Исеин Моллов: Нашият край не е да гледаш пчели за производство на мед, нашето е любителска работа!

Далеч от градския шум, фалшивите идеали и мръсния въздух, на върха на планината все още живеят хора с чисти сърца и благи нрави. Тяхното битие е свързано предимно със земеделска работа, а свободните минути прекарват в грижа към животните, което пък в годините се е превърнало по-скоро в хоби. 74-годишният ни събеседник е едно от редките доказателства, че все още съществуват стойностни хора. За живота му, изпълнен с приключения и за любовта към един древен занаят, на който е посветил 57 години от живота си, разговаряхме с Исеин Моллов от село Бреза. 

 

От кога датира интересът ти към пчеларството?

 

В селото имахме няколко пчелари и аз още от малък с интерес гледах какво правят, как се грижат за пчелите. Но по-сериозно започнах да гледам на това в юношеските години, преди да отида в казарма. Спомням си, че беше късна есен- аз и един мой братовчед бяхме говедари, ходихме да пасем кравите. И в онова време обикаляха топографисти, които правеха просеки за разкриване на рудниците. По едно време ни извикаха при тях и ни казаха, че съвсем случайно са се натъкнали на кошер с пчели в едно дърво. Показаха ни къде е хралупата и ние отидохме при дървото. Тъй като нямаше да се справим сами с улавянето, решихме да се върнем в селото и да помолим един възрастен пчелар за помощ. И вечерта, заредени с тави и кофи, отиваме да щурмуваме бука. Пчеларят майсторски освободи питите, а ние напълнихме тавите. Разбрахме се на другата сутрин да се върнем за пчелата. Пчеларят ми даде един кош, монтирахме го и започна да дава съвети как да подхранваме, тъй като беше късна есен, както вече споменах. С моят другар много грижи положихме и когато тя започна да излиза и да пролети, бяхме много доволни. Но скоро след това забелязахме едни ситни мравки в близост до коша и се притеснихме, че може да навредят и трябваше да вземем мерки. Толкова сме разбирали в онези дни. Послушахме съвет да сложим един препарат, с който тогава пръскаха картофите. Фатална грешка.  За половин час миризмата се разнесе и всичко в кошера умря. Много се разстроихме. След това няколко пъти ме подканваха да купя пчела и да започна от начало и да си помагаме с един мой връстник, който вземаше занаята от възрастния си баща. Известно време не се съгласявах, знаех, че ми предстои влизане в казарма. Но като гледах другите пчелари как се грижат за кошерите си, нещо вътре в мен трепваше. Понякога ходих да помагам, то си ме влечеше. След време се върнах от казарма, ожених се и не след дълго реших, че е настъпил моментът и за това. Спомням си, че една жена от Чепинци продаваше кошери и аз, заедно с моя приятел, отидохме там и купих един от нейните кошери. Започнах да давам храна, както ме бяха учили, не след дълго си купих стандартни кошери и постепенно започнах да навлизам в тоя занаят.

 

А книги за пчеларството чел ли си, или си се научил само от съветите на по-старите пчелари?

 

И тук е интересна историята. Много от моите познати знаеха за мерака ми към пчеларството. Сред тях беше и един бивш кмет на Полковник Серафимово, на който бях направил няколко услуги. То навремето с много хора така сме си помагали- кой с каквото може. И веднъж той ми сподели, че в домашната си библиотека има книга за пчеларството и тъй като вижда колко съм запален, е решил да ми я подари. Аз исках да му я платя, но той упорито отказваше. Каза ми „Ще ти подаря книга, с която ще ме помниш цял живот“. И вярно така и стана. Тази книга много ми помогна. След време и други книги си взех, за списания също бях абониран, но от всички, тази книга си остана най-разбираема, защото е по практика и е написана на достъпен език. На много хора съм я давал да я четат и всички споделят колко хубаво е написана – просто и разбираемо. 

 

Лесно ли се става пчелар и има ли мераклии в днешно време?

 

Тази година има много млади пчелари, но не е лесно да станеш пчелар. Най-добре е да си покрай някой стар пчелар. Трябва да знаеш, че практиката е по-силна от теорията. Обаче е нужна и теория. Най- напред за да станеш пчелар, практически трябва да се оправяш. Аз съм помагал на много начинаещи пчелари. То сега им е по-лесно, че в интернет намират информация. Сега има много млади пчелари, но ще има от тях да се откажат, от всеки човек не става пчелар, трябва да се подхожда с много любов и грижа.

 

Вярно ли е, че пчелите жилят само лошите хора?

 

 Ха-ха. Не е вярно. Всяка пчела си брани семейството, за нея няма приятел. Трябва да знаеш обаче как да подхождаш към тях. Има едни пчели по-лоши,  те са различни семейства.

 Колкото по-често ги пипаш, те свикват и не те хапят. Например в летния период аз мога без було, без нищо да съм там при тях. Тогава те са увлечени в пашата и не хапят. 

 

Какъв е максималният брой кошери, които си имал и средно колко мед изкарваш на година? 

 

Винаги съм имал до 13 кошера, в момента са 7. Но нашият край не е да гледаш пчели за производство, нашето е любителска работа. Може да се случи такава година, че цяло лято да се наложи да ги храниш. В едно списание пишеше, че в Смолянския окръг от седем години има една благодатна. Изпробвал съм го, вярно е така. Различно е през годините- и повече и по-малко, ама е имало и години хич да не взема. Една година пък, никога няма да забравя, имах 10 кошера. Случи се много хубава година, над 200 кг мед взех. И само тогава съм продал малко количество, колкото да си избия захарта. Толкова години съм гледал пчели, пари за мед не съм взимал и винаги почти съм го раздавал. Първо на децата разделя и след това на роднини и приятели. Само една заръка имам винаги и тя е да ми върнат буркана. Много пъти са ме упреквали за това, че почти го раздавам. Ами имам роднини и хора, които са ми правили услуги, това е моят начин да се отплатя. Не всичко се оправя с пари в този живот. Пък и нали хората трябва да ме помнят.

 

Лекува ли медът?

 

Аз рецепти не съм търсил. Но казват, че най-ценен бил мановият мед. Аз да си призная вкъщи с жената рядко отваряме бурканче с мед, нито в чая слагам. Но много пъти са търсили от мен мед за лек – правят различни рецепти. Веднъж един човек, който беше взел мед от мен, ме спря след известно време, потупа ме по рамото и каза, че благодарение на рецептата, вече спи по-спокойно, коремът му се е стопил и се чувства се много по-млад. Не си спомням от какво е страдал, само помня, че казваше, че разтваря по лъжица мед в хладка вода или прясно мляко всяка сутрин и вечер в продължение на определено време. 

 

Имало ли е момент, когато ти се е искало да се откажеш, когато другата работа ти е идвала в повече?

 

Ти знаеш ли, че по 5-6 пъти на ден ходих при кошерите, когато бяха доста далеч от къщата ми, а сега като са ми в двора, почти там стоя. Не е имало момент, в който съм искал да се откажа. Аз ги гледам с любов. Преди 3 години като ги изтрових, щях да се побъркам. Взех да се чудя какво да правя, не можех да стоя нито вътре, нито отвън. Само това ми беше в акъла. Не ме свърташе на едно място. 

На село винаги има работа, ама който е мераклия, той намира време за хобито си. Работата ще остави, ама на пчелите ще иде. Тази привързаност към пчелите остава за цял живот.