Николай Бояджиев: Провокации от страна на ДПС и “Атака” стават винаги преди избори

Г-н Бояджиев, разискваме темата за етническия мир на местно ниво след провокацията в “Атака” и неслучайно търсим вас в Рудозем – един град със смесено население и с доста будни граждани и от двете страни на религията. Вие като кмет, преди местните избори, имате ли някакви опасения за провокации от страна на представителите на религиите? Моето виждане, теза и формация са насочени в това, че “Атака” и ДПС са като два свързани съда. Убеден съм, че едните финансират другите, другите помагат на първите и т. н. Нито една от политическите сили не би могла да съществува без другата – няма достатъчно стръв и мотив. Това, което се случва, при нас и в национален мащаб, го доказва по безспорен начин. Т. е. свидетели сме на един сценарий между двете партии за изборите? Абсолютно. Тогава, когато започват да губят, обикновено точно тогава се изкарват от нафталина и се отупват тези чисто религиозни различия и се фетишизират, казват се като нещо изключително значимо и тъй като общочовешките принципи са мерило за това, дали си грамотен или не си грамотен, не са приемливи за тях, защото по тези показатели, те губят и се изказват точно тези. На мен няколко пъти са ми се случвали случки точно на тази тема – в край на краищата, никой не би могъл да избере семейството, в което да се роди. Дали си мюсюлманин, или си християнин, няма абсолютно никакво значение. Ако си чел достатъчно книги, ще ти е ясно, че и едната, и другата религия са с едни и същи корени и учат на едно и също нещо. Този, който организира нападенията на хората, които мирно си изпълняваха религиозните обреди в столицата, посегна на религията на собственото си семейство и собствените си майка и баща. Това, какво означава – аз съм християнин – да ходя да преча на едните, или аз съм мюсюлманин – да отивам да взривявам първите. Това е абсолютна глупост – проява на скудоумие, слабост, неинтелигентност. Това е най-прекия път да покажеш различията си и същевременно да прикриеш слабостите и неграмотността си. Опасно ли е според вас това заиграване, дори и да бъде по сценарий? Опасно е, защото се играе на най-тънката струна на човешката душа. Тук не става въпрос за килограм сирене или за това, че сме счупили чашата, от която пием вода. Едно време имаше една притча – един, който цепил дърва ударил една мечка и й казал, че мирише. Това, че ме удари с брадвата, аз ти прощавам. Раната ще зарасне, но това, че ми каза, че мириша – никога няма да го забравя. В общи линии точно за това става въпрос – как ще се посяга към подобни неща. Това, че някой, някога е направил нещо преди един или два века, изобщо не те оправдава. Живеем в 21-ви век и трябва да наблягаме на общочовешките принципи, а не на различията. Би ли могъл някой да обясни какви са различията между един мюсюлманин и един християнин в ежедневието – абсолютно никакви. Може ли да се използва такова насилие, при положение, че ние сме много по-еднакви, отколкото различни. Щом между двама представители на човешкия род, може да се роди живот и да се създаде поколение, значи не сме толкова различни. Трябва да търсим общите неща, които ни сплотяват и обединяват. Аз дали ще бъда в неделя в божия храм или в петък, само по себе си, това няма никакво значение. Аз отивам да изповядам една своя духовна потребност и никой няма право да ме смущава. На национално ниво тази провокация бе опит да се втвърдят позициите и редиците на ДПС и “Атака” преди президентските избори или може би да се разстрои малко и управляващата партия в момента? Да, така е, само че този път, точно там не успяха, като че ли – поне аз така мисля. На местно ниво притеснявате ли си преди изборите от подобни сценарии? Спомняте си 2007 г. цялата история около джамията в Рудозем, да ви напомня нещо? Абсолютно същото става – дойде мюфтията на Кърджали и отидоха двама-трима гамени и му счупиха фара на колата. Той беше дошъл с една банда от разбойници от местния борчески клуб. Влезли в кафенето, дръпнали една маса малко по-рязко и автоматично се оказа, че ние едва ли не отиваме да чупим и да палим, а ние нямахме нищо общо с тези хора. Искам да кажа, че ДПС в това отношение са царе на провокацията, защото ако си спомняте и театралните постановки, които са играха точно по времето на събитията около джамията и банята, също трябва да сочат, че едните не трябва да го правят, а и другите бяха се подготвили блестящо за постановката. За мен това е едни сценарий, който предварително бе уговорен от големите батковци. А вие, кметовете, които може да се кандидатирате и за пореден мандат, как ще се предпазите от тези мрежи и пипала? Това е въпрос, на който много трудно бих могъл да ви отговоря. Няма предварителна подготовка за тази работа. Важното е да бъдеш винаги близо до хората и тези неща да се коментират сега, за да няма как да повярват на подобни манипулации. Аз всеки ден съм тези хора, всеки ден съм около или в техния молитвен дом, помагам действително те да ме приемат, независимо че съм християнин като един вярващ човек, който помага на религията изобщо, без значение каква е. Ако имаше будисти, щях да помагам и на тях. Премиерът Бойко Борисов лансира през седмицата темата за избори 3в1, най-вероятно провокиран и от натиска, който се оказа върху ГЕРБ и за това, че атака подкрепя управляващите в Народното събрание. Според вас какво ще се получи, ако гражданите трябва да избират и кмет, и президент, и парламент? Технически не може да се случи. Защото, за да стане така, имайки предвид технологичното време, това означава правителството да подаде оставка утре. И тъй като няма как да се случи, приемете го като една дружеска задявка. Толкова нечистотии се изсипаха и върху него, и върху политическата сила, която представлявам и аз, че това което се подхвърля е най-малкото, което може да се каже. На негово място, аз също бих постъпил така, просто той нищо друго не каза, освен че има 0,001 % това да стане. Това са теоретични възможности и кой, както иска да го възприема и да го коментира – въпрос на интелект и на политическа зрялост да прецениш дали това, което е казано от даден политик е възможно или е в сферата на добрите пожелания. Може би от две години го питат и дали ще се кандидатира за президент и през цялото време той казва – не, няма да се кандидатирам, но винаги последователно му задават същия въпрос. В чисто човешки план, искам да попитам, един нормален човек как би реагирал? По същия начин. Аз примерно, бих казал, че няма да се кандидатирам за президент, но най-вероятно е да стана космонавт. В един момент на всеки му писва и шегувайки си или илюстрирайки отрицанието към всичко тава, което се случва около него, започваш да твърдиш невъзможни неща. Това е така, за да може хората да разберат, че когато един сериозен политик и министър-председател на България каже нещо, то просто се случва. Две-три години все го кръщаваха за това президентство и то така или иначе не се случи и продължават вече трета година. Нормална е реакцията на г-н Борисов и това не го казвам, защото сме от една политическа партия, а просто в чисто човешки план. Аз бих постъпил даже още по-смайващо и бих казал една много по-голяма невъзможност, за да покажа, че и аз съм човешко същество и на мен ми омръзва едно и също да повтарям и да ми вярват на това, което им казвам. ИА "Фокус"