Из спомените на един миньор от шуменско: "Рудозем е град на смели хора"

В периода 1950-1960 година на територията на Рудозем е изградена най-голямата фабрика за преработване на руда в пределите на Балканския полуостров. Градът изживява икономически и демографски възход- рудодобивната и рудопреработвателната промишленост осигуряват много работни места и семейства от цялата страна се заселват в родопското градче…

…Половин век по-късно, когато призрачният скелет на фабриката пази само спомена за приказното минало на града, откриваме една находка - лист хартия, пропит с много носталгия по Рудозем, стихотворение посветено на миньорското градче.  И тъй като архивите за онзи отминал живот са оскъдни, не пропускаме да документираме малките истории на малките хора, които по един или друг начин са успели да пресъздадат битието в Рудозем преди 50 години.

Срещнахме се, макар и виртуално, със сина на един миньор от шуменско, който е живял в Рудозем, когато градът е бил в разцвета си. „Аз съм от Смядово, Шуменски окръг. В Рудозем живяхме пет години - от 1962 до 1967 година. Баща ми работи като ел.техник в рудник "Рибница". Съгласно тогавашните закони при пет години подземен стаж и необходимите години надземен стаж , той на 45 год. взе пенсия и се прибрахме в Смядово . По това време там бяхме три семейства от Смядово. Майка ми работеше в ДШП -то (шивашко предприятие). Аз бях ученик.“

Радослав Калоянов споделя, че баща му, който е напуснал този свят през 2001 година, не е бил поет, но е имал наклонност да обрисува с думи отделни моменти от живота си. Мъжът сподели още, че баща му е свирил на мандолина, като е участвал в състава към Народния дом. (втората снимка)

„Всеки миг от престоя ни в Рудозем и сега е в съзнанието ми - красив край, красива природа! Имам незабравими спомени!“- споделя с дълбока носталгия Радослав Калоянов.
„ …На 13.05.1967 година в пет часа сутринта с автобуса Рудозем - Пловдив напуснах града и от тогава не съм бил там. Мечтая през 2017 година , когато се навършват 50 години от тази дата, живот и здраве да го посетя и видя!“- завърши своя разказ Радослав Калоянов.

Ето и стихотворението:

Град на смели хора
 

Рудозем… Рудозем… Рудозем
Ти си бисер сред Родопа – под „Кичика“,
ти си град – връстник на победа величава,
ти си град на Арда – где вода прозрачна блика,
ти си град на „площадки“ и на миньорска слава.

Ти със твойто „метро“ чак до „Капитална“
въжените линии и фабрика „Гигант“
ти с твойта шахта вертикална
си мечта и легенда – на огърлица брилянт.

Не би могъл поет за теб така да напише
за твойта прелест – за твойте хора знатни
щом не слезе на забоя – где земята тежко диша,
с очи да види как копаят – свойте ордени златни.

За теб няма ден, няма нощ – има само смени,
има разстановки – с разговори кратки.
Бурихме, гърмяхме – изморени, но засмени,
изпращат смяна нова – пак за нови схватки.

Рудозем… Рудозем… Рудозем
Ти си град на вечна младост,
ти си град на смели хора.
За тях трудът е песен, радост,
и не чувстват дори умора.

Кога от Юг тих ветрец попътен
или във нощ – щом мъртва тишина цари,
чувам подземният ти тътен
на миньорските атаки – и ги чувствам дори.

Като жалон на границата южна – сред скалиста маса
Стоиш на страж на ръба между два свята.
Стопани са ти днес – не пастири, а работническата класа,
Где с руда щедро се отплаща днес земята.

Как бих желал, как копнея
Като птичка да долетя някой ден
В ансамбълът ти, пак да свиря – пея,
Твойта славна песен „Мадан - Рудозем“.

Рудозем… Рудозем… Рудозем
Мой прекрасен град далечен
за мен бе мечта, действителност и спомен.
Приеми поздрав и привет сърдечен
и букет- от бившият ти миньор скромен!

                                                                                   Калоян Петков
                                                                                   Град Смядово, 1968 година