Една разходка из улиците на неизпълнените обещания

Всички сме свидетели на ударното асфалтиране в общината ни през последните няколко седмици. Много улици се направиха... Как ги направиха и колко ще изкарат, няма да коментираме, но е факт, че хората, живеещи на тези улици, са чакали този момент дълги години.

Има и едни други хора, които живеят на едни други улици, но и те също чакат. Обещано им е, че и техният ред ще дойде. И чакат, и се надяват... Но техният ред така и не идва. Тези улици са разбити, нямат нито асфалт, нито бетон - просто черен път с дълбоки ями, където джиповете едва минават. 

Пример за такава е една от улиците в село Сопотот. Жителите ѝ споделят, че от 8 години слушат празни обещания за това как улицата им щяла да стане. Уви,  така и до ден днешен хората на тази улица чакат и се надяват и те най-накрая да имат нормален път до домовете си. Споделиха ни, че преди месец се наложило да идва линейка и тъй като не можала да се качи, трябвало да носят човека на носилка. Да, трудно е да се живее без път, но само този, който няма, знае за какво говорим.

Улицата е дълга около 150 метра и широка около 3 метра. Да, асфалтът е скъп, може би затова толкова пестеливо се правят улциите, които виждаме всеки ден от пресцентъра на Общината. Но пък бетонът не е чак толкова. Конкретната улица в Сопотот би станала нормална и проходима с около 5500 лева с бетон и арматурни мрежи. И това би решило проблема за доста дълго време - дори по-дълго, отколкото асфалтът на доста от другите улици. Вече имаме достатъчно примери в общината ни с бетонни улици. И се оказва, че примерът не е никак лош, особено пред алтернативата, която е черен път с огромни ями.

Като улиците в Сопотот има много, както и многото хора, живеещи на тях се надяват я на бетон, я на асфалт... 

Но.. колко много са... Колко улици има за правене в малката ни община. След като една 150-метрова улица може да стане с около 6000 лева, то колко улици биха станали със 720 000 лева или с 1.5 милиона (сумата, отпусната целево от Министерски съвет само за улици в общината ни за последните 5 години)?!  Ами... всички! До една!  Да, нямаше да е асфалт, а бетон. Което с течение на времето, обаче, може да се окаже по-добрият подход. НО! Щеше да е справедливо да има за всички - основният и най-важен инфраструктурен проблем щеше да бъде решен, докато не дойде време вече да бъдат направени по проект и както трябва. Защото това е основното обещание: "Проектът е внесен, чакаме финансиране!". 

И разхождайки се по улиците на неизпълнените обещания, срещаме хора, на които е обещавано многократно... И въпреки, че многократно обещанието не е изпълнявано, те все още се надяват. Надяват се, че някой ден и на тяхната улица ще е огрее - я асфалт, я бетон. 

Но дали ще са останали хора да ги ползват!?