Доктор Петко Бушев отблизо (ВТОРА ЧАСТ)

В началото на демокрацията Вие сте участвали в местния парламент. Какво Ви мотивира да се занимавате с политика?
Аз бях председател на първия Общински съвет. Аз не съм член на СДС. Но ми предложиха и аз им казах, че се наемам да върша работата, при положение, че ме оставят да си върша основната дейност- ветеринарната медицина и че ще бъда председател на обществени начала и че няма да бъда член на някоя партийна организация. И при тези условия се съгласих. И още повече, че председателят през първия мандат имаше статут на несменяем. Никаква агитка и викове не можеха да ме свалят.
Главната амбиция ми беше да се свърши работата с Равнината. Точно след този мандат Равнината беше присъединена към Рудозем. Причината Равнината да стане част от Рудозем, беше ветеринарна. Това много малко хора го знаят. 1972 година ни дадоха първия джип, и единствената служба в окръга, която имаше превоз, беше в Рудозем. Всички хора от Равнината дойдоха тук. И тогава аз им казах- „Идете в Смолян при председателя на Окръжния съвет- ако административно по отношение на ветеринарно-медицинската част ви дадат при мен, аз ви приемам.” И така и стана. Един ден те наистина осъмнаха в Смолян и голяма част от собствениците на животни искаха да бъдат прехвърлени към Рудозем. Излезе заповед на Окръжния съвет, че минават във ветеринарно отношение към Рудозем. След две-три години същото направиха и от хуманното здравеопазване и накрая на мен ми остана единственото нещо- само да направим референдума, защото имаше и хора, които не искаха- държаха да бъдат към Смилян. Остана само да направим референдума и той мина успешно.
А как ще коментирате политическата ситуация в Рудозем от началото на демокрацията до наши дни?
Вижте, демокрацията е сурово нещо. Аз мисля, че само хора, които имат лична дисциплина, могат да се ползват от демокрацията. Така разсъждавам. Защото голяма част от хората в това понятие влагат съвсем различни неща. Демокрация не означава да правиш всичко това, което ти скимне. Ако говорим в аспект дали в Рудозем изборите са били честни, мисля, че в мнозинството изборите са били честни. Почти винаги изборите са били честни. Мисля, че всички са избрани обективно с гласовете на гласоподавателите. В това отношение моята гледна точка е тази. Няма злоупотреба с купуване на гласове и кмет по втория начин.
Всички кметове, които съм наблюдавал, са избрани демократично, със спазване на правилата.
В правилна посока ли са тръгнали нещата?
Да, но не бива оценката на кмета да му се дава на базата само на строителство и на отремонтирани пътища. Ние живеем във време, в което трябва да си зададем въпроса не какво ми дава общината на мен, а какво аз давам на общината. По този начин трябва да бъде зададен въпроса. Какво аз помагам на г-н Румен Пехливанов? Да му помогна, че да не ходят хората да се оплакват от мен и да казват примерно „Г-н Кмете, дайте да го махнем този човек, защото той ни създава проблеми, не ни лекува животните, мрат като се допре до тях и т.н.” И това важи за всички дейности. В този аспект мисля, че трябва да бъде зададен въпросът, а не че имало дупки по еди-кой си път. Ще има!
Хайде сега да влезем в сайта на Банско. Банско е община колкото Рудозем. Има бюджет 55 милиона. Не съм сигурен колко е бюджета на Рудозем, но не е повече от 5-6 милиона. Как при това положение да искаме той всичко да направи, няма как да го направи. И не бива оценката да му се пише от строителни дейности. Той не е строителен техник. При това, нека да се разберем! Структурите, върху които той има влияние, са много малко- здравеопазването не е в неговите възможности, регламентирано е по друг начин. Нашата сфера също не е вертикална структура към Общината.
А хората смятат, че за всичко той трябва да бъде отговорен. И в този аспект смятам, че ние трябва да си зададем въпроса какво му помагаме, а не той какво ни дава. Когато одеве ме питахте за демокрацията, много малко хора разбират, че в демократични условия един човек е длъжен сам да си създаде работно място. Държавата, кметът не му е длъжен да му създаде работно място. Не му е длъжен. Аз разбирам- най-бедната прослойка ще трябва по някакъв начин да бъде интегрирана, да и се помогне финансово и т.н., но голяма част от зрелите хора трябва сами да се оправят. А всеки може да прави нещо. Няма роден човек, без да има някакъв талант. Още повече, че хората са се сдобили със специално образование и т.н. Всеки може да се вгледа в себе си и да види, че може да прави нещо.
Може би се получава така, защото в предизборно време се изричат страшно много обещания за работа и след това хората чакат…
Голяма част от хората са безкритични. Сега ако дойдат примерно и ми обещаят, че могат да ме направят 18-годишен, аз трябва ли да се хвана на тая въдица. Когато науката е доказала, че това не може да стане. Просто не може да стане. Не можеш да се хващаш на обещания, които просто не са изпълними.
Ако искаме да усъвършенстваме демокрацията, хората не би трябвало да очакват в една предизборна обстановка кметът да им обещае, че ще им направи това или онова.
Проблем например за кмета са безстопанствените кучета, но неговите ръце са вързани от тази законова уредба. Хайде сега да кажем, че аз живея в Рибница или в Сопота и моят работодател ме вика в 6 часа сутринта на работа. Няма рейс и трябва да отида пеша. Трябва да мина през града. Няма как да мина през града, защото кучетата ще ме нахапят. И в този аспект това е негов проблем и проблем на законодателството. Това е негово задължение донякъде- да направи града безопасен, за да може хората, които не са с коли, също да могат да отидат до работното си място, хората, които се разхождат, да могат спокойно да си правят разходките… Но да искам да ми асфалтират пътя и други неща...
После, 91-92-ра година общината имаше много проблеми за решаване- приватизацията на Бапа-Спорт е моя работа, на Бившата градска търговия също. Бях против приватизацията на „Прогрес-строй” и мисля, че правилно съм постъпил и до ден днешен. Не исках да се приватизира това предприятие и мисля, че трябва да остане общинско, защото общината има нужда от това.
А има ли нещо, за което съжалявате, че не сте успели да постигнете?
Винаги може да има несвършени неща. На стените на Парижкия университет пише „Бъдете реалисти- искайте невъзможното”. В този аспект не мога да кажа, че съм самодоволен. Много неща могат да се направят. И от мен и от когото и да е било. Например сега ако зависеше от мен и имах възможност тази лечебница, която направих навремето, сега ми изглежда старомодна... Ако имах възможност, щях да направя нова, по-хубава. Но за ония времена това беше, така се строеше. Нямаше нищо, а трябваше да има някаква база. Тъй че винаги има какво да се желае. Човек не бива да бъде самодоволен. Това би означавало, че е постигнал всичко и … край. Винаги има какво да се прави.
А инициативата „почетен гражданин”, как ще я коментирате- вие сте притежател на един от почетните плакети ?
Навремето покойният кмет, мисля, че беше Филип Тунев, беше направена една грешка от изпълкома. Аз съм държал златния медал на Келбечева, която е почетен гражданин на града, в ръцете си. Но вижте, това е спортно постижение, за него Рудозем няма особен принос. Нито тя има някакъв принос към града. Там казват Анастасия Келбечева- България, не споменават Рудозем. И в този аспект ми се струва, че беше абсолютно прибързано и никой не помисли, че това ще създаде проблеми на бъдещите общински управи. Защото сега, когато аз предложих д-р Габерова и г-жа Петрова- преподавателката по химия за почетни граждани- как да сравним техните постижения с това на Келбечева? Няма база за сравнение. В този аспект, аз го казах тогава и на заместник-кмета. Никой повече не може да стане почетен гражданин. Или трябва да се търси някакво решение.
Има хора, които имат принос към общината, имат принос и той трябва да бъде отчетен.
11 човека от общината бяха наградени с почетния плакет, който се връчва за особен принос в развитието на общината.
Без мен, всички са били справедливо наградени.
Защо смятате така? Вашето име беше предложено на Общински съвет от д-р Янков и всички съветници единодушно подкрепиха предложението.
Защото човек не бива да коментира сам собствената си работа. На д-р Янков съм му благодарен за много неща. Благодарение на него навлязох в компютърния свят. Без неговата подкрепа, тази цивилизация щеше да мине покрай мен.
Но съвършено прави са да дават почетен знак, почетен гражданин просто няма как.
Ще ви кажа защо предложих Петрова? Дъщеря ми завърши „Биология и химия” в университета в Пловдив. Аз бях голям противник тя да отива в Щатите. Защото искам тук да гледам млади хора. Богатството на една държава са младите хора. И исках тя да си остане в България. Но няма как да се бъркаш в живота на даден човек. Тя успя след три години допълнително учене да се занимава с хемодиализа. А това е много отговорна работа. И собственикът на клиниката, в която работи, я попитал от къде има тези познания по химия. Тя е казала, че основата е от гимназията. Петрова възпита поколения хора с изключителни познания по химия.
В този смисъл аз съм човек, който разсъждава така, че в света има много малко неща, по-хубави от училището и университета. Това са местата, в които, ако човек иска нещо да научи, може да го научи. Това са най-хубавите места- няма по-хубави места.
А за д-р Габерова… Навремето се раждаха по 100-150 деца и всички те минаваха през нейните ръце. Не мога и този принос да не го отчета. Има и кметове, които заслужават да бъдат почетни граждани на този град, на тази община.
Специално за бившия кмет на Чепинци- абсолютно справедливо е. Американците имат един полупарализиран президент - Рузвелт. Той е единствения президент с четири мандата. И аз им казах тогава- нека Исмет стои тука, нищо че има здравословен проблем, той със знанията си ще Ви направи нещо. Аз съм с изключителни впечатления от него. Той е изключително организиран човек.
Може би защото сте положили основите на нещо толкова значимо и сте наблюдавали през годините как се е развивало, как се е разраствало и затова не сте си тръгнали от тук?
Рудозем е рядко хубав град. Той може да стане още по-хубав, но си е хубав. Преди известно време един човек се завърна от Ливан и сравнявайки двете места, каза: „Рудозем е раят.”
Това, че фасадите на блоковете не са направени, не е работа на кмета. Не е работа на общинското ръководство. Общинското ръководство трябва да даде срок на хората да го направят. Не може да имаш собственост, а да не искаш да я стопанисваш. Да имаш права, а да нямаш отговорности. Ако демокрацията я разбираме само така- не! Който е чел „Буденброкови” на Томас Ман, ще види, че там шест поколения са работили, докато последното стане капиталист. Пет-шест поколения са жертвали, натрупвали са, за да тръгнат един ден нещата. А ние искаме всичко да ни го направи кметът- работни места да ни създаде. Няма как да ги създаде. Животът е едно огромно човешко усилие и който не го е разбрал, няма как да ме разбере. И в това, което говоря, няма откритие. Нямам личен принос. Това е обикновена житейска философия.
...Човек трябва да успява да се вслушва в критиката на хората. Всеки, който критикува, си мисля, че върши добро. Защото те е видял от страна, от която ти не можеш да се видиш.