Кои са предпоставките за нашия добър психологически комфорт?

Госпожо Желева, кои са  потребностите, които ни създават добър психологически комфорт? Много са. Ние, хората, имаме най-различни потребности, и когато са задоволени изпитваме  удоволствие. Човек винаги се стреми към  удоволствието. Пътят за достигане до удоволствието минава през задоволяване на потребността от принадлежност, потребността от утвърждаване, сензорната потребност, хранителната потребност  и др. Основното ядро на принадлежност е семейството и в него се задоволяват голяма част от нашите потребности. В това ядро сме защитени и сигурни.  Принадлежност означава сигурност.  Следователно  семейството „служи” за поддържане на равновесието и хармонията вътре в нас, тъй като само и изключително в неговите рамки може да се постигне удоволствието за всичките му членове. Семейната хармония е продукт на позитивни взаимоотношения – взаимно допълване, прозрачност, търсене на диалог, с цел намаляване на напреженията. Семейството „престава да съществува” когато в него преобладават отрицателните взаимоотношения – търсене на абсолютна власт, напрежение, несъгласие по отношение на вътрешния ред. Появява се гневът, безразличието или властовата невроза и системата се заразява. Липсата на принадлежност води до загуба на идентичност. Казано накратко - усещането за сигурност е критерий за удоволствие. Как се стига до повторяемост на ситуациите на дискомфорт в семейството или друга по-широката група? Трябва да подчертая, че потребността от принадлежност е базова потребност и е свързана с потребността от утвърждаване. Утвърждаването означава да дадеш знак на другия „Ти си важен за мен! Ти съществуваш!” Това може да се покаже чрез усмивка, топъл поглед, поздрав и др. Утвърждаването и принадлежността вървят ръка за ръка. Утвърждаването отваря вратите към нови принадлежности / кръг от приятели, групи по интереси и др./ и е единственото средство, което заздравява създадената вече принадлежност. Липсата на утвърждаване води до нарушаването на баланса и от там до силен дискомфорт. Човек се чувства в добър психологически комфорт тогава, когато е изградил принадлежност на колкото се може повече места, но най -вече към семейството. Не съществува действие, което по директен или индиректен начин да не цели получаването на утвърждаване, защото да бъдем утвърдени, означава, че съществуваме. Колкото повече утвърждавания получава човек в кръга на своята принадлежност, толкова по-обширна ще бъде мрежата му от съюзни отношения. Броят на утвърждаванията, които човек получава в семейството или по-широката група на принадлежност е свързан с броя на шансовете за хармонично развитие на собствената му личност. Ако липсва утвърждаването и принадлежността се къса,  от това следва, че е ограничен достъпът до задоволяване на останалите потребности. Това неминуемо води до пагубни последици за физическото и психическото здраве на човека. Важно е във взаимоотношенията да няма жажда за власт и те да се диктуват от съзнанието за взаимозависимост. При невротичния човек властта е равна на удоволствие – власт зарад самата власт. Той е на върха, но там го чака една лоша изненада. Опитвайки се да е винаги над другия, той носи в себе си голям заряд на напрежение и страх да не изгуби контрол. Жалкото е, че по този начин се отлагат задоволяването на много потребности, а това  също води до дискомфорт. Друга  не по-малко важна е сензорната потребност, свързана с нуждата на телата ни да изпитват удоволствия. Телесните удоволствия винаги минават през сетивата ни: мирис, вкус, топъл физически контакт… Все пак кожата е най-голямото сетиво в организма, затова  най-бързият начин да възпрепятстваме увеличаването на агресивността или тревожността е да прибегнем до нежни думи и физически контакт. Контролът на напрежението посредством милувки и прегръдки се основава точно на тази дълбинна потребност. Известно е също така, че голяма част от заболяванията на кожата са свързани с незадоволена сензорна потребност / потребност от докосване/. Същността на хранителната потребност се свежда до понятието „хранене”,  но само когато включим в него и  задоволяването на сетивата слух, вкус, обоняние. Не можем да ограничим тази потребност само до буквалната нужда от храна. Съществува също глад за знания, глад за емоции ... И тук отново стигаме до взаимозависимост в отношенията. Даваме ли си сметка, че за да достигнем до удоволствието, ние зависим от другите. Избор ли е щастието? Смятам, че човек е щастлив най-вече, когато живее с усещането, че има лична мисия. Когато умее с удоволствие да дава на другите и да се радва на получаваното от тях. За жалост обществото ни е консуматорско, то иска предимно да получава. Връзките се разпадат и не можем да говорим за пълноценно щастие, защото много често хората смятат, че другите или обществото им е „длъжно”, без те да дадат нищо в замяна. Най-здрави връзки са онези,  при които даването и получаването са в равновесие. Разбира се в случая говорим не за материални неща, а за общуване. Ние сами сме творци и на собственото си  удоволствие, и  на собственото си щастие. Другото, което е не по-малко важно, е да се научим да не гледаме живота си в миналото или в бъдещето. Трябва да живеем днес, тук и сега. Да се научим да разбираме нашите потребности тук и сега, да проверяваме реалността и да правим крачки към задоволяването им. Това, което ни пречи да задоволим потребностите си в настоящето, са основно нашите страхове. А за да се превърнем в успели хора, ние трябва да можем да се срещнем  с тях. Какво бихте пожелали на нашите читатели? Да са по-осъзнати! Да бъдат в светлина! Промяната  в посока на здравето се свежда до думите „Да бъдем!”  Да бъдем хармонични, да бъдем променящи се, да бъдем смели да посрещаме новото! Рудозем днес