Бивш и настоящ областен в спор кой бави отварянето на ГКПП "Елидже"

Пресконференция на “България на гражданите” в понеделник подейства като гръм, ехото на който едва ли ще заглъхне скоро. Пред журналисти членът на националното ръководство на партията Георги Гочев представи местните лидери – Димитър Палагачев – областен координатор, Дима Коруева – общински председател и Данчо Чаталбашев – член на общинското ръководство в Смолян. Едната бомба хвърли самият Гочев, който нарече в прав текст вицепремиера Симеон Дянков фашист.

Другата метна Палагачев, но в двора на областния управител Стефан Стайков и на ГЕРБ като управляваща партия, визирайки провала им в икономиката. "За да се преодолеят различията в икономическото развитие на страната, трябва да има условия за икономика. Единия начин е със законодателство и регламенти, а другия – с инфраструктура."

По отношение на инфраструктурата Димитър Палагачев видя пълен провал на ГЕРБ. И посочи четири фрапантни случая.

Първият – Лот 35 (Батак – Доспат)

Отрязана е лентичката на половината от пътя

"От 3 г. и 4 м., откакто ГЕРБ са на власт, в Смолянска област имаме една прерязана лентичка. В епохата на масовия “ленторез”, в епохата на харченето на готов излишък – многомилиарден, в епохата на започналото усвояване на европейските средства, Смолянска област 8 м. преди изборите имаме отрязана една лентичка на пътя Батак – Доспат. Един лот, който е 25 км, 11 км от които са в Смолянска област, другите 14 са в Пазарджишка. Хубаво, направен е пътят, браво, такива неща са похвални. Всъщност, какво сме обаче отрязали? Това е половината от пътя, другата половина практически не е започнала. Значи, добре, хубаво са направени тези 25 км, но беше желателно да бъде цялото. В същото време един от въпросите, който бих задал, е следният: Кому беше необходимо тези 50 км да бъдат разделени на 2 лота, да се правят 2 организации, тъй като най-сложното нещо в строителството е самата организация. Ако беше минало с един лот, сега щеше да е готов целия път. И до тук свършвам с хубавото. Все пак имаме отрязана лента. Може да е на половин път, но имаме нещо." – каза Палагачев.

“Аз съм получавал благодарности от областния на Пазарджик и кмета на Батак, защото с моето лично участие успя да се осъществи този Лот 25. Може да направите проверка и кмета на Батак, и при областния управител на Пазарджик.” – отвърна областният управител Стефан Стайков, потърсен за коментар.

“Част от пътя стана благодарение на нашите активни действия и намеса, и благодарение на нашите лични контакти в Министерството на регионалното развитие и АПИ. Защо са го разделили на две, вие сам разбирате, че не е в моите разпореждания. Факт е обаче, че ние взехме мерки навремето и този лот го отнехме от старозагорец, поради това там се лансира нова поръчка и този проект го спасихме. На нашата територия се направи откриването, от пътната агенция обаче при разговорите ни още при откриването, те и лично министър Павлова каза, че тя не се притеснява – частта, която засяга територията на Пазарджишка област пролетта ще бъде довършена. Пътят вече е в достатъчно добро състояние и хората отчитат това. Пътната връзка между нашата община Доспат и вътрешността на страната е решен.” – добави той.

Вторият – Лот 27 (Смолян – Пампорово, Смолян – Стойките, Смилян – Рудозем)

Уникален случай в целия ЕС – издирват спечелилия кандидат, да го молят да почне строителството

Аз ще ви задам няколко въпроса, и които вълнуват гражданите на Смолян, обърна се Палагачев към журналистите: "Какво се случва с Лот 27? Кога ще бъде завършен? Кой ще го завърши? Нека човекът, който е упълномощен да представлява държавата в нашата област – Стефан Стайков, да бъде така добър да даде смислен и разумен отговор на тези въпроси." "В резултат на усилените действия по този Лот 27, едва ли повече от 10% от това, което се е свършило като строителна работа, е изпълнено. Нещо повече, Лот 27 ще остане в историята на България, възможно и в ЕС, с няколко много големи странности. След като се проведе търгът, спечелилият едва ли не го издирваха с полиция, за да му бъде връчен акт 4 да започне обекта. Такава практика не знам дали е имало в ЕС. Уникален случай." – отсече координаторът на партията на Кунева. "Палагачев добре разбира, че инфраструктурата е разковничето на всичко онова, което касае нашето развитие. Аз съм го подчертал много пъти, само че не знам откъде се натрапва мнението, че аз по-слабо се интересувам от тези неща, но това е въпрос и на една чисто политическа интерпретация." – отвърна Стайков.

“За Лот 27 ние водихме една изключителна битка да не се възлага на този човек (Сашо Желязков – представител на ДЗЗД “Родопи-C3B-2011” – б.а.) Даже с новия директор на АПИ след Йотов, който беше освободен точно по тия причини, че раздаде тези обществени поръчки на хора и фирми, които в голямата си част не можеха да се справят. Аз лично съм поставял въпроса и на министър Плевнелиев, и пред новия шеф на агенцията, който малко стоя на този пост, Сергей Михалев, и лично го помолих да ревизира становището, защото ние имахме определени сведения, че този изпълнител не е читав. Но се оказа, че Михалев нямало как да спре възложени процедури. В същото време изпълнителят се беше налапал с четири други договора, където провалът му беше пълен. Аз не съм разпоредител по договора, тази обществена поръчка е на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ). Провеждали сме няколко пъти заседания по мое искане с целия управителен съвет на АПИ. Предупредил съм, че нещата не вървят. В същото време той нае подизпълнители, с които не се разплати и тях ги остави и ги обрече на фалит. Ние имахме пред себе си един непочтен изпълнител. Не мога обаче да разбера защо нещата се адресират към областната администрация. Ако г-н Палагачев, иска да е точен, нека вземе пълната информация от АПИ, и специално какви действия ние сме предприели относно реализацията на този договор.” – отговори Стайков.

Третият – Пътят Асеновград – Смолян

Не можем да стигнем нивото от 1964 година

"Преди десетина дни, прибирайки се от София, си направих експеримент – да видя колко хора и машини ще има на пътя от Асеновград до Чепеларе. Въобще не беше сложно да ги преброя – 5 души бяха и един бетоносмесител. Трима души декофрираха, а двама души, имаше останал кофраж, наливаха нещо. Участъкът е 60 километра, нямаше и на 10 километра един човек." – каза Палагачев.

"Прави се един проект, който е асфалт върху асфалт, проектът е от 1964 година. По ония времена, като се е направил пътят, е изглеждал много по-добре от сега. Какво се получава? Ние като членове на ЕС 50 години след това не можем да постигнем път, нивото, което е било през 1964 година?

Имам информация, че този проект или е спрян, или е пред спиране. Ние сме пред катастрофа. Затова нека зададем въпросите чрез вас, нека хората да знаят какво ще става с този път! Спрян ли е, или не е спрян? Кога някой ще реши да го завърши, все някой трябва да го завърши, защото и жертви имаше миналата зима? Какво трябва да се случи, още ли катастрофи да има още? И с какво финансиране ще се довърши?"$ – продължи въпросите областният шеф на “България на гражданите”

"То няма квадратен сантиметър повече като габарит от това, което е било 1964 година. Напротив, даже има намаляване на габаритите. Нека се каже, такива се възможностите, това представлява икономиката ни и това ще бъде, а се говориха едни неща за трети ленти… Никога няма да бъдем конкурентноспособни докато не започнем да пътуваме един час от Пловдив до Смолян."

"Имаше информация, че този участък е включен във високоскоростните пътища по програма на Министерството на регионалното развитие, после се появи друга, че той е изключен. В момента имам информация, че е в резервен списък, става дума за периода за следващия програмен период – 2014-2020, и ако няма проект до следващата година, той автоматично отпада от този резервен списък и ще има да си караме на пътя от 1964 година." Инициирах среща с партийния ръководител на ГЕРБ в Смолянска област Николай Мелемов. На тези теми с него се разбираме. Един набор документи е даден на финансовия министър и в най-скоро време трябва да бъдат осигурени средства – не за строителство, а за проектиране, до там сме се докарали".

Другото, което ние трябва да заложим, е хоризонталната връзка, която минава през Родопите. Направлението е Гоце Делчев, Доспат, Девин, Смолян, Кърджали и в отклонението към Мадан, Златоград. Това е връзката между отделните общини в нашата област. Друга връзка няма. Тази връзка трябва да се проектира наново като втори клас, за да има някакъв шанс тези малки общини да оцеляват. Знайте, 16 процента сме по-малко. Всеки шести е млад човек, той като си отиде – няма връщане. Всяка седмица четири семейства си събират багажа от Смолян и си заминават. Така ще бъде! Без икономика останахме и само с администрация, няма как да се кара, не може. Ние ще загубим функцията си и на област даже." – продължи Палагачев.

"Пътят Асеновград – Смолян също е един проблем, за който, ако някой мисли, че Стайков не е употребявал цялото си влияние и натиск, то аз просто си мисля, че хората не са поискали да имат цялата информация. каза областният управител. След пояснението, че Палагачев обвини не персонално Стефан Стайков, а политиката на ГЕРБ като цяло, Стайков заяви: "В качеството си на представител на изпълнителната власт няма как да не кажа, това е и моята защита на политиката на ГЕРБ, защото аз съм съгласувал нещата на най-високо политическо ниво"._ – отговори областният управител.

“За пътя Асеновград – Чепеларе ние искахме да направим възможности за разширение и да се пуснат трети ленти. Има и идеен проект, аз съм го представил в пътната агенция. От 49 километра, колкото е основният договор за рехабилитация, възможностите са за 18 километра да се направи трета лента. Този въпрос също е разискван в пътната агенция. Ние се натъкнахме на един много сериозен проблем – процедурата с отчуждаването. Но министър Плевнелиев, отказа категорично да се правят анекси, каквито са се правили по време на Батко и Братко. Не искам да упреквам когото и да е. Факт е, че по отношение на изпълнението на отсечката Асеновград – Чепеларе сме имали много срещи с “Виастройинженеринг” като главен изпълнител. От наша страна е имало достатъчно натиск те да се справят в срок. Лично съм се намесвал по отношение на възможностите за заплащане. Имам сведение, че този проект е финансово обезпечен. Трудоемките работи, свързани с неща по отношение на канавки и други подпорни стени и пр. той се справя, но по една време той нямаше възможност да наеме работна ръка. Ние сме търсили възможности в пиковия момент той да може да мобилизира повечко хора за да се справи с тези трудоемки работи. Според мен е напреднал доста, така че се очертава да приключи обекта следващата година” – поясни Стайков.

Четвъртият – Пътят “Елидже – Ксанти”

Смолян даде своя подобаващ дан в накалинчването на България

"През март т. г. се провело смесеното заседание на българо-гръцката комисия в гр. Серес, на което е подписан протокол от главния секретар на областната управа Петя Пампорова, с който строителството на пътя от Елидже до Ксанти се отлага в неясното бъдеще, като се започва ново проектиране на пътя, за което се заделят 10 милиона евро, съобщи Палагачев. През 2005 г. бяха минати всички процедури от гръцка страна по този проект – ОВОС, най-тежката и тромава в Гърция, геоложки и хидрогеоложки проучвания, през 2006 г. бе избран изпълнителят от гръцка страна – държавната фирма "Егнатия", припомни Палагачев.

"През 2012 г. 6 години след като има избран изпълнител и нищо не се е случило, на това съвместно заседание, на което би трябвало да присъства областният управител Стефан Стайков (на които аз винаги съм присъствал, когато съм бил областен управител) дава пълномощно на главния секретар на областта Петя Пампорова и тук Смолян даде своя подобаващ дан в накалинчването на България. Уникален случай на накалинчване. Нашият представител отиде и се разписа на следното нещо – ново проектиране на пътя от гръцка страна, при положение че нашият е готов от пет години. При поне 3 известни на мене проекта, това са толкова пъти теглени средства от гръцка страна за проектиране. Поне трите варианта ги знам и то подробно. Нашата страна се съгласи и се разписа за 10 милиона евро за проектиране от Елидже до Ксанти. Само една вметка – северната дъга на околовръстния път на Ксанти също е елемент от този път, който свързва Смолян с Ксанти. Какво ни интересува нас свеверната дъга на околовръстния път на Ксанти? Нас ни интересуват първите 10 километра от Елидже до Меливия, или до Демерджик, в зависомост кой проект ще се приеме за изпълнение. В същото време ние сме се съгласили за 28 млн. евро за строителство за околовръстен път в Като Неврокопи, с изключително лесен терен, едно село с население колкото Търън, и ние сме се съгласили за 28 млн. евро околовръстен път, ние ще проектираме наново. По обратния път път изчислих, че щом имаме 10 млн. за проектиране, ние ще имаме проект от гръцка страна за 250-300 милиона евро. Хайде да се обзаложим дали ще ги даде някой от Брюксел тези пари? Лично аз съм абсолютен песимист. Най-вероятно те ще вземат едни стари папки, ще сложат едни нови страници и ще стане един прекрасен проект. Тая работа прилича много на ОЛАФ и вместо с това да ги заплашим, ние сме отишли и сме се разписали като селски кмет. Хайде отново да задаваме въпроси: При ново проектиране, процедурите, които са минати 2005 г., преди да е влезнала Натура 2000, остават ли в сила? Някой направи ли си тази сметка или отидохме като калинки – малинки да се разпишем с две нощувки в Серес? Как можа областния управител да допусне на жизнено важна среща да не присъства? Кой проблем беше по-важният? Тежка тема, оня ден бяхме в Ксанти, не знам какво да им говоря вече на гърците Първият човек, който се обади след като март месец се разписа тая идиотщина, беше Павлидис (Георгиос Павлидис – бивш областен на Ксанти – б.а.) да ме търси мен мога ли да ходя да се срещна с Бойко Борисов да оправим нещата след като сме се разписали. С г-н Чилингиров направихме среща с областния управител Очевидно там нещата не са от неговото компетенция. Водих няколко разговора. Два пъти по телефона и един път в Смолян със зам.-министъра на РР, който отговаря за тези програми, Наков. Надълго и нашироко му обяснихме нещата. И Николай Мелемов и той присътва. Човекът схвана за какво става въпрос, тъй като то е просто – На България и на Гърция сметката й излиза. Услровно има 50 млн. евро за този период. 38 са за Гърция, 12 са за България. Сметката на Смолянска област не излиза. и на Ксанти – не излиза. Не знам какво се случва, обаче оставам с впечатлението, че Смолянска област става заложник на едни вътрешнополитически борби в ГЕРБ и в същото време никой не обръща внимание на развитието на нашата област. Нашата област може да я кръстим областта на подпорните стени – единственото, което се развива в големи мащаби това са подпорните стени по стихийни бедствия и аварии." – смята Палагачев.

“Първо, това съвещание в Серес не е било през март т. г., а през ноември миналата година. Второ, г-н Славов (бившият зам.-областен управител Недялко Славов – настоящ депутат – б. а.) беше нашият представител в този орган, той винаги ме е представлявал, и командироването на служителите става от министъра на регионалното развитие. Ето ви заповедта за г-жа Пампорова (Представя заповед на министър Лиляна Павлова, с която е командиована българската делегация). По отношение на разговорите и решенията в миналото комисията от наша страна се водеше лично от г-жа Павлова в качеството и на зам. министър на регионалното развитие. Тя представляваше българската страна заедно с представителите на граничните области Благоевград, Смолян, Хасково. На това заседание нашата делегация се е ръководила от г-н Кирил Гератлиев, който е дглавен иректор на дирекцията за трансгранично сътрудничество и пряко отговаря и следи всички тези проекти. Той даже е най оперативно запознат с нещата по всички програми. Изведнъж по думите на Палагачев се оказва, че Стайков е в състояние да влияе на гръцката политика, че Стайков може да канализира всички неща, които имаме във взаимоотношенията си с тази наша съседка и аз в срок от 2 – 3 години да направя това, което моите предшественици не са направили в продължение на 12 години. Още повече като се знае в какъв период е в момента Гърция.” – защити се областният управител.

“Протоколът, за който се говори, не е такъв, какъвто те го представят. Самата среща, която беше в Серес, на съвместния направляващ комитет, изслушва управляващия орган, който представя всички проекти, които са входирани, разгледани, и точкувани за одобрение по втората покана. Те ни представиха подробен анализ на всеки един проект. Въпросният проект, за който се говори, е първи в инфраструктурните проекти, одобрен от управляващия орган. Самият проект включва 4 лота, като единият е – проектирането на отсечката от границата до Ксанти, вторият е Неврокопи, третият е Чепеларе – Соколовци, четвъртият е един път в Благоевградска област. Накрая на самата среща, се подписва протокол от срещата, в която се упоменава кои проекти са разгледани, и ние с подписите удостоверяваме, че сме съгласни с това, което управляващият орган е оценил. Това е. Положили сме ги всичките – тримата членове от наша страна, и тримата от гръцка.”_ – каза пред “Отзвук” главният секретар Петя Пампорова.

“По повод на това, че г-жа Пампорова е положила подписа и предала интересите на Смолян, трябва да ви кажа, че ако не беше подписала, ние нямаше да получим тези 14 млн. евро за пътя Чепеларе – Соколовци.”_ – отсече Стайков.

Епилог

Обвиненията на бившия областен управител Димитър Палагачев, както и отговора на сегашния Стефан Стайков, представих колкото се може по-подробно. Защото става дума за най-важния проблем на Смолянска област – пътищата и за слабото икономическо развитие поради лошото им състояние. Казаното от двамата дори бе два пъти повече от поместения текст, но за съжаление, не може да се публикува всичко. “Отзвук”, верен на добрата журналистическа практика, даде думата на двете страни. Безспорно има политическо заиграване с темата от страна на Палагачев, което е обяснимо с оглед на поста, който зае наскоро в новата партия на Меглена Кунева – областен координатор.

По най-щекотливия въпрос – дали Пампорова се е резнала като “калинка” и така е провалила строителството на пътя Елидже – Ксанти, потърсихме информация и в Гърция. Представям актуална карта на фирма “Егнатия Одос” АД от сайта на самото дружество, от която е видно, че през 2009 г. гърците водят отсечката от българската граница до Ксанти като трасе в етап на проектиране, а не както казва Палагачев – че е готово за строителство. Парите в размер на 9 милиона и 414 хиляди евро, по въпросния протокол от Серес, са за “Егнатия Одос” АД като водещ партньор (вж. факсимилето). Явно, когато отсечката е била възложена на тази държавна фирма, тя е била на инженеринг – проектиране и строителство. В сайта на “Егнатия Одос” пише още, че през 2006 година е избрана за изпълнител на пътя от Ксанти до българо-гръцката граница. “След преглед на съществуващите проекти и и проучванията на място са възникнали геоложки проблеми, които са наложили изместване на трасето на запад в областта на Димарио с 9 километра, за да може да се постигне наклон и скорост, какво е в междудържавното споразумение.” – обясняват гърците. В случая колкото и да ни се иска Петя Пампорова няма властта да накара гърците да правят това, което ние желаем, ако ще да най-добрият ни експерт. Въпреки натискът на премиера Бойко Борисов, и пътят Кърджали – Комотини още не е готов.

в. "Отзвук"