Не купуването и продаването, а САМОПРОДАВАНЕТО на гласове е престъпление

Пак навлязохме в онези 1-2 месеца, в които родината ни се превръща в страната на чудесата. Политически партии се надпреварват една през друга да ухажват гражданите, да тъпчат с благи думи и с кебапчета главите и стомасите на избирателите и да трупат активи в името на изборния ден.

И очите на хората пак ще се замажат за известно време, пак ще се продадат за кора хляб и шепа ориз, а след това отново ги чака цял мандат лишения и тревоги как ще свържат двата края. Част от гражданите казват, че няма смисъл да се гласува, защото всички са еднакви и животът на обикновения човек изобщо не влиза в сметките им. Но не са малко и тези, които гледат да измъкнат икономическата полза от изборите.

Макар че на всяка предизборна кампания партиите са задължени да слагат предупреждението: "Купуването и продаването на гласове е престъпление", то това съвсем не ги спира да търгуват с гласовете на хората. А българинът е уязвим: той е беден, без работа, без възможност да отделя средства за здравеопазване, камо ли за някакви развлечения. И точно тук идва ролята на партията. Тя започва умел флирт с обикновения избирател. И сюжетите, които се задействат, са в зависимост възрастта и положението на потенциалния гласоподавател.

Хората, които от дълго време стоят на пазара на труда и не могат да си намерят работа, продават гласа си. Той струва между 20 и 50 лева, като в най-ново време инициативата се поема от самия човек. Трайната безработица е довела до самопредлагането за гласуване в полза на онази структура, която даде повече пари. Мотото е: Ден година храни!

Освен с пари на ръка, има и други начини, с помоща които се набират симпатизанти и се печелят гласове. Пенсионерите главно се купуват със стек олио и захар- нека някой дръзне да възрази, че това не се е случвало! Особено по селата- на стекове се раздават хранителни продукти и възрастните родопчани, носителите на изконните патриархални ценностти, не могат да си позволят да не подкрепят структурата, която им е отпуснала този подарък.

Ами благотворителността? Какво по-хубаво от това да решиш да отделиш крупна сума за дарение! Похвално е! Но защо го правиш в предизборното време, защо го огласяваш публично, когато това може да стане и анонимно? Старите хора казват: "Това, което дясната ръка дава, не трябва да се вижда дори и от лявата!" В крайна сметка не е ли най-важното, че онзи, който следи делата ни отгоре, е видял добрата постъпка. Кому е нужно по-нататък?!  За съжаление на някои е нужно- нарича се ПИ АР.
Същият въпрос стои и с безплатните прегледи в предизборно време. Десетки кандидат-депутати са и практикуващи лекари. Колко хубаво би било и през останалите 3 години и 10 месеца периодично да се организират безплатни прегледи! Все пак те упражняват най-благородната професия.

Доста гласове се събират и с помоща на екскурзии. Десетки пъти са организирани такива в страната и чужбина. А колко от обикновените гласоподаватели имат възможност при самоинициативност да отидат на екскурзия... В тази криза ли? Броени...
Но ето, че пълни автобуси правят по едноседмични турове, като всичко е All inclusive! Жалкото е, че не всеки може да се докосне, тъй като и там действа селективният подбор...

Но в един момент всичко свършва, шатрата е събрана, панаирът е затворен... целта е постигната. Който ял- ял. Който взел- взел...
И от този момент насетне сложни мисли нахлуват в съзнанията. Полазват тръпки... Усещането е за обезчестеност, защото някой си е взел това, което му е трябвало и си е тръгнал. И в крайна сметка най-подходящите думи са: употребени и изоставени...

Вината за това е на самите гласоподаватели, защото притиснати от тежките времена, се поддават на изкушението да заживеят в една утопия, в която партиите са в услуга на гражданите. Но при нас досега неколкократно ни е доказвано, че това е само една демо версия...

Нека да преценим за кого да гласуваме на базата на това какво е свършил до момента, какви са възможностите му и дали ще има силите да осъществи това, за което говори сега.

От това наше решение зависят следващите 4 години. Нека не продаваме гласовете си за пари, защото парите, които ще ни дадат, в никакв случай няма да стигнат за издръжката ни през следващите четири години. Нека не позволяваме да изпитваме онова чувство на употребеност... И най-важното е да гласуваме, защото ако не го направим, ще оставим други да гласуват вместо нас, а в такъв случай нямаме никакво право да се оплакваме през следващите 4 години, тъй като ние сме били пасивните...