Една история за робското мислене и забравените мечти в Родопите

Онзи ден ми попадна статия, в чието заглавие се цитират миьорите от Мадан по повод промените в пенсионната реформа, като същите твърдят, че не искат пенсия на 55г., защото средната продължителност на  живота им е 56г… По тази причина те искат среща със социалния министър…

На пръв поглед нищо неестествено или сензационно – както всеки синдикат, така и те си търсят правата и се борят за по-добро  обезпечение на бъдещето си.  Проблемът обаче е много много по-дълбок и дори и пенсионната възраст да се запази на 45г., та дори и да бъде намалена на 40г., та какво от това?! 

Сигурно повечето хора, живеещи в Рудозем и Мадан често са чували израза „Влизам в рудника, заради стажа“… Че за какво друго да си рискуваш живота, имайки предвид трудовите възнаграждения -  400-1200 лева заплата (в зависимост от това дали ще работиш като миньор или помощен персонал). Т.е.  поне 10 години от живота ти (освен другия необходим стаж за пенсия) ще прекараш работейки под земята, при къртовски труд, рискувайки живота си (при това говорим за реален всекидневен риск – всички знаем колко  често има смъртни случаи в Мадан). С тези пари… връзваш двата края… и за какво – като се пенсионираш отново да се чудиш как да вържеш двата края, защото за разлика от преди години, сега пенсиите, които получават хората с подземен стаж, нямат нищо общо с онези, които са получили пенсиониралите се преди  15г…. Причините са много, но в случая и те не са важни.

Важното е, че хората са докарани дотам, че да мислят и работят за своето пенсиониране! Т.е. – активната част от живота им да премине в къртовски труд и връзване на двата края с мизерните заплати, за да може ЕВЕНТУАЛНО, ако БОГ Е РЕКЪЛ ДА ДОЖИВЕЯТ ДО ПЕНСИЯ, да получават някаква пенсия, която за днешния стандарт не е нищо повече от мизерия!  Ето това е важното! Важното е не дали ще се пенсионират на 30, 40 или 50 г., а това че сегашните властоимеющи са ги докарали до там, че да загърбят живота си и да се обрекат на мизерия! Да, хората в България и особено в Родопите нямат мечти, или ако имат, в повечето случаи те не са свързани с България. Това което се случва тук, това за което хората мислят тук е… как да оцелеят!

Политиците са виновни, ще кажете..  Ами проблемът не е в тях, а в самите хора и в робското мислене. Когато си закърмен и възпитан да се подчиняваш, то няма как да е друго яче.  Хората в България и особено в Родопите са свикнали и живеят с мисълта, че от тях нищо не зависи, следователно и това се получава – от тях нищо не зависи. Да вземем за пример миньорите  в Мадан – те са сърцето на рудодобива, с техния труд се плащат заплатите на ръководители, собственици на мини и акционери, а от данъците им преживяват онези със скъпите костюми наречени политици… И ако ги нямаше миньорите (и всички останали, които да движат полуумрялата  псевдоикономика на прогнилата от политически и икономически монополи наша изстрадал родина), то кой щеше да е социалният (или който и да е министър) и от къде щеше да дойде заплатата му и високия му стандарт на живот!?!!!!

Това е просто пример. Нещата са много по-комплексни.  Да вземе за пример изсичането на гората ни – след години ние ще сме тези, които ще страдаме от липсата на питейна вода и няма да има с какво да се огреем, защото сега позволяваме да изсичат горите ни безразборно.  Или пък здравеопазването – въпреки всичките реформи, здравните осигуровки, които плащаме, то ние сме токова далеч от здравеопазването, което ни се полага, че можем да се сравняваме със страни от третия свят.  За образованието няма смисъл да говорим, въпреки че точно от там трябва да започнем – именно българските училища са мястото, където започва закърняването на мозъците и възпитанието в послушание и правене на това, което не искаш и не ти се отдава, за сметка на това, което можеш и ти харесва – точно така се възпитават и подчиняват роби (не искам да кажа нищо лошо за българските учители – просто в случая и те са част от системата и дори и те не осъзнават какво причиняват на децата).

Колко мрачно и зловещо… А Родопите са едни от най-добрите места за живеене в Европа, имайки предвид природата и климатичните условия.

Проблемът не е в Родопите (защото всеки това казва – тук нищо не ставало, нямало работа, нямало пари). Нормално – когато човек мисли като роб, то е научен да слугува на някой, т.е.  някой трябва да се смили над него и да му даде работа. Трябва някой министър да се смили над него, за да не вдигне стажа за пенсия, да се смили над него и да не му закрие болницата…

Има ли изход… Трябва да има. Въпросът е, че робите не са научени да търсят изход, а да робуват и да се подчиняват, да се съгласяват и да кротуват… 

Хайри Лошев