КАК. Тогава ще знаем и КОГО да изберем. Защото ще знаем конкретно какво искаме и как МОЖЕ да стане. Да видиме собствените си интереси, да ги стиковаме с тези на другите и да кажем- ТОВА Е. Та дори да сбъркаме – ще знаем КЪДЕ. Защото сме стигнали до КОНКРЕТНОТО. Да си напишем домашното. Това е. Другото е Не знание и мързел. И едно непрекъснато разочарование. Иво Димитров





Последни новини
Благодарствено писмо към "Омелия" ЕООД
Местната коалиция внася докладна в ОБС Рудозем във връзка с подписка на жителите на кварталите Койнарци, Долен Рудозем и Падала
Поредно "признание" за "добре свършената" работа от Община Рудозем. Този път от АПИ!
Писмо-обръщение на украинските българи към българските граждани и към българските институции
Хубава работа, ама рудоземска!
Рибница, като център на вселената!
Да повдигнем мъглата и премахнем объркването
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на избори
На кого служи Мюсюлманското вероизповедание?!
Добри постижения за чепинските хокеисти от турнири през септември